ЖИВОТ ЗА ЖИВОТ

В един източен град живеели двама братя. Младият водел разпуснат и охолен живот. От ранно утро до късна вечер той бил зает от грешни увлечения и нямал никакво желание да скъса с греха. По-големият брат бил богобоязлив и смирен мъж, изцяло посветил живота си на Бог. Той неуморно вършел добрини и не се оставял да бъде изкушаван от някой грях. Начинът на живот, който водел брат му, го наскърбявал и той често му говорел със сълзи на очи. Последният не искал да знае нито молитвите, нито сълзите и продължавал да опропастява тялото и душата си. Така ден след ден той затъвал в разпуснатия живот. Гуляел до късно през нощта, докато брат му усърдно се молел на Бог за него.Веднъж, късно през нощта, големият брат чул силни удари върху къщната врата и бързо я отворил. Вкъщи се втурнал брат му, пребледнял, треперещ, с изцапани, кървави дрехи:

- Спаси ме! Спаси ме! – викнал той. Полицията ме преследва...Аз убих човек! Виж кръвта!...Виж това е неговата кръв!

Какво можел да направи брат му, за да го скрие? Да любовта има начини! Без да губи време, големият брат взел от малкия кървавите дрехи и ги облякъл. После облякъл малкия брат със своите чисти дрехи и го бутнал зад една странична врата, която затворил след него.

В същия момент чул хлопане на вратата, отворил и полицаите влезли в стаята.

- Тъкмо както и предполагахме, тук се крие убиецът – извикал един от тях.

- Към тази къща беше отправено нашето съмнение от дълго време за много други неща.

Полицаят пристъпил към по-големия брат, загледал дрехите му и запитал:

-Ти ли си убиецът? – Последният не отговорил нито дума.

-Защо го разпитваш? Виж кръвта по дрехите му! Ела да го вържем и приберем!

Те вързали ръцете му и го повели със себе си към затвора, където го хвърлили в една тъмна килия, докато настанало утро. През цялото време затвореният бил тих.

Когато настъпило утрото, го разпитали, но той нищо не отговорил, а само добавил:

-Аз знам, че трябва да умра за това престъпление и колкото по-бързо, толкова по-добре.

След няколко дни той бил изправен пред съда. Съдията погледнал кървавите му дрехи и казал:

-Тук няма нужда от по-нататъшни доказателства, въпросът е повече от ясен.

-Нямаш ли адвокат?-запитал обвинителят.

-Не, нямам – отговорил подсъдимият.

-Желаеш ли да кажеш нещо в твоя защита?

- Не желая- отговорил той с ясен и сигурен глас и навел своята глава, за да не го издадат очите му.

Съдебният процес приключил. Осъдили го на смърт.

Вечерта преди екзекуцията осъденият помолил директора на затвора да го посети. Когато последният дошъл в килията му, той проговорил:

-Желаете ли да бъдете така добър и да изпълните последното желание на един, който е изправен пред смъртта? Моля, дайте ми хартия и писалка, за да напиша едно писмо. Моля ви да ми обещаете пред Бог, че няма да го разпечатате и след моята смърт ще го изпратите на адреса. Бъдете сигурни, че няма никаква лоша цел в него, защото утре моята душа ще стои пред Бог, а аз не мога да говоря лъжа в последния си час!

Директорът наблюдавал лицето на осъдения , не могъл да се съмнява в истинността на думите и приел молбата му. Като че ли цялата му душа била в тази молба. Той бил така спокоен, така изпълнен с мир, че очите му излъчвали чистота.

Директорът донесъл всичко сам и обещал да изпълни последното желание на осъдения. Вечерта, когато килията била инспектирана, взели запечатаното писмо.

Нощта бавно преминавала. По-големият брат коленичил в своята килия коленичил в своята килия, душата му се изпълвала с мир и от прага на вечността като че ли надничал в един друг свят. По-малкият прекарал една безсънна нощ, изпълнен с много болка.Когато се зазорило и хората започнали работа, дошли тези, които отвели осъдения. Един час по-късно всичко приключило...

Скоро след това бил изпратен вестител, който отнесъл писмото. Той почукал на вратата. Един млад мъж с блед и боязлив вид му отворил и взел писмото. Той се взирал дълго в него, като че ли било погрешно адресирано. Накрая счупил восъка, прочел написаното и започнал да ридае...Втурнал се към вратата, а после обратно към стаята, като че ли бил обезумял...Цялото му тяло се тресяло и той охкал високо.

Както било написано в писмото? Съвсем малко, само няколко думи: „ Аз умирам утре вместо теб, облечен с твоите дрехи, а ти си облечен с моите. След като си спомняш за мен, ще живееш праведно и свято!”

„ Аз умирам вместо теб!”-той бил победен. Тези думи засегнали и съкрушили дълбоко неговото сърце, което до сега било заледено и вкаменено от греха и страха. Това сърце се пробудило отново и той извикал високо:

- Аз умирам вместо теб!...

Втурнал се навън, за да спаси, ако е възможно, своя брат. Отишъл в затвора, но там го спрели. Той настоятелно се помолил да му дадат възможност да поговори с директора на затвора. Неговото състояние ги накарало да отстъпят и те го въвели вътре.

Когато директорът прочел писмото, останал дълбоко засегнат. Той си спомнил сърдечната молба на осъдения и неговия необикновен спокоен поглед, на който не могъл да устои.

Дълбоко развълнуван от случилото се, съдията започнал да разпитва виновния . Последният признал всичко…досегашния си живот, последното престъпление, бягството, срамното мълчание и накрая завършилс болезнена молба:

-Нека да умра, аз заслужавам това...

Думите на убития: „Аз умирам вместо теб!” били святи за съдията в пълното им значение. Една такава жертва не би била невалидна и напразна. Със симпатия съдията наблюдавал този , който бил предмет на такава голяма любов, и чувствал, че не би могъл да го постави в в затвора и да го екзекутира.

Помилваният се върнал в своето жилище, където със сломено сърце извикал към Бога за милост и се покаял:

-Господи, молел се той и потвърждавал това със сълзи, не ме оставяй да умра в греховете си. Нали един друг е умрял за тях! Помогни ми против греха! Направи ме достоен да нося дрехите на този, който умря вместо мен! Помогни ми да ги пазя чисти от всяко петно и ме запази от всеки грях!

От този момент нататък хората не го познавали. Той бил коренно променен и се чувствал между тях като чужденец, изпълнен с любов и симпатия. Неговите стари приятели се опитвали отново да го привлекат към местата, където ходел по-рано. Но той им давал винаги смирен и решителен отговор:

-Облечен в тези дрехи, аз не мога да дойда! Брат ми не желае никога да ходя на тези места.

Постепенно те престанали да го изкушават, тъй като видели, че усилията им са напразни. Той загубил някои от тях изцяло, но други били учтиви и гледали с уважение на него и на дрехите, които имал на себе си. Те гледали с уважение на неговия свят и богобоязлив живот. Обърнали се от греха и избрали неговия начин на живот. Изминали много години, изпълнени с труд. Неговите усилия пред Бог принесли много плод. Дошло времето, когато двамата братя щели да се срещнат във вечността, за да не се разделят никога...

Драги читателю, ти също имаш един приятел и брат, който даде живота си за теб.Този приятел е Исус Христос – Божият Син. Той умря за твоя грях, пострада вместо теб, за да намериш милост пред Бог и да преминеш във вечен живот. Този нов и щастлив живот започва от момента, когато приемеш Исус. Той те обича толкова много, че пострада и умря вместо теб не само, за да те освободи от идващия съд и вечна смърт, но и от греха. Исус те изми в кръвта си, облече те в своите праведни дрехи и те новороди като Божие дете, за да живееш един чист и свят живот. Искаш ли да бъдеш облечен в Исусовата спасителна одежда и да живееш свято и праведно за негова слава?

Ако твоят отговор е да, тогава помоли се с тази молитва на Бог:

„Господи Исусе, изповядвам, че съм грешник. Съгрешавал съм в мисъл, думи и дела. Много скърбя за своите грехове и се отвръщам от тях в покаяние. Вярвам, че ти умря за мен, като понесе греховете ми на Своето тяло. Благодаря ти за Твоята голяма любов. Сега аз отварям вратата на моето сърце. Влез, Господи Исусе. Влез като мой Спасител, да ме очистиш. Влез като мой Господ и Учител, да вземеш контрол над мен. И аз ще ти служа в общение с други християни, като ти ми даваш сила цял живот. Амин.”