четвъртък, 21 януари 2010 г.

ДОНЕСИ КОШНИЦАТА СИ ПРИ ИСУС

ДОНЕСИ КОШНИЦАТА СИ ПРИ ИСУС

Едно малко мом­ченце искало да види Исус и да чуе гласа Му. То било слушало, че Исус обича децата и разправя приказки, които малките могат да разберат. Майка му му позволила да отиде като му пригот­вила кошничка с хра­на – пет ечемичени хляба и две рибки.

Момченцето се сбо­гувало с майка си и тръгнало на дългия си път. Трябва да е бил хубав пролетен ден, защото когато стигнало където Исус проповядвал, то наме­рило събрано голямо множество – пет хи­ляди души без жените и децата. Това били хора, които търсели Божието царство, или от любопитство иска­ли да чуят този Про­поведник и Учител.

Исус свършил про­поведта си и людете почнали да разискват върху казаното. Све­черявало се и мом­ченцето се радвало, че е взело храна със себе си, та да не чака за вечеря докато се върне обратно у дома си. Но тъкмо когато отваряло кошницата си, за да си хапне, при него дошъл един чо­век и му казал: “Аз съм един от помощниците на Исус, ние търсим храна, за да могат всич­ки да се нахранят. Ще отстъпиш ли на Исус кошницата си? Ти не ще останеш гладно, защото Исус иска всички да се нахранят”.

“Ето моята храна, от­говорило момченцето, дайте я на Исуса и ако не стигне, аз мога и да не ям, ще чакам докато се върна у дома”. Мом­ченцето се чудило как с неговите пет хляба и две рибки ще се нахра­ни това голямо множе­ство. Исус обаче никак не се смущавал и наре­дил чрез учениците Си народът да се раздели на групи от по петде­сет човека и да насядат. Картината ще да е била много красива. Исус вдигнал ръце, благосло­вил храната, почнал да разчупва и да раздава на учениците. Те отнасяли храната и я раздавали на народа, а хлябовете и рибите все не свърш­вали. Всички получили изобилно храна и тога­ва учениците почнали да събират трохите и останките от хляба и напълнили дванадесе коша.

С каква радост мом­ченцето разправило на майка си как с при­готвената от нея храна Исус нахранил такова голямо множество. Но майка му се съмнява и казва, че навярно всич­ко това му се е присъ­нило. За малкото мом­ченце едва ли е имало по-голямо събитие в живота му. И ние мо­жем да си представим как това момченце до дълбока старост разпра­вя на всички как Исус е нахранил пет хиляди души с неговите някол­ко хляба и рибки.

Не само майката на това момченце, но и много модерни люде днес не вярват в чудеса. Дори и в някои неделни училища може да чуете учители да казват на де­цата, че това е само при­казка, че нищо подобно не е ставало и че таки­ва работи се разправят, само за да се покаже, че людете считали Исус за чудесен човек.

Истината е, че Исус не само извърши това чудо преди две хилядо­летия, но върши такива чудеса и днес и може да нахрани хиляди по хиляди с малкото, ко­ето сме готови да Му дадем.

Преди няколко годи­ни една група добри люде решили да доста­вят малко радост в една болница за недъгави деца. Устроили коледен банкет с коледно дърво за 350 деца. Ето какво казва един от участни­ците в това добро дело: “Сега разбирам какво иска да каже Словото с думите: по-блажено е да дава някой, отколко­то да получава. Светли­ната и радостта в очите на тия деца стократно възнаградиха усилия­та ни – малкото, кое­то сторихме за тях”. А това значи умножаване на петте хляба и двете рибки.

Може ли вашият Исус да ме нахрани? - ще по­пита някой. Моята кош­ница е празна, как мога да я напълня и да благо­словя други с нея? Чуй­те за делото на Джор­дж Мюлер от Бристол, който с вяра построил сиропиталище и отхра­нил 2 000 сирачета в продължение на някол­ко десетки години, без да проси нито един лев от когото и да било. Понякога ос­тавали без стотинка и без храна, но въпреки това децата се нареж­дали около трапезата и с песен благодарели на Бога за храна, ко­ято нямали, но преди да свършат песента и да насядат около тра­пезата, Бог по чуден начин отговарял на молитвата им с даро­ве от всички краища по света.

Нито едно от тия две хиляди деца нито веднъж не се лишило от храна, защото Бог винаги промислял. И ако Джордж Мюлер имал вяра да храни две хиляди сирачета, ние трябва да имаме достатъчно вяра, за да изхраним всеки един малкото си се­мейство. “О, вие, ма­ловерци”.

Донеси кошницата си при Исуса. В нея може да има само пет хляба и две рибки, или талантът ти може да е само един, но Той може да го употре­би за благословение на пет хиляди или на петдесет хиляди.

Източник: в. „Духовна Светлина” бр.4 (2008)

Няма коментари: