Небе като оловен похлупак
града притисна с тежко тяло
и със невидими ръце
извая хилавото тяло,
на зимния прохождащ ден.
А той прокрадна се във тихия сумрак,
и вдигна бързо хората на крак,
придавайки им от тъгата своя
отнел им на съня покоя
с цигарите димящи във ръце...
И хора вече без лица
превърнали се в клаксони и вятър,
превземат сънената тишина
на улиците и като в театър
играят танца на забързания ден...
И като кукли важни във спектатъл
умело дирижирани от кукловод
играят ролите си без антракти
в пиесата с гръмко име "Живот".
Мария Борисова
10.03.2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар