вторник, 17 март 2009 г.

Не е ли странно?

Не е ли странно как 20 левова банкнота изглежда доста голяма сума, когато я даряваш за църквата, но изглежда толкова малка сума, когато отиваш в магазина да пазаруваш?

Не е ли странно как 2 часа изглеждат толкова дълги, когато си на събиране на църквата, но колко кратки изглеждат, когато гледаш хубав филм?

Не е ли странно, че не можеш да намериш достатъчно думи, когато се молиш, но нямаш такъв проблем, когато говориш с приятел?

Не е ли странно, колко изморително и скучно изглежда четенето на една глава от Библията, но колко лесно е прочитането на 100 страници от някой бестселър?

Не е ли странно, как всички искат билети за първите редове за концерт или мач, но правят всичко възможно да заемат най-задните места, когато се събират с вярващи?

Не е ли странно, как трябва да бъдем информирани за дадено църковно мероприятие 2-3 седмици по-рано, за да го включим в програмата си, но можем да вмъкнем други ангажименти в последния момент?

Не е ли странно, колко трудно е да запомним някой факт за Бога и да го споделим с други, но ни е толкова лесно да научим някоя клюка и да я разпространим?

Не е ли странно как сме склонни да повярваме на медиите за всичко, което ни казват, но се съмняваме в думите на Библията?

Не е ли странно как всеки иска да има осигурено място в Небето, но не иска да направи нищо за да отиде там?

Не е ли странно?

Няма коментари: