“ Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно. „Почитай баща си и майка си” (което е първата заповед с обещание), „за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.” Ефесяни 6:1-3
Една от най-трудните области, в които трябва д а практикуваме смирение , изглежда е отношението родители – деца.
Поради изкривяване на човешката природа ние изглежда обичаме най-малко тъкмо онези, които са ни най-близки. Много вярващи момичета и момчета са разкъсвани отвътре заради враждебността, която изпитват към майките си. А и също толкова момчета не се държат особено прилично с бащите си.
Никой не отрича съществуването на пропаст между поколенията. Но в действителност пропастта е гигантска бездна. Младите се оплакват, че родителите им не ги разбират, че ги потискат, че не вървят в крак с времето и са закостенели.
Но въпреки всичко много младежи чувстват вина и срам за това, че изглежда не могат да надраснат тези модели на поведение и да се държат със семействата си като християни. Ясно им е, че ако с връстниците си или дори с други възрастни могат да общуват мило и приятелски, а у дома са студени и нетърпеливи, това е сериозно поражение в духовният им живот. Изпитват омраза към себе си, понеже често са желали смъртта на родителите си – но е твърде горчиво да си го признаят. Когато Бог дава на Израел десетте заповеди, не е случайно, че една от тях засяга точно тази трудна и деликатна област от междучовешките взаимоотношения. „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог , ти дава.”(Изход 20:12). Павел повтаря тази заповед в Новия завет.
Да почитаме родителите си и да им се покоряваме не означава само да правим това, което те казват, но и да ги уважаваме, да се държим мило с тях и когато е нужно, да се грижим за тях. Павел привежда четири причини за това:
- това поведение е правилно
- служи за доброто на младите хора
- библейско е
- води до изпълнен живот.
Но много момчета и момичета са почти напълно убедени, че това може би важи в други ситуации, но точно при тях не е възможно. Техните родители са твърде властни и ограничени. Но това, което липсва тук е смирение. То би означавало да отидеш при баща си или майка си, или при двамата, и да кажеш: „Вижте, аз съжалявам, че винаги съм се карал(а) с вас. Никога досега не съм ви благодарил(а) за всичко, което сте направили за мен, но сега искам да го направя. Моля ви, простете ми, че винаги съм издигал(а) стени на съпротива срешу вас. С Божията помощ искам да променя нещата от тук нататък.”
Нищо друго не може да допринесе толкова за промяната на враждебното отношение на друг човек като една такава молба за прошка. И когато следващият път се изкушиш да се държиш грубо с родителите си, скоро ще си спомниш пламтящият срам и съкрушение – а това е ефикасна спирачка.
Една от най-трудните области, в които трябва д а практикуваме смирение , изглежда е отношението родители – деца.
Поради изкривяване на човешката природа ние изглежда обичаме най-малко тъкмо онези, които са ни най-близки. Много вярващи момичета и момчета са разкъсвани отвътре заради враждебността, която изпитват към майките си. А и също толкова момчета не се държат особено прилично с бащите си.
Никой не отрича съществуването на пропаст между поколенията. Но в действителност пропастта е гигантска бездна. Младите се оплакват, че родителите им не ги разбират, че ги потискат, че не вървят в крак с времето и са закостенели.
Но въпреки всичко много младежи чувстват вина и срам за това, че изглежда не могат да надраснат тези модели на поведение и да се държат със семействата си като християни. Ясно им е, че ако с връстниците си или дори с други възрастни могат да общуват мило и приятелски, а у дома са студени и нетърпеливи, това е сериозно поражение в духовният им живот. Изпитват омраза към себе си, понеже често са желали смъртта на родителите си – но е твърде горчиво да си го признаят. Когато Бог дава на Израел десетте заповеди, не е случайно, че една от тях засяга точно тази трудна и деликатна област от междучовешките взаимоотношения. „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог , ти дава.”(Изход 20:12). Павел повтаря тази заповед в Новия завет.
Да почитаме родителите си и да им се покоряваме не означава само да правим това, което те казват, но и да ги уважаваме, да се държим мило с тях и когато е нужно, да се грижим за тях. Павел привежда четири причини за това:
- това поведение е правилно
- служи за доброто на младите хора
- библейско е
- води до изпълнен живот.
Но много момчета и момичета са почти напълно убедени, че това може би важи в други ситуации, но точно при тях не е възможно. Техните родители са твърде властни и ограничени. Но това, което липсва тук е смирение. То би означавало да отидеш при баща си или майка си, или при двамата, и да кажеш: „Вижте, аз съжалявам, че винаги съм се карал(а) с вас. Никога досега не съм ви благодарил(а) за всичко, което сте направили за мен, но сега искам да го направя. Моля ви, простете ми, че винаги съм издигал(а) стени на съпротива срешу вас. С Божията помощ искам да променя нещата от тук нататък.”
Нищо друго не може да допринесе толкова за промяната на враждебното отношение на друг човек като една такава молба за прошка. И когато следващият път се изкушиш да се държиш грубо с родителите си, скоро ще си спомниш пламтящият срам и съкрушение – а това е ефикасна спирачка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар