четвъртък, 4 март 2010 г.

Божията любов в нашите ръце


Бойко Божидаров, 04.01.2010

Божията любов в нашите ръце" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

БММ

Всички знаем думите на Исус Христос от Йоан 3:16: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

Той ни показа Своята любов на дело преди 2000 години. Тази любов обаче не е свършила по това време, тя продължава и до днес, и завинаги.

Както знаем, светът лежи в Лукавия. Той копира Божието Слово, за да се опита да излъже човечеството, че е като Бог. Той се опитва да имитира Божите ценности – вярност, любов, милост, кротост, чрез „модерни, светски методи“, като демокрация, толерантност, плурализъм, хуманизъм, човешки права и други подобни идеи. Хората, особено от Западния свят, така са прегърнали тези идеи, че веднага са готови да обвинят всеки, който говори или направи нещо в противоречие с тях. За тях това е най-висшият морал, в който обаче Бог не участва, освен като притурка към така наречената религиозна толерантност.

В същото време милиони хора живеят под мрачното робство на идоли и религии, заблуди и страхове. Но това робство е невидимо за човешкия морал. За света то е по-скоро туристическа атракция и дори свобода, освен ако не смущава нечии интереси. Светът харесва места като будистките и хиндуистките манастири, градове – религиозни центрове, като Варанаси и Амритсар в Индия, Ласа в китайски Тибет, а също и центрове на разврата като Патая в Тайланд и казината в Макао. Светът харесва „атрактивните“ обичаи, като пробиването с железа телата на хиндуистите при техни религиозни празници, саморазпъването на кръст във Филипините, шаманските магии на сибирските племена, опиянението с наркотици при празниците на Шива в Непал. И ако някой се опита да спре тези безумия, светът реагира остро, тръбейки за нарушаване на човешките права. Да, за света пътят към познаването на нашия спасител Господ Исус Христос е нетолерантен, смущаващ, недемократичен, нехуманен, дори фанатичен.
Бог обаче ни е дал да видим ясно това, което светът не може да види. Ние можем да видим това робство. Бог не гледа безучастно към поробените, но Той работи за тяхното истинско освобождаване. Освобождаване, което светът не би харесал. Светът мисли, че със своите идеали „обича“ тези поробени души, затова би се възпротивил на истинската любов, която идва от Бога.

Но Бог е призовал нас като посланици на Неговата любов. Любовта винаги е на дела, иначе не е любов. И Бог е възложил на нас да вършим тези дела. Те са в нашите ръце. Ако ние само гледаме това робство в моментите, когато ни се напомни, и се възмущаваме, докато те отминат, а после забравяме и си гледаме нашите работи, каква полза? Можем много да си говорим за Божията любов по църквите, но ако я упражняваме само към хората около нас, с какво сме по-специални? По-скоро ставаме като онези, за които Исус казва: „… ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? … Не правят ли това и езичниците?“ (Матей 5:46, 47)

Да, това правят езичниците, те мислят, че обичат другите езичници, като защитават човешките им права. Езичниците мислят, че обичат другите езичници, като използват идолите и разврата като туристически атракции и ги насърчават в това за печалба. Това е тяхната „любов“. А каква е нашата любов? Бог ни е научил каква трябва да бъде. Тя може да мине през страдания, през омраза от страна на света, но ще е истинска. И наградата за нея е вечна със спасените души, които Бог е спечелил за Себе Си чрез нас.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=905

Няма коментари: