четвъртък, 12 март 2009 г.

Приказка за скъсаните цървули

Един човек имал голямо семейство и търсил начин как да го изхрани. Не се сещал да се помоли на Бога, защото никой не го бил научил на това. Един ден стоял на двора и се чудел как да свърже двата края. Дошъл при него дяволът. Е, не бил с рога и опашка, за да не го стресне. Явил му се човешки образ и го попитал:

-Какво си се замислил?

-Мисля си откъде да намеря пари, за да изхраня голямата си челяд. – отговорил му човекът.

-Хм, от това по-лесно няма. – казал дяволът. Иди в гората, разкопай под стария дъб и ще намериш това, от което се нуждаеш.

Зарадвал се човекът. Грабнал кирката и лопатата и хукнал към гората. Когато разкопал на посоченото място, намерил пълен казан със злато. Цялото семейство заживяло безгрижно. Но колкото и да изглежда хубаво, всяко нещо си има край. Свършило се и златото.

Без много да мисли, човекът отново се обърнал към своя “благодетел”, който сякаш по поръчка минавал край него.

-Всичко беше хубаво до тук, но свърши. – казал човекът. Дяволът и този път го успокоил:

-Няма страшно. Довечера през гората ще мине един гурбетчия. Уморен от дългия път ще полегне под дъба. Когато заспи, вземи му спечеленото!

-Ами, ако се събуди? – попитал човекът

-Аз за какво съм, Ще ти помогна. – отговорил му дяволът. Казано–сторено. Семейството отново заживяло ”щастливо”. Но не минало много време и тези пари свършили.

Човекът пак потърсил дявола, а той му казал:

-Знаеш кой е най-големият богаташ в селото. Иди, убий го и му вземи имането!

-Какво говориш? – стреснал се човекът – Ами, ако ме заловят?

-Аз съм насреща! Ще те оттърва...

Повярвал човекът и започнал да крои планове как да влезе в къщата на богаташа. Накрая направил това, което го посъветвал дяволът.

Заловили го и го осъдили на смърт чрез обесване. Издигнали бесилото, сложили бурето под краката му.

Започнали да изтичат последните предсмъртни минути – най-дългите минути в живота на този човек. Взирал се той сред множеството да зърне отнякъде дявола, нали му обещал да му помогне... Най-после го видял и извикал:

-Хайде бе, побързай! Ей сега ще бутнат бурето и ще увисна на въжето.

Дяволът му казал:- Погледни надолу, какво виждаш?

Човекът погледнал и казал:

-Един кош скъсани цървули виждам под себе си. Нищо друго.

-Тези цървули аз съм ги скъсал докато те докарам до тук – отговорил му дяволът.

И човекът увиснал на въжето.

-----------------------------------------

Моята майка ни разказваше тази приказка, когато бяхме деца. Сега аз я разказвам и на малки и на големи, защото е поучителна.

Много е важно към кого ще се обърнем за съвет и помощ.

До кого се допитва нашият народ ? - до ясновидци,врачки, баячки, астролози, екстрасенси, запитвачи на духове на мъртви, нумеролози и т.н.

За голямо съжаление много от медиите също съдействат за това...

А после се питаме защо се случват трагедии /и то точно пред големи, всенародни празници/.

Нека погледнем в Библията - Второзаконие 18:10-13:, където пише „ Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите; защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.

Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог.”

Ако отгърнем в книгата на пророк Еремия 17:5 – 8, ще прочетем: „Така казва Господ:Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа. Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна. Благословен да бъде оня човек,Който уповава на Господа, И чието упование е Господ. Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, няма да се бои, когато настане пекът. Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.”

Толкова ясно е казано, че това е омразно на Господа и носи проклятие на народа ни...

Бог е верен на Словото Си. Той е дълготърпелив и много милостив.

В II Летописи са написани думите на Господа, Който казва: ”...Ако людете Ми, които се наричат с Моето име смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.” А в Псалом 145:18-19 пише: “Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с истина Го призовават. Изпълнява желанието на тия, които Му се боят. Слуша викането им и ги избавя.”

Бог винаги е Готов да ни помогне, иска само да се обърнем към Него, да повярваме в Него и да Го потърсим.


Таня Стоянова

Няма коментари: