четвъртък, 4 март 2010 г.

Защо християни?

Ние ставаме християни, когато чрез вяра приемем Господ Исус Христос - дара на Божията любов и прошка.
И-н 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
Еф.2:8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
Еф.2:9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

Така се посвещаваме на една личност - личността на Господ Исус Христос, като посвещението включва три аспекта.Посвещаваме му разума, чувствата и волята си. Нека разгледаме поотделно тези елементи на християнското посвещаване.

Посвещаване на разума


Християнството се основава на неоспорими библейски и исторически факти. За да сме сигурни, че сме християни, трябва да разберем, че християнството не е "сляп скок на вяра". Истините на християнската вяра са документирани в продължение на векове от исторически факти, анализи и проучвания. Много учени са посвещавали живота си на изследване раждането,живота, учението, чудесата, смъртта, възкресението и влиянието на Исус от Назарет. В резултат на това днес ние разполагаме с изобилие от исторически доказателства, които потвърждават всяко от гореспоменатите.
Доказателствата включват писания на съвременници на Исус, чиито живот е бил завинаги променен от близкото им приятелство с Него. Дори и враговете на Христос потвърждават възкресението Му, като се наговарят да платят на свидетели, за да измислят история, с която да обяснят защо гробът на Исус е празен.
От тези и много други доказателства знаем, че Исус действително е живял на земята, умрял е и е възкръснал.
През последните години от живота си немският драматург Йохан Волфганг фон Гьоте пише: "Ако някога Бог е слизал на земята, то е било в личността на Христос" (Йохан Волфганг фон Гьоте, "Разговори с Екерман"; Сан Франциско, North Point Press, 1984). Руският романист и философ Фьодор Достоевски казва: "Дори тези, които отричат и нападат християнството, дълбоко в себе си продължават да следват християнския идеал, защото досега досега нито остротата на ума им, нито пламенността на сърцата им са могли да сътворят по-възвишен идела за човека и добротелта от този, който е даден от Христос в далечното минало. Всеки подобен опит е завършвал безславно" (Джон Барлет, "Известни цитати" - Бостън, Little, Brown and Co., 1955, стр. 618). Д-р Чарлз Малик от Ливан, бивш президент на Общото събрание на ООН, казва: "Наистина не знам какво би останало от цивилизацията и историята, ако натрупаното пряко и косвено влияние на Христос бъде изтръгнато от литературата, изкуството, ежедневието, морала и творческия потенциал на човешкия интелект и дух". По време на изгнанието си известният френски пълководец Наполеон Бонапарт казва: "Познавам хората и ви казвам, че Исус Христос не е обикновен човек. Не е възможно сравнение между Него и който и да е друг човек от света. Александър Цезар, Карл Велики и аз основахме империи. Но на какво се крепеше творението на нашия гений? На сила. Исус Христос основа своята империя на любовта и в този час милиони хора биха умрели за Него" (Франк С. Мийд, "Енциклопедия на религиозни цитати", Old Tappan, New Jersey, Fleming F. Revell Company, 1976, стр. 88). Томас Джеферсън, третият президент на САЩ и главен съставител на Декларацията на независимостта, казва: "От всички древни и съвременни морални системи, които съм изследвал, не намирам друга толкова чиста, колкото Исусовата" (Мийд, "Религиозни цитати", стр. 100).
По-важно от това, което другите казват за Исус Христос, е това, което Словото казва за Него.
Исус Христос е Бог в плът и кръв. Той идва на земята, за да умре вместо нас. Доброволно поема върху Себе Си смъртта, която всеки от нас заслужава. Чрез смъртта и възкресението си Исус ни дава възможността да получим вечен живот и пряк достъп до Всемогъщия Бог.

Емоционално посвещение


Чувствата ни също участват, когато ставаме християни.
От Словото знаем, че Бог има чувства. Той изпитва любов, радост, скръб, състрадание, гняв, разочерование и много други емоции. Библията казва също, че ние сме създадени по Божия образ. Понеже сме част от Неговия образ, Бог ни е дал способността да изпитваме чувства. Почти всичко, което правим - от момента, в който се унесем в сън вечер - включва емоции.
Всеки, който приема Исус Христос като спасител и Господ, има различно емоционално преживяване. Павел среща Бога при драматични обстоятелства по пътя за Дамаск. Тимотей, от друга страна, е отгледан в християнски дом, където отрано приема Христос и постепенно израства духовно.
Човек често чува християни въодушевено да споделят как след драматичната си среща с Христос били изцелени от наркомания, поквара и други неприятни проблеми. Тези техни твърдения се потвърждават от факта, че животът им е наистина променен.
Но много хора приемат Христос в живота си без каквото и да било драматично емоционално преживяване - коленичили в тишината на дома си или в планината, или в църквата.
Чувствата могат да ни подведат. Вероятно няма друго нещо, което да е лишило толкова много хора от увереност в жизнената им връзка с Бога, като погрешното наблягане на чувствата.
Трябва да живеем християнския си живот чрез вяра, а не чрез емоции. Наистина емоциите имат своето място преживяното от нас, но те не определят истинността на връзката ни с Христос.
Ние можем винаги да разчитаме на Бога и на обещанията Му от Библията, но не и на чувствата си. Християнинът живее чрез вяра (упование) във верността на самия Бог и на Неговото Слово. Влакът показва нагледно връзката между факта (Бога и Неговото Слово), вярата (нашето упование в Бога и Словото Му) и чувствата (следствие от вярата и покорството ни)
И-н 14:21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.

Влакът се движи независимо от това дали има или няма вагон. Не е възможно обаче той да бъде теглен от вагона. По същия начин, като християни ние не се доверяваме на своите усещания или емоции, а разчитаме на Божията вярност и на обещанията в Неговото Слово.
Книгата Римляни ни уверява:
Защото в Него се открива Божията правда от вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее" (1:17).

В християнския живот има място за чувства, макар че ние не бива да ги търсим, нито да се опитваме да ги върнем от миналото си. Не трябва да омаловажаваме основателните чувства, но по-важно е да помним, че трябва да живеем чрез вяра - вяра в Бога и в Неговите обещания, без да търсим емоционални преживявания.

Волево посвещаване


За да станем християни, трябва да посветим не само интелекта и чувствата си, но и волята си. Първо трябва да сме готови да се покорим на Бога и Словото Му.
Христос подчертава важността на човешката воля във връзка с увереността в спасението. Исус казва:
И-н 7:17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
И-н 7:18 Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

Някой хора изпитват неохота да се покорят на Христос, защото се страхуват, че Той ще промени плановете им и ще отнеме всичките забавления в живота им. Това което понякога те смятат за вълнуващ живот, е нищо в сравнение с изобилният живот, който дава Господ Исус Христос.
Мк.8:36 Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
Мк.8:37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
Мк.8:38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.
Мк.10:29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,
Мк.10:30 и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.}* вечен живот.

Много преуспели в живота хора се отказват да следват Христос, защото се страхуват, че Той ще поиска от тях да продадат имуществото си и да раздадат всичко на бедните така, както Исус казва на богатия управител (Марк 10:17-21). Макар Бог наистина да кара някой хора да раздават имуществото си, други Той насочва да използват влиянието си за Христос по различен начин.
Когато живеем с вяра и съзнателно се покоряваме на Бога, позволявайки Му да променя живота ни, ще придобиваме все по-голяма увереност във връзката си с Него. Ще изпитваме Божието действие в живота си чрез силата, която Той ни дава, за да вършим нещата, които никога не бихме могли да извършим сами - неща, като да можем да обичаме някого, който се отнася зле с нас, да имаме мир, когато сме заобиколени от големи трудности и проблеми, да изпитваме растящото желание да показваме Христовата любов на други хора
2Кор.5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

Но ако не се доверяваме на Бога и Неговия план за живота ни и не се покоряваме на заповедите Му, неизбежно ще имаме съмнения относно спасението си.
Някой хора отказват да приемат Христос поради гордост или своеволие.
Повечето хора, които отхвърлят Бог, Го отричат винаги на базата на доводи, свързани със сърцето, а не с разума - проблемът е волята, а не интелектът.
Друга причина хората да не желаят да посветят живота си на Христос е заблудата, в която ги е оплел сатаната. Ето какво казва Исус за характера на сатаната:
И-н 8:44 Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

Независимо какво ви държи далеч от Исус, насърчавам ви да се отвърнете от него и да се обърнете към Исус.
За да сме сигурни, че сме християни, трябва да знаем някой основни истини от Словото. Трябва да приемаме тези истини само с ума си но и с волята си и да ги поставим в центъра на живота си. Първо трябва да разберем, че Бог ни обича и ни предлага чудесен план за живота ни. Бог желае най-доброто за нас. Той се грижи за нуждите ни и е осигурил пътя, по който да изпитаме любовта Му и да открием плана Му за живота си.
Ние обаче сме грешни и отделени от Бога; следователно не можем да изпитаме любовта Му, нито да разберем плана Му за живота си, докато не се случи нещо чудесно.
Ние сме създадени да общуваме с Бога, но поради своеволието си сме избрали да вървим по свой собствен път - няма човек, който да не го е сторил. Това своеволие, с което се борим, се проявява или като активен бунт срещу Бога, или или като пасивно безразличие към Него. Библията нарича своеволието "грях". Нашият грях ни е направил духовно мъртви и ни е отделил от Бога.

Бог е свят, а хората са грешни. Помежду ни има голяма бездна. Хората се опитват сами да достигнат до Бога и до изобилния живот, като водят почтен живот, следват определена философия, практикуват някаква религия и т.н. Но никакви човешки усилия не могат да помогнат на човека да се доближи до Бога.
Рим.3:23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
Рим.6:23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.


Единственото Божие разрешение


Исус христос е единственото Божие разрешение на проблема ни с греха. Чрез Него можем да познаем и изпитаме Божията любов и план за живота си.

Кой е Исус Христос?
Защо Той има властта да построи моста над бездната между светия Бог и грешните хора?
Чудотворното раждане на Исус, животът, който Той живее, чудесата, които извършва, думите, които изговаря, смъртта Му на кръста, възкресението Му на небето - всичко това показва, че Той не е обикновен човек.
Исус е Бог.
Трябва да приемем Исус Христос като Бог, като свой спасител и като свой Господ. Тогава ще изпитаме Божията любов и ще разберем Божия план за живота си.
И-н 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

Ние приемаме Христос, чрез вяра, като Го поканим лично в живота си. Да приемем Христос означава да се обърнем от себе си към Бога (покаяние) и да се доверим на Христос да влезе в живота ни, за да опрости греховете ни и да ни направи такива, каквито искаме да бъдем. Не е достатъчно само да признаваме, че Исус Христос е Божият Син и че е умрял на кръста заради греховете ни, нито само да имаме необичайни религиозни преживявания. Приемането на Исус Христос става с обмислено решение, взето с вяра.
Павел казва:
Еф.2:8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
Еф.2:9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

А Исус казва:
Отк.3:20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

Нека илюстрирам това по следният начин. Представете си, че се запознавате с млад мъж (или жена), за когото сте чували много добри отзиви. Това, което виждате в него (нея), ви харесва - външността, характера и много други неща. Това би ли било достатъчно, за да се омъжите (ожените) за него (нея)?
Не. Бракът е нещо повече от взаимно уважение и възхищение.
Когато се опознаете по-добре, вие се влюбвате. Това достатъчно ли е за брака?
Не, бракът включва нещо повече от разума и чувствата.
След време се сгодявате и идва денят на сватбата. Колко вълнуващо! Разумът ви утвърждава, че той (тя) е най-прекрасното същество на целия свят. Що се отнася до чувствата, сърцето ви тупти два пъти по-ускорено, когато сте заедно.
Но предстои да се случи нещо още по-важно. Когато застанете пред свещеника и си размените клетви за вярност, вие посвещавате волята си един на друг. Бракът не е действителен ако двамата не отдадат себе си един на друг.
Същото е когато ставаме християни. Когато се посвещаваме на Христос, трябва да Му се предадем изцяло, като Му посветим и разума и чувствата, и волята си.
Животът ни може да бъде представен по два начина. Ако сами ръководим живота си, интересите ни се управляват от самите нас. Такъв живот винаги води до объркване и разочерование.
Ако бог ръководи живота ни, Той управлява интересите ни, което води до хармония на живота ни с Божия план.

Животът ни прилича на живота на пълзяща в прахта гасеница - грозен и космат червей. Един ден този червей обвива тялото си в пашкул. От пашкула излиза красива пеперуда. Не разбираме напълно какво точно се е случило. Знаем само, че на мястото на доскоро пълзящия в прахта червей сега в небето се рее пеперуда.
Същото става и с живота на християните. Докато преди сме живели на дъното като грешни, егоистични същества, сега живеем на високи места и се радваме на пълноценен и изобилен живот като Божии деца, защото се уповаваме и покоряваме на Бога. Този живот започва, когато приемем Христос за свой Спасител и Господ.


Как можем да сме сигурни, че сме християни?


1. Външното свидетелство на Божието Слово
Обещанията на Божието Слово, а не чувствата ни, са нашият авторитет. Можем напълно да разчитаме на Словото. Като християни трябва да живеем чрез вяра (упование) във верността на Бога и на Неговото свято, боговдъхновено Слово.
В продължение на години Мартин Лутер, бащата на Реформацията, се опитвал да спечели спасението си, чрез усърдие и добри дела. Когато открил великата библейска истина, че "праведният чрез вяра ще живее", животът му се променил коренно и той престанал да преследва увереността в спасениеточрез усилни дела. Приел това, което казва Божието Слово, и бил сигурен, че е спасен.
В 1 Йоан 5:11-12 се потвърждава, че Христос е в живота ни, ако сме Го приели:
И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му.
Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.

Това обещание се повтаря и в Йоан 1:12-13:
А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.


2. Вътрешното свидетелство на Светия Дух.
Апостол Павел пише: Рим.8:16
Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

Павел подчертава значимостта на този вътрешен източник на увереност в посланието си до християните от Солун:
1Сол.1:5 защото нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас.


3. Променен живот.
Промяната в живота ни свидетелства за факта, че сме християни. Павел пише:
2Кор.5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.


Ако не сте приели Исус Христос, като свой Спасител и Господ или ако се съмнявате в спасението си, можете да Го приемете, още сега, като в молитва изразите вярата си в Него. Можете да използвате следната молитва, за да изкажете желанието си:

Господи Исусе, аз се нуждая от Теб. Благодаря Ти, че умря на кръста за моите грехове. Отварям вратата на живота си, сърцето си за Теб и Те приемам за мой Господ и Спасител. Благодаря Ти, че прости греховете ми и ми даде вечен и изобилен живот. Застани начело на живота ми и ме направи такъв, какъвто Ти желаеш да бъда.

Човек не става християнин, като се помоли с тази или някоя друга молитва. Ставаме християни чрез вяра и единствено чрез вяра. Вярата означава да се доверим на Бога и на Неговите обещания. Насърчавам ви да кажете тази молитва на глас с вяра, защото точно чрез молитвата - говорене на Бога - можете да изразите вярата си в Христос и в обещанията от Неговото Слово.
Римл.10:9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
Римл.10:10 Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение.

Ако вече сте поканили Исус Христос в живота си, можете да бъдете уверени, че Той е влязъл и ви е дал вечен живот, както е обещал. Исус няма да ви излъже. Можете да сте сигурни, че ако сет Го поканили в живота си, Той вече живее във вас и ще ви даде изобилния вечен живот, който е обещал.
Насърчавам ви още сега да благодарите на Бога за верността Му към вас и за присъствието Му в живота ви. Не разчитайте на чувствата си Вашият авторитет е Божието Слово. Вярата и покорството винаги водят до осъзнаване на божието присъствие (Йоан 14:21)
Започнете всеки ден да отделяте известно време, за да изучавате Библията и да се молите. Най-добре е да си определите конкретен час за това и да го превърнете в навик. Така ще може да растете и да съзрявате духовно.Свържете се с християни с жива вяра.Ако още не сте кръстени, планирайте да направите това и така да дадете външен израз на отъждествяването си с Христос.
Сега след, като сте сигурни, че сте християни, насърчавам ви да изпитате радостта от това да помагате на другите да приемат Христос. При всяка възможност разказвайте за своята вяра в Христос на приятели и съседи. Апостол Павел е бил така запален за Христос, че възкликва:
Кол.1:28 Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.

Поемете инициативата да разкажете на всички, с които се срещате, за личността и твърденията на нашия Господ Исус Христос, за радикалната промяна, която Той може да направи в живота им, и за това как и те могат да получат увереност, че са християни.

Няма коментари: