четвъртък, 25 февруари 2010 г.

БЛАЖЕНИ ЖАДУВАЩИТЕ … НО И ОПИТВАЩИТЕ

Преди много години моряци претърпели корабокрушение в Атлантическия океан близо до източното крайбрежие на Южна Америка. Някои от тях успели да се качат на спасителна лодка и оцелели. За известно време поддържали живота си, като ловели риба. Но само след няколко дни започнали да изпитват жестоки страдания поради липсата на вода. Интересно е, че човешкото тяло не може да живее нито без сол, нито без вода. Но пиенето на солена вода не утолява жаждата. След почти четири дни плуване по океана единственият начин за сдобиване с вода бил да подложат ризите си и да улавят капките от ситния дъжд, а после да ги изтискват в устата си. Накрая забелязали кораб и били спасени. Когато капитанът ги запитал защо са толкова жадни, те му отговорили:
-Защото нямахме вода за пиене.
Капитанът се учудил.
-Как така? Та вие плувате в сладки води!
Те плували точно в тази част на океана, където пълноводната река Амазонка изтласква сладка вода на стотици километри далеч от крайбрежието. Всъщност те плували в море от сладка вода. Но били толкова сигурни, че водата е солена, щото въобще не се и сетили да я вкусят. Трябвало само да се наведат от лодката и да гребнат толкова вода, колкото им било нужно, за да утолят жаждата си. Умирали жадни, докато плували в животоспасяващата вода само защото не се сетили да я вкусят.
Господ е винаги съвсем близо до нас! „Вкусете и вижте, че Господ е благ“ /Псалм 34:8/
Това ми напомня историята за една жена, която се прибирала вкъщи след работа, но открила, че си е забравила ключа в службата. Изкачила се на покрива и се опитала да мине през прозореца на банята, но се заклещила. Не можела нито да влезе, нито да излезе. Скоро съседите чули отчаяните й викове за помощ и се обадили в пожарната. Пристигнали пожарникари и полицаи, да не говорим пък за местните журналисти. Всички съседи излезли да гледат как жената отчаяно махала с крака през прозореца.
Накрая била изтеглена, когато един пожарникар влязъл в дома й и я дръпнал навътре. Отърсила се от прахта и го попитала как е влязъл.
- През вратата – засмял се той. – През цялото време е била отключена!
Жената дори не се била сетила да натисне дръжката.
Зщо ли има толкова много хора, които не желаят да проявят мъничко вяра и да протегнат ръка към Бога? Дори вярата ни да е малка, трябва да Му дадем възможност да ни помогне! Библията казва, че ако ние се приближаваме към Бога, Той също ще се приближава към нас /Яков 4:8/
„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ /Матей 5:6/

Източник: Интернет

Няма коментари: