ПОГРЕШНО ЛИ Е ДА СИ ОТРЕЖЕШ ПРЪСТ

Една от най-трудните битки в християнския живот е да стигнеш нивото, при което ще можеш да кажеш както Исус: „Да бъде не моята, но Твоята воля”, макар че от това следва неоценимо добро и благо за самия теб.
Защото само ако се предадем изцяло на Бога, Той може да осъществи необходимите промени и да ни заведе на сигурно място. Понякога за наша изненада може да бъде много трудно да пуснем кормилото и да оставим Господ да поеме управлението. Исус казва, че понякога, макар да е за наше добро, това може да бъде толкова трудно, колкото да си отсечеш ръка или да си извадиш око. Но пък, фигуративно казано, „по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъл” /Матей 5:29, 30/.
Преди много години 11-годишно момче отишло в гората да помогне на баща си да постави капан за мечки. Бащата прикрепил веригите на капана между две дървета, до поток, където знаел, че минават мечки. Поставил храна за примамка, покрил капана с листа и каза на сина си:
- Стой по-далече от това!
След няколко дни момчето решило да провери дали в капана се е хванала мечка и тръгнало към гората. Не можело да види къде точно е примамката и докато търсело между листата, внезапно нещо изщракало – капанът се задействал. Отскочило, но зъбците вече били хванали показалеца на ръката му.
Момчето пищяло и стенело от болка. Никой не чувал, защото ранчото било много далече. Стояло и дърпало пръста си ужасено и безпомощно. Капанът бил изключително здрав и добре прикрепен с вериги към дърветата.
Минавали час след час. Скоро започнало да вали. Дъждът се превърнал в порой. Малкото поточе до мечата пътека започнало да става все по-пълноводно и стигнало до мястото, където стояло момчето. Въпреки болките то се изправило, но водата продължила да се издига и покрила коленете му. Нямало да мине и час и водата щяла да се издигне над ръста му.
Накрая в отчаян опит да спаси живота си , като разбирало, че не може да очаква никаква помощ, момчeто извадило джобното си ножче. Отворило го със свободната си ръка и със зъби и отрязало пръста си.
Вярно е, че мярката, която приложило, била крайна, но понякога са необхoдими и крайни действия, за да спасим живот. Погрешно ли е постъпило момчето? В никакъв случай! По-добре да загуби пръст, отколкото живота си!
Понякога Господ иска от нас да престанем да вършим някои неща. Каквато и да е борбата, винаги е по-добре да я направим по Господния начин, да смъкнем всяко нещо, което тежи на плещите ни, и да допуснем Бог да поеме управлението.
„… като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита; и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще…” /Евреи 12:1/.

Източник: Интернет