сряда, 5 август 2009 г.

ВЯРАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ УКРИЕ


А ти си последвал вярата ми.
2ТимотейЗ:10

Тимотей следваше вярата на своя учител ап. Павел.

Не е ли вярата нещо вътрешно, невидимо, дълбоко в сърцето? Може ли тя да бъде видяна от страничния човек и последвана?

Често чуваме хора да твърдят, че си имат вяра, че вярват в Бога, или най-малкото вярват в „някаква сила", че ходят на църква (стига да не им е много настрани от пътя и да не им отнема много време, докато са вътре), че палят свещ, че спазват традиционните празници (особено празничните трапези). Тяхната вяра е толкова секретна, че трябва да имаш усета на Шерлок Холмс плюс Еркюл Поаро, за да я откриеш.

Вярата наистина е вътрешно убеждение. Но тя така променя живота, че скоро започва да се вижда онова, което е отвътре. Животът на вярващия човек, който преди е бил неверник, се променя. Тази промяна е толкова очевидна, че всички започват да питат какво е станало и защо тоя човек изглежда толкова различно.

Господ Исус подчертава, че „от онова, което изпълва сърцето му, говори устата му" (Лк.6:45). Той говори за съкровището, което се пази вътре в човека. Самата дума „съкровище" говори за нещо скрито. Никой не си държи съкровищата на улицата. Но макар и скрито, съкровището си проличава - и доброто, и лошото. Не може някой да има много пари и това да не си проличи, колкото и да се крие. Не може и сиромашията да остане скрита. Всичко излиза на бял свят.
Така е и с вярата. Имаш ли я, тя се вижда. Нямаш ли я, пак се вижда. Който е до тебе, ще забележи, ако имаш силна вяра, и ще бъде заразен от нея. Както Тимотей се зарази от вярата на Павел.

Молитва: Отче, придай ни вяра и я укрепвай; нека имаме дръзновението да покажем силата на Евангелието и с думите си, и с живота си.

Тема за размисъл: Нашата задача е да храним вярата си; за останалото тя сама ще се погрижи.

Източник: Божи Дар

Няма коментари: