ТАЙНАТА НА ЛЮБОВТА

ТРЯБВА СЕРИОЗНО ДА ТЕ ПРЕДУПРЕДЯ, преди да започнеш да четеш: Тези думи са древни скъпоценности, изкопани от златната мина на живота. Прочети ги само ако се осмелиш да оцениш истинската им стойност. Защото по-добре би било да не знаеш , отколкото да знаеш и да не изпълняваш.
Ръката, която ги пише, е вече стара, сбръчкана от труд и пек. Но умът, от който извират е бистър. А мъдростта е събрана от годините, горчивият опит и житейските несгоди на един пътешественик, обиколил целият свят.
Аз съм Асмара, търговецът на скъпоценни камъни.






- Лицето му беше като пергамент – обясни Джош на Ерик, - а брадата му – снежнобяла.
Бръчките около очите му бяха дълбоки като бразди. Носеше черна шапка и бастун с дръжка като глава на гарван.
- Запознахме се в този пристанищен град в Мароко. Той беше почти на 90години - стар пътешественик в края на живота си. Аз бях на 20 – млад мисионер по време на първото си пътуване. Цяло лято се срещахме в едно и също кафене и той ми разказваше за единствената скъпоценност, която някога е имал.
- И каква била тя?
- Чети и ще видиш. Толкова бях развълнуван от разказа му, че го помолих да го запише в моя дневник.
Думите, които четеш са негови. Но урокът, на който ме научи може да бъде и твой. Ако искаш.


Ерик искаше, о, как искаше! Спешно му трябваше мъдрост, защото беше объркан. Тази сутрин приятелите му се бяха скупчили около списания с разголени жени.
- Хайде, Ерик. Избери си някоя – каза едно от момчетата.
- Хайде, какво толкова, никой няма да разбере – каза друг.
- Може би по-късно – отговори Ерик, защото друго не му дойде наум.

По-късно призна на Джош, че е объркан.
- Може би момчетата са прави. В края на краищата това са само картинки.
- Джош определено не беше объркан. Сякаш знаеше точно какво изпитва Ерик.
- Това списание проповядва лъжи. Това не са просто безобидни картинки.
- Лъжи ли? – учуди се Ерик.
- Точно така, лъжи. Лъжи за любовта и красотата. Чуй ме, Ерик. Любовта е много повече от красиво лице и красиво тяло. Любовта е вътрешна, не външна красота.
Джош насърчи Ерик да дочете докрай разказа на Асмара. И момчето отново отвори дневника...


Аз съм търговец на скъпоценни камъни. Пътувам от град на град. Купувам камъни от една страна и ги продавам в друга. Плавал съм по цели нощи в бурните океани. Бродил съм по цели дни из горещата пустиня. Държал съм в ръцете си най-изящните рубини, галил съм най-скъпите кожи. Но всичко това заменям за една единствена скъпоценност, която никога не съм познал. Не че не съм имал възможност. Липсвала ми е мъдрост. Държал съм скъпоценността в ръката си, но съм я заменил за имитация.


-За какъв камък говори той? - тихо попита Ерик, като отгърна страницата. Джош замълча. Отговорът не се забави.



Никога не съм познал истинската любов. Познал съм ласки. Виждал съм красота. Но никога не съм познал любовта.
Само ако се бях научил да разпознавам любовта, както разпознавам скъпоценните камъни.
Баща ми ме научи на камъните. Той беше ювелир. Слагаше ме пред една маса, върху, която имаше дузина камъни.
- Един от тях е истински – казваше той – другите са фалшиви. Намери истинският камък.
Мислех, разглеждах ги един след друг. И накрая избирах. Но все бърках.
- Тайната – казваше той - не е в повърхността на камъка, а във вътрешността му. Истинският скъпоценен камък има особен блясък. Отвътре е озарен от пламък. Повърхността винаги може да се полира и да блести, но с времето престава да искри.
С годините очите ми се научиха да различават истинските от фалшивите камъни. Сега никога не ги бъркам. Научих се да разпознавам вътрешното им сияние.
О, да бях научил същото за любовта!
Цял живот съм ходил по места, където не е трябвало да стъпвам. Търсел съм жени с красиви коси, ослепителна усмивка и скъпи дрехи. Търсех избранницата на сърцето си с външна красота, но не и истинска стойност. И сега сърцето ми е празно.
Веднъж почти я намерих. Преди много години в Мадрид срещнах дъщерята на един фермер. Тя беше мила девойка. Любовта и бе чиста. Очите и бяха честни. Но не се отличаваше с особена красота. Тя щеше да ме обича. Щеше да бъде с мен през скърби и неволи. Сърцето и беше озарено от такава преданост, каквато не срещнах никога повече.
Но аз продължих да търся жена, която по красота да засенчи всички останали.
Колко пъти оттогава съм копнял за истинската любов на онова фермерскомомиче!
Ако знаех, че истинската красота е вътрешната, духовната красота, толкова мъка щях да си спестя.
Истинската любов сияе отвътре и укрепва с времето.


Чуй съвета ми. Търси най- чистият самороден камък. Гледай надълбоко в сърцето, за да откриеш най-истинската красота. И когато откриеш този скъпоценен камък, дръж го здраво и не го изпускай. Защото си намерил съкровище, което струва повече от всичките рубини на земята.

Ерик вдигна очи от книгата и срещна изпитателния поглед на Джош.
- Обърни страницата – каза Джош – и прочети за тайната на любовта.
Ерик отгърна страницата и ето какво прочете :


ТЪРСИ КРАСОТАТА И ЩЕ ПРОПУСНЕШ ЛЮБОВТА.

НО ТЪРСИ ЛЮБОВТА И ЩЕ НАМЕРИШ И ДВЕТЕ.

Източник: Интернет