Един ден в селото, разположено сред джунглата, където живеел Мейяеко, дошъл чужденец. Той носел със себе си музикален инструмент, издаващ най-сладките звуци, които селяните някога били чували. Мейяеко никога не бил виждал преди това цигулка, но бил майстор на местни музикални инструменти и то много талантлив. Сега решил, че трябва да направи и цигулка. Избрал най-финото дърво, което можело да се намери в Амазонската джунгла. Отсякъл го и го оформил внимателно. Залепил частите със специално лепило от риба. А лъка направил от дълга гъвкава клонка от тъврдо дърво. Накрая произведението било завършено. Цигулката била малка, но прилична на вид. Само че имало един проблем. Била абсолютно няма. Никакъв звук не можел да се извади от нея.
Разбирате ли, за да дава цигулката звук, са необходими някои неща в самата нея, за кито Мейяеко не знаел.
Един ден през селото минал мисионер, който много добре свирел на цигулка. Той видял малкия инструмент на Мейяеко и го разгледал внимателно.
- Ще направя някои промени в нея – усмихнал се той. – И съм сигурен, че ще просвири.
Сложил резервните струни от собствената си цигулка. Опънал косми на лъка. А вътре в нея поставил онова малко нещо, което се нарича „душата на цигулката“. Когато завършил, мъничкият инструмент най-накрая издал глас. Вярно, че му липсвали дълбочина и богатство, но все пак това бил глас – мъничък, сладък глас.
Можем да мислим за Исус Христос и като за Велик Виолинист, в Чиито ръце един мълчалив живот започва да пее. Никой от ас не може да бъде онова, което трябва да бъде, нито може да живее както трябва да живее, докато Той не поеме нещата в ръцете Си. Исус поправя фалшивите части на нашия характер и добавя онези необходими дарби от собствената Си благодат, които ще ни помогнат да станем истински ценни инструменти. Понеже ни познава напълно, Той е в състояние да ни промени. Може отвън да изглуждаме много красиви, но докато Христос не подейства в нас, ние сме като няма цигулка, която не става за нищо.
Знай, че животът ти може да стане най-сладката песен, която се е чувала някога.
„Затова прославете Господа… Прославете името на Господа!“ /Исая 24:15/
Източник: Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар