четвъртък, 4 март 2010 г.

„И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта“


Ивайло Ябълкаров, 30.11.2009

„И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта“" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

Първия път, когато четох описанието на любовта в I Коринтяни 13 – главата на любовта, особено последния стих, се удивих на начина, по който се говори за най-прекрасното нещо на света – любовта.

Голяма част в тогавашните ми молитви заемаше нуждата ми от споделена истинска любов. Някъде по същото време сложих на ръката си пръстен, на който беше гравиран изразът „Истинската любов чака“. Реших, че трябва да се въоръжа с търпение и да чакам.

Днес обаче младите хора не искат да чакат. Те въобще не вярват, че съществува подобно нещо, като истинска любов. Според скорошно проучване 90% от десетокласниците отричат любовта, понеже предпочитат да бъдат консуматори в любовните връзки и се страхуват да се влюбват, защото се притесняват да не бъдат изоставени. Те отричат любовта – тя носела болка. Хубавото е, че поне младите осъзнават, че сексът и любовта не вървят задължително ръка за ръка. Те са на мнение, че сексът е удоволствие, а любовта се гради на отношения, които често носят болка.

Вярно е, любовта се гради на отношения. Не можеш да обичаш личност, която не познаваш. А опознаваш някого, когато общуваш с него. За да обичаш, е необходимо време. Нищо, че учени са установили, че на мъжете им трябват едва 8,2 секунди, за да се влюбят.

Много хора бъркат любовта с привличането, увлечението, влюбването, та дори и със секса. Но те са толкова различни. За да бъдеш привлечен от някого, сигурно ще са ти достатъчни 8 секунди. За да се увлечеш по някого, могат да ти стигнат и няколко минути. За да се влюбиш, може да ти отнеме някой и друг ден. Но никой не може да каже колко време е необходимо, за да обикнеш някого. Любовта не е просто моментен изблик на емоция.

Актуалният въпрос е съществува ли през 21. век истинска любов?

Или всичко във взаимоотношенията между хората се води от егоизма, желанието да се консумират удоволствия и от страха от изоставяне.

Бог е наречен любов. Библията е назовавана като Книга на любовта, не на привличането или харесването, а на любовта. Не съм теолог, но съм чел, че за често употребяваната в Библията дума любов са използвани различни гръцки думи. Те всички разкриват отделни аспекти на любовта: ерос – романтика, сторге – привързаност, филео – приятелство, и агапе – безусловната любов.

Темата за любовта е поредната, по която Божието Слово влиза в сблъсък с новите ценности на 21. век. Векът, в който любовта стана още по-свободна, а връзките – още по-неангажиращи. Разводите – по-чести, а съжителството – по-модерно. Хомосексуалните взаимоотношения – нещо нормално. А псевдозвезди необезпокоявано използват медиите да прокламират, че извънбрачните връзки са нещо добро и не изневеряват единствено „грозните и тъпите“.
Младото поколение е учено, че бракът е формалност и отживелица, че може да се прави ранен, но безопасен секс и че си голяма работа като „консумираш по няколко момичета“ на седмица. Така правеше един от бившите ми съквартиранти в студентското общежитие. Във времето, когато аз се молех да срещна истинската любов, той разказваше на всяко момиче, с което прекарваше една нощ, че в родния си град има сериозна връзка. Това беше абсурдно.
В Библията ясно се говори за любовта. Мъжът и жената се съединяват в едно цяло, след като станат семейство (Битие 2:24). Пожелаването вече е прелюбодейство (Матей 5:28, 29), а сексът преди брака – блудство.

Хората по света и техните мечти са различни. На височина съм малко над 1,70 м, но най-високият мъж на планетата, 26-годишният турчин Султан Кьосен, е 2,47 м. Ние с него си приличаме само по това, че сме имали една и съща мечта – да се оженим. Да намерим истинската любов, да се задомим и създадем свое семейство. Явно сме доста старомодни.
Според скорошно проучване става ясно, че близо 23% от мъжете в Англия смятат, че едно от най-страшните неща в света е да се оженят. Четирима от всеки пет мъже са на мнение, че бракът е по-страшен от скок с парашут, интервю за работа или присъствие в сектора на привърженици на гостуващия футболен отбор с фланелка на отбора домакин. Единственото по-страшно нещо от това, да кажеш „да“ на своя партньор, е да се къпеш в басейн с акули.
Защо е така? Защото хората се страхуват от това да се посветят на някого за цял живот и защото думите „обичам те“ са се обезценили. Сега тези думи се изговарят още след първата среща.

Хората не са склонни да правят компромиси във взаимоотношенията си. Без брак е по-лесно да си тръгнеш, когато ти омръзне или когато решиш да потърсиш разнообразие. Бракът не се харесва, защото без него е по-удобно. Насажда се мнение, че той разваля истинската любов.
Възможна ли е истинската любов, или бракът я разваля?

За Франк и Анита Милфорд тя е реалност. Оженили са се преди 81 години, на 26 май 1928 г., и оттогава са все заедно. Скоро 100-годишните влюбени ще бъдат обявени за най-възрастната семейна двойка във Великобритания. Те споделят, че всяка вечер, преди да си легнат, се целуват и прегръщат. Споделят, че вече 81 години живеят своята истинска любов и се радват един на друг.

Възможна ли е истинската любов?

Имайки предвид Том и Джоан Шовелтън, тя е възможна. Те са се оженили преди 60 години. Оттогава всеки ден Том поставя свежа роза до леглото на съпругата си и я събужда с целувка.
Възможна ли е истинската любов?

Съдейки от историята на възрастен мъж, който всеки ден в продължение на 5 години бърза да посети и нахрани в болницата своята съпруга – да, възможна е.

Нямаше да има нищо особено, ако съпругата му не страдаше от Алцхаймер и поради това в последните 5 години тя дори не знае кой е мъжът, който я посещава и се грижи за нея всяка сутрин.

Кое кара Франк и Анита Милфорд да останат заедно цели 81 години? Любовта!

Кое кара Том Шовелтън да откъсва всяка сутрин в продължение на 60 години роза за своята съпруга? Любовта!

Кое кара възрастният мъж всеки ден да посещава в болницата своята съпруга, която дори не помни името му? Любовта... Истинската любов!

Онази любов, която е възможна само в брака. Онази любов, която не зависи от датата на сватбата, а от посвещението на влюбените. Онази любов, която дълго търпи и е милостива, която не завижда, не се превъзнася и не се гордее, която не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, която всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява и всичко търпи. Любовта, която не отпада. Любовта, която не зависи от емоциите, секса, привличането, настроението, но която е всекидневен избор на двама влюбени.

В деня, в който Бог отговори на молитвата ми за споделена любов – деня на моята сватба, аз прочетох мисълта от „Мечо Пух“: „Ако ти живееш 100 години, аз искам да живея 100 години без един ден, така че никога да не живея без теб.“ Още тогава осъзнах, че посвещението ми в любов е възможно само ако в брака ми Бог заема централно място. Важно е аз, съпругата ми и Бог да бъдем тройно въже (Еклисиаст 4:12).

И така, възможна ли е истинската любов?

Да! С помощта на Бог.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=890

Няма коментари: