сряда, 20 януари 2010 г.

Спри ме, Господи!



Успокой разтуптяното ми сърце и усмири моя дух.


Обуздай забързания ми бяг с един поглед към вечността.


Дай ми покоя на вечните планини всред хаоса на деня.


Научи ме на изкуството на малките почивки — да спра, за да разгледам някое цвете, да поговоря с приятел, да погаля някое куче, да се усмихна на някое дете, да прочета няколко реда от някоя добра книга.


Спри ме, Господи!


Напомняй ми всеки ден, че не непременно най-бързите печелят надбягването, че животът е повече от непрестанно повишаване на собствената скорост.
Дай ми да погледна към върха на стария дъб и да разбера, че е станал така висок и як, защото е раснал бавно и правилно


О.Л.Крейн

Няма коментари: