четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Молитвата на Моника

„Обичам Господа, защото послуша гласа ми и молбите ми“ /Псалм 116:1/.
Този стих най-точно изразява как се е чувствала Моника на Великден в неделя през 387 г.сл.Хр., когато стояла в катедралата в Милано и наблюдавала как епископ Амбросий кръщава нейния син Августин.
Колко добре си спомняла тя онзи ден, когато той бил роден – 13 ноември 354г. – в малкото градче Тагасте, недалеч от Картаген, в Северна Африка. От момента на раждането му тя се била молила синът й да стане християнин.
Когато Августин станал юноша, баща му го изпратил в най-доброто училище. Момчето се учело добре, но в същото време се поддало на изкушенията на града и започнало да води неморален живот.
Една нощ той казал на майка си, че ще отиде да се сбогува със свой приятел, който заминавал за Рим. Всъщност обаче се канел да избяга от дома. Качил се на кораб и отплувал далече от семейството си.
Лошият живот на сина й почти съкрушил сърцето на Моника, но тя не се отказала да се моли за него. Един ден се почувствала толкова зле заради онова, което той бил сторил, че споделила с един християнски учител за сина си. Когато свършила да разказва, сълзите се стичали на потоци по бузите й.
- Продължавай! – казал учителят. – Бог ще ти помогне. Не е възможно детето на тези сълзи да загине.
Бог отговорил на молитвите на Моника по забележителен начин. Агустин случайно заминал за Милано, където срещнал епископ Амбросий. Разказал на епископа за празнотата на своя живот и за неспокойството, което чувствал. Разказал му как е пропътувал стотици километри и е бил къде ли не как е извършил много диви и нечестиви неща, но не успял да избяга от молитвите на своята майка.
След като учил с епископ Амбросий известно време, Августин отдал сърцето си на Исус и решил да приеме кръщение. Разбира се, той искал и майка му да е там на този забележителен ден. Августин станал велик и добър човек – както проповедник, така и писател. И днес още хората цитират думите, които той е изговорил.
Веднъж Блажени Августин е писал: „Това, че не загинах, се дължи на верните и ежедневни молитви на моята майка“.
Познавате ли някой, който като юношата Августин води глупав и греховен живот? Е, тогава можете да направите за него онова, което Моника направила за сина си. Можете да се молите и да се молите, и никога да не се отказвате.

Източник: Интернет

Няма коментари: