Апостолът

Доналд Джи

Живият интерес към служението на "апостола" се проявява преди всичко във връзка с въпроса има ли апостоли днес или този специален вид служение е престанало с прекратяването на апостолския век. Има един стих в Библията, от който почти можем да заключим, че е имало само 12 апостоли, и че след тяхната смърт това служение е престанало: "И стените на града имаха 12 камъка и в тях имената на 12 апостоли на Агнето." (Откровение 21:14) Въпреки това обаче самият Нов Завет дава названието "апостол" и на други лица. Павел, "великият апостол" не се е числял между първоначалните 12 апостоли. Варнава също се нарича "апостол" (Деяния 14:4,14). В пасажи като І Коринтяни 4:9 и І Солунци 2:6, Павел очевидно свързва Сила и другите съработници със себе си в апостолството. Думата "апостолос" изразява цялото достойнство и сила, които естествено и неразделно са свързани с тази първа и най-велика от всичките христови дарби на служение. Явно е, че е имало и други "апостоли" освен първите 12. Въпросът се разрешава само с приемането на факта, че има разлика между "основни апостоли" и "строители апостоли". За първите се споменава в Ефесяни 2:20, а за вторите в Ефесяни 4:11. Апостолското служение в смисъл на основаване - работа, свързана с поставяне основата на християнската вяра и практика под прякото вдъхновение на Светия Дух - е било поверено на първоначалните 12 апостоли и отдавна е престанало. Всички, които са заставали или биха застанали днес като "апостоли", в смисъл на основатели, притежаващи някое ново, основно откровение, върху което искат да основат някоя нова "църква", могат свободно да бъдат обявени за измамници или пък за побъркани ентусиасти, макар и да са били искрени. В друг смисъл на думата, именно "изграждане" - "назиданието на Тялото Христово" (Ефесяни 4:13), служението винаги е било в Църквата и сме убедени, слава Богу, че то още стои. В този смисъл думата включва служение за изграждане върху веднъж положена основа и постигане чрез това на най-добри резултати в израстване на Църквата. Такова служение не може да бъде ограничено нито от време, нито от място и е необходимо и ценно днес повече от когато и да било. Кои са отличителните черти, по които можем да разпознаем това най-ценно служение? Преди всичко един истински апостол несъмнено притежава и упражнява забележителни дарби. Нещо повече, "апостолът" като че ли обединява в едно всички останали служения. Той споделя вдъхновението на "пророка"; извършва делото на "благовестителя"; познава пастирската "грижа за всичките църкви" и постоянно се изисква от него да поучава. Малцина имат такова рядко съчетание на дарби, но за щастие не липсват съвсем. Господ благодатно е дал забележителни примери за апостолското служение през почти всеки църковен век. Отличителна черта в служението на всеки апостол е способността му да основава църкви. Това включва пионерска работа, отваряне на нова територия за християнска работа, съгласно славното апостолско видение (Римляни 15:20 и ІІ Коринтяни 10:15,16). То не трябва да се смесва с мизерната пародия на служението, в което някои самозвани апостоли се впускат. Те не са нищо друго освен прозелити и крадци на овце. Силата да основеш едно правилно съставено общество е белег, който отличава апостола от благовестителя. Забележете как Павел и Варнава оставят след себе си напълно оформени църкви (Деяния 14:2-32; 15:41; 16:5 и Филипяни 1:1 и др.), които продължават да растат и се развиват и след тяхното заминаване. Те не действат случайно, импровизирано, а целенасочено градят солидна, здрава и организирана общност, която да продължава развитието си и след заминаването им. Какво представлява апостолската власт? Понеже претенциите на мнозина за притежаване на такава власт са причинили сериозни неприятности, е необходимо разглеждането на нейния библейски характер и граници. Първо, тя е свързана със самото естество на забележителните дарби на това служение, защото тези дарби естествено ще предизвикат онова почитание, което доброволно се отдава на онези, които Бог явно е снабдил с особени качества за ръководство. Властта и влиянието на такива хора са логични и естествени, а не своеволни. Истинският водач се приема от хората инстинктивно, а не по принуда. Второ, тя е ограничена и се простира само върху църкви, които апостолът сам е основал, и на които е "духовен баща" (І Коринтяни 4:15; Галатяни 4:19). Ние не виждаме Павел да е претендирал за някаква власт над църквите в Юдея. Всякакъв опит да се създаде върховен управителен чин на т.нар. "апостол" в Църквата, без оглед на тези два главни изисквания - забележителни духовни дарби и бащинско родство в благовестието, е небиблейски и плод на суета. Нека никой не мисли, че понеже някои братя не са официално наименувани апостоли, те не заемат този чин. Апостолството не е название, то е сила. Заблуждават се онези, които мислят, че понеже известни лица сред тях се наричат апостоли, тяхната общност от вярващи образува "апостолска църква" в истинския смисъл на думата. Техните претенции за този чин могат да бъдат правилни, но могат и да не бъдат, обаче верен е фактът, че всички общества от вярващи, които притежават служение на истински апостоли, имат правото да претендират, че притежават този даден от Бога чин. Въпросът по-лесно би се разяснил, ако названието "апостол" се даваше често на тези, които го заслужават; но това от друга страна би ни довело днес до опасни недоразумения. Ако хвърлим поглед към християнската история бихме могли да споменем имена на хора като Джеймс Тейлър, Уйлям Оуд, Уйлям Кари, Джон Уесли, Джордж Фокс, Кълъмба, Августин и много други. Всички те са заемали в своето време истински апостолски чин. И днес също има поле за изява на апостолското служение по един напълно библейски начин. Благодарим на Бога за онези, които не са били непокорни на Божието водителство и дано Бог прибави още към техния брой.

Пророкът

Доналд Джи

Мнозина имат смътно понятие относно същността на чина и служението на "пророка" в църквата. Някои биха искали да ни убедят, че думата "пророк" е просто едно название на проповедника, че всички истински проповедници са пророци, и че всичкото им проповядване е пророкуване. Други просто мислят, че "пророкът" няма какво друго да върши, освен да предсказва бъдещето. Трети, за съжаление, са изопачили този чин, като са се опитали да насочат главните функции на пророка в ръководството на църковни и частни работи. В Новия Завет не се забелязва да е отредено на пророци такова върховно място в ръководството на различни дейности. От друга страна е жалко, че ние вече изобщо не употребяваме названието "пророк" за описване служението на известни братя в Църквата и така се създава впечатлението, че този чин е престанал да съществува днес. "Пророк, в новозаветния смисъл, е онзи, който говори, подбуден от внезапно откровение, дадено в момента. Пророците се отличават основно от учителите по това, че учителите упражняват служение в Духа, като апелират главно към умствените способности на слушателите; докато пророците апелират към съвестта, главно чрез чувствата. Пророците се различават също и от благовестителите по това, че ако и да са мощно прочувствени проповедници, благовестителите не проповядват по необходимост, чрез внезапно моментно откровение. В Ранната църква пророците без съмнение са изпълнявали голяма част от проповедническото служение, като са му придавали значителен елемент от Божествения авторитет и сила, което трябва да е било поразително за слушателите. В това отношение те са били достойни наследници на Йоан Кръстител и на големите пророци - проповедници от Стария Завет. За да разпознаем пророческото служение днес, трябва да обърнем внимание на онези проповедници, които до голяма степен продължават да говорят чрез вдъхновение. Такива проповедници имат особено силно и възвисяващо служение в Духа, макар да се вижда ясно, че те едва ли знаят какво ще говорят, когато стъпват на амвона. Известен пасаж от Словото внезапно блясва пред тях и им дава началната мисъл, с която да започнат, или належащата нужда на някои от присъстващите става причина да им бъде дадено подходящо за случая Божествено откровение върху Словото. Техните изрази обикновено са без всякаква логика и последователност, често дори са нелогични! - при все това те пленяват сърцето чрез изявяването на истината, която докосва съвестта. Също така, те често допринасят и за действително просветление на разума, но това става повече чрез чувствата, отколкото чрез умствените способности. Много пъти пророкът има привилегията да предава на хората самите "чувства" на Духа, който е възприел чрез ходене с Бога в най-тясно общение. Така че е нормално пророкът да бъде обикновено малко прочувствен; това е отличителният белег на неговия чин. Той трябва да има сетива за заобикалящата го духовна атмосфера - като реагира най-благоприятно на съответните слушатели. Ако пророкът има силата да убеди със словото си онези, които не са отзивчиви, това ще бъде истинска мярка за Божественото му вдъхновение. Такива са били големите проповедници - пророци от Стария Завет. При новозаветния период канонът на Свещеното Писание не е бил в сегашната си завършена форма. В ранните църкви отначало не е имало Писания, отразяващи истините на Новия Завет, които са били така жизнени за тях. Тогава тези истини са били в процес на окончателно откриване чрез духа "на светите Негови апостоли и пророци". Служението на пророците, които са изявявали откровения на Божествени истини чрез Святия Дух, наистина е било от голяма стойност. Църквата по един много действителен начин се е изграждала върху основата на апостолите и пророците (Ефесяни 2:20). На Йоан, Павел и другите новозаветни автори, чрез откровение са били дадени онези с нищо несравними писания, които са били записани под прякото и лично вдъхновение на Святия дух. Така е било завършено славното и непогрешимо откровение на писаното Слово Божие. От тогава насам чинът на пророка съществува, не за да прибави нещо върху съвършеното откровение на Писанието, но за изграждане и назидание на Тялото Христово чрез едно вдъхновено служение. Това служение под ръководството на Святия Дух тълкува Свещеното писание в нова светлина и с нова сила за правилното му разбиране, приемане и прилагане в живота от всяко поколение.

Благовестителят

Доналд Джи

За хората, притежаващи този Божествен дар, цялата Библия е съсредоточена върху това единствено послание: спасението в неговия най-прост смисъл. В боговдъхновеното Слово Филип стои като образец на благовестител и наистина е щастие, че в Деяния 8 глава имаме такъв богат материал. В служението на Филип чудесата - изцеления заемат важна част. Ето защо, не можем да не се чудим на онези, които се хвалят със своята вярност към Писанията, а силно се противопоставят и осъждат благовестителите, които и днес се молят за изцеление на болните. Сам нашият Господ е практикувал тези методи и лично е изпратил седемдесетте с изричното заръчване да правят и те същото (Лука 9:10). В Словото ясно е изложено, че това е главната причина, поради която хората са внимавали в онова, което Филип казва (Деяния 8:6). Очевидно Бог го е снабдил със специални дарби, необходими за служението му. Чудесата привличат и приковават вниманието, но проповядването на Словото обръща и спасява. Филип не предизвиква просто сензация, задоволявайки се само с привличането на множествата. Той проповядва здравата евангелска истина и именно чрез вяра в нея хората се спасяват. Основната цел на истинския благовестител е да "проповядва Словото" независимо от това, какво значение и място се дава на личното свидетелство, на изцеления и други съобразени с Библията действия. Обръщението е лично действие. Всяко новорождение е нещо лично между човешката душа и Бога. Несъмнено в това се състои върховният дар на истинския благовестител - силата да довежда отделни души, били те в тълпата или не, до лично решение. Пророкът може да разчувства сърцата на множествата, учителят може да ги обучи, а специалния дар на благовестителя е чрез Божията благодат да склони личната воля веднага да се подчини на Христа. Кой не би поревнувал за такъв дар? Кой не се е чувствал дълбоко развълнуван, когато го е виждал в действие? Определеният дял на благовестителя е да бъде постоянно в движение. Ако се установи на едно място, може би ще върши добра работа, обаче в никоя друга област няма да получи този плод, който може да получи, ако следва Божието призвание. Това служение не лишава служителя от домашни и семейни радости. Филип е бил женен. Очевидно той е имал установен дом в Кесария и най-малко 4 деца. Едно от най-прикритите изкушения за истинския благовестител е естественото желание за "установяване", което може да спре подтика за благовестие на нова почва. Наистина, не всеки от нас е призван от Бога за това служение, обаче, когато истинският благовестител съблюдава своята голяма отговорност, той извършва още едно служение в Тялото Христово, като чрез своята гореща ревност за души подбужда и вдъхновява всеки член към нови усилия да "проповядва Словото на всяка твар"(Марка 16:16).

Пастирът

Доналд Джи

Стихът в Ефесяни 4:11 е забележителен с това, че той е единственото място в новия Завет, където се споменава за "пастири", макар този чин да е най-популярен днес в християнското служение. Главната задача на пастирът е да бъде "овчар" на Божието стадо. Когато в първи век вярващите започнали да се оформят в местни общества или "църкви", естествено е възникнала нуждата от някои, които да поемат отговорността и грижата за надзираване на стадото. Необходимо е било тези хора да се установяват там, където е било обществото, докато апостолите и другите служители е трябвало да пътуват от място на място. Не е имало църква, която да не е почувствала нуждата от такова служение. Винаги е имало необходимост от служители, които разумно и опитно да надзирават църковните събрания, за да става всичко "благоприлично и порядъчно", които да "държат вярното Слово" и "да могат да увещават", които да пазят стадото от вълци - "лъжливи учители". Също така се появява необходимостта от лична грижа за членовете във време на особени лични нужди. Всяка църква има нужда от нежната грижа за всички души, за които тези духовни водачи в дома Господен ще трябва да дават отчет. Над всичко това обаче главната им задача е да "пасат стадото", защото колкото по-добре нахранено е то, толкова по-трудно може да се поддаде на духовно боледуване. За да бъде успешно пастирското служение се изисква да е на лице истински дар от Бога; това трябва да се схване добре. Необходим е дар от Бога в ръководенето на събранията, за да се поддържа всичко "в Духа", така че неправилното и фанатичното да бъде забелязвано и отстранявано, а доброто и полезното да се насърчава, за да се поддържа потокът на благословение. Необходими са известни организаторски способности; изискват се търпение и тактичност за вникването в личните проблеми на отделните хора, които образуват едно общество. Извънредно важна част в пастирското служение са посещенията на домове и личности, обаче това изисква един истински дар, за да може човек добре да общува с различните хора и да им вдъхва доверие. За задоволяването на всички тези нужди в църквата, наред със специфичните дарби, е необходима още и всеотдайна любов към Божието стадо. Пастирът трябва да има сърцето на овчаря. Има ли го, непременно ще успее, но без него - не. То обаче е дар от Бога и над всички други белези, е най-сигурният признак, че някое лице е подарено от Христа на Църквата, за да бъде един от пастирите на Божието стадо. Щастливи са онези църкви, които имат верни пастири за назидаване на души, макар и без блестящи ораторски способности. Господ може да запълни тази нужда чрез някой друг от своите служители, обаче и най-бляскавите резултати от благовестието могат да пропаднат, поради липсата на благочестиви водачи, способни и готови да се грижат за новородените души. "Добрият пастир живота си дава за овцете" (Йоан 10:11). Това изявление на апостолът представлява най-великата мисъл за пастирското служение. Това е самата есенция на пастируването, защото добрият пастир наистина трябва постепенно да умира, за да живеят овцете. За лъжливите пастири е казано тъкмо обратното - те пасат себе си. Човек, който заема пастирски чин за своя лична облага: за пари, за слава или за положение, е най-голямото противоречие на дълбоката истина, на която се основава това служение. Между най-благословените дарове, с които Христос дарява Църквата, са и хората, за които Господ може да каже, че те са пастири според сърцето Му, които ще пасат стадото със знание и разум.

Преследвачите на Бога

Томи ТЕНИ

Преследвачите на Бога излизат извън времето и културата. Те имат всевъзможен произход. Идват от всички епохи... от Авраам, скитащия животновъдец, до заекващия Мойсей, който бе осиновен, и Давид - овчаря. С течение на времето продължават да изникват нови имена: Жана Гийон, Ивън Робъртс, Уилям Сиймор - известен от Азуса стрийт - до наши дни. Наистина, само историята може да ни разкрие имената на търсачите на Бога, но тях ги има. Вие един от тях ли сте? Бог само чака да бъде хванат от някой, чийто глад надхвърля пределите му. Преследвачите на Бога имат много общи неща помежду си. На първо място, нямат стремеж да се установят на някоя прашна истина, известна на всички. Те търсят свежото присъствие на Всемогъщия. Понякога техният устрем кара съществуващата църква да повдига вежди, но обикновено такива хора я възвръщат от място на сухота към Неговото присъствие. Ако сте преследвачи на Бога, няма да сте удовлетворени да следвате само дирите Му. Ще ги следвате, докато не навлезете в Неговото изявено присъствие. Разликата между Божията истина и откровението е много проста. Истината е там, където Бог е бил. Отклонението е там, където Той е. Истината представлява Божиите следи. Това е Неговата пътека, но към какво води тя? Води до Него. Навярно множество хора са доволни да разберат къде Господ е бил, но на истинските търсачи на Бога не им стига само да изучават Божията пътека, Неговите истини; те желаят да познаят Него. Искат да знаят къде е Той и какво прави точно сега. За съжаление, днес голяма част от Църквата наподобява някой пословичен детектив, който държи лупа з ръка и разследва къде Бог е бил. Разбира се, ловецът може да разбере много неща, като изучава следите на животното. В състояние е да определи в коя посока е отишло, преди колко време е минало край съответното място, колко тежи, дали е мъжко или женско и т.н. Колко жалко, че Църквата днес прекарва безброй много часове и изразходва голяма енергия в дебати къде Господ е бил, колко тежък е бил тогава и дори какъв е Неговият пол. За истинските преследвачи на Бога всички тези неща са несъществуващи. Подобни хора желаят разпалено и горещо да следват тая пътека на истината, докато не стигнат до мястото на откровение, където Той обитава в настоящия момент. Преследвачът на Бога може да бъде заинтригуван от някоя прашна истина и дори да се ентусиазира до /известна степен да определи тежестта на кабод или славата, която е преминала по пътеката, както и времето, когато това е станало. Ето тук е проблемът. Преди колко време е било това? Истинският преследвач на Бога не е доволен да знае някоя отминала истина, той трябва да има настоящата истина. Преследвачите на Бога не искат само да учат от остарелите страници какво Господ е правил, но изгарят от желание да видят какво Той прави точно сега. Съществува огромна разлика между настоящата истина и отминалата истина (Вж. ІІ Петрово 1:12). Боя се, че по-голямата част от това, което Църквата е изучавала, е отминала истина, и много малко от нещата, които знаем, са настоящата истина. Ако искате да разпознаете истинския преследвач на Бога. мислете си за силен вик, лай, преследване на следа с ентусиазъм и вълнение. Само дайте на тези преследвачи да подушат, че Господ е наблизо и гледайте какво става. Както казва Библията, дъхът на водата задвижва много неща (Вж. Йов 14:9). Подобно на хрътки, пуснати по следа, тези хора са най-щастливи, когато достигнат плячката си. В този случай тяхната плячка е изявеното Му присъствие. Всичко, което мога да кажа, е следното: аз съм преследвач на Бога. Такива са и много други, които са имали срещи с Него. Защо не се присъединиш към нас? Ние просто искаме да сме с Него.

Истинската и фалшивата религия

Джонатан ЕДУАРДС

Решаващият въпрос за човечеството и за всеки отделен човек е следният: Кои са отличителните характеристики на хората, които са поели пътя към Бога? Или казано по друг начин: Какво по същността си представлява истинската религия? Каква трябва да бъде личната религия на човека пред лицето на Бога? Трудно е да се даде обективен отговор на такъв спорен въпрос. Толкова добри и толкова лоши неща съществуват паралелно в църквите и в отделния християнин, че признавам, има нещо много мистично във всичко това. Но такова трудно за разбиране съчетание съвсем не е нещо ново. Съвсем не е ново това, че една фалшива религия може да се разгърне по време на съживления, както и сред истинските вярващи да се появят лицемери. Смесването на фалшивата религия с истинската е най-силното оръжие на Сатана срещу каузата на Христос. Ето защо трябва да се научим да разграничаваме истинската от фалшивата религия - да правим разлика между чувствата и преживяванията, които служат за спасението и имитациите, които са външно привлекателни и благовидни, но лъжливи. Неумението да се прави разлика между истинската и фалшивата религия, води до ужасни последици. Например: Мнозина извършват фалшиви ритуали пред Бога, вярвайки, че Той ги приема, когато всъщност ги отхвърля. У мнозина Сатана създава измамно чувство за състоянието на техните души. Така той ги погубва за вечността. Той ги въвежда в заблудата да си мислят, че са изключително святи, докато в същото време са най-безочливи лицемери. Сатана съсипва вярата на истинските вярващи. Той я изопачава и ги кара да охладнеят в своите религиозни чувства. Други пък обърква с големи трудности и изкушения. Откритите врагове на християнството се чувстват поощрени, когато видят Църквата така покварена и объркана. Хората вършат грях зад прикритието на илюзията, че служат на Бога. Така те могат да грешат без задръжки. Сатана разделя Христовите хора, като ги изправя едни срещу други. Християните се карат помежду си с голяма разпаленост, която вземат за духовна страст. Християнството се свежда до безполезни препирни. Когато християните видят ужасните последици от приемането на фалшивата религия за истинска, душите им стават неспокойни, не знаят накъде да се обърнат и какво да мислят. Мнозина започват да се съмняват дали има нещо вярно в християнството въобще. Разпространяват се ересите, неверието и атеизмът. Поради тези причини жизненоважно е да направим всичко, което можем , за да разберем същността на истинската религия. Докато не направим това, не можем да очакваме никое съживление да бъде трайно и ще постигнем малко добро с религиозните дискусии и дебати, защото няма да знаем за какво по-точно спорим. Учението на ап. Петър ни казва, че истинската религия се съдържа главно в осветените чувства, като набляга на духовните чувства на любов и радост. Кой би могъл да отрече, че истинската религия се състои главно от чувства - от бурни и енергични проявления на волята? Религията, която Бог изисква от нас, не се съдържа в слабите, бледни и безжизнени стремежи, които едва ни извеждат от състоянието на безразличие. Истинската религия е нещо могъщо и нейната сила въздейства първо на сърцето. Затова и в Писанието истинската религия е наречена "силата на Божественото", за разлика от външните проявления, които са само форма "имащи вид на благочестие, но отречени от силата му"( II Тимотея 3:5). Ето защо мнозина чуват Божието Слово, в което се говори за безкрайно важни неща - за Бог и Христос, грях и спасение, рай и ад - и въпреки това никаква промяна не става в техния начин на мислене и поведение. Словото не е докоснало техните чувства. И наистина смело мога да кажа, че никоя духовна истина не е променила човешкото мислене и поведение, ако не е събудила чувствата на човека. Нито един грешник не е почувствал стремеж към спасение, нито един християнин не се е отърсил от духовния хлад, ако не е успял да почувства истината дълбоко в сърцето си. Такова е значението на чувствата!

23 канал "псалм"

Телевизорът е моят пастор. Не ще ми липсва духовен растеж. Ще се наслаждавам в свободното си време на удобното кресло, така че няма да мога да правя нищо повече за Исус и за другите хора. Той ще ме води в много добри предавания и ще ми помогне при това да изпусна призванието си. Освежава ме с много светска информация и ме отклонява от четенето на Библията. Ще ме води по улицата на тъпоумието и на духовното бездействие. И даже да стана на 100 години, нищо не би могло да ме отклони от моя телевизор, тъй като той е всеки ден с мен. Неговият тон и картина ме утешават. Той приготвя пред мен много развлечения и ме държи на разстояние от семейните ми задължения. Изпълва главата ми с идеи, които нямат нищо общо с Божието слово. Наистина нито добро, нито милост ще ме следват през целия ми живот, тъй като телевизорът ми оставя твърде малко време, за да върша Божията воля и аз ще остана в дома на телевизията завинаги.

Арно Бакхаус от книгата му "Смей се и целият свят ще се смее с теб. Хъркай и ще спиш сам".

Превод: Ваня Иванова

Бог не играе на сляпа баба

Днес някои са се нагълтали с мъдрост и си позволяват да правят съждения за Бога.

Мото: "Никой човек не е виждал Бога, и така, затова няма Бог."

Тази залежала стока от кутията с молци на атеистичната пропаганда не може да разколебае един християнин, тъй като изречението "Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в обятията на Отца, Той Го изяви" се намира в Библията, Йоан 1:8.

Затова Исус изяви, че говори от Бога. За сравнение Той казва: Божието царство прилича на перла, която човек трябва да намери. Който иска да познае Бога, трябва да Го търси и то по правилния начин, не с главата, но с цялото си сърце. И трябва да Го търси на правилното място. Наистина Бог е навсякъде, във всеки храст и всяко растение. Но Той никога не е казал: Търсете ме в храстите и растенията, а търсете Ме в Христос. Това е единственото място, където човек може да намери Бога със сигурност.

Бог не си играе с нас на сляпа баба. Той не ни оставя в недоумение дали Го има и как да Го намерим. Той изрично е обещал, "Ако Ме търсите с цялото си сърце, ще Ме намерите".

Успех в търсенето!

Послеслов: Ето телефонният номер на Бога 5015: "Призови ме в ден на напаст и Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш" (Псалм 50:15).

Автор: Тео Леман от книгата му "Престани да мрънкаш, а започни да живееш".

Превод: Ваня Иванова

ЕДИНСТВОТО

Никъде в Библията не се казва, че ние трябва да създаваме единство. Но ни е заповядано да поддържаме единството, което вече съществува. Павел ни наставлява да поддържаме “единството, което дава Духът” (Еф. 4:3, NEB). Нашата задача не е да изобретяваме единството, а да го признаваме.

Аз имам две сестри и един брат. Ние сме братя и сестри, защото имаме едни и същи родители. Сигурен съм, че на моменти не им се е искало да са ми братя и сестри, но те не са имали избор.

Нито пък ние имаме. Когато някой нарича Бог свой Баща, а Исус свой Спасител, той е мой брат или сестра – независимо от името на неговата деноминация или църква.

И между другото имената, с които толкова парадираме не съществуват на небето. В книгата на живота не се цитира името на деноминацията ти. Защо ли? Защото не деноминацията те спасява. И ми е чудно след като на небето няма деноминации, защо тук на земята има?

Какво ще стане – сега, знам, че тази идея е налудничава – но какво ще стане, ако всички църкви се съгласят на определена дата да променят имената си и да се казват вече само “църква”? Какво ще стане, ако премахнем всички деноминационни обозначения и станем просто “християни”? Така, когато хората си избират в коя църква да ходят, няма да я избират по надписа отвън, а по сърцата на хората вътре. А когато ни попитат в коя църква ходим, няма да рецитираме някакъв етикет, а само ще назоваваме адреса.

Тогава християните няма да са известни с това, което ги разделя, а с това, което ги обединява – нашият общ Баща.

Налудничава идея? Може би.

Но мисля, че на Бог ще му хареса. Та тя по начало си е негова...

Из “Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо

http://www.menorapress.com/new.html

Желание за живот

Аз искам да живея като всеки. Затова преглъщам послушен моите таблетки за сърце, мажа си маргарин върху хляба и спя осем часа. Пренощуването върху дъски с пирони изпълнявано от факирите е противоестествено и противно на Бога. Сам Бог ни е дал инстинкт за съхранение.

Желанието за живот е естествено и точно в това се състои голямата опасност. Здравословният копнеж към щастие може да се обърне и в порочен ламтеж. Стремежът да имаш все повече и повече, винаги те прави все по-недоволен. Така човек изпуска и изгубва живота, който търси.

Исус не иска да принадлежим към губещите. Той иска да ни направи победители и печелещи. Неговият горещ съвет е, че даването е по-благословено от вземането. Печалба чрез даване? Намиране чрез изгубване? Логиката на Библията е по-различна от логиката на нашите математически книги. Обаче тя функционира в практиката като таблицата за умножение.

Уилям Буф, основателят на Армията на спасението, е казал: “В какво се състои тайната на нашия успех?” Отговорът е: “Давам на Бога всичко, което има в Уилям Буф.”

Това беше отговорът на един печелещ.

Пътищата, по които Бог ни води, никога няма да завършат така, че ние да загубим, а напротив да спечелим.

Автор: Тео Леман, от книгата му “Престани да мрънкаш, а започни да живееш”.

Превод: Ваня Иванова

КРЪСТЪТ

Млад мъж беше в края на силите си и не виждайки изход, падна на коленете си в молитва. “Боже, не мога да продължа – каза той. – Имам да нося прекалено тежък кръст.” Бог отговори: “Сине мой, ако не можеш да понесеш неговата тежест, просто остави кръста си в тази стая. След това отвори онази врата и си избери който и да е друг кръст.” Мъжът беше изпълнен с облекчение и каза: “Благодаря Ти, Боже.” След това направи така, както му беше казано.

Като влезе в стаята, той видя много кръстове - някои толкова големи, че върховете им не се виждаха. Тогава забеляза малко кръстче, подпряно на отдалечената стена. “Бих искал този, Боже” – прошепна той. И Бог отговори: “Синко, това е кръстът, който ти току-що остави.”

Когато проблемите в живота изглеждат непреодолими, това ни помага да се огледаме наоколо и да видим с какво трябва да се справят другите хора. Тогава ти ще видиш, че си по-щастлив, отколкото си си представял.

Моите молитви предизвикват промени

От Джеси Шнор

Моля се за света от тригодишен. Аз съм просто едно дете, но родителите ми и пасторът ми казват, че моите молитви предизвикват големи промени. Аз вярвам, че това наистина е така.

Моля се, когато съм сам, със семейството си, в неделното училище или на молитвени събрания в нашата църква. Понякога с други деца окачваме карта на света и се молим за децата по целия свят. Това ми помага да съм благодарен, че познавам Исус и че живея в християнско семейство.

Когато бях на осем години, имаше ужасен вирус в Заир, Африка, който убиваше стотици деца. Аз седнах и се молих, и плаках за тези деца.

След известно време се успокоих и се зарадвах. Просто знаех, че Бог ме е чул и отговаря на молитвата ми. Това беше ново за мен – да се чувствам така заради страданието на болните деца. Пасторът ми каза, че това е истинско ходатайство – да се молим с истинско състрадателно сърце за ситуации или хора, които дори не познаваме.

И така, три дена по-късно видях заглавие в един вестник: “ВИРУСЪТ В ЗАИР, АФРИКА – АРЕСТУВАН”. Тази новина се разнесе чрез телевизията и радиото по целия свят.

Знам, че молитвите ми помогнаха да бъде спасен животът на много деца. Благодаря ти, Исусе!

Превод от английски: Кристиана ЕНЧЕВА

“От Мен беше това”

От ръкопис на едно неизвестно лице, намерен в Русия през 1942 г.

Дали някога си мислил, че всичко, което те засяга, еднакво засяга и Мен? Понеже всичко, което засяга вас, засяга зеницата на окото Ми. Ти си скъп в очите Ми, дълголетен и Аз те обикнах, затова Ми доставяше голяма радост да те възпитавам.

Когато те сполетяха изкушенията и те връхлетя врагът като река, Аз искам да знаеш – от Мен беше това. Твоята немощ има нужда от Моята сила и твоята безопасност се заключава в това да Ми дадеш възможност да воювам заради теб.

Ти се намираше в трудни обстоятелства, сред хора, които не те разбираха и не зачитаха това, което ти беше приятно или неприятно, хора, които те оскърбяваха – от Мен беше това. Аз съм Бог. Аз разполагам с твоите обстоятелства. Ти не случайно беше на това място. Това е точното място, което Аз съм ти предназначил. Нали ме помоли да те науча на смирение? Тогава разбери – Аз те поставих в такова училище, където този урок се научава. Средата, в която се намираш и живеещите с теб само изпълняват Моята воля. Аз допускам те да те оскърбяват.

Помниш ли, когато имаше парични затруднения и ти беше трудно да свържеш двата края? – от Мен беше това. Защото Аз разполагам с твоето портмоне. Аз желая да прибягваш към Мен и да бъдеш в зависимост от Мен. Моите богатства са неизтощими. Аз искам да се уверяваш в Моята вярност и във верността на Моите обещания… За да не се причислиш и ти към тези, на които беше казано: “Вие не сте вярвали в Господа, вашия Бог!”

Спомняш ли си колко тежки бяха нощите на скърбите? От Мен беше това. Аз съм Мъжа на скърбите, изпитал болките и страданията. Аз ги допуснах в твоя живот, за да прибягваш винаги към Мен и да намериш вечната утеха.

Излъга се в свой близък, комуто беше разкрил сърцето си? От Мен беше това. Аз допуснах това разочарование, за да се докосна до теб, за да разбереш, че най-добрият ти приятел съм Аз.

Беше наклеветен?... Остави на Мен всичко и само по-близко се прилепи до Мен… единственото ти прибежище. Аз ще изведа твоята правота и справедливост към пладне.

Разрушиха се плановете ти… беше изморен и паднал духом… и това бе от Мен. Направи си планове и ги донеси при Мен да ги благословя. Искам всичко да оставиш в ръцете Ми, за да мога Аз да се разпореждам с твоите обстоятелства.

И тогава отговорността ще падне върху Мен, защото твърде тежък е този товар за теб, а и ти самичък не можеш всичко да поправиш. Ти се човек активен, но без Мен не можеш да извършиш нищо богоугодно. Бъди мое оръдие!

Мечтаеш да извършиш нещо особено за Мен, но вместо това легна болен и изнемощял? – от Мен беше и това. Когато си потънал в работа, не мога да привлека вниманието ти към Самия Мен, а Аз искам да те науча на най-дълбоките Си мисли и на това, че ти си на служба при Мен. Едни от най-добрите Мои слуги са ония, които откъснати от външната дейност, са се научили да владеят оръжието на непрестанната молитва.

Призован си неочаквано да заемеш трудно и отговорно положение? – Отивай, уповавайки на Мен! Аз ти връчвам тези трудности, защото заради това, че уповаваш на Мен, Аз ще благословя делата ти и всичко, което се върши от теб. Днес влагам в ръката ти този съд със свещен елей – Моето благословение. Ползвай се свободно от него, чадо Мое. Всяко възникващо затруднение, всяка дума, която те наскърбява, всяка пречка в работата ти, която би предизвикала в теб чувство на досада, всяко откриване на твоята немощ или неспособност, нека бъдат помазани с този елей. Помни, че несполуките са Божие наставление. Всяко жило ще се притъпи, ако се научиш да виждаш във всичко, което те докосва – Мен. Затова скрий дълбоко в себе си тези слова, които днес ти открих. От Мен беше това. Защото това не са празни думи. За теб това е… твоят живот.

Самотното момиченце

Босо и мръсно, малкото момиченце стоеше в парка и наблюдаваше хората да минават. Тя никога не се опита да ги заговори, тя никога не каза дума. Много хора преминаха, но нито един не погледна към нея, никой не спря, включително и аз.

На следващия ден аз реших да се върна в парка, любопитен дали малката девойка ще бъде още там. И точно на същото място, на което тя беше вчера, тя седеше на високо, с най-печалния поглед в очите й. Но днес аз не можех да я отмина просто така, заинтересован само от моите неща. И така се озовах вървящ към малката девойка. Защото както всички ние знаем, парк, пълен със странни хора, не е място за малки деца да играят сами. И като се отправих към нея, аз успях да видя, че гърба на момичето беше деформиран. Разбрах каква беше причината хората просто да отминават и да не правят никакво усилие да покажат, че ги е грижа. Като се приближих, малката девойка леко понижи погледа си, за да избегне моят вторачен поглед. Аз можех да видя формата на нейния гръб по-добре. И той беше гротесково оформен в гърбава форма. Усмихнах се, за да й кажа, че всичко е наред, че бях там, за да помогна, за да разговаряме. Седнах до нея и започнах с едно простосърдечно "здравей". Малката девойка беше потресена и заекващо каза тихо "здравейте" след дълго взиране в очите ми. Аз се усмихнах и тя срамежливо отвърна с усмивка. Ние говорихме докато стана тъмно и паркът беше напълно празен. Всеки си беше отишъл и ние бяхме сами. Попитах девойчето защо е толкова тъжно. Малкото момиченце погледна към мен и каза: "Защото съм различна". Аз веднага й казах: "Това си ти!" и се усмихнах. Тя стана дори по-тъжна и каза: "Знам".

"Малко девойче" - казах аз, "ти ми напомняш на ангелче, сладко и невинно". Тя погледна към мен и се усмихна бавно, изправи се и каза: "Наистина ли?"

"Да, миличка, ти си като малък ангел-хранител, изпратен да наблюдава всички тези преминаващи хора". Тя кимна - "да" и се усмихна, след което, тя разпери крилата си и каза: "Аз съм. Аз съм твоят ангел-хранител", с блясък в очите й. Аз онемях, сигурно ми се привиждаха разни неща. Тя каза: "И когато ти започна да мислиш за някой друг, освен за себе си, моята работа тук беше свършена". Аз се изправих веднага и казах: "Чакай, защо тогава никой не спря да помогне на един ангел?" Тя погледна към мен и се усмихна: "Ти си единственият човек, който може да ме види", и така тя изчезна.

Когато си мислите, че вие сте всичко, което имате, помнете, вашият ангел винаги ви наблюдава.

* Неизвестен автор

Превод от английски: Кристиана Енчева, Девин

СЪСТЕЗАНИЕТО

Това беше денят на голямото състезание на Сам. Той се опита да се усмихне. Не беше лесно, когато стомахът ти се свива от страх. Моментът беше дошъл. Стадионът никога не беше събирал такава тълпа. Техните поздрави и викове се чуваха силно. Обикновено беше толкова тихо, когато той тренираше. Но тогава беше рано – преди денят да започне. Сам гледаше как слънцето осветява пистата и си спомни, че трябва да гледа само напред, никога назад. Беше същият маршрут – ден след ден. Приятелите му се смееха заради това, че няма време за игра. Но Сам просто трябваше да даде най-доброто от себе си и да подготви своето тяло и мускули за това изпитание.

Чу името си силно и ясно. Най-после! Пистолетът гръмна и той затича от старта. Беше пред всички в първия кръг. Сега трябваше да забави малко, темпото беше прекалено бързо. Той трябваше да бъде разумен, имаше да пробяга още много кръгове. Ветрецът подухваше леко. Когато Сам се концентрира, намери нови сили. Сега това стана състезание за оцеляване и издръжливост. Той избягваше всяко отклоняване от своя коридор за бягане. И точно когато изглеждаше, че това никога няма да свърши, на следващия завой се показа финалът. Всичко зависеше от този последен устрем. И изведнъж всичко свърши. Свърши за миг. Краката му се подкосиха и той падна по лицето си. Тогава дойде вкусът на поражението от загубата на състезанието.

Тълпата викаше, изправена на крака, готова да поздрави победителя. Те видяха как Сам се подхлъзна и падна. Някои започнаха да се чудят защо изобщо се беше опитал. Сигурно лекарят ще каже, че той никога няма да може да тича отново. Защо просто не беше оставил всичко и не се беше забавлявал? Какво го накара да тренира и да тренира, за да изгради силата си и да не бъде доволен, докато не пробяга разстоянието? Те гледаха, докато Сам се гърчеше в болка и се опитваше да стане – отново… и отново… и отново. Някой извика: “Ти можеш да успееш, синко!” И той накрая стана и тръгна - стъпка по стъпка.

Момчетата, които бяха финиширали, се отдръпнаха, впечатлени от усмивката на Сам и от това, че той не каза нищо. Неговата цел беше да пробяга това разстояние. И той се отправи към финалната линия с вдигната глава. Един глас запя училищния химн и скоро и други се присъединиха. Чуваше се високо и ясно “Напред ний вървим”, докато Сам бавно пресичаше финала. Сега всеки знаеше, че момчето е вече мъж. Всичко, което се случи с него, бе започнало с думите “Аз мога!”. Беше вярно, че загуби състезанието този ден, но това, което научи, той никога нямаше да го забрави. Победата не означава винаги да печелиш наградата, защото това е краткотрайно. Важното е да бъдеш смел. Важното е да имаш цел и мечта, без значение колко непостижими изглеждат те. Важното е да работиш всеки ден и да издигаш погледа си, като знаеш, че с Божията помощ ти можеш да победиш различията и да достигнеш височините. Може би някой ден стадионът ще е посветен на името на Сам - момчето, което загуби състезанието, но спечели играта.

Превод от английски:

Кристиана ЕНЧЕВА

ТОВА ЛИ НАПРАВИ ИСУС ЗА ЦЪРКВАТА СИ

ТОВА ЛИ НАПРАВИ ИСУС ЗА ЦЪРКВАТА СИ

„Сега ще ти направя едно предложение. Искам да станеш моя съпруга. Но имам няколко условия. Първо, искам добре да разбереш, че обичам майка си повече от теб. Е, това е съвсем естествено, защото я познавам от по–дълго време.

Второ, ако настъпи криза и се нуждаем от взимане на някакво важно решение, аз, разбира се, ще се посъветвам с баща си, вместо с теб. Ти все още си толкова млада и неопитна, докато баща ми е по–възрастен и е много мъдър. Той отговаря за бизнеса, в който искам да се докажа. Затова, нали разбираш как се чувствам?

Трето, ще запазя стаята си при родителите ми, защото смятам да прекарвам по–голямата част от времето си в дома им. Семейството ми е много сплотено и мисля, че трябва да запазя това единство независимо че ще се оженим. Моите девет братя и сестри означават много за мен и съм убеден, че няма да имаш нищо против, ако прекарвам по–голямата част от времето си с тях. Надявам се, че нямаш нищо против да оставаш сама.

Четвърто, да сме наясно и по въпроса за собствеността. Трябва да разбереш, че имам изключителни права. Ако приемеш предложението ми за женитба, ще подпишеш законни документи, че се отказваш от всякакви претенции към собствеността или парите ми. Трудно ми е да се сбогувам с парите си. Сигурен съм, че умно момиче като теб ще може да си намери работа, с която да се издържа.

О, да, още нещо. Не понасям болести, сълзи и мъка. Затова не очаквай след като се оженим да проявявам някаква симпатия или внимание към теб. Нуждая се от съня си и не искам да ме занимаваш с проблемите си. Носи си кръста и горе главата!

Но аз искам да си моя съпруга и като такава поемаш пълната отговорност за нашите деца, храната и всички домакински задължения, за да съм свободен да посветя цялото си внимание на майка си, баща си, братята и сестрите си, притежанията и бизнеса си.

Ти си хубаво момиче и съм сигурен, че ще се споразумеем. Ще ми кажеш ли „да"? Ако се съгласиш да се оженим, ще попитам майка си дали мога да се оженя за теб. Ако има сватба, твоето семейство ще поеме всички разходи по нея."

Автор: Артър Л. Бийц

УСМИВКАТА

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живе. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.
Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.
Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.
Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.
Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.
Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”
През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”

Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот. Хора идват в нашия живот с причина или без, остават за сезон или за цял живот. Прегърнете всички еднакво!

Превод от английски: Кристиана ЕНЧЕВА

ЗА ЛЮБОВТА

Ще дойде ден , когато хората ще покорят
пространството , ветровете , приливите и гравитацията
и Бог ще ги дари със сила да се покорят на любовта.
Тогава , за втори път в историята на света ,
хората ще открият огъня.

Всеки може да бъде велик... , защото всеки може да прави услуги.
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце , пълно с милосърдие.
От душа , направлявана от любов.

Общоприето е схващането , че човек се чувства наранен , когато не получава любов.Но не това ни наскърбява . Болката започва , когато не даваме любов.Родени сме , за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов , създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов.Светът ни кара да вярваме , че нашето добруване зависи от хората , които ни обичат. Но това е изопачено разбиране , причина за много от нашите проблеми . Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов.Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна . Въпросът е какво даваме !

Насочеността

Êîëîñÿíè 3:1

Åäíà ìëàäà æåíà ñïîäåëèëà â ïèñìî äî ñâîÿ ïðèÿòåëêà: “Èñêàì íåùî, íî íå çíàÿ êàêâî.Óìúò ìè íå å äîñòàòú÷íî àêòèâåí, çà äà ñè íàïðàâè ïëàí. Âèíàãè ñúì æèâÿëà â ìíîãî òÿñíà ñôåðà, íî ñòðóâà ìè ñå, ÷å òðÿáâà äà ïðåäïðèåìà íåùî. Óìúò ìè èñêà ðàçâèòèå, ìèñëèòå ìè ñå íóæäàÿò îò âîäèòåëñòâî, íî àêî íå ïî÷óâñòâàì, ÷å ïúòÿò å èíòåðåñåí, åíòóñèàçìúò ìè îòñëàáâà ñêîðî. Ìîæåø ëè äà ìå ïîñúâåòâàø íåùî?”

Íÿìà äà èìà áåçöåëíîñò â ñúðöåòî è æèâîòà, àêî ñå ñëåäâàò çàïîâåäèòå, äàäåíè â äîëíèòå ñåäåì ïàñàæà:

Òúðñåòå. Ìàò.6:33.

Ìèñëåòå çà ãîðíîòî. Êîë.3:2, Ïñ.16:8.

Îòäåëåòå ñå. 2 Êîð.6:17.

Ìîëåòå ñå óñúðäíî. Ðèì.15:30.

Ñúäåéñòâàéòå çà ñïàñåíèå. 1 Êîð.9:22.

Ñëóæåòå. Ðèìë.7:6; Ãàë.5:13; Åâð.9:14.

Ïîêàæåòå. 1 Òèì.5:4; 2 Òèì.2:15; Åâð.6:10,11; ßê.2:16; ßê.3:13; 1 Ïåòð.2:9.

Ïðî÷åòåòå òåçè ñòèõîâå âíèìàòåëíî, ðàçìèøëÿâàéòå çàäúëáî÷åíî íàä òÿõ è ãè ïðàêòèêóâàéòå èçöÿëî.

* * *

Êîãàòî ñúðöåòî å öåíòðàëèçèðàíî â Ãîñïîäà è çàïàçåíî çà Íåãî, ìîæåì äà ðàçãîâàðÿìå ñ Íåãî è Òîé ùå íè ïðåäàäå Ñâîèòå áëàãîñëîâåíèÿ.

Изповядване на грях

Ðèìëÿíè 3:12

Êðàë Ôðåäåðèê VI íà Äàíèÿ, ïúòóâàéêè èç Þòëàíäèÿ, âëÿçúë åäèí äåí â åäíî ñåëñêî ó÷èëèùå, êúäåòî îòêðèë ìíîãî æèâè è èíòåëèãåíòíè äåöà, êîèòî áèëè ãîòîâè äà îòãîâîðÿò íà íåãîâèòå âúïðîñè.

Å, ìàë÷óãàíè - êàçàë òîé – êàæåòå ìè èìåíàòà íà íàé-âåëèêèòå äàòñêè êðàëå”.

Âñè÷êè èçâèêàëè åäèíîäóøíî: “Êàíóò Âåëèêè Âàëäåìàð è Õðèñòèÿí IV”.

Èçâåäíúæ åäíî ìàëêî ìîìè÷åíöå íà êîåòî ó÷èòåëÿò ïîøóøíàë íåùî, ñòàíàëî è âäèãíàëî ðúêà. “

Çíàåø ëè äðóã?” - ÿ çàïèòàë êðàëÿò. “

Äà, Ôðåäåðèê VI”.

“À êàêâî âåëèêî äåëî å èçâúðøèë òîé?”

Äåòåòî êëþìíàëî ãëàâè÷êà è çàåêíàëî:

“Àç - àç í-íå çíàÿ”.

“Óñïîêîé ñå ìîìè÷åòî ìè - êàçàë êðàëÿò - è àç íå çíàÿ”.

Âñåêè, êîéòî å âëÿçúë â ñâåòëèíàòà íà Áîæèÿòà ñâÿòîñò, èçìåðâà ñåáå ñè ïî ïðàâèëîòî íà Áîæèÿ çàêîí è ñå ñðàâíÿâà ñúñ ñúâúðøåíñòâîòî íà Ãîñïîä Èñóñ,òðÿáâà:

1. Èçïîâÿäàéòå ñ Éîâ: Éîâ 40:4.

2. Èçâèêàéòå ñ Èñàÿ: Èñàÿ 6:5.

3. Ïðèçíàéòå ñ ëþáèìàòà: Ïåñåí íà Ïåñíèòå 1:5.

4. Êàæåòå ñ Äàâèä: Ïñàëîì 22:6.

5. Íàïèøåòå ñ Ïàâåë: Ðèìëÿíè 7:14.

6. Ïîìîëåòå ñå ñ Ïåòúð: Ëóêà 5:8.

7. Èçïîâÿäâàéòå íàêðàÿ ñ Áëóäíèÿ ñèí: Ëóêà 15:21.

* * *

Èçïîâåäòà å íåùî ïîâå÷å îò èñêàíå íà ïðîøêà, òÿ å íàçîâàâàíåòî íà ãðåõà â ñìèðåíî ïîêàÿíèå. Ðàç÷óïâàíå íà ñúðöåòî çà ãðåõà è îòêúñâàíå îò èçïîâÿäâàíèÿ ãðÿõ.