четвъртък, 4 март 2010 г.

Ела и помогни ни


Бойко Божидаров, 09.09.2009

Ела и помогни ни" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

БММ



Бяха изминали само около 20 години от делото на Исус на кръста и Неговото възкресение. Бог беше изпратил Святия Си Дух и първата църква беше пълна с благодат и сила. Знамения и чудеса ставаха из цяла Юдея и околностите и вече имаше плодове и сред езичниците. Божието учение напредваше из източната част на тогавашната Римска империя.

И Бог беше избрал един човек, който от най-голям враг на църквата се беше превърнал в най-активния Божи слуга по онова време – апостол Павел. Той беше започнал своето мисионерско служение, обикаляйки из Мала Азия и Сирия. А това беше само една малка част от Римската империя и още по-малка част от света. Имаше милиони и милиони по цялата Земя, до които току-що излязлата Блага вест трябваше да достигне.

Тогава от все още тъмните и недостигнати земи дойде глас към Павел: „Ела в Македония и помогни ни” (Деяния на апостолите 16:9). Бог му показа, че трябва да погледне по-надалече, а там имаше много работа за вършене, много жетва за жънене. А хората, които живееха в Македония, имаха нужда от помощ, някой трябваше да дойде там и да им донесе спасение от мрака, в който живееха, и от пътя към ада, по който вървяха.

Оттогава досега са изминали около 1950 години. През жестока съпротива, много лъжи и ереси в крайна сметка благовестието е достигнало по-голямата част от света. Но и сега можем да чуем същия глас: „Ела и помогни ни.” При това той идва не само от невярващи, а и от много вярващи, които са чули Благата вест, но след това не е имало кой да се погрижи за тях.

Този глас дойде от Китай до мен и моята съпруга. И ние трябваше да отидем, защото имахме нещо, което хората там, с които Бог ни беше срещнал, нямаха и от което силно се нуждаеха. Ние бяхме кръстени в Святия Дух, имахме църква, добри учители, свобода да изповядваме вярата си, да ходим на конференции, да бъде снабдявана всяка наша духовна нужда. Те обаче нямаха почти нищо от това. Невярващите в тази страна живеят в атеизъм и суеверия, а в слепотата си не виждат почти нищо друго, освен материално благополучие, без изобщо да се замислят, че пред тях освен ада няма бъдеще. А вярващите са в остра нужда от някой, който да им даде по-богата духовна храна.

Още докато бяхме в България, те ни споделяха по телефона и по интернет проблемите, които имаха. Въпреки че бяха вярващи – някои от тях вече доста години, – те бяха оплетени в проблеми поради липса на учители. Ние усещахме болката им, те говореха с нас понякога с часове, надявайки се да получат отговори на въпросите си. Те наистина имаха нужда от помощ. И ние отидохме в Китай да им дадем това, което на нас Бог ни е дал като благословение, което те нямаха.

Приятели и всички, които сте получили благословения от Господа, не забравяйте, че Той ни ги дава не да си ги държим за себе си и да се чувстваме добре, а да ги даваме на тези, които нямат. Да, ние имаме много повече достъп до всякакво знание в сравнение с милионите хора в страните от Прозорец 10/40.

Но ако го имаме, дали не забравяме една част от това знание, което казва: „Давайте и ще ви се даде” (Лука 6:38). Би трябвало да разбираме, че това е част от благословението и че благословението от Господа не е статично, а е пълно само когато се споделя с другите около нас. Ако го разбираме, тогава не е трудно да чуем този глас: „Ела в Китай (Индия, Индонезия, Иран, Саудитска Арабия, Алжир, Пакистан, Мианмар, Монголия) и помогни ни.”


Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=854

Няма коментари: