четвъртък, 4 март 2010 г.

РАЗЛИЧАВАНЕТО НА ХРАНИТЕ. ПОСТЪТ И ХРИСТИЯНСКАТА СВОБОДА

РАЗЛИЧАВАНЕТО НА ХРАНИТЕ.
ПОСТЪТ И ХРИСТИЯНСКАТА СВОБОДА

Каква е ползата от поста?
Може ли постът да помогне на вярващият християнин и как?

„Това, което влиза в устата, не осквернява човека, но това, което излиза от устата, то осквернява човека” /Мт. 15:11/

„Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека. И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. Като каза това Той направи всички ястия чисти.” /Мк. 7:15,18,19/

„Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Който пази деня, за Господа го пази; а който не пази деня, за Господа го не пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога………Зная и уверен съм в Господа, Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.” /Римл. 14:2-6,14/

КОЙ Е ПОСТИЛ В БИБЛИЯТА?

Хората спазвали поста само веднъж в годината, в деня на Изкуплението. Това е заповядано от Бога в Стария Завет.
/Лев. 16:29-31/

После човеците заповядали допълнителни дни за постене, за които Бог нищо не заповядва или казва.
А. 4 пъти годишно след Вавилонското робство:
/Зах. 7:5; 8:19/

Б. 2 пъти седмично от фарисеите:
/Лк. 18:11-14/

Учениците на Иоан Кръстител и фарисеите много постили:
/Мк. 1:6; Лк. 2:36,37/

Павел и Варнава постили, но те били възпитани в силните и строги еврейски обичаи:
/Деян. 13:2,3/

Учениците на Исус не постили:
/Мт. 9:14-17; Лк. 5:33-39/

КАКВО ОЗНАЧАВА: „ВЕХТИ МЕХОВЕ С НОВО ВИНО ЩЕ СЕ СПУКАТ”?

Има ли разлика, ако християните не постят, и не спазват други подобни ритуали имащи значение в Стария Завет?

„Всичкият труд на човека е за устата му, душата обаче не се насища.” /Екл. 6:7/
„А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога, нито ако не ядем губим нещо, нито ако ядем, печелим нещо.” /1Кор. 8:8/
„И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някои празник, или новомесечие, или събота, които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово. Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум…..Ако сте умрели с Христа относно първоначалните учения на света, то защо, като че живеете на света, се подчинявате на постановления, като, „Не похващай”, „Не вкусвай”, „Не пипай”, като всички се развалят от употреба, по човешки заповеди и учения? Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват за нищо в борбата против угождаването на тялото.” /Кол. 2:16-18,20-23/

„Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго. Ето, аз, Павел, ви казвам, че, ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползува. Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон. Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта. Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме. Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.” /Гал. 5:1-6/

„А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла, които запрещават жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината. Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение; понеже се освещава чрез Божието Слово и молитва.” /1Тим. 4:1-5/

„А някои слязоха от Юдея и учеха братята казвайки: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите. И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Иерусалим до апостолите и презвитерите. Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците, и доставяха голяма радост на всичките братя. А като стигнаха в Иерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях. Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон. Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос. И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват. И сърцеведецът Бог им засвидетелствува като даде и на тях Святия Дух, както и на нас, и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра. Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим? Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.” /Деян. 15:1-11/

„Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепява с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са се ползвали ония, които са се водили по тях.” /Евр. 13:9/

ХОМОТ, ИГО = Допълнителни задължения, които християните трябва да изпълняват, за да придобият Божията благодат и да бъдат спасени. Отново някакъв Закон.

Какво ни освобождава от греховете?
„…….като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.” /Гал. 2:16/

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали някой.” /Еф. 2:8,9/

Християните трябва да отбягват човешките учения и предания:
„Обаче напразно Ме почитат като проповядват за поучения човешки заповеди…..И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание…..И тъй, осуетявате Божието Слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.” /Мк. 7:7,9,13/
„Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.” /Мт. 15:9/
„И рече Господ: Този народ се приближава към Мене с устата си и Ме почита с устните си, но сърцата им стоят далеч от Мене, и благоволението им към Мене е по човешки поучения, изучени папагалски” /Ис. 29:13/

Християните трябва да отбягват бабешките басни:
„А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие.” /1Тим. 4:7/

Християните не са под Закона, те са свободни да постят или да не постят:
„Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.” /1Кор. 6:12/

Какъв трябва да бъде постът?
„Такъв ли е постът, който Аз съм избрал? – ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа? Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените, и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния, и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, и да се не криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и здравето ти скоро ще процъфне; правдата ти ще върви пред тебе, и славата Господна ще ти бъде задна стража. Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече: ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи….” /Ис. 58:5-9/

„В миналото много хора учели, проповядвали и писали, че чрез въздържане, или чрез предпочитане на определени храни и чрез други подобни традиции, установени от хората, човек може да придобие милост и да си изкупи греха. По тези причини всекидневно били въвеждани и налагани нови видове пости, церемонии и други подобни, което целяло да изгради впечатлението, че тези неща са част от истинското служение на Бога, че от тяхното съблюдаване може да се придобие благодат и, ако не се спазват, ще се извърши голям грях.
На първо място, учението за благодатта и праведността чрез вяра бива замъглявано, а всъщност то съставлява сърцевината на благата вест и трябва да бъде водещото послание в църквата, за да може Христовото дело и заслуги да бъдат добре известни на всички, а вярата в опрощението заради Христос трябва да бъде въздигната над всички дела. По тази причина ап.Павел категорично отменя Моисеевия закон и човешките традиции, за да разберем, че не можем да придобием праведност пред Бога заради делата си, а само чрез вяра в Христос получаваме благодат. Тази истина е почти изцяло потулена от онези, които твърдят, че благодатта се придобива посредством спазването на определени пости, предпочитане на едни храни пред други, носене на одежди и т.н.
На второ място, такива традиции замъгляват и дори заместват самите дела, указани от Бога. Стигнало се дотам, че за истински християнски живот се смята спазването на празниците по точно опроделен начин, изричането на точно определени молитви, пазенето на изрично указаните пости и носенето на точно определено облекло. Това съставлявало истинската духовност. От друга страна, делата, указани от самия Бог, и призванието на човека в живота се приемат като светски и лишени от духовност, например грижата за семейството, раждането и доброто възпитание на децата Божий, участие в управлението на държавата и в обществения живот. Такива дела, указани от Бога, за съжаление се разглеждат като лишени от духовност, светски и несъвършени, докато на традициите се отдава божествена почит като на свещени и съвършени дела. В резултат на това разбиране подобни „святи традиции” се множат всекидневно. Освен това, тази заблуда дълбоко обезпокоява съвестта на иначе искрено вярващите, които се терзаят, че водят твърде несъвършен живот, защото са встъпили в брак, защото участват в управлението или правораздаването. В същото време тези вярващи изпитват дълбоко преклонение пред монашеството, защото погрешно си мислят, че чрез съблюдаването на подобен монашески живот човек е по – близо до Бога.
На трето място, такива традиции се оказват мъчителен товар за съвестта, защото не е възможно да се спазват всички измислени традиции, а пък в същото време сред хората витае схващането, че те представляват истинското служение на Бога………Във връзка с това съчиненията на канонистите внасят дълбоки обърквания в съвестта на хората, защото единственото нещо, с което се занимават е систематизирането на съществуващите традиции, предвиждането на облекчения за успокоение на съвестта в определени ситуации. Те са толкова заслепени в тези си усилия, че в съчиненията им няма място за далеч по – важните неща като вярата, истинската утеха в тежки изпитания и други подобни. Мнозина искрено вярващи и образовани хора от предишни времена са изразявали безпокойство, че такива традиции предизвикват много съблазни и противоречия в църквата, и че пред хората се поставят множество препятствия, за да достигнат до вярното познание за Христос.…..Августин също е изразил неудовлетворение от това, че съвестта се обременява с многобройни традиции. Във връзка с това той е учел, че те не трябва да се възприемат като задължителни.
Нашите учители проподават тези въпроси, водени не от лекомислие или незачитане на църковните власти, а от належащата необходимост от познания относно гореизброените заблуди, които възникват в резултат от погрешното разбиране на традициите. Освен това самата блага вест, самото Евангелие ни призовава учението за вярата да бъде на пиедестал в нашите църкви. А то не може да бъде възприето, ако се предположи, че благодат от Бога може да се придобие чрез дела, които самия човек приема като необходими.
Ето защо ние учим, че благодатта не може да се придобие или да се заслужи, не може да има помирение с Бога, нито пък грехът може да се изкупи чрез спазване на споменатите човешки традиции. Следователно, те не бива да се възприемат като истинско служение на Бога. А причините са посочени в Писанията. В /Мт. 15:1-20/ Христос защитава апостолите, че не съблюдават обичайните традиции, и добавя: „Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.” /Мт. 15:9/. Тъй като Той нарича такива заповеди напразно почитане, те не са необходими. По този повод Христос казва: „Не това, което влиза в устата, осквернява човека….” /Мт. 15:11/. Освен това ап.Павел пише в /Римл. 14:17/: „Защото Божието царство не е ядене и пиене….”, а в /Кол. 2:16/ „И тъй, никой да не ви осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или събота….”; в /Деян. 15:10,11/ ап.Павел казва: „Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим? Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.” Тук ап.Петър забранява обременяването на съвестта с обреди, церемонии, забрани било от Моисеевия закон, било от други източници. В /1Тим. 4:1,3/ такива забрани на определени храни или на брак се наричат „измамни духове и бесовски учения”, защото са в пълен разрез с духа на Евангелието. Въвеждането или извършването на такива дела с цел придобиване на опрощение на греха, или пък разбирането, че ако някой не извършва такива дела, то той не е християнин, е пагубно за душата……….” /”Аугсбургско изповедание на вярата” 1530г. Лутеранска символическа книга/

Няма коментари: