Радвайте се, праведници, в Господа: прилично е за праведните да въздават хваление.
Псалом 33:1
Очевидно в този стих става дума за истинските праведници. Както знаем, има и привидни праведници. Понякога е много трудно да решим кои са истински и кои привидни. Нужно е повече време и някакво изпитание, което да свали маските.
Обикновено "праведните" хора са толкова възхитени от себе си, че не спират да се хвалят и не им остава време да хвалят Бога. Те са духовни роднини на фарисеите, които просто не можеха да спрат да се хвалят и направо изпадаха в транс, когато описваха личните си достойнства.
Така едно толкова чисто и красиво нещо като хвалението на Бога може да се превърне в безкрайно неприлично занимание. Неприлично е лъжливи праведници да хвалят Бога. Прилично е истинските праведници да вършат това.
Проблемът не е малък. Историята на християнството буквално гъмжи от примери на лицемерно хваление. Хора, които са водели безкрайно покварен живот, пълен с интриги и коварство, са заставали начело на бляскави религиозни церемонии с величествени хорове и оркестри, с органи и прескъпи одежди. Високопоставени църковни служители със светейши титли са пеели възвишени песнопения в неделния ден, а в останалите дни са вършели дела, от които би се изчервил дори и закоравял грешник...
Не е нужно да се връщаме назад в историята. Представленията на лицемерната праведност се играят и днес. Може би и във вашата църква.
Святият Бог следва да бъде хвален от праведни хора. Останалото е неприличен цинизъм, от който Божието дело търпи огромни щети.
Молитва: Отче, прости ни греховете, очисти сърцата ни и помислите ни, освети живота ни, за да Бъде хвалението ни прилично и достойно за Тебе.
Тема за размисъл: Никой не се радва на хвалбите на покварени хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар