четвъртък, 4 март 2010 г.

"Както е студената вода за жадна душа, така е добрата вест от далечна земя" (Притчи 25:25)


Светла Дилова, 20.08.2009

"Както е студената вода за жадна душа, така е добрата вест от далечна земя" (Притчи 25:25)" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

Извадките са на евангелизатор Кристофър Алам, бюлетин от м. май 2009 г., Dynamis World Ministries)



Един ден идва и после си отива... друг ден идва и той отминава... безвъзвратно. Една седмица, а след нея се изнизва още една. Един месец и след него още един. И така животът изтича като вода през пръстите ни. Едно монотонно всекдневие, един омагьосан кръг, в който, ако се отпуснем, изпускаме най-скъпоценния ресурс, който Бог ни е дал на разположение – времето. Време, в което трябва да служим на Бог, на Неговите цели и намерения за този свят.

Увлечена в моето всекидневие, един ден получавам поредното „новинарско писмо“ от работата на мисията, с която работих в Африка. Започвам да чета за чудесните неща, които Бог върши днес и сега в далечна Африка. И спомените започват да изплуват в мен със същата сила, с която аз самата многократно бях ставала свидетел на същата тази Божията сила и милост там. Сърцето ми заби силно и изпитах желание да споделя поне малка частица от тези „добри новини“ с онези мои братя и сестри, които милеят за Божието дело и чиято вяра расте, когато слушат за Божията сила – толкова реална и действена, точно както четем в Писанието.



Евангелизацията се е провела в един от най-големите квартали на Лусака –



Независимо от дъжда всяка вечер голямо множество от хора откликваше на призива за предаване живота си на Бог, като приемаха Исус Христос за личен Господ и Спасител.

Втората вечер от евангелизацията станахме свидетели на едно невероятно движение на Бога между нас. Неизброима тълпа от хора дойде да чуе Евангелието. Много от тях откликнаха на призива за спасение. След което Бог даде изобилна благодат и потвърди Словото Си със знамения и чудеса. Много глухи уши бяха отворени. Две жени, които бяха слепи и едва различаваха някакви сенки, приеха отново зрението си. Двама куци проходиха. Единият от тях беше доведен на количка – в продължение на 7 години не е могъл да става и ходи. Същата вечер си тръгна изцерен. Другата жена буквално бе донесена от членове на семейството, след което нямаше вече нужда от помощ. Само ако можехте да бъдете там и да видите как започна да тича през полето, да танцува и хвали Бога.

Всяка вечер виждахме мощната ръка на Бог да се движи по този начин. Множество от хора – спасени, глухите – прочуващи, куците и недъгавите – прохождащи и тичащи, слепите – проглеждащи.

И защо не? Библията ясно ни казва, че Исус е „Същият вчера, днес и до века” (Евреи 13:8).

Последните две вечери от евангелизацията бяха изключително силни и изпълнени с чудеса.
Точно тогава небето беше ясно, дъждът спря и всъщност за първи път видяхме звездите. Една голяма тълпа от хора се събра да чуят Евангелието.



Ненапразно Исус ни каза: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:15, 16). Много добре знаем продължението на този стих, многократно сме го чели и чували от амвоните. Предизвикателството стои пред всеки един от нас – как аз и всички ние ще се включим в тази последна жътва. Начините са много и различни, стига сърцето ни да откликне: „Да, Господи, изпрати мен. Употреби ме!”



Днес ние като членове на Неговото тяло и семейство би трябвало да се изправим във вяра и да очакваме същите неща. Исус не се е променил; Словото на Бог не се е променило. Светът обаче се променя, религиозните виждания и разбирания се променят. Но нашата вяра е от Исус, Сина на Бог, от Неговото Слово, а не от този свят или духа на религия.



И така, стойте твърди във вярата, протегнете се и вземете наследството си. Вярвайте в Словото на Бог. Изговаряйте Словото на Бог. Действайте на основа на Словото на Бог, знаейки, че Сам Бог стои зад Словото Си, готов да Го изпълни и да защити вярващите!



Нека заедно застанем на Божите обещания и изпълним голямото поръчение на Господ Исус Христос към нас – църквата. И нека светът да познае, че сме Негови последователи.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=845

Няма коментари: