четвъртък, 12 март 2009 г.

ЕВАНГЕЛИЗЪМ ИЛИ ЕВАНДАЛИЗЪМ

ЕВАНГЕЛИЗЪМ ИЛИ ЕВАНДАЛИЗЪМ

от Тери Гласпи

Наскоро дочух разговор, в който един добронамерен християнин се опитваше да сподели своята вяра с жена, която се чувстваше все по-неудобно и изглеждаше все по-объркана докато човека бърбореше множество библейски стихове имащи за цел да й помогнат да види нуждата си от Исус Христос. Беше очевидно, че тази малка реч беше предварително репетирана и запомнена наизуст. Също толкова очевидно беше колко неуспешен беше неговият подход към тази жена, която седнала на място 12Е в самолета се беше оказала публика, която просто нямаше къде да избяга. Тя се гърчеше неспокойно и се оглеждаше наоколо - вероятно в търсене на някой, който да я спаси или да реши кой авариен изход се намира по-близо ако цялото преживяване стане напълно непоносимо.

Вие вероятно няма да осъдите младия човек за неговото желание да сподели благата вест. Но всичко това изглеждаше толкова шаблонно сравнено с истинския живот на жената, на която той споделяше. И човек не можеше да не се почуди дали той просто не „вършеше своята работа,” така че да може да запише още една бройка в списъка си. „Да, днес, аз свидетелствувах на някого.”

Зад всичко това до такава степен прозираше подхода „удряй и бягай,” че всъщност това не беше евангелизъм, а еВанадализъм. В евандализма вие просто “изстрелваме” благовестието към някого и след това бързо поемате по пътя си. Мисията е изпълнена.

Този начин на споделяне на връзката ни с Бога ми прилича на това да подадем на някого лист, на който са написани ноти и да очакваме той да ги разбере. Можем да кажем: „Ето, това е най-прекрасната музика, която някога е писана,” но освен ако човека не притежава задълбочени познания по музика за него това вероятно ще представлява сбор от малки нищо неозначаващи символи написани на лист хартия.

Може би вместо да пъхаме в ръцете на хората „нотния лист” ние трябва да се обърнем към тях и да ги попитаме: „Хей, чуваш ли това? канейки хората да чуят музиката, която вече звучи. Защото Бог работи зад и в нашия свят. Неговата музика вече свири. Може би първата крачка за споделяне на нашата вяра е просто да приканим хората да послушат това, което ние чуваме посочвайки им красотата на мелодията и ритъма, който движи нашите сърце и крака. Може би евангелизма се разбира най-добре като споделяне на радостта, която ние сме намерили като сме станали част от звучащата песен.

http://rado76.wordpress.com/2008/08/21/evandalism/

Няма коментари: