събота, 8 август 2009 г.

МЕКУШАВОСТ И ТВЪРДОСТ


А ти си последвал моята твърдост.
2ТимотейЗ:10

Апостол Павел беше твърд човек и даде на Тимотей пример и в това отношение.


Съществува разбиране, че само мекушави хора могат да станат вярващи - такива, които не са достатъчно силни, за да се справят сами с проблемите, които постоянно чакат някой да им помогне, които се молят, вместо сами да си вземат това, което им трябва.

Напротив, вярата е за твърди хора. За хора, които могат да се откъснат от всеобщите разбирания за живота като случайност и да се преклонят пред Господаря, Който притежава законната власт над всичко и всички. За хора, които могат да се противопоставят на своите първични страсти. За хора, които умеят да контролират желанията си и да не им стават роби.
Това, което се счита за твърдост в тоя свят, всъщност е мекушавост. Нима е твърд оня, който забелязва само себе си и счита, че всички са длъжни да му слугуват? Нима е твърд егоистът, който се интересува само от собственото си благополучие? Нима е твърд оня, който се бие и тъпче хората?

Истинската твърдост е да побеждаваш себе си, да поставяш граница пред своите безкрайни амбиции, да се задоволяваш с малко, да вършиш полезни дела не само за своя полза.
Да се живее така в един свят, който е превърнал удобствата в своя религия, изисква твърдост. Павел твърдо се пазеше от злото, от изкушенията на властта и славата, от покварата. Това можеше да стане само с голяма решителност и силна вяра.

Много неща ни карат да омекваме в нашето време на благополучие и удобства. Но твърдостта си остава важна добродетел, без която е илюзия, че ще достигнем голямата цел.

Молитва: Татко святи, променяй характерите ни да търсим не удобствата за плътта, а висините на духа, където е истинската радост.

Тема за размисъл: Плътският човек е мек към себе си и твърд към другите; духовният е твърд към себе си и мек към другите.

Източник: Божи Дар

Няма коментари: