петък, 20 март 2009 г.

Тогава ще бъдем християни...

Ивайло Ябълкаров, 27.01.2009




Искам да ви разкажа за баба Кина от Стара Загора.

Тя е на 73 години. Дъщерите и внучките й не са около нея. Работят зад граница. А тя живее в своята малка къщичка... Казва, че всеки човек трябва да си има икона на Исус и „майка Богородичка”, да се моли за здраве и да пали свещичка, да не отвръща на лошото с лошо. Ако разказът приключва тук, бихме могли да кажем, че това е една симпатична и набожна възрастна жена.

Всъщност баба Кина от 35 години се занимава с „дяволски” занаят. Освен че съветва хората да се молят за здраве и да отвръщат с добро, тя препоръчва да се носи „баено синьо мънисто с червен конец”, което пази човек от лоши очи и завист.

Занаятът й е баене и леене на куршум. При нея години наред ходят хора, които имат проблеми: болни, претърпели злополука или изпитващи страх, хора в депресия. Те идват с тревогите си и тя им лее куршум, използвайки заклинания и „молитви”.


Тя е много търсена. Посещават я хората от различни градове и държави. Пред къщата й се вият опашки. Посреща клиенти дори през нощта. Уменията си е получила от друга видна заклинателка. Самата баба Кина казва, че поради мъката, която е видяла, не може да спи по цяла нощ. Колко мъка има в този свят! Колко търсещи гладни и жадни хора!

Едва ли някой знае броя на всички врачки, баячки, екстрасенси, тези, които викат духове... и други подобни инструменти, които врагът ни използва. Факт е, че те имат работа, те работят и хората ги търсят. Каква е причината?

Хората са гладни и жадни за свръхестественото, нуждаят се, търсят... Но защо не търсят Бог и църквата, а отиват при екстрасенсите?

Може би защото и те говорят за Бог, носят кръстове. Може би защото са по-силно рекламирани в медиите. Може би защото нас смятат за сектанти, а тях – за лечители. Може би защото те не се крият, а ние стоим зад стените на удобните си сгради.


За баба Кина научих от хвалебствена статия във всекидневник. Има телевизии, които в голяма част от ефирното си време са заети да показват хора с подобни умения.

Каквато и да е причината, факт е, че хората имат нужда и търсят отговор на своите проблеми. За съжаление те не знаят, че ходенето при баячки, екстрасенси и лечители е мерзост пред Бог.
„Да не се обръщате към запитвачите на зли духове, нито към врачовете; не ги издирвайте, за да се осквернявате чрез тях. Аз съм Господ, вашият Бог.” (Левит 19:31)

Баба Кина добавя, че за да се излекува болният, е необходимо той да вярва в живота, в себе си, да не се предава. Освен това всеки трябва сам да си е доктор – да си дава кураж, да си има иконка на „майка Богородичка” или на Исус, да се моли за здраве, да пали свещичка и да е добър, да не отвръща на лошото с лошо...


Бабо, нима може дяволът и Бог да работят заедно? Какво общо могат да имат тъмнината и светлината? На кого служиш, баейки и леейки куршуми? На кого ни съветваш да се молим за здраве? На Йеова Рафа – Бог, който ме изцелява? На Този, за Който пише „изцели ме и ще бъда изцелен” (Еремия 17:14), или на този, за когото се казва, че идва да заколи, да открадне и да погуби.

Възможно ли е да се служи на Бог и на дявола едновременно? Възможно ли е да говорим и четем за Бог, да посещаваме богослужения и да бъдем слуги на врага?

Библията казва, че не може да се служи на двама господари, защото единият ще се намрази (Матея 6:24). В Словото ясно се заявява, че по плодовете, които даваш, си личи на кого служиш, а не по думите, които изговаряш.



Лесно се говори колко велик е Бог.
Лесно се посещават църковни служби.
Лесно се издигат ръце по време на хваление.

Не е трудно да четеш Библията.
Не е трудно да разговаряш на духовни теми.
Не е трудно да спазваш християнските празници.

Трудно е да си изпълнител, а не само слушател.
Трудно е да бъдеш сол, която не обезсолява.
Трудно е да правиш на другите това, което искаш те да правят на теб.
Трудно е да обичаш другите така, както себе си.
Трудно е да прощаваш, както на теб е простено.
Трудно е, но това е същината на християнството.
Това са делата на вяра.

Трудно е, ако се мъчим да се справим сами.
Лесно е, ако сме дали възможност Исус да живее в нас и не живеем вече за себе си, а за Него.

Тогава ще бъдем изпълнители, а не само слушатели.
Тогава ще бъдем сол, която не обезсолява.
Тогава ще правим на другите това, което искаме те да правят на нас.
Тогава ще обичаме другите така, както себе си.
Тогава ще прощаваме, както на нас е простено.

Тогава ще бъдем християни...



източник: Евангелски вестник

Няма коментари: