По-разумен съм!

"По-разумен съм от всичките си учители, защото Твоите свидетелства са размишлението ми. По-разумен съм от старите, защото опазих правилата Ти." Псалм 119:99,100

На пръв поглед този стих звучи като незряло самохвалство или като надут егоизъм. Дори бихме могли да се изненадаме, че откриваме в Библията такива изречения. Те не звучат никак християнски.
Но ако разгледаме стиха внимателно, ще открием ключа, който отстранява трудностите. Псалмистът казва каква е причината за неговото превъзходно знание. Той казва: "… защото Твоите свидетелства са размишлението ми". С други думи, той е по-мъдър от вси1ки свои учители, които не познават Светото Писание. Той е по-разумен от старите, чиято мъдрост е земна и светска. И така, той не се сравнява с други вярващи, а с хората от този свят.
И в това, разбира се, има право! Най-простият вярващ може, коленичил, да види повече от ученият невярващ, изправен на пръсти. Нека да обясним това с няколко примера:
Един правителствен вода уверява народа си, че на света ще има мир, ако се тръгне в дадена посока и ако се направи това или онова. В някакво отдалечено село един селянин християнин слуша речта му по радиото. Той обаче знае, че на света никога няма да има мир, докато не се завърне Князът на мира и не установи царството си на земята. Чак тогава хората ще изковат мечовете си на плугове и ще престанат да водят войни. Тук селянинът е по-мъдър от дипломата.
Или някой известен учен оповестява, че Вселената е възникнала без Божествена намеса. Един от неговите студенти е младеж, който наскоро се е обърнал към Исус Христос. Чрез вярата си той разбира: "че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща" (Евреи 11:3). Този студент има познание, което професорът няма.
Или нека помислим за психолозите, които се опитват да обяснят човешкото поведение, но не са готови да признаят факта, че грехът е вроден във всеки от нас. Вярващият, който знае това е наясно, че всеки човек се ражда със зла, покварена природа и докато това не се прием, и не се вземат необходимите мерки, всички решения на човешките проблеми ще са само привидни.
И така, псалмистът не е бил надут самохвалко,когато е казал, че е по-разумен от всичките си учители. Онези, които живеят с вяра, имат по-ясен поглед върху действителността, от онези, които разчитат само на очите си. Онези, които размишляват върху Божиите свидетелства, виждат истини, които са скрити за мъдрите и умните на този свят!

БЛАГООБРАЗНОТО НЕПРИЛИЧИЕ

Нека всичко става с приличие и ред,
1 Коринтяни 14:40

Може ли в едно богослужение да се вършат неприлични неща? Звучи невероятно, но щом ап. Павел призовава за приличие, значи може.

Неприлично означава не само да псуваш и кълнеш. Неприлично е всичко, което е лишено от смирение, което е породено от егоистичен стремеж за изява. Неприлично се държи не само пийналият простак, който приказва каквото му дойде на устата и търси с кого да се счепка. Неприлично може да е поведението на проповедника, който превръща амвона в трибуна за лична изява. Неприлично може да е пеенето на певеца, който се старае не да прослави Бога, а да спечели възхищението на публиката. Неприлично може да е поведението на църковния водач, който обърква Божия дом с казармата и възприема хората не като равни със себе си, а като стадо.

Да, ап. Павел говори за приличие в смисъл, че богослужението трябва да бъде хармонично, подредено, назидателно. Но кое нарушава това приличие? Нарушава го желанието на неколцина от присъстващите да блеснат, да изпъкнат, да застанат начело не защото заслужават, а защото са най-нахални. Нарушава го меракът на говорещия на непознат език, който иска да изпревари другия, да вземе думата и да я държи, докато не му я отнемат насила. Ако се предостави на водителството на Духа, той няма да постъпи по тоя начин. Плътските амбиции карат хората да забравят къде се намират и да превърнат богослужението в надвикване.
Човешкото лицемерие няма граници и се изявява точно там, където най-малко го очакваш. Най-възвишени на пръв поглед човешки постъпки всъщност може да са подбудени от неприлични мотиви и това ги прави особено опасни.

Молитва: Боже, изобличавай ни, когато се изкушаваме да служим на своята суетност, а не на Твоето свято име, Дай ни духовната сила да се смиряваме.

Тема за размисъл: Нека очистваме действията си и от най-малките примеси на лицемерие.

Източник: Божи Дар

Да купуваме истината

" Купувай истина и не я продавай, и мъдрост, и поука, и разум." Притчи 23:23

Често се налага да дадем нещо, ако искаме Божията истина. Ние също трябва да сме готови да платим тази цена, каквато и да е тя. А когато веднъж сме получили истината, не бива никога вече да я пускаме.

Разбира се, този стих не означава, че трябва да купуваме колкото може повече Библии и християнски книги, и при никакви обстоятелства да не ги продаваме. Да купуваме истина означава да правим жертви, за да придобиваме познание на Бога и Неговите принципи. Например, това може да ни навлече враждебността на собственото ни семейство, да изгубим работата си, да сме принудени да скъсаме с предишни религиозни връзки. Може да означава финансови загуби и дори физическо малтретиране.
Да продаваме истината означава да правим нечисти компромиси или напълно да се отказваме от нея. Това не бива да правим никога.
Арно пише в своята книга "Църквата у дома": "Всеобщо правило в естеството на човека е, че това, което идва с лекота, то си отива с лекота. А това, което сме придобили с тежка борба,него държим здраво – било то имотът ни или вярата ни. Хората, които без особени лични усилия и грижи са придобили голямо богатство, чес то го пропиляват и накрая умират в нищета. Рядко е обаче човек, който с огромен труд е придобил състояние, просто да разсипе това трудно спечелено богатство. Така е и с християнина, който е извоювал с борба пътя си към вярата. Ако е трябвало да премине през огън и вода, за да намери мястото на богатствата, той няма лековато да се откаже от това скъпоценно наследство."
Във всички времена е имало свети хора, които са се отказвали от семействата си, славата си и богатството си, за да преминат през тясната порта и да вървят по тясната пътека. Като апостол Павел, те са считали всичко друго за измет в сравнение със славата на познаването на Исус Христос, Господа. Като Раав те са се отказали от езическите идоли и са признавали Господа за единствения истински Бог, дори и това да е изглеждало като предателство спрямо собственият им народ. Като Даниил те са отказвали да продават истината, дори това да е означавало, че ще бъдат хвърлени в огнената пещ, така нагорещена, че би могла да стопи и желязо.
Днес живеем във време, в което духът на мъченичеството е почти изчезнал. Хората по-скоро биха се отказали от вярата си, отколкото да страдат за нея. Гласът на пророка вече не се чува никъде. Вярата е вяла. Твърдите убеждения се осъждат като догматизъм. И за да се допълни картината, хората са готови да се отказват от основни учения на вярата. Те продават истина, а не я купуват.
Но Бог винаги ще си има избрани хора, които така ценят скритото съкровище на истината, че са готови да продадат всичко, което имат, само за да получат тази истина! И когато я придобият, вече ще са готови , вече не са готови да я продадат на никаква цена!

ЗАКРЕПВАЙ ЗДРАВО

И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,
Римляни 1:28

Неприличните деяния са резултат от развращаването на ума. То от своя страна идва от липса на познаване на Бога. И обратно, чистотата на живота и помислите идват от това, че човек здраво се държи за Бога, познава Го, позволява Му да го променя.
Това е съвсем естествено. Както ако една вещ не е здраво закрепена, пада, така и човекът, който не се държи за Бога, пада в бездната на неприличните дела. Ние затова закрепваме здраво саксиите на прозореца, защото ни е много добре известно, че ако са хлабави, ще полетят надолу и ще се стоварят върху нечия глава. Затова вещите на един кораб се закрепват здраво, защото като се разклати корабът от бурята, всичко ще изпопада. Затова сградите се строят здрави, защото иначе ще паднат. Затова мостовете се поставят върху стабилни опори, защото иначе ще се срутят.
Какво става с морала на един човек, ако той не е закрепен върху здравата опора на Бога? Пада. И нищо не може да го спре. Мнозина се опитват да държат морала на хората във въздуха, без опори, без здрави връзки. Напразно. Такива чудеса се случват само в цирка. Морал, който не е закрепен върху Вечната канара, просто рухва и нищо не може да го спре.
Бог не предава никого. Хората предават себе си, като се откъсват от Бога. Като отказват да познаят Бога. Първата крачка към падението и неприличието е направена от човека. Ако си застанал на ръба на една скала, ти е достатъчна една крачка, за да рухнеш в пропастта. И мнозина я правят, след което животът им става хаотичен като свободното падане.
Все пак има надежда, и тя идва от Бога. Когато извикаме към Него, Той ще ни извади от тинята и ще ни даде здравата Си опора.

Молитва: Крепки Боже, дръж ни близо до Себе Си и ни опази от лекомислието на тоя свят, който се руши поради липса на духовна опора.

Тема за размисъл: Което в нас не е прикрепено към Бога, неизбежно ще падне.

Източник: Божи Дар

ЧИСТО ХВАЛЕНИЕ

Радвайте се, праведници, в Господа: прилично е за праведните да въздават хваление.
Псалом 33:1

Очевидно в този стих става дума за истинските праведници. Както знаем, има и привидни праведници. Понякога е много трудно да решим кои са истински и кои привидни. Нужно е повече време и някакво изпитание, което да свали маските.
Обикновено "праведните" хора са толкова възхитени от себе си, че не спират да се хвалят и не им остава време да хвалят Бога. Те са духовни роднини на фарисеите, които просто не можеха да спрат да се хвалят и направо изпадаха в транс, когато описваха личните си достойнства.
Така едно толкова чисто и красиво нещо като хвалението на Бога може да се превърне в безкрайно неприлично занимание. Неприлично е лъжливи праведници да хвалят Бога. Прилично е истинските праведници да вършат това.
Проблемът не е малък. Историята на християнството буквално гъмжи от примери на лицемерно хваление. Хора, които са водели безкрайно покварен живот, пълен с интриги и коварство, са заставали начело на бляскави религиозни церемонии с величествени хорове и оркестри, с органи и прескъпи одежди. Високопоставени църковни служители със светейши титли са пеели възвишени песнопения в неделния ден, а в останалите дни са вършели дела, от които би се изчервил дори и закоравял грешник...
Не е нужно да се връщаме назад в историята. Представленията на лицемерната праведност се играят и днес. Може би и във вашата църква.
Святият Бог следва да бъде хвален от праведни хора. Останалото е неприличен цинизъм, от който Божието дело търпи огромни щети.

Молитва: Отче, прости ни греховете, очисти сърцата ни и помислите ни, освети живота ни, за да Бъде хвалението ни прилично и достойно за Тебе.

Тема за размисъл: Никой не се радва на хвалбите на покварени хора.

Източник: Божи Дар

БЛАГОТО ИЗОБЛИЧЕНИЕ

Господ изобличава онзи, когото обича.
Притчи 3:12

Генерал Сам Хюстън, първи президент на Тексас (неговото име носи град Хюстън), на младини бил известен с лошия си нрав и с жестоките си деяния. Но един ден повярвал и се покаял. Пожелал да бъде кръстен във вода. Когато извършил кръщението, пасторът казал тържествено: „Сам, тази река отнесе твоите грехове!" Сам Хюстън казал тихо: „Бедните риби, тежко им и горко; ще трябва да плуват сред греховете ми."
Святият Дух изобличава грешника. Дава му да усети цялата тежест на греха. Плътският човек е лишен от способността да забелязва грозотата на своите постъпки. Забелязва само това, което другите правят. Радва се, когато успее да измами някого, да наложи своя интерес, да накара другите да страдат. Той просто няма усещане за зло, както животните нямат чувство за срам. Може да върши толкова грехове, колкото му се удаде възможност и колкото допускат светските закони.
Първото действие на Святия Дух е да даде на новородения човек усет за зло и добро, за лъжа и истина, за красиво и грозно. Той сякаш поставя пред него едно голямо и качествено огледало, в което може да се види едно към едно и да узнае истината за себе си. Това, което се вижда, никак не е красиво, Но това огледало има вълшебното свойство да показва и образа, който човек може да има и който благодатта на Святия Дух сътворява ден след ден. Така изобличението не се превръща в кошмар, който потиска; то само разчиства площадката, където ще се строи новия храм. Светската скръб докарва смърт, а скръбта по Бога - спасително покаяние. Изобличението на хората ни смазва и отчайва; изобличението на Святия Дух ни лекува. Прави ни готови да поемем по пътя на новия живот, произтичащ от Бога и прославящ Бога.

Молитва: Изобличителю благ, говори ни и ръководи нашите стъпки да бягаме далеч от злото и да се стремим към правдата и живота.

Тема за размисъл: Греховете са отрова, която трябва да махнем от себе си.

Източник: Божи Дар

САРА – ЖЕНА, ПРИМЕР ЗА ЧИСТОТА

Богоугодната красота расте отвътре навън

Призивът да подражаваме на Сарая (1 Петрово 3:6) не може да се отнася до качества, над които нямаме контрол. Мнозина не са и никога няма да бъдат физически красиви. Изкуствените опити да се прикрие реалността няма да променят фактите. Но има начин, по който ние всички можем да имитираме Сарая. Писанието обяснява:

"Вашето украшение да не е външно, тоест плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, а скритият човек на сърцето, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си, както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар, чиито деца станахте и вие, като правите добро и не се боите от никаква заплаха". (1 Петрово 3:3 – 6)

Благоприличието не означава сивота

Някои хора възприемат погрешно идеята на 1 Петрово 3 и учат, че благочестивата жена не може да носи никакъв грим, облеклото й трябва да бъде черно или в убит цвят, а косата й трябва да бъде права. За тях бижутата, дори и брачната халка, са неприемливи. Те изпускат същинската идея на текста, като се концентрират върху външни неща.

Петър показва, че източникът на красотата на Сара превъзхожда създадените от хората украшения. Нейната привлекателност не идва от изкуствени средства като екзотични прически, скъпи бижута или съблазнително облекло. Тя вътрешно украсявала себе си с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога (1 Петрово 3:3 – 6а). Сара била красива и привлекателна, но трайната й привлекателност произтичала преди всичко от вътрешната й връзка с Бога, която прониквала и във външния й вид, като разкрасявала лицето й и й придавала прелестно излъчване.

1 Петрово ни дава обща насока за проверка дали в сърцето ни има гордост заради външните неща. Той подлага на изпитание суетата. Иронично, някои от онези, които се обличат аскетично, проявяват лъжлива набожност. Строгото облекло често е свързвано с култове (например мюсюлманите), а не с благочестието. Въпреки че стремежът към следване на Писанието от все сърце е нещо прекрасно и простият начин на живот е похвален, ние трябва да внимаваме да не проповядваме крайности. Писанието призовава към благоприличие и умереност, но никъде не заповядва аскетизъм. С грима или с бижутата може да се прекали до неприличие, но Писанието не ограничава всякаква употреба на грим и не забранява брачните халки. Съпругът на Сара, Авраам, изпратил като подарък бижута за бъдещата невяста на своя син (Битие 24:22). Сватбеният пръстен не е предназначен да съблазнява. Неговата главна цел е да символизира брачната връзка и да показва, че тази жена вече е запазена за един мъж. Целта на 1 Петрово е да обясни, че бижутата, прическите и подборът на дрехи не правят жената. Не бива да губим ненужна енергия или време за външните неща.

Днес, четири хиляди години по-късно, можем само да си представяме как е изглеждала Сарая (по-късно наречена Сара). Красотата й не е запазена в снимки. Излъчването на лицето й е угаснало. Тялото й е изгнило и за нея си спомняме преди всичко заради благочестивия й живот. "С вяра и самата Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието" (Евреи 11:11).

Дъщерите на Сара представят Бога пред света

Бог обича изкуството – Той поставя началото на цветовете, богатото разнообразие и систематичния дизайн. Писанието никъде не дава препоръки за цвета на облеклото. Познаването на Божия характер ни кара да се съмняваме, че Той би ограничил облеклото до скучни, еднообразни тонове. Той е направил полските цветя използвайки разнообразни цветни съчетания – тъмни тонове, светли пастели, комбинации от двете. В Проповедта на планината Иисус сравнява полските кремове с облеклото, което иска да осигури за нас (Матей 6:28 – 30).

Богът на вселената е Бог на ред. Жената изявява своя характер доколкото е възможно чрез старателна грижа за косата и ноктите, привлекателна фигура и спретнато облекло.

Бог е свят Бог. Трябва да се стараем да отразяваме Неговия свят характер чрез облекло с вкус и с благоразумно поведение. Като жени можем да изберем да привличаме вниманието към тялото си като носим възбуждащи или изявяващи телесните форми дрехи или да привличаме внимание към душата си като показваме лицето си.

Бог е любов. Жената, която контролира своите способности за чувствено привличане и по този начин използва живота си да укрепва другите, е образец за любов (Римляни 12:1). Чистата жена може да привлича хората към Спасителя (1 Петрово 3:1, 2).

Дъщерите на Сара осъзнават нуждата от благоприличие

Жената без чувство за благоприличие изкушава и мами мъжете като ги възбужда с нещо, което не им се полага по право. Присъствието на жената трябва да извисява и да изгражда, а не да служи като примка. Жените понякога проявяват слепота като спъват мъжете, понеже тези жени не разбират какво създава проблеми за мъжете:

1. ПЕРСПЕКТИВАТА НА МЪЖЕТЕ ХРИСТИЯНИ. Мисленето на благочестивите мъже се различава от типичното светско мислене. За разлика от образа на мъжа, изпиващ с очи женската фигура, мъжете християни са загрижени за чистотата на своите мисли. Те изразяват желанието "да изучават лицето на жената, а не нейното тяло". Мъжете искат "повече сестри в Господа и по-малко обекти", и хвалят дамите, които показват "разбиране за умствения мир на мъжете".

.2. СИЛАТА НА ЗРИТЕЛНАТА СТИМУЛАЦИЯ. Бог е създал мъжете и жените различни. Той иска да гледа; тя иска да привлича. В брака зрителната стимулация трябва да носи взаимно удоволствие. Но облеклото, което подчертава сексуалността на женското тяло, трябва да бъде запазено за спалнята. Извън брака сексуалното привличане е греховно. Иисус предупреждава мъжете, че пожеланието е като грехът на прелюбодейството (Матей 5:27, 28). Затова е важно жената да изглежда благоприлично на публичните места, като същевременно се чувства свободна да възбужда мъжа си, когато е насаме с него.

3. ПОВСЕМЕСТНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ИЗКУШЕНИЕТО. Всички мъже могат да бъдат изкушени. Въпреки че зрелият християнин притежава духовните ресурси да се бори с нечистите мисли, той продължава да бъде уязвим на изкушения. Мнозина са изгубили своята духовна жизненост заради нечист мисловен живот. Ние трябва да проявяваме разбиране като помним, че "човешките очи никога не се насищат" (Притчи 27:20б).

4. НЕПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ПОЖЕЛАНИЕТО. Много жени погрешно мислят, че пожеланието е ласкателно внимание. Жената може да бъде излъгана, ако смята, че сексуалното привличане е основа за нейната стойност като човек. Всяка жена може да бъде обект на пожелание. Красотата не е задължителна; мъжете могат да бъдат изкушени от непривлекателни жени. Не е необходима и лична стойност; една неприлична снимка на непозната жена може да възбуди мъжа.

Сексуалното възбуждане не е средство за възникване на любов. Силата на сексуалността може да бъде използвана временно, за да привлече някои мъже, но не може да поддържа стойностни взаимоотношения.

Дъщерите на Сара се обличат с женствено облекло

Сара се обличала по начин, който подчертвал нейната роля на покорство към съпруга й. Тя не се обличала като мъж, което би било гнусота (Второзаконие 22:5). Чудели ли сте се някога с какво се е различавало облеклото на мъжете и жените по времето на Библията? И двата пола са носели дълги дрехи. Каква е била разликата? Докато дрехите на жените били дълги и свободни, мъжете препасвали слабините си по начин, който им давал свобода да се бият в битка и да извършват по-агресивни дейности. Вижте 4 Царе 1:8; Йов 38:3; 40:7; Исая 5:27 и еремия 13:11. Какви дрехи са подчертано мъжки в наши дни?

Като цяло някои жени се обличат по начин, който изявява недоволен, неспокоен, скитнически дух, който се стреми да изкушава мъжете. Други жени открито демонстрират своето отхвърляне на женската роля. Техните агресивни маниери и мъжко облекло разкриват тяхната конкурентна нагласа на ума. Някои жени се стремят да привлекат вниманието към себе си чрез своя външен вид. Техният блестящ и крещящ външен вид може да бъде опит да прикрият една плитка, недохранена душа.

Само малка част от жените са дъщери на Сара; жени, които тихо и смирено се стремят да почетат Бога в тази чувствителна, лична област на облеклото. Християнките, следвайки примера на Сара, следва да живеят свят, отделен за Бога живот, за да могат да учат другите да бъдат сдържани (или внимателни в своите думи и действия) и целомъдрени (или благоприлични и високоморални), за да не бъде злепоставен Господ (Тит 2:3 – 5). Трябва да се запитаме: "Каква реклама за християнската вяра сме ние?"

ДА ВИЖДАШ РЕАЛНОСТТА

ДА ВИЖДАШ РЕАЛНОСТТА

Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.
Йоан 16:14

Английският драматург Дейвид Лодж разказва за едно особено представление на негова комедия. Тя се играела на 22 ноември 1963 г. Един от героите, млад човек, облечен небрежно, се разхождал по сцената с транзистор на ухото и слушал музика. Той представял типичния образ на младежа, който от нищо не се интересува, освен от музика. Само че тоя път артистът неволно настроил транзистора си на някаква новинарска станция и изведнъж се спрял неподвижно насред сцената. Забравил за пиесата, безгрижният му вид изчезнал и той изглеждал дълбоко покрусен. Обърнал се към публиката и съобщил, че президентът Кенеди е бил убит преди малко в Далас. Представлението завършило набързо и всички напуснали театъра.
Когато се настроим на вълната на Святия Дух, Той ни известява неща, които ни връщат към реалността, напомнят ни колко сме крехки и уязвими, отварят ни очите за другите хора и техните проблеми. Много хора искат да превърнат живота си в една безкрайна комедия, в непрестанен купон, в забавление и шоу. Те не харесват реалността, не харесват себе си, не харесват другите, не харесват никого и нищо. За да избягат от сивотата на света, се изолират от всичко, запушват си ушите, затварят си очите и нищо не ги интересува, освен личното им удоволствие.
Святият Духни известява всичко онова, което Господ Исус би ни казал, ако беше сред нас. Той ни напомня, че има зло, че има грях, че има страдание, че има хора, които се нуждаят от помощ. Той ни увещава да не си затваряме очите за всичко това, а да погледнем проблемите право в очите и с Неговата благодат да направим каквото е по силите ни, за да ги смекчим.

Молитва: Вестителю небесен, отваряй ни очите за нещата, които не искаме де видим и ни пращай там, където няма кой друг де отиде.

Тема за размисъл: Който смята живота за комедия, рискува да го превърне в трагедия.

Източник: Божи Дар

Хляб вместо камък

"Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък, или ако поиска риба, ще му даде змия?" Матей 7:9

Разбира се, отговорът на този въпрос трябва да е: "Няма!". Обикновено никой баща не би дал на сина си камък вместо хляб. И съвсем сигурно е, че Небесният Отец никога не би направил това.

Но тъжното е, че понякога ние даваме на ближните си камъни. Например, при нас идва някой в дълбока духовна нужда. А ние изобщо не разбиране какво всъщност го тормози или го изпращаме с някакво повърхностно утешение, без да му кажем за Господ Исус.

"… Той говореше, че обмисля да се оттегли от поста си на министър-председател и да отиде някъде надалеч, за да възвърне душевното си равновесие. Аз го посетих по това време и към края на разговора му подадох шишенце с таблетки, произведени от жито, които съдържаха всички извести витамини. Той прие шишенцето с благодарност, но каза: "Моите проблеми не са от физическо естество." С това, той искаше да каже, че има духовни трудности. Аз трябваше да му разкажа за Божията благодат, но вместо това му дадох хапчета. Той искаше хляб, а аз му дадох камък… Знаех, че зная отговора, но не знаех как да му го кажа. Страхувах се да не навляза в личната територия на великия човек. А освен това трябваше да си припомня лозунга, написан на стената на Сат Тал Ашрам: "Няма място на света, където Исус Христос да не е на място!". Но аз не казах нищо. Прекарах през ума си много неща, поради които се колебаех и несигурността надделя. Подарих му таблетки с витамини, а той всъщност искаше Божията благодат – благодатта и силата, които можеха да изцелят сърцето му."

Боя се, че тази опитност на Д-р Джоунс е твърде добре позната на много от нас. Ние срещаме хора, които са в тежка духовна нужда. Те отронват няколко думи, които широко ни отварят вратата, през която бихме могли да влезем и да им послужим чрез Исус Христос. Но ние не се възползваме от тази възможност. Или набързо залепяме лейкопласта на здравия житейски разум върху духовната им рана, или сменяме темата и заговаряме за нещо незначително.

Господи, помогни ми да се възползвам от всяка възможност за свидетелство за Теб, да вляза през отворената врата. Помогни ми да преодолея несигурността си и да раздавам хляб и благодат винаги, когато са необходими! Амин!

ИЗГОНВАНЕ НА ПРАЗНОТАТА

Уверен съм във вас. Братя мои, че самите вие сте пълни с Благост, изпълнени с всяко знание и че можете да се наставлявате един друг.
Римляни 15:14

Пред многолюдно събрание Дуайт Муди решил да си послужи с един прост пример. Той поставил пред себе си празна бутилка и попитал слушателите как може да извади въздуха от нея. Всички помислили, че трябва да се измисли някакво много сложно решение. „Можем да изпомпим въздуха", предложил някой. „Да, но ще се получи вакуум и бутилката ще се пръсне", отговорил Муди. Чули се и други предложения. Тогава Муди взел друга бутилка, пълна с вода, и я излял в празната. „Ето, сега няма никакъв въздух и аз го извадих от бутилката по много прост начин", направил извода той.
Как може да се махне празнотата от нашите души? Има един-единствен начин, и той е да се изпълваме със Святия Дух.
Всеки е усещал колко е неприятно да си празен вътрешно, нищо да не те вълнува, нищо да не те радва и вдъхновява. Това е най-масовата болест на нашето време. Хората имат много неща днес, но си остават все така празни. Материалната задоволеност не може да запълни празнотата, а дори я прави още по-голяма.
Изобретени са хиляди методи за запълване на тая празнота. Всичките тия безбройни забавни шоута, цялата развлекателна индустрия, която гълта много милиони, са насочени към тая цел, човек да се почувства доволен и изпълнен. Но става все по-зле.
Само Святият Дух е в състояние да ни даде пълно удовлетворение и да ни накара да се почувстваме спокойни и сигурни, да ни даде онзи мир, който никъде не се намира и онази надежда, която нищо не може да убие. Толкова е просто да Му се помолим да дойде и да ни избави от суетните усилия да се изпълним с нещо скъпо и сложно, да ни направи доволни и щастливи!

Молитва: Святи Душе, зарадвай сърцата ни с присъствието Си и направи така, че всички да виждат нашата духовна пълнота.

Тема за размисъл: Без Святия Дух ние сме само въздух -безлични, безвкусни, безформени.

Източник: Божи Дар

БЛАГОДАТ ВЪРХУ БЛАГОДАТ

Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и Благодат върху Благодат.
Йоан 1:16

Резултатите доказват ползата от всяко нещо. Когато са добри, ние повтаряме същите действия. Ако резултатите са лоши, разбираме, че трябва да опитаме по друг начин.
Как да стане така, че да „разговаряме с псалми и химни, и духовни песни, като пеем и възпяваме Господа в сърцето си"? (Еф.5:19) Как да се „увещаваме с псалми и химни, и духовни песни, като пеем на Бога с благодат в сърцата си"? (Кол.3:16) В случая имаме един и същ прекрасен резултат, но постигнат с различни средства. В първия случай това става, като се „изпълваме с Духа" (Еф 5:18). Във втория става, като „Христовото слово се вселява в нас богато" (Кол.3:16).
Всъщност, и двете неща са еднакви. Който се изпълва със Святия Дух, не може да го направи, ако не познава Христовото слово, ако то не се е вселило в него. Ако Христовото слово е в нас, то Святият Дух не може да не се присъедини.
Духовните ценности се привличат една друга. Където има една, веднага се отбиват и други, после идват нови и сърцето бива изпълнено с чудесни гости. Където има любов, не може да няма радост; където тия двете живеят заедно, идва и мирът, идва и дълготърпението. Никоя благодатна ценност, подарена от Бога, не остава сама. Както по селата едно време хората си помагаха един на друг и когато един започне да строи къща, всеки му носи по нещо и помага с каквото може и има, така и отвореното за Бога сърце става строителна площадка, на която благодатта с общи усилия съгражда новия храм на Бога. Вярата започва, добродетелта продължава, помагат благоразумието, твърдостта, благочестието, братолюбието. А любовта довършва градежа.

Молитва: Утешителю небесен. утвърждавай вярващите, изграждай им здрави характери и непоклатима вяра за спасение на души и за слава на Твоето име.

Тема за размисъл: Подай на Бога малкия си пръст и той ще те изтегли целия.

Източник: Божи Дар

ИЗПЪЛНЕНИ С ДУХА

ИЗПЪЛНЕНИ С ДУХА

Изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост.
Деяния 6:3

Купихме на нашето внуче детски балон с образа на Мини Маус. Чудех се къде ще държим тази обемиста играчка, но се оказа, че това не е проблем. Балонът веднага залепна за тавана на стаята и си стоеше там постоянно. По тоя начин не ни пречеше, не заемаше никакво място. Никога не можеше да бъде изгубен сред многото други играчки на детето и не се налагаше да го търсим. Виждаше се отвсякъде. Когато на детето му омръзнеше да играе с него, балонът си се връщаше на тавана и чакаше там да бъде извикан отново, когато малкото му собствениче реши.
Това се дължеше на факта, че балонът беше пълен не с обикновен въздух, а с хелий. Но хелият излизаше отнякъде и балонът взе полека-лека да се смъква надолу, и след около месец стигна до пода и стана като всички други играчки.
По същия начин ние можем да се издигаме над баналните неща на ежедневието и да обитаваме „в небесни места" (Еф.2:6) само ако сме изпълнени със Святия Дух. Той ни дава способността да се извисяваме, да се откъсваме от множес­твото хора, заети единствено с житейските си проблеми, с хляба и парите, и да живеем там, където е по-просторно и светло. Само Святият Дух ни поставя нависоко, за да не се боричкаме с плътските хора за власт и влияние, а да пребъдваме в духовните пространства.
Но когато животът ни е пълен с пролуки и пропуски, Духът не може да се задържи дълго в нас. Той не търпи смесване и не може да съжителства с духовете на материализъм, завист, препирни и т.н. Тогава постепенно натежаваме и бавно се спускаме долу. А е било толкова хубаво да сме леки и да гледаме отвисоко на проблемите, откъдето те са изглеждали толкова дребни и незначителни!

Молитва: Святи Душе, изпълвай ни с Благодатното Си присъствие, дай ни да се издигаме над тягостните неща в този живот и да светим на местата си.

Тема за размисъл: Нашето призвание е да сме при Бога, а не в калта.

Източник: Божи Дар

НАШИЯ УЧИТЕЛ

Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име. Той ще ви научи на всичко и ще ви напомня всичко, което съм ви казал.
Йоан 14:26

Святият Дух е Учителят на вярващите. Той показва как да разбираме Божието слово.
Само децата на богаташите могат да имат частни учители. Останалите се учат заедно с другите ученици и колкото разберат-разберат.
Благодарим на Бога, че ни прави толкова привилегировани да имаме частен учител! Личен за всеки, който се стреми да надникне в духовните тайни. Само да искаме да учим! Осигурени са ни най-добри условия.
Процесът на обучението има две страни, Ако едната не си е на мястото, ефектът не е много голям. В случая всичко зависи от нашето духовно ученолюбив. Ако желаем да бъдем по-знаещи и можещи християни, трябва да се учим.
Готовността да учим означава, че признаваме своето невежество. Нищо не знаем, нищо не можем. Плътският ум е напълно негоден да възприеме духовните истини. Имаме нужда някой да ни въвежда в небесната наука. Не е срамно да признаеш, че не знаеш и не можеш. Срамно е да се правиш на всезнайко и супермен, да криеш провалите си, да заблуждаваш другите, че си достигнал върховете.
Готовността да учим означава, че признаваме превъзходството на учителя и сме готови да приемем това, което той ни преподава. Децата в училище не могат да избират учителите си. Никой не ги пита харесват ли ги. И възрастните правят същото. Те не харесват своите учители, но ги слушат, защото няма по-добри.
Святият Дух е готов да се заеме с нашето възпитание и изграждане. Трябва да признаем, че нищо не знаем и че Той знае всичко. Тогава обучението ни ще бъде полезно и ние ще отбележим бърз напредък.

Молитва: Душе на знанието, вложи в нас жажда за повече просвета, разкривай ни тайните на Царството и ни давай мъдрост в Борбата с греха.

Тема за размисъл: Духовната неграмотност означава бедност и беззащитност.

Източник: Божи Дар

Деца и родители

“ Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно. „Почитай баща си и майка си” (което е първата заповед с обещание), „за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.” Ефесяни 6:1-3

Една от най-трудните области, в които трябва д а практикуваме смирение , изглежда е отношението родители – деца.
Поради изкривяване на човешката природа ние изглежда обичаме най-малко тъкмо онези, които са ни най-близки. Много вярващи момичета и момчета са разкъсвани отвътре заради враждебността, която изпитват към майките си. А и също толкова момчета не се държат особено прилично с бащите си.
Никой не отрича съществуването на пропаст между поколенията. Но в действителност пропастта е гигантска бездна. Младите се оплакват, че родителите им не ги разбират, че ги потискат, че не вървят в крак с времето и са закостенели.
Но въпреки всичко много младежи чувстват вина и срам за това, че изглежда не могат да надраснат тези модели на поведение и да се държат със семействата си като християни. Ясно им е, че ако с връстниците си или дори с други възрастни могат да общуват мило и приятелски, а у дома са студени и нетърпеливи, това е сериозно поражение в духовният им живот. Изпитват омраза към себе си, понеже често са желали смъртта на родителите си – но е твърде горчиво да си го признаят. Когато Бог дава на Израел десетте заповеди, не е случайно, че една от тях засяга точно тази трудна и деликатна област от междучовешките взаимоотношения. „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог , ти дава.”(Изход 20:12). Павел повтаря тази заповед в Новия завет.
Да почитаме родителите си и да им се покоряваме не означава само да правим това, което те казват, но и да ги уважаваме, да се държим мило с тях и когато е нужно, да се грижим за тях. Павел привежда четири причини за това:
- това поведение е правилно
- служи за доброто на младите хора
- библейско е
- води до изпълнен живот.
Но много момчета и момичета са почти напълно убедени, че това може би важи в други ситуации, но точно при тях не е възможно. Техните родители са твърде властни и ограничени. Но това, което липсва тук е смирение. То би означавало да отидеш при баща си или майка си, или при двамата, и да кажеш: „Вижте, аз съжалявам, че винаги съм се карал(а) с вас. Никога досега не съм ви благодарил(а) за всичко, което сте направили за мен, но сега искам да го направя. Моля ви, простете ми, че винаги съм издигал(а) стени на съпротива срешу вас. С Божията помощ искам да променя нещата от тук нататък.”
Нищо друго не може да допринесе толкова за промяната на враждебното отношение на друг човек като една такава молба за прошка. И когато следващият път се изкушиш да се държиш грубо с родителите си, скоро ще си спомниш пламтящият срам и съкрушение – а това е ефикасна спирачка.

ВЕНЕЦЪТ НА ПРАВДАТА

“отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване” 2 Тимотей 4:8

„… и всички, които са възлюбили Неговото явяване.” Дълги години си мислех, че това са вярващите, които изпитват топли и буйни чувства към Второто пришествие на Господ. Те ще бъдат наградени с венеца на правдата, понеже сърцата им са горяли всеки път, когато са мислели за Грабването. Но със сигурност тук се има в предвид нещо повече от това. Да обичаме Неговото явяване означава да живеем така, като че ли Той ще се завърне още днес:
- Това означава да живеем в морална чистота. Йоан също ни напътства: ”Всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист.” ( 1 Йоаново 3:3 )
Означава и да не се заплитаме в житейски неща. Нашата провързаност и любов трябва да са насочени към небесните неща, а не към тези, които са важни на тази земя.( Кол. 3:2 ).
- Означава също и да служим на Божият народ и да му „даваме храна на време” ( Мат.24:45 ) Господ е обещал особено благословение за онези ,които правят така ,когато Той се върне.
- С две думи, не трябва да правим нищо, при което не искаме да бъдем изненадани, когато Господ се яви. Не бива да ходим на места, където където бихме се посрамили от присъствието си, ако Той дойде. Не бива да говорим нищо лошо – все едно сме в Неговото присъствие.
Ако знаехме, че Исус ще се върне след една седмица, как бихме прекарали времето до тогава? Дали ще напуснем работата си и ще се качим на някоя планина и по цял ден ще четем Библията и ще се молим? Или набързо ще станем „християнски работници”и ще проповядваме и поучаваме ден и нощ?
Ако и сега действително следваме Господ и живеем по Неговата воля, най-доброто ще бъде да изживеем оставащата седмица, по същия обичаен начин. Ако обаче до сега сме живели само за себе се, знанието за предстоящото Му завръщане би изисквало радикално преустройство в живота ни.
Не е достатъчно са мислим с радост за предстоящото Второ пришествие на Господ. Венецът на правдата е запазен за онези, които обичат явяването на Исус така, че го осъществяват на практика, като оставят истината да променя живота им.

Уилиям Макдоналд

Като гъските

Вероятно сте виждали диви гъски, които отлитат на ята далеч на юг. Но дали сте се замисляли защо по време на полет те се подреждат под формата на латинската буква „V” ?
Когато размахва крилата си, всяка от птиците създава зад себе си възходяща струя въздух, която подпомага летенето на птицата зад нея. Тако цялото ято изминава със 70 процента по- дълго разстояние, отколкото ако всяка от птиците лети сама.

Поука 1: Когато вярващи от една местна църква въвят в една посока, свързани с чуство на взаимозависимост, те достигат целите си много по-лесно и по- бързо, защото взаимно се подкрепят.
Ако някоя птица се отдели от ятото, тя започва осезаемо да чуства трудностите на летенето, съпротивлението на въздуха и въздействието на земното притегляне. Тогава, осъзнавайки колко трудно се справя сама, тя се връща в ятото, за да се ползва от струята въздух, която я кара да лети леко.

Поука 2: Разумния християнин може да се поучи и от гъската, за да осъзнае, че отделен от Христовото тяло, е слаб, а свързан с останалите вярващи, получава сила за живот и служение.
Когато водещата ятото гъска се умори, тя изостава назад, а нейното място се заема от друга.

Поука 3: В духовното служение ние подкрепяме водачите, които Господ издига, като осъзнаваме, че и те са хора, които се нуждаят от почивка.
Гъските, които са отзад, непрекъснато издават крясъци, с които да насърчават тези, които са в предната линия. Така им помагат в трудната задача да осигуряват въздушен коридар за полета на цялото ято.

Поука 4: Нашата отговорност е да насърчаваме с думи и отношение братята, които имат служение на проповядване, поучение и водачество.
И още една илюстрация. Когато някоя гъска от ятото се разболее или е улучена от ловец, тя се отделя от ятото, но с нея отлитат още две гъски, за да и помогнат да кацне на безопасно място и да я защитават. Те остават с ранената птица, докато тя се възстанови или пък докато умре. Едва тогава отлитат с нея или сами, за да настигнат своята група или да се присъединят към друго ято.

Поука 5: Достатъчна е да имаме разума на една гъска, за да се подкрепяме един друг в краткия полет на живота, устремени към вечността.
Но ние имаме нещо повече, защото „ Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи дух”( Римл5:5). Имаме небесен източник, който може да гарантира подобни взаимоотношения, когато сме посветени на Христос и Неговата църква.

ДАРБА ЗА ВСЕКИ

А всичко това се върши от елин и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както иска.
1 Коринтяни 12:11

Святият Дух раздава дарби на вярващите.
Наличието на всички дарби превръща Христовата църква в един завършен организъм. Тя си има всичко. За всяка дейност си има надарен човек. Липсата на някоя от дарбите на Духа отнема част от силата на църквата.
Проблемите идват от това, че не всички дарби са еднакво привлекателни. Всеки би искал да получи дарбата да върши велики дела, да прави чудеса. А най-много са кандидатите за изцелителната дарба. Но не така стоят нещата с дарбата на раздаването или дарбата на служението (Рим.12:4-8)
Ясно е, че когато даде някаква дарба, Духът ще даде и способност на нейния притежател да я върши с радост и отворено сърце. Първо самият той ще е убеден, че това му е дарба, а после и всички останали ще се уверят, че е така. Ще бъде ясно кой какво може, както и кой какво не може и не бива да се опитва да го прави. По тоя начин нещата ще се случват без мъки и спорове, без напразно пилеене на ценни сили и емоции.
Никоя дарба не се дава, за да се възгордее тоя, който я е получил. Никоя дарба не се дава, за да бъде пренебрегнат тоя, който я има. Ценна за общото дело е както най-впечатляващата дарба, така и най-малко привлекателната. Святият Дух е помислил за всичко. Той знае, че църквата се нуждае от апостоли, нуждае се и от чистачи; че трябва да има както кой да върши велики дела, така и кой да води сметките. Чудесно е усещането да бъдеш част от един организъм, който функционира безупречно и върши отлична работа! Това е опитност, която най-силно укрепва вярата и неотразимо привлича други да се присъединят към него.

Молитва: Душе на единството, дай всеки от нас да бъде здрав орган на Христовото тяло, който изпълнява своята работа и живее в пълна хармония с другите.

Тема за размисъл: Здрав Дух в здрава църква.

Източник: Божи дар

ТРЪНИ И ПЛОДОВЕ

А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение. Благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.
Галатяни 5:22,23

Когато четем написаното от ап. Павел за плътта и Духа, виждаме колко огромна е разликата между двете. Това, което плътта прави, прилича на пожар, след който остава пепелище. Това, което Духът прави, прилича на градина, от която се берат изобилни плодове.
Наистина ли е толкова безнадеждно положението на плътта, която може само да унищожава? Наистина. Плътта е стихия, сляпа сила, без срам, без съвест. Плътският човек не се притеснява да си служи с всякакви средства. Целта му е той да е добре, без да се замисля какви страдания причинява на другите.
Духът въвежда ред в този хаос. Той отваря очите на човека за истината, че не е сам на тоя свят, че има и други хора, които имат права. Нали това означава плод - нещо, което е отгледано, за да послужи на други хора. Ябълковото дърво не се нуждае от ябълки. Те са за бране и за продажба на пазара. Просто в неговата природа е да ражда плодове и да позволява те да бъдат обирани, без да се съпротивлява.
Святият Дух променя природата на човека. Ако досега е приличал на един трън, който е грозен и бодлив, не носи никакви плодове и само търси кого да закачи за дрехата, сега се превръща в плодно дърво. Дърво, което не се нуждае от увещания и молби, за да роди плодове, а ги ражда, и то колкото може повече.
Тръните не се нуждаят от чужда помощ. Те са яки и жизнени и оцеляват след всички опити да бъдат унищожени. Но плодното дърво се нуждае от помощ. Святият Дух е добрият градинар, Който окопава и пръска, реже и чисти, за да опази дървото и неговия плод. Трудна е борбата с плътта; трудно е и опазването на плода. Но Той, Духът на плодородието, знае как да се справи и с едното, и с другото.

Молитва: Благодатни Душе, дай ни смелостта да раждаме доври духовни плодове, независимо как ще се отнася светът към тях.

Тема за размисъл: Да чакаме плод без Святия Дух е все едно да търсим банани в българска гора.

Източник: Божи Дар

С КАКВО СЕ ИЗПЪЛВАМЕ?

Не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но се изпълвайте с Духа.
Ефесяни 5:18

Опиването е опит на човека да избяга от себе си. Никой не пие от хубаво. Който реши да посегне към алкохола, го прави по принуда.
Защо бягат хората от себе си? Защото не се харесват. Не харесват външността си. Искат да са по-красиви, по-здрави, по-силни. Не харесват характера си. Искат да са по-смели, по-умни, по-забавни. Не харесват живота си. Искат да са по-богати, по-обичани, по-известни. Проблемът е, че не могат. Не на всеки е дадено да бъде всичко това, което би искал. Изборът е те или да се примирят с посредствеността си, или да прибягнат към най-евтиното и достъпно средство за бягство - алкохола. Но бягството е кратковременно. След известно време реалността отново връща пленниците си в своя затвор и ги прави още по-нещастни.
Святият Дух също е нещо, което идва отвън и влиза в човека и го изпълва. Само че Духът прави така, че човек да хареса себе си и да не иска да бяга, да не търси опиати, които да променят погледа му. Духът кара човека да хареса себе си, като му разкрива, че Бог го харесва. Такъв, какъвто е. Не защото има нещо за харесване, а защото намира в него подобие на Неговия Син Христос. Защото Бог вижда във всеки от нас това, което можем да бъдем, ако се върнем при Него. И не спира да ни вижда така, докато сме живи.
Когато Святият Дух ни изпълва, а не само е допуснат в антрето на сърцата ни, ние приличаме все повече на Христос. Точно както колкото повече е пил един човек, толкова по-жалък става, така и колкото повече място даваме на Духа, толкова по-ясно ще се показва зад нашия образ един образ - на Господ Исус.

Молитва: Святи Душе. вложи в нас жажда по Тебе и ни дай смелостта да Те поканим в себе си, за да ни промениш и осветиш.

Тема за размисъл: И светостта, и падението са извън нас. Чакат да пуснем когото си изберем.

Източник: Божи Дар

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ХРАМА

Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас?
1 Коринтяни 6:19

Святият Дух обитава във вярващите и ги превръща в Свой храм.
Всяка сграда се проектира така, че максимално добре да изпълни предназначението си. Когато се проектира банка, тя се прави така, че от всеки неин елемент да се излъчва усещане за богатство. Клиентите трябва да почувстват, че това е храм на парите. Затова банките се правят с най-луксозни материали. Когато се проектира затвор, трябва да се наблегне на сигурността и който влезе вътре, да бъде убеден, че оттук няма излизане.
А храм се прави така, че от всеки негов елемент да се излъчва поклонение пред Тоя, Който ще го обитава. Храмът трябва да говори за величието на Бога, за любовта Му, за прощението и надеждата. Всичко в него има своето символично значение.
Ап. Павел е удивен от това, че коринтските християни не знаят за какво служи един храм. И те като търговците смятаха, че храмът може да се използва за много цели: да се провеждат богослужения, да се продават животни, да се обменят пари, да се правят сделки. Господ Исус ги изгони, защото храмът има само едно предназначение: да бъде молитвен дом.
Как е при нас? Храмът си е храм. Трябва да бъде предоставян на Духа за обитаване и управление. Иначе става всичко друго, но не и храм. Има храмове, строени единствено с цел да се прославят строителите им, а не Бог. Затова те са празни. Целта е с храма на телата си, на сърцата си, на умовете и волята си да прославим Бога и никой друг. Да връчим ключовете на Святия Дух и да Го поканим да влезе. А влезе ли веднъж, никога да не ни напуска.

Молитва: Благодатни Душе, живей в сърцата ни и ни управлявай по Своята воля. лай да принасяме живи и святи жертви пред престола Ти.

Тема за размисъл: Ако Духът не е в нас, всичко е напразно, колкото и да е бляскаво.

Източни: Божи Дар