вторник, 21 април 2009 г.

"... като умиращи, но въпреки това, ето, живеем ... " 2 Кор. 6:9




"Колко е странен курсът, който човек трябва да следва;
колко е объркана пътеката , по която върви.
Надеждата му за щастие се ражда от страха,
животът си той получава от мъртвите.
Най-високите му стремежи трябва да рухнат,
най-добрите планове – да се зачеркнат.
И да се спаси не може, докато не се види напълно изгубен.
А когато направи всичко това
и сърцето му е уверено в прошката за греховете,
когато оправданието му е подпечатано и мирът осигурен,
от тогава нататък започва истинската битка."

Ние спасяваме живота си, като го изгубваме; губим живота си, ако го обичаме. (Марк 8:35)
Силни сме, когато сме слаби (2 Кор. 12:10) и сме безсилни в собствената си сила(Йоан 15:5).
Намираме съвършена свобода като роби на Христос, но попадаме в робство, ако сме свободни от Неговото иго (Римл. 6:17-20)
Намираме повече радост, ако разделяме с другите това, което имаме, отколкото ако получаваме повече. Или както е казал Господ: „Даването е по-блажено от вземането.”(Деяния 20:35)
Ние уможаваме това, което имаме, като го разпръсваме, и обедняваме, ако го държим за себе си.(Притчи 11:24)
Ние имаме нова природа, която не може да съгрешава (1 Йоан 3:9), но пак всичко, което вършим, е опетнено от грях (1 Йоан 1:8).
Ние побеждаваме чрез поражение (Бит 32:24-28) и биваме победени, ако се бием (1Петр. 5:5).
Биваме унижени, ако се възвишаваме, но Той ни възвишава, ако се смиряваме.(Лука 14:11)
Чрез утеснения и скръб ни се дава простор (Псалм 4:1), а благоденствието ни води към застой.(Еремия 48:11)
Можем да притежаваме всичко и пак да нямаме нищо; можем да сме бедни и пак да обогатяваме мнозина(2 Кор.6:10)

Няма коментари: