четвъртък, 25 февруари 2010 г.

НАПРАВЕНОТО ДОБРО ВИНАГИ СЕ ВРЪЩА

След смъртта на баща си двама братя, които много се обичали, поделили наследството по равно. Единият бил ерген, а другият бил женен и имал голямо семейство. И двамата добре се потрудили над нивите си. Когато прибрали реколтата, започнали да ги спохождат следните мисли. Братът, който бил сам, си казал: „Изкарахме почти по равно. На мен житото ще ми стигне, защото съм сам и нямам големи нужди. Но брат ми има много деца. През дългите зимни дни сигурно ще бъдат в лишение, защото житото няма да му стигне. Ако му предложа да им помогна, той няма да се съгласи, защото ме обича и ще иска аз да имам достатъчно. Сещам се какво ще направя.“ През нощта грабнал един чувал жито и много тихо се промъкнал в дома на брат си. Внимателно поставил своя чувал между неговите чували и се върнал доволен у дома. Междувременно брат му си рекъл: „Изкарахме тази година почти по равно. Не е чак толкова много, но аз имам жена и деца, все можем да изкараме отнякъде още нещо. Освен това децата ми ще ме гледат на старини. А брат ми тепърва трябва да събира дом. Я да му помогна с малко жито! Сещам се какво да направя!“
През нощта той също взел един от своите чували, много внимателно се промъкнал в дома на брат си и го оставил между другите чували. Това се повторило няколко нощи, но и двамата били много учудени, защо запасите им от зърно не намалявали.
В една тъмна нощ обаче двамата братя се сблъскали по средата на пътя мужду двете къщи. Разбрали какво са правили толкова време, пуснали чувалите, разсмели се и се прегърнали.
„Да ви не дотегва да вършите добро“ /2Солунци 3:13/, защото „С КАКВАТО МЯРКА МЕРИТЕ, С ТАКАВА ЩЕ ВИ СЕ ОТМЕРИ И ЩЕ ВИ СЕ ПРИБАВИ“ /Марк 4:24/ . „Ето колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие“ /Псалм 133/

Източник: интернет

Няма коментари: