
"Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък, или ако поиска риба, ще му даде змия?" Матей 7:9
Разбира се, отговорът на този въпрос трябва да е: "Няма!". Обикновено никой баща не би дал на сина си камък вместо хляб. И съвсем сигурно е, че Небесният Отец никога не би направил това.
Но тъжното е, че понякога ние даваме на ближните си камъни. Например, при нас идва някой в дълбока духовна нужда. А ние изобщо не разбиране какво всъщност го тормози или го изпращаме с някакво повърхностно утешение, без да му кажем за Господ Исус.
"… Той говореше, че обмисля да се оттегли от поста си на министър-председател и да отиде някъде надалеч, за да възвърне душевното си равновесие. Аз го посетих по това време и към края на разговора му подадох шишенце с таблетки, произведени от жито, които съдържаха всички извести витамини. Той прие шишенцето с благодарност, но каза: "Моите проблеми не са от физическо естество." С това, той искаше да каже, че има духовни трудности. Аз трябваше да му разкажа за Божията благодат, но вместо това му дадох хапчета. Той искаше хляб, а аз му дадох камък… Знаех, че зная отговора, но не знаех как да му го кажа. Страхувах се да не навляза в личната територия на великия човек. А освен това трябваше да си припомня лозунга, написан на стената на Сат Тал Ашрам: "Няма място на света, където Исус Христос да не е на място!". Но аз не казах нищо. Прекарах през ума си много неща, поради които се колебаех и несигурността надделя. Подарих му таблетки с витамини, а той всъщност искаше Божията благодат – благодатта и силата, които можеха да изцелят сърцето му."
Боя се, че тази опитност на Д-р Джоунс е твърде добре позната на много от нас. Ние срещаме хора, които са в тежка духовна нужда. Те отронват няколко думи, които широко ни отварят вратата, през която бихме могли да влезем и да им послужим чрез Исус Христос. Но ние не се възползваме от тази възможност. Или набързо залепяме лейкопласта на здравия житейски разум върху духовната им рана, или сменяме темата и заговаряме за нещо незначително.
Господи, помогни ми да се възползвам от всяка възможност за свидетелство за Теб, да вляза през отворената врата. Помогни ми да преодолея несигурността си и да раздавам хляб и благодат винаги, когато са необходими! Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар