неделя, 1 март 2009 г.

Живей с ентусиазъм!

Рон Корзин, 09.07.2008





  • Непрекъснато умножавай талантите си.

Преди си мислех, че в притчата за талантите се говори за успеха и как най-добре да се възползваме от това, което ни е дадено. Е, предполагам, че в известен смисъл притчата може да се разгледа и по този начин. Тя се е превърнала в жив пример за това, до какво може да ни доведе страхът. По-добре не говори за това, какви велики дела вършиш, защото преди това стой по-сериозен въпрос – какво НЕ вършиш. Бог ти е възложил определена работа на Земята, но ти се спотайваш. Прекалено зает си и бягаш от това, което Бог вероятно изисква от теб. Всеки от нас има призив да направи нещо определено на света. И това не е, защото сме граждани на тази Земя, а защото сме Божие творение, Божи деца. Ние можем да променим света не толкова заради делата си, а по-скоро благодарение на това, което сме. Смятам, че ние сме призовани да използваме живота, който ни е даден, за да направим този свят по-добър: да изпълним света с повече любов, прошка, благодат, надежда.



  • Организирай времето си.

Времето е на твоя страна. То може да се превърне и в твой неприятел, ако непрекъснато се оправдаваш, че не ти стига да направиш нещо с живота си за света. Малките неща, за които все не ти остава време, биха довели до добри резултати: да поговориш със съседа си, да обърнеш внимание на тийнейджъра в дома ти, да занесеш храна на някой болен приятел, да прочетеш приказка на детето си. Когато непрекъснато позволяваме „претоварената ни програма” да изстисква най-доброто от нас, ние не оставяме диря след себе си. Работата никога не свършва. Винаги ще има достатъчно неща за вършене. Винаги ще ни чакат дрехи за гладене, съдове за миене, телефонни разговори, командировки, но не се знае дали отново ще ти се отдаде възможност да прекараш съкровени моменти с децата си, или да помогнеш на нуждаещия се.



  • Намери онова, за което гориш от цялото си сърце!

Бог те е призовал за нещо. Ти знаеш това и винаги си го знаел. Може да не ти е напълно ясно за какво и какво точно ще излезе накрая, но за теб то е нещо единствено по рода си и е причината да си на тази Земя. Да намериш това, за което гориш, е най-важната стъпка, която ще промени живота ти. Това е както маята в хляба – без нея тестото няма да се надигне и ще стане твърдо. Няма по-голямо удовлетворение от това, да разбереш каква е Божията цел за живота ти и да я следваш докрай. Когато вършим всичко с плам, може да се уморим, но няма да се изтощим. Нужна ни е почивка, но не и промяна. Много жени не смятат, че им е нужен плам в живота. Те просто работят. За тях Божията воля е най-голямото бреме, което могат да си представят. Оплакват се непрекъснато. Няма радост в живота им, няма новаторски дух, само мъчително очакване, че един ден в небето ще получат награда, защото са избрали трудния път, а животът им е бил по-застоял и от престояло кафе.



  • Време е да спреш да чакаш животът ти да започне.

Намери смисъла ни живота си сега. Не пропускай да изживееш живота, който ти предстои. Отношението ти определя доколко ще се насладиш на работата си. Ако смяташ, че животът ни няма особен смисъл, ти създай смисъла. Ти си в Божия дневен ред. Той ти е дал смисъл и цел – потопи се в тях. Недей да пристъпваш плахо към живота, намирай наслада и в най-малките неща. Наслади се на вкуса на живота, оцени момента и поеми красотата. Отпразнувай значението и чудото на живота. Не чакай да удари „гръм от ясно небе”. Животът е на твое разположение, приветствай го. Търси необикновеното в обикновените неща. Наслаждавай се дори и на най-досадните задължения, дори и на задачите, които трябва да свършиш днес. Ако не можеш, то тогава допускаш работата, задачите или дори някой човек да вземат превес в живота ти. Ако душата ти е обзета от радост дори когато си на работа или вършиш нещо неприятно, то от живота ти ще лъха свежест и без да се усетиш ще промениш света. Промяната ще настъпи от самото ти присъствие и от свободата да се радваш на живота – нещо, което не се отнася за повечето хора. Връзката ни с Бога ни прави свободни.



  • Научи се да приемаш похвали.

Защо се страхуваме толкова да приемаме похвали? Ние ги отклоняваме и правим всичко възможно да ги отклоним, вместо да ги приемем. Смятаме, че така постъпваме по-духовно. Когато обаче ни критикуват, запечатваме всичко дълбоко в душата си. Защо постъпваме така? Дали действително смятаме, че ставаме по-свети, като допускаме критичните думи в душата си, а в никакъв случай не допускаме някой да ни похвали? Трябва да се научим да приемаме добрите думи, които хората ни казват. Духовната анорексия отказва неща, които насищат душата ни, като добрите думи например. Не можеш да промениш собствения си свят, ако не позволяваш на хората да ти благодарят. Така никога няма да повярваш, че предизвикваш промяна с живота си. Благодари и приеми добрите думи. Не ги отхвърляй, сякаш нищо ценно не си направил. Приеми ги. Отдай хвала на Бога за това, че някой те е похвалил. Дай Му славата, която си получил от друг. После запази тези добри думи. Ако някой ти е написал картичка, постави я на специално място; или си запиши в дневника, когато си нарочен от някого. Следващия път, когато си обезсърчен, спомни си за тях и позволи на Бога да ти припомни, че Той те използва, за да променяш света.


Източник: Евангелски вестник

Няма коментари: