Не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но се изпълвайте с Духа.
Ефесяни 5:18
Опиването е опит на човека да избяга от себе си. Никой не пие от хубаво. Който реши да посегне към алкохола, го прави по принуда.
Защо бягат хората от себе си? Защото не се харесват. Не харесват външността си. Искат да са по-красиви, по-здрави, по-силни. Не харесват характера си. Искат да са по-смели, по-умни, по-забавни. Не харесват живота си. Искат да са по-богати, по-обичани, по-известни. Проблемът е, че не могат. Не на всеки е дадено да бъде всичко това, което би искал. Изборът е те или да се примирят с посредствеността си, или да прибягнат към най-евтиното и достъпно средство за бягство - алкохола. Но бягството е кратковременно. След известно време реалността отново връща пленниците си в своя затвор и ги прави още по-нещастни.
Святият Дух също е нещо, което идва отвън и влиза в човека и го изпълва. Само че Духът прави така, че човек да хареса себе си и да не иска да бяга, да не търси опиати, които да променят погледа му. Духът кара човека да хареса себе си, като му разкрива, че Бог го харесва. Такъв, какъвто е. Не защото има нещо за харесване, а защото намира в него подобие на Неговия Син Христос. Защото Бог вижда във всеки от нас това, което можем да бъдем, ако се върнем при Него. И не спира да ни вижда така, докато сме живи.
Когато Святият Дух ни изпълва, а не само е допуснат в антрето на сърцата ни, ние приличаме все повече на Христос. Точно както колкото повече е пил един човек, толкова по-жалък става, така и колкото повече място даваме на Духа, толкова по-ясно ще се показва зад нашия образ един образ - на Господ Исус.
Молитва: Святи Душе. вложи в нас жажда по Тебе и ни дай смелостта да Те поканим в себе си, за да ни промениш и осветиш.
Тема за размисъл: И светостта, и падението са извън нас. Чакат да пуснем когото си изберем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар