Пришълци и чужденци на света

"Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци на света да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата, да живеете благоприлично между езичниците, така че за каквото ви хулят като злосторници, да могат чрез добрите ви дела, които виждат, да прославят Бога в деня на посещението." 1 Петрово 2:11,12

Петър напомня на читателите си, че те всъщност са чужденци, които нямат граждански права – напомняне, което никога не е било по-необходимо от сега. Чужденците или странниците са хора, които пътуват от страна в страна. Страната, в която в момента се намират, не е тяхната собствена – те са пришълци. Истинската им родина е страната, към която са на път.
Типичният белег на такъв чужденец е палатката. И така, като четем, че Авраам е живял в шатри с Исаак и Яков, трябва да разбираме, че той е разглеждал Ханаан като чужда страна (въпреки,че вече му е била обещана). Той е живеел във временно жилище, защото е очаквал "един град, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог" (Евреи 11:10). Така странникът не се заселва никъде трайно. Той е постоянно на път.
И понеже е на дълъг път, може да носи само малко багаж. Той не допуска да се натовари с много материални притежания. Не може да си позволи да се обремени с ненужен баласт. Той трябва да отхвърли всичко, което пречи на свободата му на предвижване.
Друг характерен белег на странника е, че той се различава от останалите хора наоколо, които живеят трайно в страната. Той не се нагажда към техният начин на живот, към техните навици, а още по-малко към тяхната форма на религия. За християнският странник това означава да приеме предупреждението на Петър да се въздържа от плътски страсти, които воюват против душата. Той не допуска характерът му да бъде формиран от околният свят и да заприлича на него. Той живее в света, но не е от света. Пътува през чужда страна, без да възприема нейният морал или ценностна система.
Когато странникът преминава през вражеска територия, той внимателно се пази да не се побратими с врага. Това би било измяна към неговият Водач. Би било предателство спрямо делото.

Християнският странник пътува през вражеска територия. Този свят не предложи на нашият Господ нищо освен един кръст и гроб. Да са сприятелим с тази система би означавало да предадем нашият Господ Исус. Кръстът на Христос е скъсал всички връзки, които някога са ни свързали със света. Ние не се стремим към одобрението на този свят и не се страхуваме от осъждането му. Странникът бива подкрепян по пътя си от знанието, че всеки ден път го доближава до неговата родина. Той знае, че един ден ще достигне целта си и и тогава всички опасности и трудности на пътя ще бъдат бързо забравени.