Порицавай.
2 Тимотей 4:2
Може би ни е трудно да разберем значението на думата порицание и да открием по какво тя се различава от изобличението. Но явно Тимотей я е разбирал. Той е знаел защо Павел използва не само едната, но и другата дума.
Колкото по-близки са хората, толкова по-точни думи са им необходими, за да описват своите чувства. Има области от живота, в които хората не се нуждаят от много думи. Когато говорят сребролюбци, им е достатъчна само една дума: пари. Когато говорят сластолюбци, им стига думата секс. А спортистите изобщо не говорят, а започват да се бият и който победи. Но на вярващите са им необходими много думи, за да описват различните душевни преживявания, опитности, чувства, надежди. Духовният живот е богат и има нужда от богат език, за да бъде изразен.
Тимотей знаеше и как да изобличава, и как да порицава. Порицанието е по-строго изобличение. Ако не разберем, когато ни изобличават, ще трябва да ни порицаят. Дано тогава разберем.
Ап. Павел посочва нещо по-добро. Духовният човек сам трябва да изпитва себе си дали е във вярата. Не трябва да чака да бъде порицан. Целта на възпитанието е човек да се научи сам да се контролира, а не да чака да го ударят, за да се сети какво се иска от него. Това е и Божията цел: да усещаме сами кога се отклоняваме от верния път и се забиваме в някоя задънена улица. Да не чакаме глас да ни го каже или наказание, за да се стреснем.
Все пак, ако сме загубили чувствителността си и не разбираме кога грешим, нека приемем порицанието като приятелска грижа за нас. Не като обида, а като помощ.
Молитва: Праведни Боже, посочвай ни греховете и ни учи да се отвръщаме от тях, за да вървим към святостта. Без която няма да видим лицето Ти.
Тема за размисъл: Пътят на любовта понякога минава през горчивината на порицанието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар