вторник, 4 август 2009 г.

ГОЛЯМАТА ЦЕЛ

А ти си последвал моята прицелна точка.
2ТимотейЗ:10

Тимотей имаше същата прицелна точка, както своя учител ап. Павел.


Апостолът имаше цел. Той се стремеше към определени неща. Това, че говори за прицелна точка, стесняваше още повече тази цел.

Всяко човешко усилие трябва да има някаква ясна цел. Стрелецът трябва да знае по какво да стреля. Само пияните сватбари гърмят без цел и го правят, за да вдигат шум. Мишената има различни кръгове, но стремежът на всеки стрелец е да улучи малката точка в центъра. Тогава е добър стрелец. Ако улучва външните кръгове, не е добър.

Коя беше прицелната точка на Павел? „Наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус" (Фил.3:14). Целта му беше да служи на Бога и само на Бога, да се стреми да отиде на небето и там да си получи наградата. Всичко друго не го интересуваше - нито награда от хора, нито постове, нито звания, нито пари, нито имущество. Тези неща можеха само да го разконцентрират и да направят така, че да пропусне голямата цел.

Същото убеждение имаше и Тимотей. И той се целеше в тая мишена.

Имаме ли ние прицелна точка? Коя е тя? Дали се целим в големите пари? Или в голямата слава? Или в големите удоволствия? Или в голямото признание? Ако това са нашите цели, жалко за усилията! Ще се измъчим, докато ги постигнем, а после ще се почувстваме излъгани и разочаровани. Затова ли се борихме, за миг наслада?

Само вечността е целта, която си струва да насочим цялото си внимание към нея. Само надеждата, че ще живеем вечно в славата на нашия Господ, е истински достойна и си заслужава всяко усилие и всяка жертва.

Молитва: Вечни Боже, привличай цялото ни внимание, отвръщай ни от нищожните цели, насочвай погледа ни нагоре, за ла видим кое си струва да бъде наша цел.

Тема за размисъл: Ако се целим във всичко, няма да улучим нищо.


Източник: Божи Дар

Няма коментари: