четвъртък, 25 февруари 2010 г.

ДВАТА ЗАКОНА

Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто, понеже желание за добро имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша… И тъй намирам тоя закон – че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон. Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме поробва под греховния закон, който е в частите ми.“ /Римл. 7: 14-24/.
Майката на Петя прави вълшебни сладки. Тази сутрин, след като закуси, Петя с удоволствие наблюдаваше как майка й поставя тестото, което дори във вид на тесто ухае хубаво, в малките формички. А след това в тепсията се появиха най-различни фигурки. И само след малко къщата се изпълни с такова сладко ухание, че устата на Петя се наслюнчиха. След малко майка й сложи сладките в старата порцеланова купа и я затвори плътно с капака й. Петя поиска веднага от сладките, но майка й каза:
- Тази сутрин закуси добре. Ако ядеш сега, ще си развалиш обяда. На обяд ще ти дам от тях колкото искаш. Петя кимна разбиращо, но когато остана сама, купата сякаш я привличаше като магнит. Помисли си: „Може би, ако взема само една, мама няма да забележи. “ леко отвори капака, но той се чукна в порцелана и се чу ясен звук.
- Петя, казах ти да не пипаш сладките – достигна гласът на майка й.
Петя чувстваше, че изкушението е твърде силно и затова излезе вън. Започна да си играе, опитваше различни неща, но изкусителните сладки бяха все пред очите й. След малко се намери отново в кухнята. Реши да се приближи съвсем тихо и този път да бъде много внимателна. Ще грабне няколко сладки и съвсем тихо ще се измъкне навън. Но в този момент усети зад гърба си стъпки.
- Петя, нали ти казах, че сладките ще се ядат на обед.
- Петя се обърна засрамено и през сълзи обясни:
- Мамо, толкова искам да те послушам, но какво да правя, краката ми сами ме водят към купата!
Да, този закон, „който живее в мене” е по-силен от нас. Но „благодарение на Бога има избавление…”
Бог общува с нас чрез нашия ум. Нашият ум е такова чудо. Той е цял космос! Съдържа билиони и билиони нервни клетки – колкото звездите на Млечния път. Когато задържим мисълта си, насочена към един предмет, мозъкът изпраща сигнали към съответните органи за действие. Когато си представим или гледаме лимон известно време, мозъкът веднага изпраща сигнал за слюнка. Целта на дявола е точно тази – да влияе на мозъка ни, да ни накара да задържим ума си на някоя лоша мисъл, защото е сигурен, че мозъкът непременно ще изпрати сигнал¸който подбужда мисли и действия в практичния живот.
Забелязали ли сте кога по телевизията предават най-въздействащите реклами? По време на интересен филм. Тогава умът е чувствителен, готов да възприема всяка мисъл. Сатана е хитър рекламен агент на греха. Рекламирал е своята кауза пред една трета от ангелите и е успял да ги спечели. И на нас той представя такива сюблимни реклами, за да ни оплете в своя закон на греха. Стажът му в това отношение е дълъг. Познава слабите ни места. Краката ни сякаш сами ни водят към греха. И Павел не можеше сам да се противопостави на греха. „… окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” /Римл. 7:24/
Как Исус правеше това? Чрез друг закон – „законът на животворящия Дух”, който се противопоставя на „закона на греха” и го побеждава: „Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта” и да „ходим не по плът, но по Дух. Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското, а тия, които са духовни –за духовното” /Римл. 8: 2-11/. Ето защо, от нас се изисква да решим да водим победоносен живот – да пожелаем да бъдем ръководени от закона на Святия Дух.
Умът ни постоянно е бомбардиран от изкушения. Нека насочваме мислите си „не към плътта”, но към духовните неща, „чрез Духа” да умъртвим „телесните действия”
„Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Синове Божии”

Източник: интернет

Няма коментари: