А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение. Благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.
Галатяни 5:22,23
Когато четем написаното от ап. Павел за плътта и Духа, виждаме колко огромна е разликата между двете. Това, което плътта прави, прилича на пожар, след който остава пепелище. Това, което Духът прави, прилича на градина, от която се берат изобилни плодове.
Наистина ли е толкова безнадеждно положението на плътта, която може само да унищожава? Наистина. Плътта е стихия, сляпа сила, без срам, без съвест. Плътският човек не се притеснява да си служи с всякакви средства. Целта му е той да е добре, без да се замисля какви страдания причинява на другите.
Духът въвежда ред в този хаос. Той отваря очите на човека за истината, че не е сам на тоя свят, че има и други хора, които имат права. Нали това означава плод - нещо, което е отгледано, за да послужи на други хора. Ябълковото дърво не се нуждае от ябълки. Те са за бране и за продажба на пазара. Просто в неговата природа е да ражда плодове и да позволява те да бъдат обирани, без да се съпротивлява.
Святият Дух променя природата на човека. Ако досега е приличал на един трън, който е грозен и бодлив, не носи никакви плодове и само търси кого да закачи за дрехата, сега се превръща в плодно дърво. Дърво, което не се нуждае от увещания и молби, за да роди плодове, а ги ражда, и то колкото може повече.
Тръните не се нуждаят от чужда помощ. Те са яки и жизнени и оцеляват след всички опити да бъдат унищожени. Но плодното дърво се нуждае от помощ. Святият Дух е добрият градинар, Който окопава и пръска, реже и чисти, за да опази дървото и неговия плод. Трудна е борбата с плътта; трудно е и опазването на плода. Но Той, Духът на плодородието, знае как да се справи и с едното, и с другото.
Молитва: Благодатни Душе, дай ни смелостта да раждаме доври духовни плодове, независимо как ще се отнася светът към тях.
Тема за размисъл: Да чакаме плод без Святия Дух е все едно да търсим банани в българска гора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар