Някой, на Когото да разчиташ

„По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на човека“ (Псалом 118:8)

„В доверието откриваме повече за себе си и повече за Бог“

Чувствали ли сте се някога раздвоени от зависимост към даден човек? Винаги се чувстваме добре, когато знаем, че до себе си имаме някого, на когото можем да разчитаме. Някого, на когото можем да се доверим. Такъв, който е на разположение, посветен и загрижен за нас, когато най-много имаме нужда.

В същото време обаче, е приятно да се чувстваме независими, способни и уверени в себе си, готови да посрещнем всяко предизвикателство. Но не винаги това е възможно, нали?

Всички ние като родители учим децата си от най-ранна възраст на независимо мислене. Учим ги да не следват тълпата, а да имат собствено мнение, да се справят сами и сами да взимат решенията, а не някой друг вместо тях. Всеки родител насърчава израстване в независимост. Радваме се на детето, когато прави първите си стъпки, а след това се опитваме да го спрем да ходи на места, на които не е добре да ходи.

Истината е, че ние не сме напълно независими. Едва ли някога ще бъдем достатъчно богати, умни, себедостатъчни или достатъчно твърди, за да не се нуждаем от някой друг. Всеки от нас се е облягал на добрината и съдействието на някого. Всеки един от нас зависи от другите по един или друг начин, дори когато не ни се иска да е така или си мислим, че не сме зависими от никого. Ние имаме нужда един от друг. Животът налага една обвързаност, която не може да бъде пренебрегвана. Когато се научим да бъдем хора, на които другите могат да разчитат, тогава ще намерим хора, на които ние можем да разчитаме. Библията нарича това сеене и жънене (Лука 6:31).

Ще има време, в което хората няма да бъдат до нас по начина, по който искаме. Ще има хора, които по една или друга причина съзнателно няма да искат да бъдат до нас. Ще се чувстваме отчаяни и обезкуражени.

Но точно в това време ще открием повече за себе си и повече за Бог. Ще открием, че сме по-силни, отколкото сме си мислили, по-издръжливи, по- решителни, по-способни. Ще осъзнаем, че Бог е по-близо, отколкото сме си представяли, по-загрижен и по-велик от всичко, което сме преживявали преди – толкова верен, колкото е бил през цялата вечност. Библята не казва, че не бива да зависим от хората, но казва, че е по-добре да зависим от Господа. Бог е винаги до нас.

Ето как Бог описа Себе Си на Мойсей: „Господ Бог е жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях“ (Изход 34:5-7). Бог е точно такъв!

Хората ще се опитват да бъдат до нас, когато имаме нужда. Семейството и приятелите ни също. Но когато другите не могат, има Един, Който винаги е до теб (Псалом 27:9-11, 13, 14). Той даде живота си за теб и мен. Той е приготвил място във вечността за теб и мен, поради една единствена причина: „...за да може и вие да сте там, където съм и Аз“ (Йоан 14:3).

Ти можеш да бъдеш със Своя Бог сега и завинаги (1 Солунци 4:13-18).

Молитвата ми за теб днес е: напълно се довери на Бог.

Малко по малко

„И когато влизаше в едно село, Го срещнаха десет души прокажени“ (Лука 17:12)

„Твоята история може да има щастлив край, когато довериш живота си на Исус“

Проказата е била много тежка болест – тя е ограбвала живота на болния малко по малко. Първо атакувала външността на човека, а след това и жизненоважните вътрешни органи. Не е имало лек за нея, а смъртта е била бавна и сигурна. Малко по малко смъртта си проправяла път в живота на отделни хора и семейства. Прокажените били отделяни от своите приятели и роднини, за да не заразят и тях.

Малко по малко – не е ли така и с греха в живота ни? Грехът не идва грандиозно, а с нещо малко, което никой не забелязва. Първо е желанието да имаме нещо, което не е наше. Ако го искаме трябва да го опитаме. Мислим си колко малко е това и как няма да ни навреди изобщо.

Така започват много неправилни неща. Първо идва мисълта: „Какво би било?“ След това желание, което казва: „Защо не?“ А накрая губим малко по малко от себе си всеки път, когато правим компромис с това, което знаем, че е правилно. Библията е много ясна и категорична: „Ако някой знае да прави добро и не го прави – това е грях“ (Яков 4:17).

„Апетитът“ за неправилното става все по-силен всеки следващ път и така заблуждаваме себе си: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя, всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в Когото няма изменение, нито сянка от промяна“ (Яков 1:13-16).

Съвсем скоро след това „апетитът“ е заменен със заблудата, че „аз съм изключение“. Лесно се убеждаваме, че малко от непозволеното няма да има значение. Мислим си: „Кой може постоянно да бъде добър?“ Яков, братът на Исус пише, че злите желания водят до зли дела – нека не се лъжем. И с всеки следващ компромис губим малко по малко от себе си.

Мисълта „аз съм изключение“ не след дълго води до действия, които изглеждат неустоими. Те стават такива по-късно. И така губим още малко от това, което сме и това, което е важно за нас. Злите дела водят до смърт, не се заблуждавайте!

Има отговор. Той е същият, който откриха десетте прокажени. Неговото име е Исус: „Извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, Наставниче, смили се над нас!“ (Лука 17:13). Винаги трябва да се обръщаме първо в тази посока. Историята за прокажените завършва с тяхното пълно изцеление от болестта, която ги унищожаваше малко по малко (Лука 17:14-19).

Твоята история също може да има щастлив край: „Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13).

Молитвата ми за теб днес е: Исус винаги е близо до теб и е готов да ти помогне.


Източник: Живот за всеки ден
п-р Алън рандолф

Борбата срещу нашия "голиат" - проблемът

"Понякога ми харесва да сравнявам трудностите с ножа, който може или да ни послужи , или да ни пореже в зависимост от това , как го хващаме - за острието или за дръжката. Ако подходим към трудностите от неправилния край, това е все едно да хванем ножа за острето, което много хора, без да искат, правят. Може би в живота ти е възникнала трудност и първото нещо, което си направил, е да я сграбчиш за остието. Тя те е порязала и не след дълго е започнала да те контролира. Ти си бил наранен. Бил си победен. Но когато хванеш проблема за дръжката, ти можеш да го използваш в своя полза и проблемът може да се превърне в най - страхотния и най - ценен инструмент в живота ти "

P.S... Колко пъти в живота подхождаме към проблема по правилния начин и колко пъти се оказваме неподготвени за проблемите, които ни връхлитат?

"Из Съкровени разговори с Кетрин Кулман"

Моето сърце - Негов дом

„Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца“ (Ефесяни 3:17)

„Исус иска да се чувства у дома в сърцето ти. Живей живота си все едно е Негов“

Съпругата ми Гейл, има невероятен дар на гостоприемство. Тя приготвя всичко така, че когато дойдат приятели у дома ни, те да се чувстват специално. Гейл винаги украсява дома с цветя, приготвя любими на гостите студени напитки, свежи плодове и чудесни лакомства, избрани специално за тях, за да се чувстват напълно приети. Тя прави всичко това с любов. Полага тези усилия, защото цени приятелите ни и иска те да се чувстват добре у дома.

Помислете си за онези приятели, при които сте отсядали за по-дълго време. Някои полагат толкова много усилия да се грижат за вас, че дори ви става неудобно от това, че нарушавате ежедневния им ритъм и отнемате толкова много от времето им. А други вероятно съвсем несъзнателно ви оставят сами, поради голямата им заетост. По този начин вие не усещате, че сте специални за тях.

Ценете приятелите, които любезно и добронамерено ви приемат в дома си и ви карат да се чувствате уютно там. Също толкова важно е и вие да станете такъв приятел за другите.

Помислете си как се отразява това в духовните взаимоотношения. Мислили ли сте някога как се чувства Исус, когато Го поканим да влезне в сърцето ни, но така и не Му позволяваме да бъде напълно у дома си там. Да помислим също за това – Той гост ли е в нашето сърце или сърцето ни е Негов дом? Дали позволяваме на Господа да бъде Цар в сърцето ни или Му позволяваме само кратки учтиви посещения, така че да не ни обърква плановете и да усложнява графика ни?

Вижте какво обещава Библията, когато сърцето ни се превърне в Негов дом: „А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос“ (1 Солунци 5:23).

Дали приемаме Исус да бъде неразделна част от ежедневния ни живот, включвайки Го в дискусиите, решенията и плановете си? Дали търсим съвета Му и приемаме Неговата мъдрост? Чувства ли се Исус у дома си в сърцето ни? Живеем ли живота си все едно е Негов?

Молитвата ми за теб днес е: направи сърцето си Негов дом и нека живота ти бъде само за Него!

Източник: тук

"ИСКАХА ДА ГО УБИЯТ"

"ИСКАХА ДА ГО УБИЯТ"

ЗАЩО?

Затова юдеите искаха още повече да Го увият.
Йоан 5:18
Когато някой не е приятен на някого, когато му пречи с нещо, застрашава го, обърква му работите, има редица начини за уреждане на проблема. Двамата могат да разговарят и да се разберат, така че отношенията им да се нормализират. Ако това не помогне, засегнатият пристъпва към други методи. Той се стреми да накаже своя неприятел, да го принуди да му се махне от пътя, да го наклевети, да го набие, да го вкара в затвора. Ако нищо не помогне, може и да го убие. Не са един или два такива случаи. Човешките отношения са пълни със зловещи примери на непримирима вражда, на жестоки войни, на скандали, на насилие и убийства.
Господ Исус пречеше на юдеите. Между него и тях се породи дълбока пропаст още в самото начало. Защо така? Как е възможно Божият Син, дошъл на света да служи, а не да търси слуги, решен "да събере в едно разпръснатите Божии чада" (Йн. 11:52), готов да помага на страдалците, да бъде намразен така силно, щото да искат смъртта Му?
Възможно е. На тоя свят всичко лошо е възможно, за съжаление. Кой добър човек е видял признание и коя светла душа е била оценена?
Чудим се и днес защо хората така лошо реагират на думите на вярата, сякаш някой се е опитал да ги обиди нещо лично. Чудим се защо никой не се смущава, когато се чуват псувни и ругатни, закани и обиди, когато се говорят лъжи и клевети, но каже ли някой нещо за Бога, веднага публиката скача и запушва ушите си с две ръце.
Ами нищо необикновено не става. Нали Господ Исус сам е предрекъл, че щом Него са гонили, ще гонят и Неговите последователи. Щом Него не слушат, и тях няма да слушат. Така е. В такъв свят се намираме.
Молитва: Любящи Боже, утешавай ни, когато Биваме посрещани с неприязън от невярващите и ни дай да излъчваме Твоята любов без умора.
Тема за размисъл: Омразата много рядко има основателна причина.

Източник: Божи Дар

ВЯРА И ОТГОВОР

И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
Матей 21:22

Когато отивал на служение в Китай, големият мисионер Хъдсън Тейлър пътувал с платноходен кораб. Когато приближили канала между Малайския полуостров и остров Суматра, мисионерът чул, че някой настойчиво хлопа на вратата на каютата му. Бил капитанът. Г-н Тейлър, няма вятър. А на тоя остров живеят канибали. Могат да ни нападнат всеки момент." "Какво мога да направя?" "Разбрах, че вярвате в Бога. Помолете се за вятър." "Добре, капитане, ще се помоля, но вие идете и вдигайте платната." "Но това е смешно! Няма ни най-малък полъх на вятър. А и моряците ще ме помислят за луд." Но понеже Тейлър настоявал, капитанът се съгласил. След 45 минути дошъл пак при мисионера и го заварил да се моли. „Можете да спрете вече, казал той. Имаме повече вятър, отколкото ни е нужен."

Тази чудесна история ни напомня още веднъж колко е важно да се молим така, сякаш е напълно сигурно, че ще получим желания отговор. Имаме Бог, Който е господар на всичко. Покоряват Му се дори природните стихии. Няма нищо невъзможно за Него.

Единственото нещо, което може да попречи на Божието действие, е нашето неверие и съмнение. И още нещо. Пречка са и нашите нечисти подбуди, неморални желания. Пречат непочтените ни цели, грозните отношения с другите, егоистичните ни амбиции. Как да искаш от Бога помощ, когато си тръгнал да доказваш колко си велик и да демонстрираш, че можеш да стъпиш на врата на противника си? Такива молитви Бог няма да чуе и на такива мераци няма да отговори.

Вярата и посвещението, искреността на мотивите и чистотата на подбудите ни могат да съборят преградите пред мощта на Божието действие.

Молитва: Господарю на световете, помогни ни да се освободим от всичко нечестиво и да почувстваме цялата Твоя мощ на наша страна.

Тема за размисъл: Чистата благодат се налива в чисти съдове.

Източник: Божи Дар

СЛАДОСТ И БОЛКА

Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! По-сладки от мед в устата ми.
Псалом 119:103

В еврейската традиция има следния обичай. Преди малкото дете да получи за пръв път Свещеното писание в ръцете си, за да го разтвори и да го чете, неговите възрастни наставници капват върху корицата на книгата една голяма хапка мед. Детето трябва да оближе тази капка и по тоя начин да изпита физическото усещане за сладостта на Божествените повеления. Това усещане да се запази завинаги в неговата памет и да му напомня, че изучаването на Божието слово е наслада за ума, сърцето и душата.

Това не значи, че Библията е сладка книга, още по-малко сладникава. Когато я четем, откриваме неща, които са доста горчиви. Няма друга книга, която да разбулва така безпощадно човешката природа и да изважда наяве всичките скрити помисли, да хвърля светлина върху човешкото лицемерие. Божието слово е като остър меч, който разсича душата и вади на показ всичко. А това причинява болка.

Болката може да бъде сладка, когато носи изцеление. Хирургът, който прави разрез, не го прави, за да нарани, а за да излекува. Когато отмине болката, пациентът е благодарен, че се е престрашил да легне под ножа, защото вече е освободен от мъчителната и опасна болест.

Библията остава сладка като мед дори тогава, когато ни наранява. Зад тая болка се крие Божията любов. А и не бива да забравяме, че духовната болест, която ни мъчи и застрашава, сами сме си я спечелили с нашето лекомислено поведение.

Медът, както знаем, е извънредно полезен за здравето. А Библията е още по-полезна за духовното здраве. Тя ще ни помогне да познаем себе си в цялото си несъвършенство, да опознаем и Бога в цялата Му светлина и бащинска любов.

Молитва: Грижовни Отче небесен. Благодарим Ти, че ни храниш с най-доброто и най-полезното. Дай ни апетит за него, а не за земните отрови.

Тема за размисъл: Божиите думи нараняват за да изцелят.

Източник: Божи Дар

Сауловци

І.ЦАРЕ 15:10-11


Кой беше Саул: Висок, внушителен мъж, в сянката и походката ме имаше нещо, което караше хората да му имат доверие.
Няколко важни неща, които може да извлечем от живота на Саул:

І. ВЪЗХИЩЕНИЕТО НА ИЗРАЕЛТЯНИТЕ ОТ ЦАР САУЛ. 1 Царе 9гл., 1 Царе 15:17

ІІ. ПАДЕНИЕТО НА САУЛ -:

1. Своеволие – І.Царе 15:23 – грубо нарушаване на принципите, няма дух на слуга а на господар, не желание ада издига други хора, гневливост, нетърпение – кратко размишление…….
2. Страх от човека – І.Царе 15:24 – да запази приятелство, благоволение, защита от човека – кратко размишление.
3. Гордост – І.Царе 15:12 – издигна си паметник – авторитет, свое име – кратко размишление за своето аз…..
4. Непокорност – І.Царе 15:19-22 – не слушане на Божия глас - божието слово

ІІІ. ВОДЕНИ ОТ САУЛОВИЯ СИНДРОМ

1. Отделяне и изолация – не желание за помагане и работа със другите.
2. Чувство за собственост – искане на собствено служение, работа и място в църквата ….
3. Критичен и осъдителен дух – когато се раздели с някого или е оскърбен от някого започва да го критикува, злословя, осъжда……
4. Нетърпение – не приемане на това, което другите правят или предлагат…..
5. Липса на лоялност – когато не е съгласен с някого, в сърцето си го мрази и пред други в негово отсъствие го критикува…..
6. Неблагодарност – обръщат внимание на това, което трябва да се направи за тях, а не на това което те трябва да направят или вече е направено.

ІV. РЕЗУЛТАТА ОТ ТОЗИ СИНДРОМ

1. Неодобрение от Божия страна – І.Царе 13:13-14 – Бог не утвърждава служенето или работата на онези който има тези неща в живота си.


Пастор Иван Георигиев
Църква “Шалом” – Ямбол

ЖИВОТ И СМЪРТ

Йоана 5:25-29

В тази част на Божието слово е най голямото откровение, че Исус е Месия, че Той е Божия син, че Той дава живот, възкресява мъртвите към живот и че след възкресението следва съд……..кр.размишление.

Ст.25 – Христос говори, че мъртвите ще чуят и ще живеят. Йоан употребява думата мъртви в две значения: Духовно мъртви и Физически мъртви. Кои са духовно мъртвите – те са грешниците, непокаяните, светските …т.н., но даже и в църквата може да има духовно мъртви.

І. ДУХОВНИ МЪРТЪВЦИ!

1.Духовно мъртъв означава – ЧОВЕК БЕЗ СТАРАНИЕ!

….такива хора не се стараят да бъдат такива каквито Бог ги иска да бъдат, но те са такива каквито те искат да бъдат…..

2.Духовно мъртъв означава – ЧОВЕК БЕЗ СЪСТРАДАНИЕ!

…такъв човек вижда и чува за тревогите, нуждите, бедните, болките, страданието на другите …. Но нищо не прави за да им помогне, неговото сърце е закоравяло, в него няма милост, няма съчувствие и състрадание…..А Христос каза: Радвайте се с този който се радва и плачете с този който плаче…..

3.Духовно мъртъв означава – ЧОВЕК КОЙТО НЕ МИСЛИ ЗА БЪДЕЩИТЕ

НЕЩА!

… след като са се покаяли, повечето не мислят да променят начина на своя живот, своите мисли и отношения към другите. Такива хора не мислят как по добре да живеят живот на вяра и да служат на Бога и на неговото дело – но си остават същите не променени хора със стари навици и характер…..

4.Духовно мъртъв означава – ЧОВЕК ИЗГУБИЛ ЧУВСТВОТО ЗА ГРЯХ, ВИНА

И ПОКАЯНИЕ!

… такива хора спокойно грешат, вършат неправда, живеят в духовна тъмнина и злоба и тези неща не им прави впечатление, те не съжаляват за стореното зло или неправда, не чувстват вина и нужда от покаяние и примирение – такива хора казват: - абе нищо сега, какво толкова се е случило, карай сега, един ден всичко ще се управи, времето лекува..

Ако такива хора чуят Божия глас – словото Му и се променят според стандарта на Библията, Господ ще им даде живот…

ІІ. ФИЗИЧЕСКИ МЪРТЪВЦИ!

… Христос ни учи, че един път ще има възкресение и че всичко в бъдещия живот неразривно е свързано с тока което човек прави в настоящия живот. Живота, който живеем оказва важно влияние и от него зависи вечния ни живот. В този живот Бог ни дава възможност да изберем верния път към небесното царство. Човек сам избира пътя по който ще върви и мястото на своето вечно пребиваване – в рая или в ада.

Нека помислим:

1. Да ли ти и аз сме духовно мъртви. Нека да изпитаме нашия живот, и ако има нещо вярно в това нека позволим докато има време и възможност Божието слово да ни промени.

2. Кой път сме избрали – път към рая или ада – към живота или втората смърт...

17.10.2008г., Ямбол пастор Иван Георгиев – ОБЦ – “Шалом”

В ДНИТЕ ПРЕДИ ГОСПОДНОТО ПРИШЕСТВИЕ

Яков 5:7-9

В своята велика любов към своите чада, Бог винаги е предупреждавал човека за опасностите, които са го дебнели в неговия духовен живот и растеж.

В Битие 4:7-б … Бог каза на Каин… Грехът лежи пред вратата ти и към тебе се стреми, но ти трябва да го владееш…

Бог предупреждава всеки един от нас за три неща:

І. ОСТАНЕТЕ ТВЪРДИ /ТЪРПЕЛИВИ/ - БЕЗ НЕДОСТАТЪК - 7 стих.

…. Пазете се да не ви липсва нещо когато Господ дойде….

Як. 1:4… а твърдостта нека извърши делото си съвършено…

Останете твърди означава:

1. Запазете вярата си – неопетнена ----- врагът атакува нашата вяра в Бога…..

2. Запазете любовта си ---- без любов човек е меч що звънти и камвал…..

3. Запазете признателността си към Бога --- не забравяйте какво стори за нас Господ ….. ап.Павел казва …. Помни Исуса Христа от Давидовото потомство…….

ІІ. УКРЕПЕТЕ СЪРЦАТА СИ – ДУХОВНИЯ ЖИВОТ – 8 стих.

1. Чрез молитви

2. Чрез хваление ---- пр. С обувки, без обувки …..Алелуя…..

3. Чрез Слово ---- четене, слушане…

ІІІ. ПАЗЕТЕ СИ – 9 стих.

1. Пазете се от негодувание един срещу друг.

2. Пазете се от одумване от един срещу друг.

3. Внимавай на себе си – приготви своето сърце за чист съд за Бога.

Бог ни предупреждава за духовната опасност.

Затова нека да останем:

1. Твърди,

2. С укрепени сърца,

3. Пазещи себе си от грях.

22.10.200г., Ямбол, пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ – ОБЦ “ШАЛОМ”

ДВА ПРИНЦИПА В ЖИВОТА

Римл. 8:5 – 11

Словото божие ни разкрива два вида живот на човека.

І. Първи принцип – ЖИВОТ В КОЙТО ГОСПОДАР Е ГРЕХОВНОТО ЕСТЕСТВО!

….единствения закон в живота на хората с този принцип е – ЖЕЛАНИЕТО ДА УГАЖДАТ НА СЕБЕ СИ.

В техния живот надмощие има:

1. Страст

2. Похот

3. Гордост – фарисея и бирника

4. Себелюбие – богаташа и бедния Лазар

Живота на тези хора е пълен с неща и дела, които удовлетворяват плътските желания, но не и Христовата воля ---- кратко размишление…

ІІ. Втория принцип – ЖИВОТ В КОЙТО ГОСПОДАР Е БОЖИЯТ ДУХ!

…живота на такъв човек не се различава от живота на Господ Исус Христос. Христос изпълва неговия живот, във всяко дело,деяние,мисли, чувство, говорене..т.н.. се отразява Христовото присъствие. В такъв живот човек:

1. Няма свой ум – но има Христовия ум.

2. Няма своя воля – но има Христовата воля.

3. Няма свой закон – но има закона на Христовата любов.

4. Няма свои чувство – но се управлява от Божия дух.

5. Няма своя цел – но целта е да се разширява Божието царство.

Тези два принципа са противоположни един на друг. Живота в който господар е греховното естество прави човека грешен и то води към смърт, защото заплатата на греха е смърт. В такъв човек няма бъдеще, той върви все по-далече и по-далече от Бога и неговата воля. В такъв живот на първо място стоят делата на плътта –

Гал. 5:19-21

А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

Живота в който господар е Божия дух – център на живота е Христос, целта е божията воля, и живота човек всеки ден прилича все повече и повече на Христовия живот. В такъв живот се проявяват делата на Духа –

Гал. 5:22-23

А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.

Човека управляван от Божия дух се намира в пътя на вечния живот и той ходи в него докле премине от този свят.

Кой е принципът в твоя живот?

1. Греховното естество или

2. Божия дух те управлява

ОБЦ „Шалом” – Ямбол

Пастор Иван Георгиев

Истинската църква

Деяния 2:42-47

Има четири важни и основни неща, които трябва да притежава една стабилна църква:

1. ПОСТОЯНСТВА В УЧЕНИЕТО – СЛОВОТО.

2. ПОСТОЯНСТВО ВЪВ ОБЩЕНИЕТО.

Общение със вярващите, църква със църква, младежи с младежи, пастири със пастири, ръководства със ръководства…т.н….

3. ПОСТОЯНСТВО ВЪВ МОЛИТВИТЕ.

Заедно да се молим за делото божие, за болни, за нуждите и взаимни молитви ….т.н….

4. СЛУЖЕНИЕ ВЪН ОТ МОЛИТВЕНИЯ ДОМ.

Подпомагане на болни, сираци, бедни, вдовици, самотни,…т.н…, да покажем, че ние сме по различни от света, ние сме променени.

Тези четири неща са като четири крака на един стол за сядане..

Всичко това ако правим, ние запознаваме хората с Божията любов и отваряме врата пред тях за тяхното влизане във Божието царство. На това Бог ни е призовал. С това църквата става силна, защото Бог ще пребъдва в нея. Болни ще се изцеляват, наскърбени ще се утешават, хората от света ще бъдат спасени.

Стабилна ли е твоята църква – църквата която посещаваш и в която служиш?

ОБЦ „Шалом” – Ямбол
Пастор Иван Георгиев

ЛЮДЕ НА БОЖИЯ ИЗБОР ЗА ВОЮВАНЕ С ВРАГА

Съдии 6:11-14; 7:1-7

УВОД:

Господ винаги посещавал своите люде и ги е уверявал в своята лоялност и верност – разказ за начина на победа над мадиамците.

И З Л О Ж Е Н И Е

І. СРЕЩАТА В ОФРА М/У ГОСПОД И ГЕДИОН – 11 стих.

Срещата трябва да бъде в божия дом, скритата стаичка, в четенето на словото ….

ІІ. БОЖИЯТ ПОЗДРАВ – 12 стих. – ГОСПОД Е С ТЕБ….

Архангел Михаил поздрави Мария – здравей благодатна, Господ е с теб.

ІІІ. БОЖИЯТА ЗАПОВЕД – 14 ст. – ИДИ С ТАЯ ТВОЯ СИЛА….

…иди работи, служи, пей,проповядвай,довеждай души при Бога, посещавай болни и нуждаещи се, насърчавай паднали и охладнели…..

ІV. ГЕДИОНОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ – 32.000 души – 7:3-б

V. БОЖИЕТО СИТО – 7:3-5

1. Връщане на страхливите – 22.000 души, - примера за Богатия момък – иди

раздай всичко що имаш и ела и ме следвай…той се страхуваше се за имота си….

2. Връщане на коленичалите се – 9.700 души – които се покоряват на човеци,

стари, традиции и пр.

3. Божият избор – 300 души – полочили от водата като кучета поднесли вода с

ръката си към устата си.

а/ Тези хора пиеха с едната ръка и бдяха

б/ Тези хора държаха в едната си ръка оръжието си

В/ Тези хора бяха готови да станат и тръгнат веднага.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: От кои си ти, тези които захвърлиха оръжието си и коленичиха за да пият вода или от онези, които с едната си ръка вземаха вода за да пият а с другата държаха своето оръжие готови да влязат в бой.

ОБЦ „Шалом” – Ямбол
Пастор Иван Георгиев

ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛИТЕ

Марка 6:12-13

УВОД: Учениците имаха призванието да проповядват на хората Божията вест.
Резултата от тяхното послание беше изобилно благословение и умножаване на
спасените.
Какво трябва да бъде нашето послание до хората за да имаме изобилен успех?


ИЗЛОЖЕНИЕ

В този пасаж има кратък отчет за работата на апостолите след като Исус ги изпрати.

І. ТЕ НОСЕХА НА ХОРАТА ПОСЛАНИЕТО ЗА ИСУС.

…те не занесоха на хората своите разбирания или чувства, но каквото Исус беше им говорил. Както пророците казваха …Бог говори… така и апостолите носеха Христовото слово. Само Божието слово има силата да утеши и да промени човека и да го направи да прилича все повече и повече на Исус.

ІІ. ТЕ НОСЕХА НА ХОРАТА ЦАРСКО ПОСЛАНИЕ, КОЕТО Е: ПОКАЙТЕ СЕ!

Покаянието означава – промяна на мислите и започване на изпълнение на тези мисли..
Хората мислеха Исус за обикновен човек, син на дърводелец…. Сега трябваше да променят своите мисли и да мислят за Исус като Божий Син и Месия изпратен за тяхното спасение….
Покаянието е и промяна на начина на живот и изпълнение на новия начин на живот – живот на покорност и изпълнение на Божията воля. … Христос каза който върши волята на Отца ми той мие брат, сестра и майка….
Покаянието е и оставяне на всяка себе-угодно желание и постоянствуване на вършенето на добро в името на Бога..

ІІІ. ТЕ НОСЕХА НА ХОРАТА ЦАРСКО МИЛОСЪРДИЕ КОЕТО Е: ПРОЩЕНИЕ И
ИЗЦЕЛЕНИЕ.

Проповядване не само злото на греха и неговите последици, но показване на извора на помощ и избавление. Този извор на всяко добро нещо е Господ Исус Христос.
Християнството е не само спасение на душата но и на всички в човека….негово тяло…

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Такова послание достигнато до хора ще ги промени и ще покаже
любовта на Бога.

Ямбол, 20.01.2009г.
ОБЦ „Шалом” – Ямбол
Пастор Иван Георгиев

В РАННИТЕ ВРЕМЕНА

ЦЪРКВАТА В РАННИТЕ ВРЕМЕНА
ЕФЕСЯНИТЕ 5:15-21

УВОД: Ап.Павел показва ярката и видима разлика между светските събирания и събиранията на вярващите. В светските събирания винаги присъства чашата и напиването с алкохол. Един проповедник проповядвайки на тема – “Изпълвайте се със Духа” – неочаквано започнал своята проповед с думите:

…Човека има нужда да бъде пълнен със нещо…

Светския човек вижда своето щастие в това да бъде пълен със вино и светски удоволствия – тогава той е радостен, щастлив, приказлив и често казва – намирам се на седмото небе. Християнина намира своето щастии и радост в това да бъде пълен със Духът. Чрез този пасаж можем да видим какви са били християнските събрания в онези ранни времена…

И З Л О Ж Е Н И Е

І. Раннохристианската църква беше - ПЕЕЩА ЦЪРКВА!

Църквата е пеела химни, псалми, славословия, духовни песни.

Църквата е излъчвала радост, която е принуждавала хората да пеят….. Всичко с радост, дръзновение от цяло сърце…..

Всички участват – мъже и жени, млади и стари, служители и миряни ….. Всичко са правили от цяло сърце….

ІІ. Раннохристиянската църква беше – БЛАГОДАРЯЩА ЦЪРКВА!

Хората инстинктивно са благодаряли за всичко – всякога и на всякъде. Ранната църква е била благодаряща църква защоно нейните членове са били поразени от факта, че Божията любов е слязла над тях за да ги спаси …

Колко по добри има от нас, талантливи, послушни, могат да направят моного по добри неща от нас…но…Бог избра нас!!!

И ранната църква е осъзнавала това и винаги и била благодарна.

Един проповедник веднъж е изказал една странна мисъл, че християнина може да благодари и за АДА – мястото на осъдените, на огън и плач и скърцане със зъби – защоно ада напомня на християнина да ходи в пътя на покорноста и Божията правда. Църквата е благодарна защото осъзнава че се намира в Божията ръка..

ІІІ. В ранната църква вярващите – ИМАХА ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ.

Ап.Павел вижда причината за почитането и уважението един към друг. Това не се крие в техните дарби и заложености, нито във тяхната заангажираност в църквата, НО те са виждали един в друг

не като представители на различни етноси, професии или социални групи, а са виждали във всеки един ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС и затова във всеки са виждали достойнство да бъде почитан и уважаван….

Какво виждаме ние в брата и сестрата?.......

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Какви са събранията на църквата на 21 век?

На края нека запомним:

1. В ранната църква – църквата е била пееща църква.
2. В ранната църква – църквата е била благодаряща.
3. В ранната църква – църквата е имала почит и уважение един към друг.

08 февруари 2009 г.

Гр. Ямбол

Пастор Иван Георгиев – Обединена Божия църква “Шалом”

ПРИЗНАЦИ НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ

ХРИСТИЯНСКАТА РАДОСТ
ФИЛИПЯНИ 1:3-11

Има много неща в нашия живот, които ни доставят радост – когато се женят, раждат се деца, рожденни дни, получаване на богатство, успехи, благословения, отговорени нужни и много други неща.
Но като християни, спасени и познали божията благодат ние трябва да имаме в нажия християнски жовот особена радост, която прави разлика между радостта на светския човек и новородения в човек, който е в Господа исус Христос.
Този признак на добър християнски живот се казва ХРИСТИЯНСКА РАДОСТ.

Апостол ПАВЕЛ със радост се моли за своите приятели.
И посланието до ФИЛИПЯНИТЕ е известно още с името Посланието на радостта. НЕКА ЗАЕДНО ДА ПОГЛЕДНЕМ КАРТИНАТА НА РАДОСТА В ТОВА ПОСЛАНИЕ!

І. РАДОСТТА ОТ – ХРИСТИЯНСКАТА МОЛИТВА! – 4 стих
Това е радост от това, че ние принасяме чрез молитвата своите близки и любими хора пред Божия благодатен престол и божието милосърдие. Молитвата променя живота на човека – затова християнина се радва за това!

Пример: Една медицинска сестра цялата си работа вършела чрез своите ръце и затова тя превърнала всеки пръст от ръката си на начин за молитва:
1.Палеца – напомняла й за най близките й хора.
2.Показалеца – служел да показва на другите и това символизирал всички който и помагали в живота.
3.Средния пръст или най дългият – показвал високопоставени, началници, хожра които стоят на по високо положение.
4.Безименен пръст – най слабият пръст – показвал онези които са в нужда и имат проблеми и се нуждаят от подкрепа.
5.Най малкия пръст – показвал самата нея.
Ние трябва да изпитаме дълбока радост и душевен мир от това че можем чрез молитвата да доведем своите близки и други хора до милосърдния престол на Бога за помощ и избавление.

ІІ. РАДОСТТА – ДА ПРОПОВЯДВАТ ИСУСА! – 18 стих
Първият инстинк на човека който е преживял голямо щастие и победа е веднага да го сподели или да разкаже това на друг човек – той споделя радостта си с другите…..
Тази радост на християнина е причинена от това, че Божието слово се проповядва по цялата земя, в неговия град или село, махала или дом и нови хора се спасяват и влизат в Божията любов и приемат Исуса като Господ и Спасител.
Ние да ли се радваме, че се проповядва божието слово и хора се спасяват, правим ли нещо за това или негодуваме когато други правят нещо.

ІІІ. РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА – 25 стих
Ако вярата в Христос не прави човека да е щастлив то нищо не може да го направи такъв – нито богатство, нито власт, нито положение – всичко това е преминаващо. Когато Мойсей слезе от върха – от планината неговото лице сияеше – той беше в присъствието на Бога. Християнството - това е вяра в човека със щастливо, благородно и милостиво сърце и
сияещо лице – и вярата в него прави християнина да вижда радост различаваща се от радостта от преходните неща.

ІV. РАДОСТТА ОТ – ЕДИНСТВО НА ХРИСТИЯНИТЕ – 2:2 ст.
Псалом 133:1 …ето колко е добро и колко е приятно братя да живеят в единомислие…
Няма мир и радост там където има раздор, борби, войни, разделения, където взаимоотношенията с хората са разбити. Там сърцето е пълно с мрак и злоба……
Няма по прекрасно зрелище, което човек може да види и да се удивлява с мир и радост в сърцето си от това да види – тясна връзка, споленост и единство в едно семейство, в една църква между всичките й членове…ТАМ има песен, там има мир, там има благословение. Пример: Сговорна дружина планина повдига…
Единството в църквата се получава когато всички членове приемат Христос като обединяващата личност – човека разделя, но Христос обединява.
Примера за Сухия хляб!!!!

В ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ ИМА РАДОСТ!
1. Радост от МОЛИТВАТА
2. Радост от ПРОПОВЯДВАНЕТО НА БОЖИЕТО СЛОВО
3. Радост от ВЯРАТА В ХРИСТОС
4. Радост от ЕДИНСТВОТО В ХРИСТА


ХРИСТИЯНСКАТА ЖЕРТВА, СЪУЧАСТНИЧЕСТО И КРАЙНА ЦЕЛ
ФИЛИПЯНИ 1:3-11


Като християни, спасени и познали божията благодат ние трябва да имаме в нашия християнски живот особени неща, които да правят разлика между светския човек и
новородения в човек, който е в Господа Исус Христос.
Тези признаци на добър християнски живот се казват ХРИСТИЯНСКА РАДОСТ – радост причинена не от земни блага и успехи, но от възможността да служим на Господа и Спасителя Исус Христос и ОЩЕ……!


Признаци на добър християнски живот са:

І. ХРИСТИЯНСКАТА ЖЕРТВА – 1гл.6ст.
Християнина във своя живот получава повече отколкото дава. Всеки ден той получава от Бога – мир, радост, утеха, благословения, изцеление, разрешаване на нужди и
проблеми и прочие…! Ап.Павел в 1:6 изразява своята увереност, че Бог който е започнал добро дело във Филипяните ще го завърши за да бъдат готови за денят на Господа Исус Христос.

Думите ЗАПОЧНА И ЗАВЪРШИ са специални думи от гръцката церемония за принасяне на жертва. Този ритуал на жертвоприношение:
1. Започвал като с огън от жертвеника се запалва факла, чиято пламък се потапя във чаша с вода за да се очисти и освети водата със свещен огън и с очистената вода се поръсват жертвата и хората за да се очистят и осветят.

2. След поръсване започвало СВЕЩЕННО МЪЛЧАНИЕ, по време на това мълчание, този който принася жертвата е бил длъжен да издига и да принася молитва към своя бог.

3. След молитвата се изнасяло кошница със земни дарове като няколко плода се поставят върху жертвата а другите се нареждали около нея на земята. Това е било ЗАВЪРШВАНЕТО на жертвоприношението. С огън от жертвеника се започва и с нареждането на земните дарове около жертвата се завършва ритуали на жертвоприношението.
Ап.Павел разглежда живота на всеки един християнин, ….
Не на пастира, служителя, стария или младия….НО ЖИВОТА НА ВСЕКИ ЕДИН, който е приел Исуса и получава неговите блага, разлежда като ЖЕРТВА готова да бъде
принесена като ЖЕРТВЕН ПРИНОС на Господ Исус Христос като наше жертвоприношение за Неговата Любов!!!
През целия наш християнски живот пред нашите очи трябва да стои онази велика картина обрисувана от словото на ап.Павел до Римл.12:1…и тъй моля ви братя, поради Божиите милости да представим телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като наше духовно служение..

В деня на своето пришествие Христос ще дойде и подобно на Цар и в този ден царските поданици са длъжни да принесът на царя дарове с които да покажат своята любов и
верност към Него………………
Много често ние виждаме как някои принасят в жертва брата си, сестрата, ближния, елеминирва го, отдалечава го, препъва го… сама и само да постигне своята цел…..
Годпод Исус Христос желае да получи от нас само един дар – Той всеки ден ни дава своето милосърдие, а очаква от всеки един от нас само едно --- да получи САМИТЕ НАС!
В този дух на Павловите думи, най голямото задължение на човека се заключава в това – да приготви и направи живота си да бъде достойна жертва, която да бъде принесена на Бога.
Човек, сам това не може да направи, но Бог е онзи който ЗАПОЧНА това добро дело и Той е който ЩЕ ГО ЗАВЪРШИ, ако ти, аз, всички ние се ПОКОРИМ на Божията благодат и дадем възможност на божието слово да ни преобрази и да ни направи достойна жертва за жертвен принос на Бога…..

ІІ. ВТОРИЯТ ПРИНЦИП – Е ХРИСТИЯНСКОТО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО.
Християните могат да имат много разлики по между си:
1. Едни се молят със затворени очи – други с отворени.
2. Едни пеят седнали – други прави.
3. Едни си мият нозете при Г.ВЕЧЕРЯ – други не.
4. Едни се събират по домовете – други в църквите.
Не зависимо от многото разлики които имат, християните имат и много общи неща… ТЕ СА СЪУЧАСТНИЦИ!
Какво означава съучастник: ПРИМЕР:
А/ Когато един краде – а друг пази, и той е съучастник в краждата.
Б/ Когато един обижда и наскърбява някого - а друг му дава акъл как до го направи, и той е съучастник.
В/ Когато някой е в скръб, тъга, плаче и ридае – а друг го утешава и насърчава да не се отчайва – и той е съучастник в носенето на скръбта и тъгата и болката.
1. Християнина е СЪУЧАСТНИК в разпространението на Благата вест.
Християните са обединени не само от общия дар – СПАСЕНИЕ, но и от ОБЩАТА ЗАДАЧА КОЯТО ИМАТ!
Общата задача на всички новородени и спасени христиани е: Не да станат всички пастири или проведници, не пророци и апостоли, не учители и благовестители, не тълкуватели и целители, не всички с дарби, чудеса, знамения и служения, А всички да бъдат СЪУЧАСТНИЦИ и да съдействат Словото да се проповядва, благата вест да се разпостранява, души да бъдат докоснати и обърнати от греха към Бога и Божието спасение. Да бъдеш съучастник в разпостранението на благата вест означава – всеки да направиш всичко възможно словото да се проповядва, всеки ден да се говори за Исус и неговата любов, всеки ден грешници да се спасяват, всеки ден да се хвали името на Господа и Спасителя
Съучастник означава и да ЗАЩИТАВАЩ делото Божие
Когато други го нападат, Съучаснник значи и да укрепяваш вярата на своите братя – не да ги обезвериш, не да ги отчайваш, не да ги обезсърчиш, не да ги нападаш и да настройваш други срещу тях, но да укрепиш вярата им в Господа, да бъдат непоклатими и силни, да им даваш словото на живота и да гледат на Господа от където иде тяхнато избавление…. И да опазят сърцата си чисти докле Господ дойде да ни вземе…

2. Християнина е СЪУЧАСТНИК в страданията за благовестието.
Ако някой християнин лично не е призван да страда за Евангелието, не преминава през бури, трудности, изпитания заради вярата си, ТОЙ ТРЯБВА ДА ПОМНИ
ЧЕ ТОЙ Е ДИН ОТ ГОЛЯМОТО БРАТСТВО ОТ ХОРА от всички векове, поколения, от всички страни, които страдат за Христа и не се отричат от вярата си. Той трябва да помни онези които преминават през страдание заради вярата си и да се моли за тях, онези които преминават през трудности и да се моли за тях, онези които жертват живота си и да се моли за тях, онези които са гладни и не се отричат от вярата си, да се моли за тях, онези които са без дом и покрив но не се отричат от вярата, си да се моли за тях, онези които са отхвърлени и презрени заради вярата си и не се отричан, да се моли за тях….
Това е принципа на Християнския живот на СЪУЧАСТНИК.
3. Християнина е СЪУЧАСТНИК и с Христа – 1гл.8ст.
Това означава, християнина да няма други чувства на любов и състрадание освен любовта и състраданието на Господ Исус Христос които има към своите възлюблени. Ако нашия пулс, ако нашето сърце бият в унисон с Христовото сърце, това означава, че ние действително сме едно със Него и можем да кажем тези благословети думи – Аз ви обичам както Христос ви обича, аз милея за вас както Христос милее за вас, аз ви приемам както Христос ви приема, защото той ви обича и заради вас Той умря. Християнина е съучастник в Христовата любов, не на думи но на дело……

ІІІ. Християнина има - крайната цел – 1:9-11
И накрая ап.Павел указва крайната цел на християнския живот. Днес има много хора, които полагат особени грижи и правят всичко възможно да се говори за тях, да се разказва за тях колко са добри, талантливи, способни, духовни, имащи помазано служение и прочие….
НО апостола говори, крайната цел на християнския живот не е човешко издигане и посочване на човека като пример, НО живеене на живот чрез който се слави и се възхвалява Бог. Искрения християнин знае и свидетелствува, че това което е не го дължи на своите способности и усилия, но дължи го на Божията благодат и клайната цел на неговия живот е да ПОКАЗВА ИСУСА НА ХОРАТА КАТО ГОСПОД И СПАСИТЕЛ КОЙТО ГИ ОЧАКВА.

НА КРАЯ НЕКА ЗАПОМНИМ:
Признаците на християнския живот са:

1.Радост от ПРОПОВЯДВАНЕТО НА 3.БОЖИЕТО СЛОВО
4.Радост от ВЯРАТА В ХРИСТОС
5.Радост от ЕДИНСТВОТО В ХРИСТА
6.Радост от СТРАДАНЕ ЗА ХРИСТОС
7.Радост от ХРИСТИЯНСКОТО
8.ГОСТОПРИЕМСТВО
9.Радост от ДОВЕЖДАНЕТО НА ДУШИ ПРИ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС
10.Християнската ЖЕРТВА
11.Християнското СЪУЧАСТНИЧЕСТВО
12. Крайната ЦЕЛ НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ

08 март 2009г. ОБЦ “Шалом” – Ямбол,
пастор Иван Георгиев

СЪБАРЯНЕ НА КРЕПОСТИ

ВОЮВАНЕ, СЪБАРЯНЕ НА ДУХОВНИ КРЕПОСТИ И ИЗГРАЖДАНЕ НА МОСТОВЕ НА ОБЩЕНИЯ
2 Коринтяни 10:3 – 5

УВОД: Скъпи братя и сестри, ние сме призвани от Господ Исус Христос да бъдем войници в неговата армия, която се управлява не от тояга или камшик, НО ОТ НЕГОВАТА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ! Армия която има на своя страна не оръжия за убиване на тялото, но оръжия за спасение на душата. – божието слово, божията благодат и БОЖИЯ ДУХ!.................
Като Христови войници – мъже и жени, млади и стари сме призвани от Бога да воюваме с противника на душите ни – сатана и да го победим, защото господ е нашата сила и победа….. не чрез сила, не чрез мощ, но чрез Духът ми казва Господ…….. Ап.Павел в Ефесяни 6:12 ни казва…. Нашата борба не е срещу плът и кръв…. Но срещу духовните сили на нечестието…… Не срещу брата и сестрата, но срещу духовете на злото.
В нашия път небето, дявола поставя различни бариери, които са като крепости за да събори, отчае и върне назад от Божията благодат. НО ТИ И АЗ, ПРИЗВАНИ СМЕ ОТ БОГА ДА ВОЮВАМЕ И ДА СЪБОРИМ ВСЯКА САТАНИНСКА КРЕПОСТ В НАШИЯ ДУХОВЕН ПЪТ ЗА ДА ВИДИМ СЛАНАТА ГОСПОДНА В НЕГОВОТО ВЕЧНО ЦАРСТВО.
Дявола поставя много различни крепости пред нас за да се препънем и паднем, но ние ще се спрем само на няколко крепости, които сме длъжни да превземем и съборим от нашия път към небето:

И З Л О Ж Е Н И Е

І. Крепостта – ГОРДОСТ! Или Непослушание! Води
след себе си отпадане от божията благодат!
Някой може да каже – благодаря на Господа, че аз не съм горделив човек – нямам злато, имот, богатство с което да се хваля и гордея…. Ти може да нямаш материални богатства, може да си беден, гладен, бос и пак да имаш крепостта Гордост в твоя ум и живот…. Кр.разм…Аз зная повече, разбирам повече, мога повече, по добър съм, когато не поздравяваш, не приемаш, не подаваш ръка, не се молиш --- това е непослушание на Божието слово и това е гордост… Словото ни предупреждава – І.Петр.5:5… Бог на горделивите се противи…. Гордостта е от дявола и тя води към падение…
ПРИМЕР:…І.Царе 15гл…. Господ отхвърли цар Саул, защото той отхвърли неговото слово… не се покори, беше непослушен и изгуби царството си….кр.разм…
ПРИМЕР:.. Фарисея и бирника…. Не съм като този бирник …. Оценка за себе си че е по добър …ГОРДОСТ!
Отиде си неоправдан …. Тази крепост може да ни погуби, НО НИЕ ТРЯБВА ДА Я СЪБОРИМ И ПРЕВЗЕМЕМ! За да живеем в пълнотата на божията благодат и да видим делата на божията милост….

ІІ. Крепостта - ОМРАЗА - ВОДИ СЛЕД СЕБЕ СИ
СМЪРТ!
Някои мислят, че само когато направят нещо лошо на брата и сестрата, когото ги оскърбяват, нараняват, когато говорят против тях – тогава те имат омраза един към друг.
Омразата е не само в лошите чувства и постъпки, но и тогава когато не можем да се примирим, да приемем и да отдадем заслужената почит, уважение и признателност на другите в Господа Исуса Христа.
НАПРИМЕР:
Някой пее по добре от тебе – ако казваш ..Благословен да бъде господ че даде на брата или сестрата този талант – ти ги обичаш и отдаваш заслужената почит заради господ, но ако казваш – остави го, той само си дере гърлото, няма благодат, той празен – пред тебе има издигната крепост ОМРАЗА… Състояние в което казваме обичам брата, но не искам да имам нищо общо с него, не мразя брата, но не искам да общувам с него, ако имаме такива мисли, ние сме завладяни от тази крепост ОМРАЗА в нас няма вечен живот и ни сме станали човекоубийци…І.Йн.3:15…
Ако ние имаме крепостта ЛЮБОВ значи имаме Христа и имаме живот….

ІІІ. Крепостта - ЗАВИСТ – Тя води след себе си
предателство!
Когато пред някой се издигне тази крепост ЗАВИСТ, той нищо не признава – ни пастир, дякон, дух.съвет, стари, млади или църква, той е готов със цената на всичко да постигне своята цел. Най любящия брат или сестра може да превърне в най омразните, най духовния в най плътския, най добрия в най лошия. Готов е да пожертва всеки за да постигне своята цел и амбиция….
ПРЕМЕР: говори добре неща за някого….. след известно време говори лоши неща…. Живее в крепостта ЗАВИСТ.
Мат. 27:17… Пилат каза… Кого искате да ви пусна, Варава или Исуса наречен помазаник, защото знаеше че от завист го предават….
ПРИМЕР: Белите и черните лебеди…..да станат черни…..


ІV. Крепостта – ДЕНОМИНАЦИОНАЛНОСТ – води
след себе си Разделение!
Когато пред някого се издигне тази крепост той започва да вижда само името на неговата църква – тя е добрата, духовната, способната, живата….т.н…другите църкви са лошите, плътските, без спасение – там не ходим…….
Тази крепост разделя брат от брата, църква от църква и силата на вярващия ослабва…. Тази крепост държи Исуса вън от църквата.
ПРИМЕРА ЗА ЧЕРНИЯ НЕГЪР НЕ ДОПУСНАТ В ЦЪРКВАТА НА БЕЛИТЕ – ХРИСТОС ГЛЕДА НА СЪРЦЕ!

Христос ни призова като верни негови последователи и войници на неговата армия – съборете крепостите на сатана и издигнете знамето на божията победа и прославете Бога с душите които принадлежат на Него!

Тези крепости се събарят и превземат само чрез Словото на Живия Бог --- изкушенията на Христос в пустинята. Той каза … ПИСАНО Е!
Когато словото намери добра почва в нашите сърца той така ще ни промени, и ние ще бъдем силни и сатанинските крепости ще бъдат съборени.

НИЕ СМЕ ПРИЗВАНИ НЕ САМО ДА ВОЮВАМЕ И ДА СЪБОРИМ КРЕПОСТИТЕ НА САТАНА, НО И ДА СТРОИМ МОСТОВЕ НА ОБЩЕНИЕ за да бъдем единни, силни и победители. Ако останем само на това ниво и не изграждаме мостове на общение ние скоро ще бъдем лесна плячка на дявола, но бог иска ние да бъдем победители, и за да бъдем ние трябва да строим мостове на общение. Това общение трябва да бъде не на думи а на дела, на практика. ТОВА СТАВА ЧРЕЗ:

1. Мост наречен – СЪБИРАНЕ В ХРАМА!
Деяния 2:42,46… И всеки ден прекарваха единодушно в храма в общение ---- Не по домове, групи … но в храма….

2. Мост наречен – ПОСРЕЩАНЕ НА
МАТЕРИАЛНИТЕ НУЖДИ
Деяния 4:35 … Всеки продаваше това което имаше и го донасяха при нозете на апостолите и се даваше на всеки според нуждата им….. Помагаха, даваха …..

3. Мост наречен – ОБЩИ БОГОСЛУЖЕНИЯ
4. Мост наречен – ОБЩИ ХВАЛЕНИЯ
5. Мост наречен – ОБЩИ СВИДЕТЕЛСТВА
6. мост наречен – ОБЩИ ЕВАНГЕЛИЗАЦИИ И СЕМИНАРИ
7. Мост наречен – ПОСЕЩАВАНЕ И КОНТАКТУВАНЕ ВЗАИМНО

Имаме ли тези мостове на общение помежду си?
Ако искаме да преживеем мощни божии благословения и души да се спасяват – НИЕ ТРЯБВА ДА ВОЮВАМЕ, ДА СЪБИРИМ КРЕПОСТИ И ДА СТРОИМ МОСТОВЕ НА ОБЩЕНИЕ!

Ямбол, 19.03.2009г. ОБЦ „Шалом”
Пастор Иван Георгиев

ОПАСНОСТ ОТВЪТРЕ

Юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в Буквата.
Римляни 2:29

Френският писател Виктор Юго има един разказ с краткото заглавие "93". В него той разказва за военен кораб, който попаднал в свирепа буря. Моряците започнали да се борят с все сили да овладеят кораба. Изведнъж ги стреснал силен трясък. Всички се спогледали уплашено. Знаели какво значи тоя шум: огромното оръдие в трюма се било откъснало от опорите си и се блъскало в стените. Двама смели моряци слезли и с риск на живота си успели да го закрепят здраво. Те знаели, че неукрепеният товар вътре в кораба е много по-опасен от външната буря. Тежкото оръдие можело да разбие стените и да отвори път за нахлуващата вода.

Така е и с човека. Проблемите, които са вътре в нас, са много по-опасни от тия, които идват отвън. Това, което сами можем да си причиним, не може да ни го причини и най-лошият ни враг. Отвън крепостта ни може да е много здрава, но ако отвътре се намери кой да отключи вратата, всичко става безсмислено.

Бедите на фарисеите идваха от това, че те много се грижеха за външния си вид, но вътрешно загниваха все по-дълбоко. Господ Исус ги посъветва да помислят за вътрешното, но те вече бяха твърде здраво нагазили в блатото на лицемерието и не можеха да се измъкнат от него. Сблъсъкът между формалната религия и истинското поклонение на Бога стана причина за трагедията на кръста.

Ап. Павел се моли за ефеските християни „да се утвърдят здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек" (3:16). Всеки товар в тях да бъде здраво привързан, за да не може никоя буря да го разклати. Така те ще могат да се борят само с външните врагове, а вътрешно ще бъдат спокойни. Това е нужно и на нас, нали?

Молитва: Душе на Благодатта, укрепвай сърцата ни, освети умовете ни, покори волята ни, направи ни непристъпна крепост против тъмнината и злото.

Тема за размисъл: Който победи себе си, ще победи и всеки друг.

източник: Божи Дар

ЗАСЛУГИ И ГРЕШКИ

И тъй, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си?
Римляни 14:10

Джон Д. Рокфелер, изградил империята Стандард ойл, имал строги изисквания към своите служители. Един ден един от тях направил грешка, заради която компанията изгубила два милиона долара. Това веднага се разчуло из коридорите на администрацията и всички се спотайвали в очакване да видят каква ще е реакцията на Рокфелер. Един от служителите трябвало да отиде до кабинета му. Когато влязъл, Рокфелер го запитал дали е чул за изгубените милиони. "Да, чух", отговорил служителят и зачакал да види как ще избухне гнева му. Рокфелер казал с неочаквано спокоен глас: "Знаеш ли, седях на това бюро и прегледах записките си за поведението на човека, който причини тая щета. Открих, че той няколко пъти е правил така, че ни е докарвал големи печалби, които многократно превишават тия два изгубени милиона. Затова аз мисля, че можем да му простим."

Лесно се пресмята какви са загубите от грешките на другите хора. Спомняме си всяка стотинка, която те са прахосали. Можем да говорим дълго колко са лекомислени и как с поведението си са причинили големи щети. Можем да възстановим всяка тяхна дума, с която са ни наранили и да не я забравяме с десетилетия.

Защо ли паметта ни изневерява, когато трябва да си припомним техните добри дела? Има такива и трябва да сме силно предубедени, за да ги отречем. Нашите приятели са направили хубави неща, от които сме спечелили и ние. Може би са ни помогнали в беда, може би са ни довели до кръста, където сме намерили мир и надежда. Не бива да забравяме техните заслуги, техния принос за Царството, техните жертви. Нищо, че са сгрешили в даден момент. Не е наша работа да раздаваме присъди.

Молитва: Боже, освети отношенията ни с нашите ближни, очисти ги от страстите на личните интереси и ги издигни до висотата на небесните ценности.

Тема за размисъл: Както оценяваме другите, така и ние ще бъдем оценявани.

Източник: Божи Дар