Първият ни план беше оригиналната и неповторима идея да отворим кафе-сладкарница. Усетихте ли сарказма? Бяхме измислили целия сценарий – кой ще пече кифличките и сладкишите, кой ще прави кафето, кой ще свири на китара в ъгъла и ще пее “яки песни за Исус”. Дори бяхме наели място за целта. Тогава на сцената се появи Господ и ми пошушна: “Защо трябва да отваряте кафе и да се мъчите да привлечете хората в него? Защо просто не отидете в заведенията, където вече има хора?”
За нас това беше повратна точка. Нашата стратегия беше да накараме хората да сменят сладкарницата, която обичат, с нашата, така че после да можем да обърнем някои от тях към Исус. Но Господарят на жътвата отново имаше по-добра идея. Простият преход от нашата към неговата идея ни предпази от това да се превърнем в поредната църква, занимаваща се с привличане на хората, и вместо това да станем мисионерска и въплътена църква, която отива при изгубените. Резултатите са видни шест години по-късно в тридесет и два щата и двадесет и три държави.
Намерих едно заведение в квартала, което всяка вечер беше пълно с младежи. Молех се за мястото и за хората, които виждах там всеки път, когато разхождах кучето. Прекарах часове в молитва за душите на тези младежи. Започнах да ходя в заведението заедно с няколко души от нашия екип.
Играехме шах, табла и домино с редовните клиенти и така станахме част от тях. Изслушвахме внимателно личните разкази на хората и предлагахме състрадателна молитва на страдащите. Не им проповядвахме в буквалния смисъл, но хората често ни питаха за нашия духовен живот. Явно виждаха нещо привлекателно в него, защото много от тях бяха привлечени да открият повече за Христос.
Не след дълго моята дневна беше изпълнена с нов живот. Вместо да се преместим в по-голяма сграда, ние изпратихме малки екипи от по двама-трима в други заведения, за да започнат там нови църкви.
Откъс от книгата "Органична църква" от Нийл Коул, която скоро Менора прес ще издаде
Няма коментари:
Публикуване на коментар