четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Любящият пастир

Чудно хубава е природата на Шотландия. Един турист пресичал страната, наслаждавайки се на красотите на нейните езера. Докато се изкачвал по един склон, зажаднял да размени някоя и друга дума, неочаквано забелязал пастир, който си почивал по пладне с овцете.

Когато наближил, туристът забелязал, че една овца лежи в скута на овчаря. Явно била ранена и овчарят с обич й говорел нежни думи.
- Имаш болна овца, гледам? – рекъл чужденецът.
- Ами , всъщност не е точно болна. Кракът е счупен.
- О! А как го е счупила? Някакъв инцидент, предполагам?
Но старият пастир се колебаел какво да отговори. Накрая разказал историята:
- Всъщност това мое другарче тук е един много хубав овен. Има всички качества на водач, но е много своенравно същество и не искаше да идва, когато го виках. Все водеше стадото в друга посока. Опитах се да го науча, но той се оказа упорит. Не искаше да ми се довери. Реших, че ще трябва да направя нещо, което съм правил и на други своенравни водачи преди това. Трудно ми беше, но знаех, че ще подейства. Приготвих шини и бандажи. След това го взех в скута си, хванах крачето му здраво с ръце и го счупих – ей така.
И той показа как е станало.
Но при тези думи гласът му се задави и очите му овлажняха.
- След това нагласих крачето – продължи той, – сложих шините и го превързах. Това беше преди няколко седмици. Оттогава всяка хапка храна и всяка капка вода, което това мило същество получава, ги получава от моите ръце. Всеки ден го нося на ръце по полето и всяка вечер го връщам. Научихме се да се обичаме един-друг, защото страдахме заедно. След няколко дни вече ще махна превръзката и той ще бъде водачът на моето стадо, защото в болката се е научил на онова, което не можех да го науча по никакъв друг начин.
Дисциплината е винаги трудно, но необходимо нещо. Преди да поправи някого, Исус прави приготовления за превързване и лекуване на раните му. С лична болка, със съчувствие и с любов Той споделя нашите изпитания, скърби и нещастия. Като верен и нежен Пастир единствено Той може да ни донесе утеха и облекчение. Какъв чудесен Спасител! Какъв удивителен Бог!
„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари… Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, дакарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме“ /Исая 53:4,5/

Източник: интернет

Няма коментари: