СЛАДОСТ И БОЛКА

Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! По-сладки от мед в устата ми.
Псалом 119:103

В еврейската традиция има следния обичай. Преди малкото дете да получи за пръв път Свещеното писание в ръцете си, за да го разтвори и да го чете, неговите възрастни наставници капват върху корицата на книгата една голяма хапка мед. Детето трябва да оближе тази капка и по тоя начин да изпита физическото усещане за сладостта на Божествените повеления. Това усещане да се запази завинаги в неговата памет и да му напомня, че изучаването на Божието слово е наслада за ума, сърцето и душата.

Това не значи, че Библията е сладка книга, още по-малко сладникава. Когато я четем, откриваме неща, които са доста горчиви. Няма друга книга, която да разбулва така безпощадно човешката природа и да изважда наяве всичките скрити помисли, да хвърля светлина върху човешкото лицемерие. Божието слово е като остър меч, който разсича душата и вади на показ всичко. А това причинява болка.

Болката може да бъде сладка, когато носи изцеление. Хирургът, който прави разрез, не го прави, за да нарани, а за да излекува. Когато отмине болката, пациентът е благодарен, че се е престрашил да легне под ножа, защото вече е освободен от мъчителната и опасна болест.

Библията остава сладка като мед дори тогава, когато ни наранява. Зад тая болка се крие Божията любов. А и не бива да забравяме, че духовната болест, която ни мъчи и застрашава, сами сме си я спечелили с нашето лекомислено поведение.

Медът, както знаем, е извънредно полезен за здравето. А Библията е още по-полезна за духовното здраве. Тя ще ни помогне да познаем себе си в цялото си несъвършенство, да опознаем и Бога в цялата Му светлина и бащинска любов.

Молитва: Грижовни Отче небесен. Благодарим Ти, че ни храниш с най-доброто и най-полезното. Дай ни апетит за него, а не за земните отрови.

Тема за размисъл: Божиите думи нараняват за да изцелят.

Източник: Божи Дар

Сауловци

І.ЦАРЕ 15:10-11


Кой беше Саул: Висок, внушителен мъж, в сянката и походката ме имаше нещо, което караше хората да му имат доверие.
Няколко важни неща, които може да извлечем от живота на Саул:

І. ВЪЗХИЩЕНИЕТО НА ИЗРАЕЛТЯНИТЕ ОТ ЦАР САУЛ. 1 Царе 9гл., 1 Царе 15:17

ІІ. ПАДЕНИЕТО НА САУЛ -:

1. Своеволие – І.Царе 15:23 – грубо нарушаване на принципите, няма дух на слуга а на господар, не желание ада издига други хора, гневливост, нетърпение – кратко размишление…….
2. Страх от човека – І.Царе 15:24 – да запази приятелство, благоволение, защита от човека – кратко размишление.
3. Гордост – І.Царе 15:12 – издигна си паметник – авторитет, свое име – кратко размишление за своето аз…..
4. Непокорност – І.Царе 15:19-22 – не слушане на Божия глас - божието слово

ІІІ. ВОДЕНИ ОТ САУЛОВИЯ СИНДРОМ

1. Отделяне и изолация – не желание за помагане и работа със другите.
2. Чувство за собственост – искане на собствено служение, работа и място в църквата ….
3. Критичен и осъдителен дух – когато се раздели с някого или е оскърбен от някого започва да го критикува, злословя, осъжда……
4. Нетърпение – не приемане на това, което другите правят или предлагат…..
5. Липса на лоялност – когато не е съгласен с някого, в сърцето си го мрази и пред други в негово отсъствие го критикува…..
6. Неблагодарност – обръщат внимание на това, което трябва да се направи за тях, а не на това което те трябва да направят или вече е направено.

ІV. РЕЗУЛТАТА ОТ ТОЗИ СИНДРОМ

1. Неодобрение от Божия страна – І.Царе 13:13-14 – Бог не утвърждава служенето или работата на онези който има тези неща в живота си.


Пастор Иван Георигиев
Църква “Шалом” – Ямбол

ЖИВОТ И СМЪРТ

Йоана 5:25-29

В тази част на Божието слово е най голямото откровение, че Исус е Месия, че Той е Божия син, че Той дава живот, възкресява мъртвите към живот и че след възкресението следва съд……..кр.размишление.

Ст.25 – Христос говори, че мъртвите ще чуят и ще живеят. Йоан употребява думата мъртви в две значения: Духовно мъртви и Физически мъртви. Кои са духовно мъртвите – те са грешниците, непокаяните, светските …т.н., но даже и в църквата може да има духовно мъртви.

І. ДУХОВНИ МЪРТЪВЦИ!

1.Духовно мъртъв означава – ЧОВЕК БЕЗ СТАРАНИЕ!

….такива хора не се стараят да бъдат такива каквито Бог ги иска да бъдат, но те са такива каквито те искат да бъдат…..

2.Духовно мъртъв означава – ЧОВЕК БЕЗ СЪСТРАДАНИЕ!

…такъв човек вижда и чува за тревогите, нуждите, бедните, болките, страданието на другите …. Но нищо не прави за да им помогне, неговото сърце е закоравяло, в него няма милост, няма съчувствие и състрадание…..А Христос каза: Радвайте се с този който се радва и плачете с този който плаче…..

3.Духовно мъртъв означава – ЧОВЕК КОЙТО НЕ МИСЛИ ЗА БЪДЕЩИТЕ

НЕЩА!

… след като са се покаяли, повечето не мислят да променят начина на своя живот, своите мисли и отношения към другите. Такива хора не мислят как по добре да живеят живот на вяра и да служат на Бога и на неговото дело – но си остават същите не променени хора със стари навици и характер…..

4.Духовно мъртъв означава – ЧОВЕК ИЗГУБИЛ ЧУВСТВОТО ЗА ГРЯХ, ВИНА

И ПОКАЯНИЕ!

… такива хора спокойно грешат, вършат неправда, живеят в духовна тъмнина и злоба и тези неща не им прави впечатление, те не съжаляват за стореното зло или неправда, не чувстват вина и нужда от покаяние и примирение – такива хора казват: - абе нищо сега, какво толкова се е случило, карай сега, един ден всичко ще се управи, времето лекува..

Ако такива хора чуят Божия глас – словото Му и се променят според стандарта на Библията, Господ ще им даде живот…

ІІ. ФИЗИЧЕСКИ МЪРТЪВЦИ!

… Христос ни учи, че един път ще има възкресение и че всичко в бъдещия живот неразривно е свързано с тока което човек прави в настоящия живот. Живота, който живеем оказва важно влияние и от него зависи вечния ни живот. В този живот Бог ни дава възможност да изберем верния път към небесното царство. Човек сам избира пътя по който ще върви и мястото на своето вечно пребиваване – в рая или в ада.

Нека помислим:

1. Да ли ти и аз сме духовно мъртви. Нека да изпитаме нашия живот, и ако има нещо вярно в това нека позволим докато има време и възможност Божието слово да ни промени.

2. Кой път сме избрали – път към рая или ада – към живота или втората смърт...

17.10.2008г., Ямбол пастор Иван Георгиев – ОБЦ – “Шалом”

В ДНИТЕ ПРЕДИ ГОСПОДНОТО ПРИШЕСТВИЕ

Яков 5:7-9

В своята велика любов към своите чада, Бог винаги е предупреждавал човека за опасностите, които са го дебнели в неговия духовен живот и растеж.

В Битие 4:7-б … Бог каза на Каин… Грехът лежи пред вратата ти и към тебе се стреми, но ти трябва да го владееш…

Бог предупреждава всеки един от нас за три неща:

І. ОСТАНЕТЕ ТВЪРДИ /ТЪРПЕЛИВИ/ - БЕЗ НЕДОСТАТЪК - 7 стих.

…. Пазете се да не ви липсва нещо когато Господ дойде….

Як. 1:4… а твърдостта нека извърши делото си съвършено…

Останете твърди означава:

1. Запазете вярата си – неопетнена ----- врагът атакува нашата вяра в Бога…..

2. Запазете любовта си ---- без любов човек е меч що звънти и камвал…..

3. Запазете признателността си към Бога --- не забравяйте какво стори за нас Господ ….. ап.Павел казва …. Помни Исуса Христа от Давидовото потомство…….

ІІ. УКРЕПЕТЕ СЪРЦАТА СИ – ДУХОВНИЯ ЖИВОТ – 8 стих.

1. Чрез молитви

2. Чрез хваление ---- пр. С обувки, без обувки …..Алелуя…..

3. Чрез Слово ---- четене, слушане…

ІІІ. ПАЗЕТЕ СИ – 9 стих.

1. Пазете се от негодувание един срещу друг.

2. Пазете се от одумване от един срещу друг.

3. Внимавай на себе си – приготви своето сърце за чист съд за Бога.

Бог ни предупреждава за духовната опасност.

Затова нека да останем:

1. Твърди,

2. С укрепени сърца,

3. Пазещи себе си от грях.

22.10.200г., Ямбол, пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ – ОБЦ “ШАЛОМ”

ДВА ПРИНЦИПА В ЖИВОТА

Римл. 8:5 – 11

Словото божие ни разкрива два вида живот на човека.

І. Първи принцип – ЖИВОТ В КОЙТО ГОСПОДАР Е ГРЕХОВНОТО ЕСТЕСТВО!

….единствения закон в живота на хората с този принцип е – ЖЕЛАНИЕТО ДА УГАЖДАТ НА СЕБЕ СИ.

В техния живот надмощие има:

1. Страст

2. Похот

3. Гордост – фарисея и бирника

4. Себелюбие – богаташа и бедния Лазар

Живота на тези хора е пълен с неща и дела, които удовлетворяват плътските желания, но не и Христовата воля ---- кратко размишление…

ІІ. Втория принцип – ЖИВОТ В КОЙТО ГОСПОДАР Е БОЖИЯТ ДУХ!

…живота на такъв човек не се различава от живота на Господ Исус Христос. Христос изпълва неговия живот, във всяко дело,деяние,мисли, чувство, говорене..т.н.. се отразява Христовото присъствие. В такъв живот човек:

1. Няма свой ум – но има Христовия ум.

2. Няма своя воля – но има Христовата воля.

3. Няма свой закон – но има закона на Христовата любов.

4. Няма свои чувство – но се управлява от Божия дух.

5. Няма своя цел – но целта е да се разширява Божието царство.

Тези два принципа са противоположни един на друг. Живота в който господар е греховното естество прави човека грешен и то води към смърт, защото заплатата на греха е смърт. В такъв човек няма бъдеще, той върви все по-далече и по-далече от Бога и неговата воля. В такъв живот на първо място стоят делата на плътта –

Гал. 5:19-21

А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

Живота в който господар е Божия дух – център на живота е Христос, целта е божията воля, и живота човек всеки ден прилича все повече и повече на Христовия живот. В такъв живот се проявяват делата на Духа –

Гал. 5:22-23

А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.

Човека управляван от Божия дух се намира в пътя на вечния живот и той ходи в него докле премине от този свят.

Кой е принципът в твоя живот?

1. Греховното естество или

2. Божия дух те управлява

ОБЦ „Шалом” – Ямбол

Пастор Иван Георгиев

Истинската църква

Деяния 2:42-47

Има четири важни и основни неща, които трябва да притежава една стабилна църква:

1. ПОСТОЯНСТВА В УЧЕНИЕТО – СЛОВОТО.

2. ПОСТОЯНСТВО ВЪВ ОБЩЕНИЕТО.

Общение със вярващите, църква със църква, младежи с младежи, пастири със пастири, ръководства със ръководства…т.н….

3. ПОСТОЯНСТВО ВЪВ МОЛИТВИТЕ.

Заедно да се молим за делото божие, за болни, за нуждите и взаимни молитви ….т.н….

4. СЛУЖЕНИЕ ВЪН ОТ МОЛИТВЕНИЯ ДОМ.

Подпомагане на болни, сираци, бедни, вдовици, самотни,…т.н…, да покажем, че ние сме по различни от света, ние сме променени.

Тези четири неща са като четири крака на един стол за сядане..

Всичко това ако правим, ние запознаваме хората с Божията любов и отваряме врата пред тях за тяхното влизане във Божието царство. На това Бог ни е призовал. С това църквата става силна, защото Бог ще пребъдва в нея. Болни ще се изцеляват, наскърбени ще се утешават, хората от света ще бъдат спасени.

Стабилна ли е твоята църква – църквата която посещаваш и в която служиш?

ОБЦ „Шалом” – Ямбол
Пастор Иван Георгиев

ЛЮДЕ НА БОЖИЯ ИЗБОР ЗА ВОЮВАНЕ С ВРАГА

Съдии 6:11-14; 7:1-7

УВОД:

Господ винаги посещавал своите люде и ги е уверявал в своята лоялност и верност – разказ за начина на победа над мадиамците.

И З Л О Ж Е Н И Е

І. СРЕЩАТА В ОФРА М/У ГОСПОД И ГЕДИОН – 11 стих.

Срещата трябва да бъде в божия дом, скритата стаичка, в четенето на словото ….

ІІ. БОЖИЯТ ПОЗДРАВ – 12 стих. – ГОСПОД Е С ТЕБ….

Архангел Михаил поздрави Мария – здравей благодатна, Господ е с теб.

ІІІ. БОЖИЯТА ЗАПОВЕД – 14 ст. – ИДИ С ТАЯ ТВОЯ СИЛА….

…иди работи, служи, пей,проповядвай,довеждай души при Бога, посещавай болни и нуждаещи се, насърчавай паднали и охладнели…..

ІV. ГЕДИОНОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ – 32.000 души – 7:3-б

V. БОЖИЕТО СИТО – 7:3-5

1. Връщане на страхливите – 22.000 души, - примера за Богатия момък – иди

раздай всичко що имаш и ела и ме следвай…той се страхуваше се за имота си….

2. Връщане на коленичалите се – 9.700 души – които се покоряват на човеци,

стари, традиции и пр.

3. Божият избор – 300 души – полочили от водата като кучета поднесли вода с

ръката си към устата си.

а/ Тези хора пиеха с едната ръка и бдяха

б/ Тези хора държаха в едната си ръка оръжието си

В/ Тези хора бяха готови да станат и тръгнат веднага.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: От кои си ти, тези които захвърлиха оръжието си и коленичиха за да пият вода или от онези, които с едната си ръка вземаха вода за да пият а с другата държаха своето оръжие готови да влязат в бой.

ОБЦ „Шалом” – Ямбол
Пастор Иван Георгиев

ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛИТЕ

Марка 6:12-13

УВОД: Учениците имаха призванието да проповядват на хората Божията вест.
Резултата от тяхното послание беше изобилно благословение и умножаване на
спасените.
Какво трябва да бъде нашето послание до хората за да имаме изобилен успех?


ИЗЛОЖЕНИЕ

В този пасаж има кратък отчет за работата на апостолите след като Исус ги изпрати.

І. ТЕ НОСЕХА НА ХОРАТА ПОСЛАНИЕТО ЗА ИСУС.

…те не занесоха на хората своите разбирания или чувства, но каквото Исус беше им говорил. Както пророците казваха …Бог говори… така и апостолите носеха Христовото слово. Само Божието слово има силата да утеши и да промени човека и да го направи да прилича все повече и повече на Исус.

ІІ. ТЕ НОСЕХА НА ХОРАТА ЦАРСКО ПОСЛАНИЕ, КОЕТО Е: ПОКАЙТЕ СЕ!

Покаянието означава – промяна на мислите и започване на изпълнение на тези мисли..
Хората мислеха Исус за обикновен човек, син на дърводелец…. Сега трябваше да променят своите мисли и да мислят за Исус като Божий Син и Месия изпратен за тяхното спасение….
Покаянието е и промяна на начина на живот и изпълнение на новия начин на живот – живот на покорност и изпълнение на Божията воля. … Христос каза който върши волята на Отца ми той мие брат, сестра и майка….
Покаянието е и оставяне на всяка себе-угодно желание и постоянствуване на вършенето на добро в името на Бога..

ІІІ. ТЕ НОСЕХА НА ХОРАТА ЦАРСКО МИЛОСЪРДИЕ КОЕТО Е: ПРОЩЕНИЕ И
ИЗЦЕЛЕНИЕ.

Проповядване не само злото на греха и неговите последици, но показване на извора на помощ и избавление. Този извор на всяко добро нещо е Господ Исус Христос.
Християнството е не само спасение на душата но и на всички в човека….негово тяло…

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Такова послание достигнато до хора ще ги промени и ще покаже
любовта на Бога.

Ямбол, 20.01.2009г.
ОБЦ „Шалом” – Ямбол
Пастор Иван Георгиев

В РАННИТЕ ВРЕМЕНА

ЦЪРКВАТА В РАННИТЕ ВРЕМЕНА
ЕФЕСЯНИТЕ 5:15-21

УВОД: Ап.Павел показва ярката и видима разлика между светските събирания и събиранията на вярващите. В светските събирания винаги присъства чашата и напиването с алкохол. Един проповедник проповядвайки на тема – “Изпълвайте се със Духа” – неочаквано започнал своята проповед с думите:

…Човека има нужда да бъде пълнен със нещо…

Светския човек вижда своето щастие в това да бъде пълен със вино и светски удоволствия – тогава той е радостен, щастлив, приказлив и често казва – намирам се на седмото небе. Християнина намира своето щастии и радост в това да бъде пълен със Духът. Чрез този пасаж можем да видим какви са били християнските събрания в онези ранни времена…

И З Л О Ж Е Н И Е

І. Раннохристианската църква беше - ПЕЕЩА ЦЪРКВА!

Църквата е пеела химни, псалми, славословия, духовни песни.

Църквата е излъчвала радост, която е принуждавала хората да пеят….. Всичко с радост, дръзновение от цяло сърце…..

Всички участват – мъже и жени, млади и стари, служители и миряни ….. Всичко са правили от цяло сърце….

ІІ. Раннохристиянската църква беше – БЛАГОДАРЯЩА ЦЪРКВА!

Хората инстинктивно са благодаряли за всичко – всякога и на всякъде. Ранната църква е била благодаряща църква защоно нейните членове са били поразени от факта, че Божията любов е слязла над тях за да ги спаси …

Колко по добри има от нас, талантливи, послушни, могат да направят моного по добри неща от нас…но…Бог избра нас!!!

И ранната църква е осъзнавала това и винаги и била благодарна.

Един проповедник веднъж е изказал една странна мисъл, че християнина може да благодари и за АДА – мястото на осъдените, на огън и плач и скърцане със зъби – защоно ада напомня на християнина да ходи в пътя на покорноста и Божията правда. Църквата е благодарна защото осъзнава че се намира в Божията ръка..

ІІІ. В ранната църква вярващите – ИМАХА ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ.

Ап.Павел вижда причината за почитането и уважението един към друг. Това не се крие в техните дарби и заложености, нито във тяхната заангажираност в църквата, НО те са виждали един в друг

не като представители на различни етноси, професии или социални групи, а са виждали във всеки един ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС и затова във всеки са виждали достойнство да бъде почитан и уважаван….

Какво виждаме ние в брата и сестрата?.......

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Какви са събранията на църквата на 21 век?

На края нека запомним:

1. В ранната църква – църквата е била пееща църква.
2. В ранната църква – църквата е била благодаряща.
3. В ранната църква – църквата е имала почит и уважение един към друг.

08 февруари 2009 г.

Гр. Ямбол

Пастор Иван Георгиев – Обединена Божия църква “Шалом”

ПРИЗНАЦИ НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ

ХРИСТИЯНСКАТА РАДОСТ
ФИЛИПЯНИ 1:3-11

Има много неща в нашия живот, които ни доставят радост – когато се женят, раждат се деца, рожденни дни, получаване на богатство, успехи, благословения, отговорени нужни и много други неща.
Но като християни, спасени и познали божията благодат ние трябва да имаме в нажия християнски жовот особена радост, която прави разлика между радостта на светския човек и новородения в човек, който е в Господа исус Христос.
Този признак на добър християнски живот се казва ХРИСТИЯНСКА РАДОСТ.

Апостол ПАВЕЛ със радост се моли за своите приятели.
И посланието до ФИЛИПЯНИТЕ е известно още с името Посланието на радостта. НЕКА ЗАЕДНО ДА ПОГЛЕДНЕМ КАРТИНАТА НА РАДОСТА В ТОВА ПОСЛАНИЕ!

І. РАДОСТТА ОТ – ХРИСТИЯНСКАТА МОЛИТВА! – 4 стих
Това е радост от това, че ние принасяме чрез молитвата своите близки и любими хора пред Божия благодатен престол и божието милосърдие. Молитвата променя живота на човека – затова християнина се радва за това!

Пример: Една медицинска сестра цялата си работа вършела чрез своите ръце и затова тя превърнала всеки пръст от ръката си на начин за молитва:
1.Палеца – напомняла й за най близките й хора.
2.Показалеца – служел да показва на другите и това символизирал всички който и помагали в живота.
3.Средния пръст или най дългият – показвал високопоставени, началници, хожра които стоят на по високо положение.
4.Безименен пръст – най слабият пръст – показвал онези които са в нужда и имат проблеми и се нуждаят от подкрепа.
5.Най малкия пръст – показвал самата нея.
Ние трябва да изпитаме дълбока радост и душевен мир от това че можем чрез молитвата да доведем своите близки и други хора до милосърдния престол на Бога за помощ и избавление.

ІІ. РАДОСТТА – ДА ПРОПОВЯДВАТ ИСУСА! – 18 стих
Първият инстинк на човека който е преживял голямо щастие и победа е веднага да го сподели или да разкаже това на друг човек – той споделя радостта си с другите…..
Тази радост на християнина е причинена от това, че Божието слово се проповядва по цялата земя, в неговия град или село, махала или дом и нови хора се спасяват и влизат в Божията любов и приемат Исуса като Господ и Спасител.
Ние да ли се радваме, че се проповядва божието слово и хора се спасяват, правим ли нещо за това или негодуваме когато други правят нещо.

ІІІ. РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА – 25 стих
Ако вярата в Христос не прави човека да е щастлив то нищо не може да го направи такъв – нито богатство, нито власт, нито положение – всичко това е преминаващо. Когато Мойсей слезе от върха – от планината неговото лице сияеше – той беше в присъствието на Бога. Християнството - това е вяра в човека със щастливо, благородно и милостиво сърце и
сияещо лице – и вярата в него прави християнина да вижда радост различаваща се от радостта от преходните неща.

ІV. РАДОСТТА ОТ – ЕДИНСТВО НА ХРИСТИЯНИТЕ – 2:2 ст.
Псалом 133:1 …ето колко е добро и колко е приятно братя да живеят в единомислие…
Няма мир и радост там където има раздор, борби, войни, разделения, където взаимоотношенията с хората са разбити. Там сърцето е пълно с мрак и злоба……
Няма по прекрасно зрелище, което човек може да види и да се удивлява с мир и радост в сърцето си от това да види – тясна връзка, споленост и единство в едно семейство, в една църква между всичките й членове…ТАМ има песен, там има мир, там има благословение. Пример: Сговорна дружина планина повдига…
Единството в църквата се получава когато всички членове приемат Христос като обединяващата личност – човека разделя, но Христос обединява.
Примера за Сухия хляб!!!!

В ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ ИМА РАДОСТ!
1. Радост от МОЛИТВАТА
2. Радост от ПРОПОВЯДВАНЕТО НА БОЖИЕТО СЛОВО
3. Радост от ВЯРАТА В ХРИСТОС
4. Радост от ЕДИНСТВОТО В ХРИСТА


ХРИСТИЯНСКАТА ЖЕРТВА, СЪУЧАСТНИЧЕСТО И КРАЙНА ЦЕЛ
ФИЛИПЯНИ 1:3-11


Като християни, спасени и познали божията благодат ние трябва да имаме в нашия християнски живот особени неща, които да правят разлика между светския човек и
новородения в човек, който е в Господа Исус Христос.
Тези признаци на добър християнски живот се казват ХРИСТИЯНСКА РАДОСТ – радост причинена не от земни блага и успехи, но от възможността да служим на Господа и Спасителя Исус Христос и ОЩЕ……!


Признаци на добър християнски живот са:

І. ХРИСТИЯНСКАТА ЖЕРТВА – 1гл.6ст.
Християнина във своя живот получава повече отколкото дава. Всеки ден той получава от Бога – мир, радост, утеха, благословения, изцеление, разрешаване на нужди и
проблеми и прочие…! Ап.Павел в 1:6 изразява своята увереност, че Бог който е започнал добро дело във Филипяните ще го завърши за да бъдат готови за денят на Господа Исус Христос.

Думите ЗАПОЧНА И ЗАВЪРШИ са специални думи от гръцката церемония за принасяне на жертва. Този ритуал на жертвоприношение:
1. Започвал като с огън от жертвеника се запалва факла, чиято пламък се потапя във чаша с вода за да се очисти и освети водата със свещен огън и с очистената вода се поръсват жертвата и хората за да се очистят и осветят.

2. След поръсване започвало СВЕЩЕННО МЪЛЧАНИЕ, по време на това мълчание, този който принася жертвата е бил длъжен да издига и да принася молитва към своя бог.

3. След молитвата се изнасяло кошница със земни дарове като няколко плода се поставят върху жертвата а другите се нареждали около нея на земята. Това е било ЗАВЪРШВАНЕТО на жертвоприношението. С огън от жертвеника се започва и с нареждането на земните дарове около жертвата се завършва ритуали на жертвоприношението.
Ап.Павел разглежда живота на всеки един християнин, ….
Не на пастира, служителя, стария или младия….НО ЖИВОТА НА ВСЕКИ ЕДИН, който е приел Исуса и получава неговите блага, разлежда като ЖЕРТВА готова да бъде
принесена като ЖЕРТВЕН ПРИНОС на Господ Исус Христос като наше жертвоприношение за Неговата Любов!!!
През целия наш християнски живот пред нашите очи трябва да стои онази велика картина обрисувана от словото на ап.Павел до Римл.12:1…и тъй моля ви братя, поради Божиите милости да представим телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като наше духовно служение..

В деня на своето пришествие Христос ще дойде и подобно на Цар и в този ден царските поданици са длъжни да принесът на царя дарове с които да покажат своята любов и
верност към Него………………
Много често ние виждаме как някои принасят в жертва брата си, сестрата, ближния, елеминирва го, отдалечава го, препъва го… сама и само да постигне своята цел…..
Годпод Исус Христос желае да получи от нас само един дар – Той всеки ден ни дава своето милосърдие, а очаква от всеки един от нас само едно --- да получи САМИТЕ НАС!
В този дух на Павловите думи, най голямото задължение на човека се заключава в това – да приготви и направи живота си да бъде достойна жертва, която да бъде принесена на Бога.
Човек, сам това не може да направи, но Бог е онзи който ЗАПОЧНА това добро дело и Той е който ЩЕ ГО ЗАВЪРШИ, ако ти, аз, всички ние се ПОКОРИМ на Божията благодат и дадем възможност на божието слово да ни преобрази и да ни направи достойна жертва за жертвен принос на Бога…..

ІІ. ВТОРИЯТ ПРИНЦИП – Е ХРИСТИЯНСКОТО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО.
Християните могат да имат много разлики по между си:
1. Едни се молят със затворени очи – други с отворени.
2. Едни пеят седнали – други прави.
3. Едни си мият нозете при Г.ВЕЧЕРЯ – други не.
4. Едни се събират по домовете – други в църквите.
Не зависимо от многото разлики които имат, християните имат и много общи неща… ТЕ СА СЪУЧАСТНИЦИ!
Какво означава съучастник: ПРИМЕР:
А/ Когато един краде – а друг пази, и той е съучастник в краждата.
Б/ Когато един обижда и наскърбява някого - а друг му дава акъл как до го направи, и той е съучастник.
В/ Когато някой е в скръб, тъга, плаче и ридае – а друг го утешава и насърчава да не се отчайва – и той е съучастник в носенето на скръбта и тъгата и болката.
1. Християнина е СЪУЧАСТНИК в разпространението на Благата вест.
Християните са обединени не само от общия дар – СПАСЕНИЕ, но и от ОБЩАТА ЗАДАЧА КОЯТО ИМАТ!
Общата задача на всички новородени и спасени христиани е: Не да станат всички пастири или проведници, не пророци и апостоли, не учители и благовестители, не тълкуватели и целители, не всички с дарби, чудеса, знамения и служения, А всички да бъдат СЪУЧАСТНИЦИ и да съдействат Словото да се проповядва, благата вест да се разпостранява, души да бъдат докоснати и обърнати от греха към Бога и Божието спасение. Да бъдеш съучастник в разпостранението на благата вест означава – всеки да направиш всичко възможно словото да се проповядва, всеки ден да се говори за Исус и неговата любов, всеки ден грешници да се спасяват, всеки ден да се хвали името на Господа и Спасителя
Съучастник означава и да ЗАЩИТАВАЩ делото Божие
Когато други го нападат, Съучаснник значи и да укрепяваш вярата на своите братя – не да ги обезвериш, не да ги отчайваш, не да ги обезсърчиш, не да ги нападаш и да настройваш други срещу тях, но да укрепиш вярата им в Господа, да бъдат непоклатими и силни, да им даваш словото на живота и да гледат на Господа от където иде тяхнато избавление…. И да опазят сърцата си чисти докле Господ дойде да ни вземе…

2. Християнина е СЪУЧАСТНИК в страданията за благовестието.
Ако някой християнин лично не е призван да страда за Евангелието, не преминава през бури, трудности, изпитания заради вярата си, ТОЙ ТРЯБВА ДА ПОМНИ
ЧЕ ТОЙ Е ДИН ОТ ГОЛЯМОТО БРАТСТВО ОТ ХОРА от всички векове, поколения, от всички страни, които страдат за Христа и не се отричат от вярата си. Той трябва да помни онези които преминават през страдание заради вярата си и да се моли за тях, онези които преминават през трудности и да се моли за тях, онези които жертват живота си и да се моли за тях, онези които са гладни и не се отричат от вярата си, да се моли за тях, онези които са без дом и покрив но не се отричат от вярата, си да се моли за тях, онези които са отхвърлени и презрени заради вярата си и не се отричан, да се моли за тях….
Това е принципа на Християнския живот на СЪУЧАСТНИК.
3. Християнина е СЪУЧАСТНИК и с Христа – 1гл.8ст.
Това означава, християнина да няма други чувства на любов и състрадание освен любовта и състраданието на Господ Исус Христос които има към своите възлюблени. Ако нашия пулс, ако нашето сърце бият в унисон с Христовото сърце, това означава, че ние действително сме едно със Него и можем да кажем тези благословети думи – Аз ви обичам както Христос ви обича, аз милея за вас както Христос милее за вас, аз ви приемам както Христос ви приема, защото той ви обича и заради вас Той умря. Християнина е съучастник в Христовата любов, не на думи но на дело……

ІІІ. Християнина има - крайната цел – 1:9-11
И накрая ап.Павел указва крайната цел на християнския живот. Днес има много хора, които полагат особени грижи и правят всичко възможно да се говори за тях, да се разказва за тях колко са добри, талантливи, способни, духовни, имащи помазано служение и прочие….
НО апостола говори, крайната цел на християнския живот не е човешко издигане и посочване на човека като пример, НО живеене на живот чрез който се слави и се възхвалява Бог. Искрения християнин знае и свидетелствува, че това което е не го дължи на своите способности и усилия, но дължи го на Божията благодат и клайната цел на неговия живот е да ПОКАЗВА ИСУСА НА ХОРАТА КАТО ГОСПОД И СПАСИТЕЛ КОЙТО ГИ ОЧАКВА.

НА КРАЯ НЕКА ЗАПОМНИМ:
Признаците на християнския живот са:

1.Радост от ПРОПОВЯДВАНЕТО НА 3.БОЖИЕТО СЛОВО
4.Радост от ВЯРАТА В ХРИСТОС
5.Радост от ЕДИНСТВОТО В ХРИСТА
6.Радост от СТРАДАНЕ ЗА ХРИСТОС
7.Радост от ХРИСТИЯНСКОТО
8.ГОСТОПРИЕМСТВО
9.Радост от ДОВЕЖДАНЕТО НА ДУШИ ПРИ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС
10.Християнската ЖЕРТВА
11.Християнското СЪУЧАСТНИЧЕСТВО
12. Крайната ЦЕЛ НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ

08 март 2009г. ОБЦ “Шалом” – Ямбол,
пастор Иван Георгиев

СЪБАРЯНЕ НА КРЕПОСТИ

ВОЮВАНЕ, СЪБАРЯНЕ НА ДУХОВНИ КРЕПОСТИ И ИЗГРАЖДАНЕ НА МОСТОВЕ НА ОБЩЕНИЯ
2 Коринтяни 10:3 – 5

УВОД: Скъпи братя и сестри, ние сме призвани от Господ Исус Христос да бъдем войници в неговата армия, която се управлява не от тояга или камшик, НО ОТ НЕГОВАТА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ! Армия която има на своя страна не оръжия за убиване на тялото, но оръжия за спасение на душата. – божието слово, божията благодат и БОЖИЯ ДУХ!.................
Като Христови войници – мъже и жени, млади и стари сме призвани от Бога да воюваме с противника на душите ни – сатана и да го победим, защото господ е нашата сила и победа….. не чрез сила, не чрез мощ, но чрез Духът ми казва Господ…….. Ап.Павел в Ефесяни 6:12 ни казва…. Нашата борба не е срещу плът и кръв…. Но срещу духовните сили на нечестието…… Не срещу брата и сестрата, но срещу духовете на злото.
В нашия път небето, дявола поставя различни бариери, които са като крепости за да събори, отчае и върне назад от Божията благодат. НО ТИ И АЗ, ПРИЗВАНИ СМЕ ОТ БОГА ДА ВОЮВАМЕ И ДА СЪБОРИМ ВСЯКА САТАНИНСКА КРЕПОСТ В НАШИЯ ДУХОВЕН ПЪТ ЗА ДА ВИДИМ СЛАНАТА ГОСПОДНА В НЕГОВОТО ВЕЧНО ЦАРСТВО.
Дявола поставя много различни крепости пред нас за да се препънем и паднем, но ние ще се спрем само на няколко крепости, които сме длъжни да превземем и съборим от нашия път към небето:

И З Л О Ж Е Н И Е

І. Крепостта – ГОРДОСТ! Или Непослушание! Води
след себе си отпадане от божията благодат!
Някой може да каже – благодаря на Господа, че аз не съм горделив човек – нямам злато, имот, богатство с което да се хваля и гордея…. Ти може да нямаш материални богатства, може да си беден, гладен, бос и пак да имаш крепостта Гордост в твоя ум и живот…. Кр.разм…Аз зная повече, разбирам повече, мога повече, по добър съм, когато не поздравяваш, не приемаш, не подаваш ръка, не се молиш --- това е непослушание на Божието слово и това е гордост… Словото ни предупреждава – І.Петр.5:5… Бог на горделивите се противи…. Гордостта е от дявола и тя води към падение…
ПРИМЕР:…І.Царе 15гл…. Господ отхвърли цар Саул, защото той отхвърли неговото слово… не се покори, беше непослушен и изгуби царството си….кр.разм…
ПРИМЕР:.. Фарисея и бирника…. Не съм като този бирник …. Оценка за себе си че е по добър …ГОРДОСТ!
Отиде си неоправдан …. Тази крепост може да ни погуби, НО НИЕ ТРЯБВА ДА Я СЪБОРИМ И ПРЕВЗЕМЕМ! За да живеем в пълнотата на божията благодат и да видим делата на божията милост….

ІІ. Крепостта - ОМРАЗА - ВОДИ СЛЕД СЕБЕ СИ
СМЪРТ!
Някои мислят, че само когато направят нещо лошо на брата и сестрата, когото ги оскърбяват, нараняват, когато говорят против тях – тогава те имат омраза един към друг.
Омразата е не само в лошите чувства и постъпки, но и тогава когато не можем да се примирим, да приемем и да отдадем заслужената почит, уважение и признателност на другите в Господа Исуса Христа.
НАПРИМЕР:
Някой пее по добре от тебе – ако казваш ..Благословен да бъде господ че даде на брата или сестрата този талант – ти ги обичаш и отдаваш заслужената почит заради господ, но ако казваш – остави го, той само си дере гърлото, няма благодат, той празен – пред тебе има издигната крепост ОМРАЗА… Състояние в което казваме обичам брата, но не искам да имам нищо общо с него, не мразя брата, но не искам да общувам с него, ако имаме такива мисли, ние сме завладяни от тази крепост ОМРАЗА в нас няма вечен живот и ни сме станали човекоубийци…І.Йн.3:15…
Ако ние имаме крепостта ЛЮБОВ значи имаме Христа и имаме живот….

ІІІ. Крепостта - ЗАВИСТ – Тя води след себе си
предателство!
Когато пред някой се издигне тази крепост ЗАВИСТ, той нищо не признава – ни пастир, дякон, дух.съвет, стари, млади или църква, той е готов със цената на всичко да постигне своята цел. Най любящия брат или сестра може да превърне в най омразните, най духовния в най плътския, най добрия в най лошия. Готов е да пожертва всеки за да постигне своята цел и амбиция….
ПРЕМЕР: говори добре неща за някого….. след известно време говори лоши неща…. Живее в крепостта ЗАВИСТ.
Мат. 27:17… Пилат каза… Кого искате да ви пусна, Варава или Исуса наречен помазаник, защото знаеше че от завист го предават….
ПРИМЕР: Белите и черните лебеди…..да станат черни…..


ІV. Крепостта – ДЕНОМИНАЦИОНАЛНОСТ – води
след себе си Разделение!
Когато пред някого се издигне тази крепост той започва да вижда само името на неговата църква – тя е добрата, духовната, способната, живата….т.н…другите църкви са лошите, плътските, без спасение – там не ходим…….
Тази крепост разделя брат от брата, църква от църква и силата на вярващия ослабва…. Тази крепост държи Исуса вън от църквата.
ПРИМЕРА ЗА ЧЕРНИЯ НЕГЪР НЕ ДОПУСНАТ В ЦЪРКВАТА НА БЕЛИТЕ – ХРИСТОС ГЛЕДА НА СЪРЦЕ!

Христос ни призова като верни негови последователи и войници на неговата армия – съборете крепостите на сатана и издигнете знамето на божията победа и прославете Бога с душите които принадлежат на Него!

Тези крепости се събарят и превземат само чрез Словото на Живия Бог --- изкушенията на Христос в пустинята. Той каза … ПИСАНО Е!
Когато словото намери добра почва в нашите сърца той така ще ни промени, и ние ще бъдем силни и сатанинските крепости ще бъдат съборени.

НИЕ СМЕ ПРИЗВАНИ НЕ САМО ДА ВОЮВАМЕ И ДА СЪБОРИМ КРЕПОСТИТЕ НА САТАНА, НО И ДА СТРОИМ МОСТОВЕ НА ОБЩЕНИЕ за да бъдем единни, силни и победители. Ако останем само на това ниво и не изграждаме мостове на общение ние скоро ще бъдем лесна плячка на дявола, но бог иска ние да бъдем победители, и за да бъдем ние трябва да строим мостове на общение. Това общение трябва да бъде не на думи а на дела, на практика. ТОВА СТАВА ЧРЕЗ:

1. Мост наречен – СЪБИРАНЕ В ХРАМА!
Деяния 2:42,46… И всеки ден прекарваха единодушно в храма в общение ---- Не по домове, групи … но в храма….

2. Мост наречен – ПОСРЕЩАНЕ НА
МАТЕРИАЛНИТЕ НУЖДИ
Деяния 4:35 … Всеки продаваше това което имаше и го донасяха при нозете на апостолите и се даваше на всеки според нуждата им….. Помагаха, даваха …..

3. Мост наречен – ОБЩИ БОГОСЛУЖЕНИЯ
4. Мост наречен – ОБЩИ ХВАЛЕНИЯ
5. Мост наречен – ОБЩИ СВИДЕТЕЛСТВА
6. мост наречен – ОБЩИ ЕВАНГЕЛИЗАЦИИ И СЕМИНАРИ
7. Мост наречен – ПОСЕЩАВАНЕ И КОНТАКТУВАНЕ ВЗАИМНО

Имаме ли тези мостове на общение помежду си?
Ако искаме да преживеем мощни божии благословения и души да се спасяват – НИЕ ТРЯБВА ДА ВОЮВАМЕ, ДА СЪБИРИМ КРЕПОСТИ И ДА СТРОИМ МОСТОВЕ НА ОБЩЕНИЕ!

Ямбол, 19.03.2009г. ОБЦ „Шалом”
Пастор Иван Георгиев

ОПАСНОСТ ОТВЪТРЕ

Юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в Буквата.
Римляни 2:29

Френският писател Виктор Юго има един разказ с краткото заглавие "93". В него той разказва за военен кораб, който попаднал в свирепа буря. Моряците започнали да се борят с все сили да овладеят кораба. Изведнъж ги стреснал силен трясък. Всички се спогледали уплашено. Знаели какво значи тоя шум: огромното оръдие в трюма се било откъснало от опорите си и се блъскало в стените. Двама смели моряци слезли и с риск на живота си успели да го закрепят здраво. Те знаели, че неукрепеният товар вътре в кораба е много по-опасен от външната буря. Тежкото оръдие можело да разбие стените и да отвори път за нахлуващата вода.

Така е и с човека. Проблемите, които са вътре в нас, са много по-опасни от тия, които идват отвън. Това, което сами можем да си причиним, не може да ни го причини и най-лошият ни враг. Отвън крепостта ни може да е много здрава, но ако отвътре се намери кой да отключи вратата, всичко става безсмислено.

Бедите на фарисеите идваха от това, че те много се грижеха за външния си вид, но вътрешно загниваха все по-дълбоко. Господ Исус ги посъветва да помислят за вътрешното, но те вече бяха твърде здраво нагазили в блатото на лицемерието и не можеха да се измъкнат от него. Сблъсъкът между формалната религия и истинското поклонение на Бога стана причина за трагедията на кръста.

Ап. Павел се моли за ефеските християни „да се утвърдят здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек" (3:16). Всеки товар в тях да бъде здраво привързан, за да не може никоя буря да го разклати. Така те ще могат да се борят само с външните врагове, а вътрешно ще бъдат спокойни. Това е нужно и на нас, нали?

Молитва: Душе на Благодатта, укрепвай сърцата ни, освети умовете ни, покори волята ни, направи ни непристъпна крепост против тъмнината и злото.

Тема за размисъл: Който победи себе си, ще победи и всеки друг.

източник: Божи Дар

ЗАСЛУГИ И ГРЕШКИ

И тъй, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си?
Римляни 14:10

Джон Д. Рокфелер, изградил империята Стандард ойл, имал строги изисквания към своите служители. Един ден един от тях направил грешка, заради която компанията изгубила два милиона долара. Това веднага се разчуло из коридорите на администрацията и всички се спотайвали в очакване да видят каква ще е реакцията на Рокфелер. Един от служителите трябвало да отиде до кабинета му. Когато влязъл, Рокфелер го запитал дали е чул за изгубените милиони. "Да, чух", отговорил служителят и зачакал да види как ще избухне гнева му. Рокфелер казал с неочаквано спокоен глас: "Знаеш ли, седях на това бюро и прегледах записките си за поведението на човека, който причини тая щета. Открих, че той няколко пъти е правил така, че ни е докарвал големи печалби, които многократно превишават тия два изгубени милиона. Затова аз мисля, че можем да му простим."

Лесно се пресмята какви са загубите от грешките на другите хора. Спомняме си всяка стотинка, която те са прахосали. Можем да говорим дълго колко са лекомислени и как с поведението си са причинили големи щети. Можем да възстановим всяка тяхна дума, с която са ни наранили и да не я забравяме с десетилетия.

Защо ли паметта ни изневерява, когато трябва да си припомним техните добри дела? Има такива и трябва да сме силно предубедени, за да ги отречем. Нашите приятели са направили хубави неща, от които сме спечелили и ние. Може би са ни помогнали в беда, може би са ни довели до кръста, където сме намерили мир и надежда. Не бива да забравяме техните заслуги, техния принос за Царството, техните жертви. Нищо, че са сгрешили в даден момент. Не е наша работа да раздаваме присъди.

Молитва: Боже, освети отношенията ни с нашите ближни, очисти ги от страстите на личните интереси и ги издигни до висотата на небесните ценности.

Тема за размисъл: Както оценяваме другите, така и ние ще бъдем оценявани.

Източник: Божи Дар

ДОБРАТА ПАМЕТ

Аз, Аз съм. Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си и няма ла си спомня за греховете ти.
Исая 43:25

Легенда разказва за двама странници, които пътували из пустинята. Станало така, че се скарали за нещо и единият ударил другия в лицето. Удареният написал върху пясъка: "Днес моят приятел ме удари в лицето." След няколко дни стигнали до един оазис и намерили там езеро. Влезли да се разхладят. Единият започнал да се дави и другият се хвърлил да го спасява. Спасеният издълбал в скалата думите: "Днес моят приятел ми спаси живота." Приятелят му се зачудил и го запитал защо е написал в пясъка, че е бил ударен, а че е бил спасен го записва върху скалата. "Защото това за удара ще бъде изтрито от вятъра на прощението. А това за спасения ми живот не бива никога да бъде забравяно!", отговорил другият.

Трудно е да се справим с паметта си. Тя обича да съхранява спомени за това как сме били обиждани и ощетявани, какво лошо са ни направили други хора и какви добрини сме правили ние. Но когато трябва да запомни добрините, които сме получавали отчужди ръце и злините, които сме извършили, се оказва много къса.

По това можем да разпознаем плътската памет. Духовната памет, която новороденият човек има, не страда от такива дефекти. Тя помни доброто. Тя не си води сметки колко сме дали и получили. Сметките нека ги водят счетоводителите. Духовният човек винаги е готов да дава толкова, колкото може и да се лишава от всичко, което не е необходимо за най-основаните му нужди.

Проблемът на този свят е, че не знае кое да помни и кое да забравя. Ако знаеше, щеше да има много по-малко конфликти между хората. Това не бива да е проблем и на вярващите хора. Те имат други ценности, защото имат друга природа. Духовна.

Молитва: Любящи Татко, помогни ни да забравяме злото, както Ти забравяш нашите грехове и ни даваш сили да започваме на чисто.

Тема за размисъл: Да не прощаваме е жестокост първо спрямо самите нас.

Източник: Божи дар

Любовта към Бог

Един човек отишъл при Учител и казал: "Бих искал да заобичам Бога - покажи ми пътя!" Учителят му отговорил: "Кажи обичал ли си някого преди?"
Човекът казал: "Светските дела не ме интересуват, любовта и всичко останало. Аз искам да стигна до Бога."
Учителят му отговорил: "Помисли още веднъж обичал ли си поне една жена, поне едно дете, поне някого.
Човекът отговорил вече ти казах. Аз съм човек на религията, не обикновен мирянин, аз не обичам никого. Покажи ми пътя, как мога да стигна до Бога."
Учителят заридал, сълзи започнали да се стичат по бузите му и отговорил: "Тогава това е невъзможно. Първо трябва да заобичаш някого. Това ще бъде пръвото стъпало. Ти питаш за последното стъпало, а не си стъпил още на първото!
Иди и заобичай някого!

Честно ли постъпва Бог?

Защо всевиждащият Бог е сътворил човешкия род, знаейки, че всяко поколение ще Го отхвърля?

Ние не знаем прекия отговор на този въпрос. Във всеки случай, не можем да отговорим без сянка на риск в нашата вяра и всички тайни на откровението. В Библията е казано, че "скритото принадлежи на нашия Бог (Втор. 29:29). И въпреки това, въпросът сам по себе си е напълно естествен и разумен. Отговаряйки на него, можем да кажем следното:
Първо, всичко, което прави Бог, показвайки ни явно или допускайки нещо, в крайна сметка е от полза за нас. Тук се отнася и наличието на ада, и Божият съд за непокорните грешници, и небесните благословления, и спасението в Христа. Любовта и святостта са неотменни Божии свойства и те не си противоречат. Пред лицето на страданията и неизвестността ние, подобно на Йов, се поддаваме на изкушението да обвиним Бога и да предявим претенции към Него. Но Божият отговор за Йов се отнася и за нас: "Ти искаш да обезцениш съда Ми, да Ме обвиниш, за да оправдаеш себе си?" (Йов 40:3)

Второ, този въпрос подразбира, че човешките същества са жертви в лапите на безжалостната съдба. Обаче Библията учи, че Бог, по своята благост, е създал света с такива морални устои, с които всеки е свободен да постъпва както иска. Създавайки Адам и Ева по Свой образ и подобие, Бог ги надарил със способност, която другите творения нямат - да общуват с Него.

Божият творчески акт е бил толкова велик, че Той е поверил на хората свобода. За съжаление, под свобода се подразбира и свободата да се отвърнеш от Бога, което и направиха Адам и Ева. Фактът, че Бог предварително е знаел как ще постъпят те, по никакъв начин не отменя възможността да постъпват и действат по собствен избор. Бог никого не проклина незаслужено. Бог е Съдия на цялата земя и с всекиго постъпва справедливо. В деня на съда никой няма да може да застане пред Бога и да каже: "Ти постъпи с мен несправедливо!"

Разбира се, невъзможно е точно да си представим как ще изглеждат несправедливостите на този живот в светлината на вечността. Но ние знаем със сигурност, че Божият промисъл е свободен, има цел и не се натрапва на човека, създаден по Негово подобие и че нищо, в крайна сметка, не може да застане на пътя на Неговата слава и благодат.

Трето, на някого може да му се стори, че ние ще избавим Бога от неприятна ситуация, отричайки Неговото абсолютно знание за предстоящите събития и считайки делото на Неговото творение за незавършен експеримент, за резултатите на който даже Сам Той е в неведение. Ние не бихме хвалили лекар, чиито експерименти с клониране на хора биха довели да ужасяващи уродства.

Няма да намерим утешение в безсилно божество, чиято творческа сила е родила безкраен поток от страдание и зло, за които почти нищо не знае и с които не може да се справи. Такъв бог е достоен за жалост, не за поклонение и почитане. Точно затова консервативните християни от всички конфесии признават напълно Божието предвиждане на бъдещето, но в по-голямата си част се отличават по такива въпроси като избирането и предназначението.

Без съмнение, само чрез Исус Христос на вярващия се открива достъп до Божието сърце. Когато на Мартин Лутер задавали трудни въпроси, подобни на разглеждания, то той, ободрявайки смутените си приятели, им предлагал да "погледнат раните на Исус". Същия съвет той получил в младостта си, когато, измъчван от чувство за вина от собствената си греховност, се усъмнил в това ще може ли Святият Бог да го приеме такъв. Съсредоточавайки своите помисли върху Христа, той открил учението за оправдаване само чрез вяра в Спасителя Христос.

В Исус Христос в съвършено равновесие са въплътени Божията благодат и истина. В Исус ние виждаме, че Бог е неизразимо великодушен, "многомилостив и истинен" (Изх. 34:6) и че Той, в същото време, е Бог на безкомпромисната чистота и праведност. В Исус Христос Творецът стана наш Спасител, Съдия приел върху Себе Си присъдата за греховете на всеки от нас. Неговата смърт и възкресение навеки откриха пътя към вечния живот за всички и лично за всеки, който се отвращава от егоизма и греха и без лукаво да се прави на мъдър, в простичка вяра предостави себе си на Христа завинаги.

Тимъти Джордж, декан на богословската школа на Университета в Бирмингам


Източник: Божи Дар Християнски портал

„Костите ми не бяха скрити от Тебе, когато в тайна се работех.” Псалм 139:15

Пред прага на пробива

Чувствали ли сте се някога забравени от Бога? Чувствате ли се невидим? Изглежда ли ви, че Бог благославя всички останали, освен вас? Срещат ли вашите очаквания към Бога със студено безразличие от Негова страна? Ако отговорите са „да”, тогава се радвайте, защото вие сте на ръба на едно чудо! Вие сте на прага на пробива! Вратата на вашата съдба започва да се отваря! Най-трудното време за всяко раждане са няколкото минути точно преди бебето да излезе на бял свят. Вие сте изключително изтощени… вече не можете да издържате. Вие сте се напрягали и напъвали и сте изразходвали цялата си сила. Искате да викате: „Не мога повече… не мога!” Но трябва! Това е моментът, когато да напъвате и да се напрягате най- много. Вие викате: „Не мога”, а всички наоколо викат: „НАПЪВАЙ!”. Тогава, някъде дълбоко във вас се надига сила! Там, където до сега имаше отчаяние, сега има непоколебимост. Сега вие викате от дълбините на сърцето си: „Мога” и „Ще стане”. Вие сте на прага на пробива и вероятно сте се уморили да вярвате, но само вие сте тези, които можете да пробиете за вашето чудо. Само вие можете да родите своята съдба! Само вие можете да се борите за изпълнението на своите мечти. Вашия Бог ще ви даде Своята сила, когато вашата сила се изчерпи. Когато паднете, Той ще ви вдигне, защото „Той дава сила на отслабналите и увеличава силата на немощните” (Исая 40:29).

Скрити чудеса и пеперуди

Аз го чувствам по този начин – аз се чувствах забравена от Бога. Чудех се, дали обещаното слово някога ще се изпълни – дали някога Бог ще отвори вратата. Аз се олюлявах толкова дълго на прага на пробива, че започнах да се съмнявам. „Дали изобщо някога ще се случи? Може би Бог е размислил и е променил решението си?” бях се изморила от чакане, от молитви, от надежда във вяра! Чувствах се като пеперуда в пашкул, скрита и забравена. По онова време написах тази поема:

Някой ден ще летя

От време на време не съм на себе си – напоследък все по-често.

Не съм сигурна кое „себе си” съм вече. Чувствам се като какавида в пашкул.

Нито съм вече пеперуда, нито съм гъсеница вече. Не съм това, което бях преди, нито съм това, което ще бъда. Не мога да се върна към това, което бях или това, което ми е познато. Не мога да бързам напред и да бъда това, което още не съм станала. Това е невъзможно място – като бебе в утробата; Трябва да чакаш да излезе и да застане до теб.

Надявам се на всеки ден да донесе края на това; Знам, че Бог почти е свършил работата си. Радвам се, понеже краят е близо, но болката все още расте. Става твърде лесно да си никой – просто какавида. Искам да се предам, но Ти не ми даваш. Не съм гъсеницата, която бях и не съм пеперудата, която знам, че ставам. Превръщането в пеперуда е страшно, болезнено и уморително. Предполагам, че не искам да остана едно нищо, така че ще издържа на мъчителната болка на този пашкул. И знам, че някой ден ще летя! Преди години, живях в къща с много дървета наоколо. През есента, дърветата бяха покрити с пашкули. Ние се разхождахме покрай тях през цялото време без да чуем никакъв звук от тях. Чудото ставаше пред нас, а ние му обръщахме малко внимание. Но през есента, дърветата ни бяха отрупани със стотици прекрасни пеперуди. Децата бягаха между дърветата и всички пеперуди политаха. Това беше славна гледка – стотици пеперуди да изпълват въздуха, слънчевата светлина се отразяваше в техните криле. Гъсениците са грозни за гледане, но пеперудите са великолепни. Бог обича да прави красиви неща от нещо грозно. Бог обожава да вземе нещо грозно от нашето минало, което сатана е възнамерявал да ни разруши и го обръща в мощно оръжие, което Той да използва да нашето изграждане. „И ние знаем, че във всичко Бог работи за доброто на тези, които Го обичат, които са призовани според Неговите цели” (Римляни 8:28).

Смъртта ражда живота

Бог те привежда през „грозни” ситуации само, за да те превърне в нещо прекрасно. Кръстът изглеждаше за учениците като краят на една мечта. Те очакваха своя Месия да дойде, да победи римляните и да установи Своето Царство на земята. Смъртта на Исус изглеждаше като края на техните мечти. Христос се опита да предупреди учениците си за Неговата предстояща смърт, но когато започна да говори за умиране, Петър обяви: „Това никога няма да Ти се случи!” (Матей 1:22). Христос знаеше, че това трябваше да се случи. Както семето поставено в земята трябва да умре, за да стане растение, Той знаеше, че Неговият живот на земята – какъвто беше – трябваше да свърши или Той нямаше да донесе дарът на вечния живот за тези, които щяха да вярват в Него. „Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и това, защото отивам при Отца.” Йоан 16:17 Неговата смърт донесе живот! „Аз съм възкресението и живота. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее” (Йоан 11:25). „Пашкула”, в който се намирате сега е „смъртта”, която ще ви даде съдбата ви. Болезнената ситуация, в която сте точно сега може да бъде изстрелваща площадка към вашето бъдеще. Ако чувствате, че сте невидими, радвайте се, че сте така. Бог ви е скрил, за да ви променя в тайно, но скоро Той ще ви извади като тайно оръжие и ще ви покаже на света.

„Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Баща, Който е на небесата” Матей 5:16.

Вашият Небесен Баща ще заяви: „Вижте какво е направила Моята благодат!” Светът ще го прослави, защото ще може да види какво е направил Той във вас. Вие сте Неговият трофей! Неговата награда! Някой може да поспорят, че вие нямате право да бъдете там, където Бог ви е поставил. Но гласа на вашите обвинители дори няма да достигнат до ушите ви, защото вие сте платили цената; вие сте издържали и сте победили. И „вие ще се издигнете с крила като орли.” (Исая 40:31), и да, ще летите! Може би това да е деня. Когато очаквах да родя децата си и датата наближаваше, аз всеки ден се събуждах с очакването, че днес ще е деня, в който ще родя. Всеки ден си мислех: „Днес може да е деня.” Не съм си помисляла, че това няма да се случи днес, защото знаех, че времето ми идваше и че това може да е деня, в който ще родя.

Когато деня завършваше без раждане, се чувствах донякъде разочарована. Но идваше нова сутрин и аз ставах с надежда от небето, спомняйки си че това може да е деня. А аз бях приготвена да тръгна по всяко време; чантите ми бяха в колата , тя беше заредена с бензин. Всеки ден, в който служите на Бога и чакате Неговото време, да се изпълни съдбата ви, е един ден по-близо до раждането й. Като се приближавате към раждането, вие чувствате в духа си, че времето е близо. Може би днес е деня! Вие се оглеждате и виждате братята и сестрите си в Христос да получават обещанията на Бога в своя живот – и вие се радвате за тях. Но кога ще дойде вашият ред? Кога вашата съдба ще бъде на дневен ред, както Бог е обещал? Всеки ден ние трябва да приготвяме сърцата си да вярваме, че „това може да е деня на изпълнението на Неговите обещания към мен” и изведнъж Той го прави. Колкото по- дълго служите на Бога, толкова по-дълбоко вие ще Му се доверявате да изпълни обещанията си към вас. Когато се приближавате към времето на изпълнение на Неговия призив за живота ви, ще знаете, че с всеки изминал ден вие се приближавате към него.

Днес може да е дент, в който получавате едно голямо благословение от Бога. Днес може да съдържа отговора, който очаквате. Чакайте във вяра всеки ден, както една жена чака да роди. Бог не ви довежда до времето на раждане, за да спре целия процес. Той не ви е довел до тук, за да ви остави сега. Той не ви е забравил! То ще се случи! И запомнете, че „Този, който е започнал добро дело във вас е верен да го завърши” (Филипяни 1:6). „Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го тури в действие?” Числа 23:19

<--PAGEBREAK-->

Ако Той е обещал, Той ще го извърши! Кажете това с мен: Бог ще направи това, което е обещал. Той не ме е забравил, защото аз съм постоянно в мислите Му. Бог чака да се изпълни Неговото слово чрез мен. Това ще се случи!

Може този да е денят! Бог не може да лъже; Той не променя мнението Си. Аз избирам да вярвам това, което Бог ми е казал, а не лъжите на страха и съмнението.

Той ви е скрил с определена цел – вие сте Неговото скрито оръжие!

Виктория Бойсън

Speaking Life Ministries

Email: victoria@boyson.org

Източник: Божи Дар Християнски портал