Успокой разтуптяното ми сърце и усмири моя дух.
Обуздай забързания ми бяг с един поглед към вечността.
Дай ми покоя на вечните планини всред хаоса на деня.
Научи ме на изкуството на малките почивки — да спра, за да разгледам някое цвете, да поговоря с приятел, да погаля някое куче, да се усмихна на някое дете, да прочета няколко реда от някоя добра книга.
Спри ме, Господи!
Напомняй ми всеки ден, че не непременно най-бързите печелят надбягването, че животът е повече от непрестанно повишаване на собствената скорост.
Дай ми да погледна към върха на стария дъб и да разбера, че е станал така висок и як, защото е раснал бавно и правилно
О.Л.Крейн
Няма коментари:
Публикуване на коментар