неделя, 22 март 2009 г.

Трудът ви не е напразно!


Имало един роб на име Моисей. Един ден докато сечал дърва за господаря си. Потял се и си мърморел под носа:
- Този Адам!!! Ако тогава не беше нарушил Божията заповед, нямаше да има нужда аз да се мъча и да се трепя сега тук!
Господарят му го чул и го попитал:
- Какво казваш, Моисей? Какво е желанието ти?
- Да не работя повече!!!
- От сега нататък няма нужда да работиш! Може да правиш каквото си поискаш! Виждаш ли онова сандъче там? Горко ти ако някога погледнеш вътре!
Отпуската била чудесна, но със времето му ставало все по-скучно и все повече започнало да го интересува това сандъче.
- Ех, едва ли ще е толкова страшно, ако само веднъж надникна вътре!
Един ден любопитството му нараснало до такава степен, че той не издържал и надигнал капака. И прочел:
„Моисей, негоднико, веднага се връщай обратно на работа!!!Защото, ако ти беше на мястото на Адам – щеше да направиш същото като него!!!”

Много хора мислят, че труда е последица от грехопадението.

Истината обаче е, че Бог даде на човека да се труди още в Едемската градина.
„И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.” (Битие 2:15)
След това , жената беше изкушена от змията, и жената и мъжа ядоха от дървото за познаване на доброто и злото , и по този начин нарушиха Божията заповед.
„И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” (Битие 2:16,17)
Адам и Ева не умряха физически в този момент, но се прекъсна връзката им с Бог и от този момент те бяха духовно мъртви.

Тогава Бог прокле змията , да бъде най-нищожното създание между всички животни и изговаря пророчеството за крайната победа на Христос над сатана. (Бит 3:14,15)
След това Бог изрича проклятието върху жената, за това че ще има мъки в бремеността и при раждане, всичките й желания и самата тя ще са под властта на мъжа. (Бит 3:16)
Накрая изрича проклятието над труда на човека:
„А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! - проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си; тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.” (Битие 3:17-19)

Каква е ползата от труда?
Израелският цар Соломон започва своята книга Еклисиаст, с въпроса: “Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?” (Еклесиаст 1:3) и пак : "Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?” (Еклесиаст 2:22). Животът на човека е изпълнен с труд и дейности, но къде го отвеждат те в крайна сметка? Питаш го защо работи и той отговаря: „За да печеля пари , разбира се!”. А защо иска пари? За да си купи храна. А защо му е храна? За да поддържа силите си. Добре, но защо му е сила? Силата му е необходима, за да може да работи. И така, той е отново там от където е тръгнал.


Соломон стига до до заключението,че човек не получава нищо с трайна стойност като резултат от целият си труд и скръбта си под слънцето. Той полага усилия, блъска се, терзае се, ядосва се – но за какво? Какво значение има това пет минути след като умре?
За човека, който няма надежда отвъд гроба е вярно, че животът му е изпълнен с мъка и досаден и изтощителен труд, а нощите - с мъчително терзание. Животът е едно голямо неудовлетворение, изпълнен с тревоги и мъка.
В най-добрият случай, животът е кратък, защо тогава да не виждаш добро от него докато все още можеш?


„Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог;защото това е делът му.” (Еклесиаст 5:18) В такъв случай логичната житейска философия за човека, чието съществуване е изцяло под слънцето, е да намира наслада в ядене, пиене и в труда си. Намиране на удоволствие винаги , когато е възможно в обикновените неща от живота. Дори и това е от Божията ръка – възможността на хората да се наслаждават на обикновените радости от живота – на вкуса на хубавата храна, на освежителното действие на напитките и на удовлетворението от честния труд. Човек няма способността да се наслаждава, ако тя не му бъде дадена от Бог. Ние зависим от Него за храната си, за апетита си, за храносмилането, за зрението си, за обонянието си, за слуха си, за паметта си ,за здравето си, за здравия си разум и за всичко, което е нужно за нормалните ни преживявания носещи ни удоволствие.


Апостол Павел потвърждава, това мнение като казва, че ако няма възкресение на мъртвите, най-разумното поведение да ядем и да пием, защото утре ще умрем! (1Кор 15:32 )


От Божието Слово знаем, че можем да живем своят живот за Бог и за вечността:
"Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си." (Йоан 6:27 )Господ не иска да каже,че хората не трябва да работят за ежедневната си прехрана, а че това не трябва да бъде най-главната цел в живота им. Човекът се състои не само тяло, но и от дух, и от душа, и не трябва да живее сякаш тялото му е всичко за него. Вместо това трябва да се старае да се храни ежедневно със Словото на Бог.

"Тогава каза на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците - малко; затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си." (Матей 9:37,38) Господ ни дава да видим нуждата на погиващият свят от Исус Христос - Спасителя. Нивата е готова за голямата духовна жътва. Работата е много, а работниците са малко. Но те не могат да отидат, ако не са изпратени. Исус изпраща учениците Си и явно, Той е Господарят на жетвата, на Когото трябва да се молим за нови възможности за евангелизиране на света.

"Не работете само за пред очи, като човекоугодници, а като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля;" (Ефесяни 6:6) Наградата, която очаква всеки за верността и честността в труда, е поради любовта към Христос и искреното желание на сърцето да Му бъдем покорни. Това прави труда ни лесен, удовлетворява нашите работодатели и е приемлив за Христос. Бог ще възнагради и най-малкото усилие, направено с чувство за дълг и желание да донесе слава на Него.


"Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци;" (Колосяни 3:23). Тези ,които имат страх от Господ ще бъдат правдиви и верни , когато са наблюдавани от управителите си, защото знаят, че са под погледа на Бог. И ще работят прилежно, а не нескопосано и лениво; с желание, а не с недоволство от решението на Бог да ги постави в това взаимоотношение и положение.

Ние знаем, че всичко, което правим за Него ще бъде възнаградено. В Господа трудът ни не е напразно. ''Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.’’ (1 Кор 15:58)

Няма коментари: