ДОБРАТА ПАМЕТ

Аз, Аз съм. Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си и няма ла си спомня за греховете ти.
Исая 43:25

Легенда разказва за двама странници, които пътували из пустинята. Станало така, че се скарали за нещо и единият ударил другия в лицето. Удареният написал върху пясъка: "Днес моят приятел ме удари в лицето." След няколко дни стигнали до един оазис и намерили там езеро. Влезли да се разхладят. Единият започнал да се дави и другият се хвърлил да го спасява. Спасеният издълбал в скалата думите: "Днес моят приятел ми спаси живота." Приятелят му се зачудил и го запитал защо е написал в пясъка, че е бил ударен, а че е бил спасен го записва върху скалата. "Защото това за удара ще бъде изтрито от вятъра на прощението. А това за спасения ми живот не бива никога да бъде забравяно!", отговорил другият.

Трудно е да се справим с паметта си. Тя обича да съхранява спомени за това как сме били обиждани и ощетявани, какво лошо са ни направили други хора и какви добрини сме правили ние. Но когато трябва да запомни добрините, които сме получавали отчужди ръце и злините, които сме извършили, се оказва много къса.

По това можем да разпознаем плътската памет. Духовната памет, която новороденият човек има, не страда от такива дефекти. Тя помни доброто. Тя не си води сметки колко сме дали и получили. Сметките нека ги водят счетоводителите. Духовният човек винаги е готов да дава толкова, колкото може и да се лишава от всичко, което не е необходимо за най-основаните му нужди.

Проблемът на този свят е, че не знае кое да помни и кое да забравя. Ако знаеше, щеше да има много по-малко конфликти между хората. Това не бива да е проблем и на вярващите хора. Те имат други ценности, защото имат друга природа. Духовна.

Молитва: Любящи Татко, помогни ни да забравяме злото, както Ти забравяш нашите грехове и ни даваш сили да започваме на чисто.

Тема за размисъл: Да не прощаваме е жестокост първо спрямо самите нас.

Източник: Божи дар

Любовта към Бог

Един човек отишъл при Учител и казал: "Бих искал да заобичам Бога - покажи ми пътя!" Учителят му отговорил: "Кажи обичал ли си някого преди?"
Човекът казал: "Светските дела не ме интересуват, любовта и всичко останало. Аз искам да стигна до Бога."
Учителят му отговорил: "Помисли още веднъж обичал ли си поне една жена, поне едно дете, поне някого.
Човекът отговорил вече ти казах. Аз съм човек на религията, не обикновен мирянин, аз не обичам никого. Покажи ми пътя, как мога да стигна до Бога."
Учителят заридал, сълзи започнали да се стичат по бузите му и отговорил: "Тогава това е невъзможно. Първо трябва да заобичаш някого. Това ще бъде пръвото стъпало. Ти питаш за последното стъпало, а не си стъпил още на първото!
Иди и заобичай някого!

Честно ли постъпва Бог?

Защо всевиждащият Бог е сътворил човешкия род, знаейки, че всяко поколение ще Го отхвърля?

Ние не знаем прекия отговор на този въпрос. Във всеки случай, не можем да отговорим без сянка на риск в нашата вяра и всички тайни на откровението. В Библията е казано, че "скритото принадлежи на нашия Бог (Втор. 29:29). И въпреки това, въпросът сам по себе си е напълно естествен и разумен. Отговаряйки на него, можем да кажем следното:
Първо, всичко, което прави Бог, показвайки ни явно или допускайки нещо, в крайна сметка е от полза за нас. Тук се отнася и наличието на ада, и Божият съд за непокорните грешници, и небесните благословления, и спасението в Христа. Любовта и святостта са неотменни Божии свойства и те не си противоречат. Пред лицето на страданията и неизвестността ние, подобно на Йов, се поддаваме на изкушението да обвиним Бога и да предявим претенции към Него. Но Божият отговор за Йов се отнася и за нас: "Ти искаш да обезцениш съда Ми, да Ме обвиниш, за да оправдаеш себе си?" (Йов 40:3)

Второ, този въпрос подразбира, че човешките същества са жертви в лапите на безжалостната съдба. Обаче Библията учи, че Бог, по своята благост, е създал света с такива морални устои, с които всеки е свободен да постъпва както иска. Създавайки Адам и Ева по Свой образ и подобие, Бог ги надарил със способност, която другите творения нямат - да общуват с Него.

Божият творчески акт е бил толкова велик, че Той е поверил на хората свобода. За съжаление, под свобода се подразбира и свободата да се отвърнеш от Бога, което и направиха Адам и Ева. Фактът, че Бог предварително е знаел как ще постъпят те, по никакъв начин не отменя възможността да постъпват и действат по собствен избор. Бог никого не проклина незаслужено. Бог е Съдия на цялата земя и с всекиго постъпва справедливо. В деня на съда никой няма да може да застане пред Бога и да каже: "Ти постъпи с мен несправедливо!"

Разбира се, невъзможно е точно да си представим как ще изглеждат несправедливостите на този живот в светлината на вечността. Но ние знаем със сигурност, че Божият промисъл е свободен, има цел и не се натрапва на човека, създаден по Негово подобие и че нищо, в крайна сметка, не може да застане на пътя на Неговата слава и благодат.

Трето, на някого може да му се стори, че ние ще избавим Бога от неприятна ситуация, отричайки Неговото абсолютно знание за предстоящите събития и считайки делото на Неговото творение за незавършен експеримент, за резултатите на който даже Сам Той е в неведение. Ние не бихме хвалили лекар, чиито експерименти с клониране на хора биха довели да ужасяващи уродства.

Няма да намерим утешение в безсилно божество, чиято творческа сила е родила безкраен поток от страдание и зло, за които почти нищо не знае и с които не може да се справи. Такъв бог е достоен за жалост, не за поклонение и почитане. Точно затова консервативните християни от всички конфесии признават напълно Божието предвиждане на бъдещето, но в по-голямата си част се отличават по такива въпроси като избирането и предназначението.

Без съмнение, само чрез Исус Христос на вярващия се открива достъп до Божието сърце. Когато на Мартин Лутер задавали трудни въпроси, подобни на разглеждания, то той, ободрявайки смутените си приятели, им предлагал да "погледнат раните на Исус". Същия съвет той получил в младостта си, когато, измъчван от чувство за вина от собствената си греховност, се усъмнил в това ще може ли Святият Бог да го приеме такъв. Съсредоточавайки своите помисли върху Христа, той открил учението за оправдаване само чрез вяра в Спасителя Христос.

В Исус Христос в съвършено равновесие са въплътени Божията благодат и истина. В Исус ние виждаме, че Бог е неизразимо великодушен, "многомилостив и истинен" (Изх. 34:6) и че Той, в същото време, е Бог на безкомпромисната чистота и праведност. В Исус Христос Творецът стана наш Спасител, Съдия приел върху Себе Си присъдата за греховете на всеки от нас. Неговата смърт и възкресение навеки откриха пътя към вечния живот за всички и лично за всеки, който се отвращава от егоизма и греха и без лукаво да се прави на мъдър, в простичка вяра предостави себе си на Христа завинаги.

Тимъти Джордж, декан на богословската школа на Университета в Бирмингам


Източник: Божи Дар Християнски портал

„Костите ми не бяха скрити от Тебе, когато в тайна се работех.” Псалм 139:15

Пред прага на пробива

Чувствали ли сте се някога забравени от Бога? Чувствате ли се невидим? Изглежда ли ви, че Бог благославя всички останали, освен вас? Срещат ли вашите очаквания към Бога със студено безразличие от Негова страна? Ако отговорите са „да”, тогава се радвайте, защото вие сте на ръба на едно чудо! Вие сте на прага на пробива! Вратата на вашата съдба започва да се отваря! Най-трудното време за всяко раждане са няколкото минути точно преди бебето да излезе на бял свят. Вие сте изключително изтощени… вече не можете да издържате. Вие сте се напрягали и напъвали и сте изразходвали цялата си сила. Искате да викате: „Не мога повече… не мога!” Но трябва! Това е моментът, когато да напъвате и да се напрягате най- много. Вие викате: „Не мога”, а всички наоколо викат: „НАПЪВАЙ!”. Тогава, някъде дълбоко във вас се надига сила! Там, където до сега имаше отчаяние, сега има непоколебимост. Сега вие викате от дълбините на сърцето си: „Мога” и „Ще стане”. Вие сте на прага на пробива и вероятно сте се уморили да вярвате, но само вие сте тези, които можете да пробиете за вашето чудо. Само вие можете да родите своята съдба! Само вие можете да се борите за изпълнението на своите мечти. Вашия Бог ще ви даде Своята сила, когато вашата сила се изчерпи. Когато паднете, Той ще ви вдигне, защото „Той дава сила на отслабналите и увеличава силата на немощните” (Исая 40:29).

Скрити чудеса и пеперуди

Аз го чувствам по този начин – аз се чувствах забравена от Бога. Чудех се, дали обещаното слово някога ще се изпълни – дали някога Бог ще отвори вратата. Аз се олюлявах толкова дълго на прага на пробива, че започнах да се съмнявам. „Дали изобщо някога ще се случи? Може би Бог е размислил и е променил решението си?” бях се изморила от чакане, от молитви, от надежда във вяра! Чувствах се като пеперуда в пашкул, скрита и забравена. По онова време написах тази поема:

Някой ден ще летя

От време на време не съм на себе си – напоследък все по-често.

Не съм сигурна кое „себе си” съм вече. Чувствам се като какавида в пашкул.

Нито съм вече пеперуда, нито съм гъсеница вече. Не съм това, което бях преди, нито съм това, което ще бъда. Не мога да се върна към това, което бях или това, което ми е познато. Не мога да бързам напред и да бъда това, което още не съм станала. Това е невъзможно място – като бебе в утробата; Трябва да чакаш да излезе и да застане до теб.

Надявам се на всеки ден да донесе края на това; Знам, че Бог почти е свършил работата си. Радвам се, понеже краят е близо, но болката все още расте. Става твърде лесно да си никой – просто какавида. Искам да се предам, но Ти не ми даваш. Не съм гъсеницата, която бях и не съм пеперудата, която знам, че ставам. Превръщането в пеперуда е страшно, болезнено и уморително. Предполагам, че не искам да остана едно нищо, така че ще издържа на мъчителната болка на този пашкул. И знам, че някой ден ще летя! Преди години, живях в къща с много дървета наоколо. През есента, дърветата бяха покрити с пашкули. Ние се разхождахме покрай тях през цялото време без да чуем никакъв звук от тях. Чудото ставаше пред нас, а ние му обръщахме малко внимание. Но през есента, дърветата ни бяха отрупани със стотици прекрасни пеперуди. Децата бягаха между дърветата и всички пеперуди политаха. Това беше славна гледка – стотици пеперуди да изпълват въздуха, слънчевата светлина се отразяваше в техните криле. Гъсениците са грозни за гледане, но пеперудите са великолепни. Бог обича да прави красиви неща от нещо грозно. Бог обожава да вземе нещо грозно от нашето минало, което сатана е възнамерявал да ни разруши и го обръща в мощно оръжие, което Той да използва да нашето изграждане. „И ние знаем, че във всичко Бог работи за доброто на тези, които Го обичат, които са призовани според Неговите цели” (Римляни 8:28).

Смъртта ражда живота

Бог те привежда през „грозни” ситуации само, за да те превърне в нещо прекрасно. Кръстът изглеждаше за учениците като краят на една мечта. Те очакваха своя Месия да дойде, да победи римляните и да установи Своето Царство на земята. Смъртта на Исус изглеждаше като края на техните мечти. Христос се опита да предупреди учениците си за Неговата предстояща смърт, но когато започна да говори за умиране, Петър обяви: „Това никога няма да Ти се случи!” (Матей 1:22). Христос знаеше, че това трябваше да се случи. Както семето поставено в земята трябва да умре, за да стане растение, Той знаеше, че Неговият живот на земята – какъвто беше – трябваше да свърши или Той нямаше да донесе дарът на вечния живот за тези, които щяха да вярват в Него. „Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и това, защото отивам при Отца.” Йоан 16:17 Неговата смърт донесе живот! „Аз съм възкресението и живота. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее” (Йоан 11:25). „Пашкула”, в който се намирате сега е „смъртта”, която ще ви даде съдбата ви. Болезнената ситуация, в която сте точно сега може да бъде изстрелваща площадка към вашето бъдеще. Ако чувствате, че сте невидими, радвайте се, че сте така. Бог ви е скрил, за да ви променя в тайно, но скоро Той ще ви извади като тайно оръжие и ще ви покаже на света.

„Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Баща, Който е на небесата” Матей 5:16.

Вашият Небесен Баща ще заяви: „Вижте какво е направила Моята благодат!” Светът ще го прослави, защото ще може да види какво е направил Той във вас. Вие сте Неговият трофей! Неговата награда! Някой може да поспорят, че вие нямате право да бъдете там, където Бог ви е поставил. Но гласа на вашите обвинители дори няма да достигнат до ушите ви, защото вие сте платили цената; вие сте издържали и сте победили. И „вие ще се издигнете с крила като орли.” (Исая 40:31), и да, ще летите! Може би това да е деня. Когато очаквах да родя децата си и датата наближаваше, аз всеки ден се събуждах с очакването, че днес ще е деня, в който ще родя. Всеки ден си мислех: „Днес може да е деня.” Не съм си помисляла, че това няма да се случи днес, защото знаех, че времето ми идваше и че това може да е деня, в който ще родя.

Когато деня завършваше без раждане, се чувствах донякъде разочарована. Но идваше нова сутрин и аз ставах с надежда от небето, спомняйки си че това може да е деня. А аз бях приготвена да тръгна по всяко време; чантите ми бяха в колата , тя беше заредена с бензин. Всеки ден, в който служите на Бога и чакате Неговото време, да се изпълни съдбата ви, е един ден по-близо до раждането й. Като се приближавате към раждането, вие чувствате в духа си, че времето е близо. Може би днес е деня! Вие се оглеждате и виждате братята и сестрите си в Христос да получават обещанията на Бога в своя живот – и вие се радвате за тях. Но кога ще дойде вашият ред? Кога вашата съдба ще бъде на дневен ред, както Бог е обещал? Всеки ден ние трябва да приготвяме сърцата си да вярваме, че „това може да е деня на изпълнението на Неговите обещания към мен” и изведнъж Той го прави. Колкото по- дълго служите на Бога, толкова по-дълбоко вие ще Му се доверявате да изпълни обещанията си към вас. Когато се приближавате към времето на изпълнение на Неговия призив за живота ви, ще знаете, че с всеки изминал ден вие се приближавате към него.

Днес може да е дент, в който получавате едно голямо благословение от Бога. Днес може да съдържа отговора, който очаквате. Чакайте във вяра всеки ден, както една жена чака да роди. Бог не ви довежда до времето на раждане, за да спре целия процес. Той не ви е довел до тук, за да ви остави сега. Той не ви е забравил! То ще се случи! И запомнете, че „Този, който е започнал добро дело във вас е верен да го завърши” (Филипяни 1:6). „Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го тури в действие?” Числа 23:19

<--PAGEBREAK-->

Ако Той е обещал, Той ще го извърши! Кажете това с мен: Бог ще направи това, което е обещал. Той не ме е забравил, защото аз съм постоянно в мислите Му. Бог чака да се изпълни Неговото слово чрез мен. Това ще се случи!

Може този да е денят! Бог не може да лъже; Той не променя мнението Си. Аз избирам да вярвам това, което Бог ми е казал, а не лъжите на страха и съмнението.

Той ви е скрил с определена цел – вие сте Неговото скрито оръжие!

Виктория Бойсън

Speaking Life Ministries

Email: victoria@boyson.org

Източник: Божи Дар Християнски портал

Тоз, който умря за мен

Преди години имах силно желание да отида мисионерка в някоя чужда страна, но на всяка стъпка срещах препятствия, които не ми позволяваха да осъществя желанието си. Годините бързо минаваха, докато най-после реших да отида да живея в Калифорния, на тихоокеанския бряг.
Суров беше животът в тая рудничарска страна, където със семейството си се установих да живея.
Веднъж чух да разказват за един работник, болен от туберкулоза, който живеел в усамотена къща вън от града.
- Той е толкова зъл - ми казваха, че никой не може да стои при него, та и другарите му само веднъж на ден му носят храна,поставят я наблизо, за да може да я вземе, и си отиват. Някой ден ще
го намерят мъртъв - колкото по-скоро, толкоз по-добре. Навярно той никога не е имал близки.
Три дни наред тая тъжна история ме преследваше и аз сторих всичко възможно, за да намеря някой да ме заведе при него. Всички обаче равнодушно отказваха. Най-после ми хрумна мисълта: "Защо да не отида сама? Ето мисионерска работа! Нали търсех такава?"
Когато най-после реших да отида, бързо изкачих хълма, зад който се намираше малка къщица, състояща се само от една стая. Вратата беше отворена и в единия ъгъл се виждаше легло от слама и няколко вехти одеяла. Там лежеше умиращият. Грехът бе оставил страшни белези по лицето му и ако не знаех, че не може да се движи, бих избягала. Щом съгледа сянката ми върху пода, той повдигна глава и ме посрещна с ужасно проклятие. Като пристъпих още няколко крачки, други проклятия последваха.
- Не говорете така, приятелю - казах аз.
- Не съм ви никакъв приятел, аз нямам приятели! - извика той.
- Но аз съм...
- Вие не сте ми приятелка. Никога не съм имал приятели, нито пък ми трябват - изсъска той и нови проклятия се изсипаха върху мен.
Аз оставих на леглото му плодовете, които му бях донесла, и като отстъпих няколко крачки назад, застанах на прага и го запитах помни ли майка си. Така, мислех си аз, може би ще се засегна някоя нежна струна в душата му. Но в отговор той я прокле. Запитах го имал ли е жена, но той и нея прокле. Заговорих за Бога, но и Него прокле.
Опитах се да заговоря за Исуса и смъртта Му за нас, но той ме пресече с проклятия и каза:
- Всичко това е лъжа: никой никога не е умирал за другите.
Отидох си натъжена и обезкуражена. "Знаех, че ще е безполезно" - си казах аз. На другия ден пак отидох. Две седмици наред непрекъснато ходех всеки ден, но той не прояви никаква любезност, нито признателност. В края на втората седмица реших да не ходя вече. Същата вечер, като приспивах малките си момченца, не споменах болния в молитвата си както обикновено. Малкият Чарли забеляза това и ме подсети:
- Мамо, ти не се помоли за лошия човек.
- Не - казах аз с въздишка.
- Отказа ли се вече от него, мамо?
- Да, тъй ми се струва.
- Ами Бог отказал ли се е от него, мамо?
Не можах да заспя цяла нощ. "Тоя човек умира тъй озлобен към света и никой не иска да знае" - си мислех аз. Оттеглих се сама да се помоля, но щом коленете ми допряха пода, силно изобличение ме обзе и аз почувствах колко малко значение имаха молитвите ми. Нямах вяра, нямах онова силно желание и воля, които движат планини, само някакво съжаление ме подтикваше. Какъв срам за мисионерското ми усърдие! Аз паднах на лице и извиках:
- О, Исусе, дай ми поне отчасти да видя колко струва човешката душа!
Стоях коленичила, докато Голгота за мен стана реалност, същност. Не бих могла да опиша тия часове. През тази нощ разбрах, че човешката душа трябва да се потърси. Видях Господа както никога по-рано.
Като се върнах в столовата, мъжът ми каза:
- Е, какво стана с твоя болник?
- Той ще бъде спасен - отговорих аз.
- А как? - запита той.
- Господ ще го спаси. Как - не зная, но Той ще го спаси - отговорих аз.
На следващата заран научих още един урок по християнска работа.
Въобще друг път аз си свършвах работата заран, а след обяд се обличах, слагах си ръкавиците и щом се позахлади и засенчи, превалях малкия хълм за удоволствие и разходка. Тоя ден обаче, щом момчетата ми отидоха на училище, оставих работата си и без да чакам сянка и прохлада, бързо се упътих към баира. Отивах не да видя болник, а да спечеля една душа. Бързах. Човекът щеше да умре.
Като вървях, една съседка излезе от дома си и ми каза:
- Иска ми се и аз да дойда с вас.
Нямах желание да я взема, но сметнах, че така е по-добре.
Божиите планове бяха много по-добри от моите. Малкото й момиченце дойде също с нас и когато стигнахме колибата на болния, съседката ми каза:
- Аз ще ви почакам тук. Няма да се бавите, нали?
Болният ме посрещна както обикновено с клетви, но този път не ме заболя както преди. Докато изливах легена с вода и сменях кърпата
за лице, нещо, което всеки ден вършех и за което той никога не бе ми благодарил, веселият смях на момиченцето огласи хълма.
- Какво е това? - попита болният.
- Едно момиченце ме чака вън.
- Ако обичате, повикайте я - каза той с тон, по-различен от всеки друг път.
Аз застанах на вратата и извиках малката, която щом погледна вътре, се отдръпна и каза:
- Страх ме е.
Аз я улових нежно за ръка и казах:
- Горкият човек е болен и не може да стане, а иска да те види.
Тя беше същински ангел - с благи сини очи, златни къдрици и сияйно лице. В ръката си държеше букет от полски цветя, които беше набрала в полето. Като се наведе към болния, тя каза:
- Жал ми е за тебе, заповядай тези цветя. Той сложи костеливата си ръка върху цветята, върху нейната малка розова ръка и едри сълзи се
зарониха по страните му.
- И аз си имах някога малко момиченце, но то умря. Казваше се Лили. Тя ме обичаше. Никой друг не ме е обичал. Аз щях да бъда друг, ако тя беше жива. Откакто тя умря, аз намразих всички.
Сега вече улових ключа за неговото сърце и изведнъж заговорих:
- Когато ви питах за майка ви и за жена ви, вие ги проклехте.
Те сигурно не са били добри към вас, защото никой не би проклел добрата си майка.
- Добри? Вие не знаете какви бяха те. Такива жени вие надали сте виждали!
- Е, добре, ако момиченцето ви бе живяло и пораснало между тях, и то би заприличало на тях. Вие не бихте искали да стане така, нали?
Изглежда, че той никога не бе мислил върху това, та втренчено ме загледа, след което с болка извика:
- О, Господи, не! По-скоро бих я убил. По-добре, че умря.
Протегнах ръка, хванах клетника и казах:
- Благият Бог не е искал тя да бъде като тях, и затова я е взел при Себе Си, за да я предаде на грижата на ангелите. Той я пази за вас. Сега тя ви чака. Не искате ли да я видите пак?
- Хиляди мъки бих претърпял само да можех да я видя пак, да можех да видя пак малката си Лили!
Тоя момент ми представи щастливия случай да разкажа старата, блажена повест. Чувствах се тъй близо до Голгота. Докато говорех, лицето на болния бледнееше, той се мяташе като в агония, задушаваше се, поемаше тежко дъх и най-сетне стисна ръцете ми и каза:
- Какво разправяхте вие, нещо за говорене с някого, когото не виждаме?
- Да - отвърнах аз с молитва. - Аз Му казвам всичко, каквото искам.
- Кажете Му сега, кажете Му, че искам да видя момиченцето си пак, кажете Му всичко, кажете Му както искате!...
Аз хванах детските ръчички и ги поставих върху треперещите ръце на болния. Тогава коленичих заедно с детето и му казах да се помоли за тоя баща, който е изгубил малката си Лили. И детето се помоли така:
- Мили Исусе, тоя човек е болен... и е изгубил малкото си момиченце, и му е мъчно за него. И на мене ми е мъчно за него. Помогни му и му кажи къде да намери момиченцето си. Моля Ти се, направи това.
Амин.
Небето като че ли се отвори над нас. Пред нас като че стоеше Исус с прободени ръце и нозе.
Детето се изплъзна и се отправи към вратата, но болният повтаряше:
- Кажи Му още, кажи Му повече, кажи Му всичко. Но ти не знаеш...
И той изля всичката си душа пред нас в такава изповед, която аз едва бих понесла, ако не бях подкрепена от Този, с Когото бях отишла.
Дните минаваха. Болният здраво се държеше за Могъщата Спасителна ръка, за "Тоз, Който умря за мен". Той живя още няколко седмици. Бог искаше като че ли да подчертае промяната. Един ден, като му разправях за едно събрание, той каза:
- Бих искал поне веднъж да ида на събрание. Никога не съм посещавал такива неща.
Реших да уредя едно събрание в неговата стая.
Много от работниците рудокопачи изкачиха хълма и изпълниха стаята му.
- Сега, момчета - каза той - коленичете всички и нека Доди разкаже за "Тоз, Който умря за мен".
Бях свикнала да мисля, че жена не бива да говори на събрание, но тук ми се виждаше естествено да заговоря и аз се опитах да разкажа
простата повест за кръста. След малко той каза:
- Момчета, не можете да си представите какво чувствам, иначе бихте заплакали. Вдигнете ме, момчета, искам да кажа нещо.
Повдигнаха го и като кашляше и тежко дишаше, той каза следното:
- Момчета, вие знаете как водата тече в шлюзовете и отвлича всички нечистотии, а златото остава на дъното. Кръвта на Този, за Когото тя разказа, мина сякаш през душата ми точно така. Кръвта отвлече всичко, почти всичко и ми остави надеждата да видя пак малката си Лили и Този, Който умря за мен. Момчета, не можете ли да Го обикнете и вие?
След няколко дни погледът му се измени. Краят наближаваше.
Когато си отивах, аз му казах:
- Какво да кажа тази вечер, Жак?
- Само лека нощ - отвърна той.
- А какво ще ми кажеш, като пак се видим?
- Добро утро, горе там.
На следващата заран вратата беше затворена и като влязох, намерих двама от работниците, седнали мълчаливо до една широка дъска,поставена на два стола. Те откриха покривалото и аз погледнах лицето, чието изражение бе смекчено, приело Божи образ.
- Само да бяхте видели, когато издъхваше! - казаха те.
- Разкажете ми!
- Към полунощ изведнъж лицето му се озари, оживи се и той усмихнато каза: "Отивам, момчета. Кажете й, че отивам при Лили. Кажете й, че отивам при Този, Който умря за мен" - и издъхна.
Коленичих, сложих ръка върху студените му ръце, които някога са били опетнени с човешка кръв, и се молих в себе си да мога да разбирам все повече и повече стойността на човешката душа и по-дълбоко да схвана Христовото състрадание, изразено с думите: "Бог не благоволява в смъртта на нечестивия."


Източник: Божи Дар Християнски портал

Очистване на духа

Святостта винаги е била необходимо условие за действието на Божествената Сила. Разбира се, понятието святост включва в себе си състояние на чистота. Чистота духовна, нравствена и телесна. Светът познава учението на гностицизма: хората, наричайки себе си християни, твърдели, че главното е очистването на духа, а чистотата на тялото може и да се пренебрегне. И пренебрегвайки я, правели грехове, считайки, че плътта затова съществува, за да получава греховно наслаждение. Но това съвсем не е така. И, изхождайки от библейското учение, еднозначно можем да кажем, че очистването е действие на Бога по отношение на Неговата църква. Той иска да я види свята и непорочна. Апостол Павел призовава към църквите: "Очистете се!", за това говори и ап. Яков. Трябва да признаем, че днес това е много необходимо за Църквата, която живее в последните времена. Множеството новоповярвали носят със себе си греховното, от което трябва да се освобождаваме. Греховните навици, делата на тъмнината, продължават да се лепят по всеки от нас, опитвайки се да ни завлекат в блатото на греховните страсти. На нас предстои да противостоим на това. Да унищожим и изкореним всяко плътско начало в нас. Трудът на Господа - това е очистването на църквата и то е и наш труд. Та нали, ако ние сме получили прощение на греховете си, то това не значи, че сме избавени от изкушения и застраховани от съгрешаване. Няма смисъл да се надяваме, че животът на християните ще е безгрижен и лишен от трудности. И затова в царството за възхищение са тези, които влагат усилие. Очистването, направено от Бога, е необходимо, за да може църквата да слави Бога, изпълнявайки Неговия замисъл и участвайки в Небесното царство.
Колкото и да е странно, очистването на цялата църква Той извършва чрез очистването на всеки неин член. Очиствайки се, ние очистваме църквата. Посланието на Йоан ни говори, че когато ходим в света, общуваме помежду си, кръвта на Исус Христос ни очиства от всеки грях. Ходенето в света - това е общуването с християни, откритост, истина. В това общуване, с помощта на благочестивите ни приятели Господ ни очиства и ни помага да побеждаваме изкушенията и да побеждаваме делата на тъмнината и плътта. Изобличавайки духа ни, Господ ни води към покаяние и изповядване на греховете, именно това е победата на очистването, понеже грехът е силен и има власт над нас само тогава, когато е скрит, когато е в тъмнина. "...знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист." В желанието си да ходим в чистота, святост и светлина пред Бога, ние получаваме обещание за нас, за нашата църква, обещание да видим чудеса. Пряка заповед за нас е написана в 1 Сол. 4:1-8

" 1 Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господа Исуса, щото, както сте научили от нас, как трябва да се обхождате и да угождавате на Бога, (както и се обхождате), така да преуспявате повече и повече.

2 Защото знаете, какви поръчки ви дадохме от името на Господа Исуса.

3 Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство;

4 да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест,

5 не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;

6 и да не престъпва никой, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви и от по-напред явихме и уверихме.

7 Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на светост.

8 Затуй, който отхвърля това, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Светия Си Дух."

Нека последваме словото Му, за да изпълняваме в чистота волята на нашия Спасител.

Източник: Божи Дар Християнски портал

КАКВО Е НОВОРОЖДЕНИЕТО И КАК ДА ГО ПРЕЖИВЕЕМ ?

Това поучение е изключително важно за всяка душа. Просто е, но е основно и жизненоважно, за да се разбере и приложи.
Моля се, докато четете тази книга, Святият Дух да отвори уши във вас и да чуете в сърцата си любящия глас на Небесния ни Баща.

САМО РАЗБРАНАТА И ПРИЛОЖЕНА ИСТИНА НИ ОСВОБОЖДАВА

„... ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”
Йоан 8:32

Това е поучение, не е проповед. Поучението е толкова важно, защото Исус каза, че ще познаете (разберете) истината и истината, която познавате и разбирате, ще ви направи свободни, доколкото я познавате и разбирате. Голяма част от проблемите ни идват от неразбиране на истините на Божието Слово, защото неразбраната истина не те освобождава. Истината, която разбираме и прилагаме, ни освобождава. Доколкото има заблуда в нас, дотолкова има място за дявола да действа. Заблудата е тъмнина, а истината е светлина.
Затова приемайте Библейските истини и ги прилагайте на практика.

ИМА ЛИ ДЯДО ГОСПОД?

Господ няма внуци. Той не е дядо Господ. Той е Баща. Не можеш чрез майка си или баба си да отидеш при Господа. Не можеш да кажеш: „Моята баба е вярваща, затова аз ще бъда спасен.” Не, не става така. Ти или си син/дъщеря на Бога и си спасен, или не си спасен. При Господа няма внуци, а само деца. Трябва лично да бъдеш роден от Бога, за да влезеш в Царството Му и да бъдеш спасен. Той трябва да стане твой Баща и ти Негово дете. Друг начин няма.

ТАТКО ИСУСЕ

Исус е казал: „Аз съм пътя, истината и живота. Никой не може да дойде при Тате, освен чрез Мен.”Йoан 14:6

Исус не ни е Татко. Той по-скоро ни е брат и ние сме Негови братя. Той е първороден между многото братя. Неговият Баща е и наш Баща. Исус казва: „Аз съм пътя, по който вие трябва да вървите, за да стигнете до Отец.” Исус не е нашата цел. Той е Посредникът между нас и Татко Бог. Отец е целта, но Исус е единствения път.

СИРАЦИ

Днес светът ходи като сирак и хората живеят като сираци - без баща. Аз съм живял без баща. Въпреки че съм имал баща, съм го виждал много рядко. Слушах едно поучение от Дерек Принс, в което той казва: „Семейство без баща - не е семейство. Няма семейство без баща”, т.е. аз не съм имал семейство в истинския смисъл на думата и някои от вас също не са имали семейство, защото не са имали бащи. Дерек Принс казва още: „Човек, който е отраснал без баща, е неуверен в себе си, несигурен, защото не е имал някой, който да го подкрепя.”
Като дете излизах на игра и тъй като нямах тате, който да ме защити, по-големите ме тормозеха и биеха. Връщах се в къщи и какво? Да кажа на майка си ли? Какво ще направи майка ми? Задържах болката в себе си, чувствах се беззащитен и несигурен в себе си. Това сложи отпечатък върху останалите области на живота ми и особено върху взаимоотношенията ми с хората.
Бащата е не само закрила, но и пример и учител за сина си. Искаш да ремонтираш нещо, но не можеш да се справиш – не си имал баща да ти покаже и научи. Тези, които са имали бащи, в повечето случаи са имали възможност да се научат, защото са могли да видят или попитат баща си как го прави. Могли са да поискат помощ и да я получат. Тези, които не са имали бащи, са били лишени от тази възможност. Тези, които са имали бащи, знаят как да се държат като мъже. Те са имали пример. Ако си живял само с мама или баба, не си имал пример и не знаеш дори като мъж да се държиш. Има хора, които са вътрешно осакатени.
Днес човекът прилича на дете без баща. Хората живеят като сираци. Чувстват се несигурни в себе си. Не знаят от къде идват и накъде отиват. Като че светът е пълен със случайности и не знаят каква е причината за тяхното съществувание. Не знаят дали някой се интересува от тях, нито пък дали някой ще ги защити и помогне. Всеки човек се нуждае от Баща. Добрата вест е, че не сме случайност, а творение на един любящ Бог. Загрижен е за всеки един човек и лично за теб и те чака да се обърнеш към Него и да Го потърсиш. Той иска да бьде твой Баща и ти негово дете.


ЕДНА РАЗЛИКА МЕЖДУ БОЖИЯ СИН, АДАМ И ХРИСТИЯНИНА

Псалм 2:7 „...Ти си мой Син. Аз днес Те родих.”

Божият Син е роден от Бога Отца. Затава е наречен Божи Син. Единствения, който е роден, е Божият Син, наречен е Единородния от Отца. Той е Син, защото е роден от Бога. Той не е сътворен.

Всичко е сътворено чрез Него. Всичко останало на земята Бог го създаде със Своето Слово: Да бъде светлина. Да бъдат рибите. Да бъдат птиците....

Шестият ден от творението е описан в Битие 1:26 „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие;...”

Господ създаде човека. Значи човекът не беше роден. Адам не е бил роден. Бил е сътворен. И как го направи Господ? Включи ръцете Си в сътворението му, като взе глина и направи една скулптура. Вдъхна в ноздрите й живот и нарече скулптурата Адам, т.е. човек. Значи Адам е бил сътворен, а не роден. Ние като потомци на Адам сме Божие творение, но не и Божии деца. Затова не е правилно да наричаме всички хора Божии чада, а Божии създания.
Знаем от Библията, че Адам съгреши и смъртта влезе в човешкия род чрез греха. Това продължи до обещания Месия - Спасителят, който трябваше да дойде. След като Божият Син умря на кръста, беше погребан, беше възкресен от смъртта, Той се възнесе и седна от дясно на Отца в небесните места.

Всеки, който наистина повярва в Него, се ражда от Бога и става син или дъщеря на Бога. Защо? Защото ние сме в Него и Той е в нас. Ние ставаме едно със Сина на Бог и затова ставаме синове и дъщери. Той е главата, ние сме тялото. Така че ние ставаме част от Сина на Бог и затова сме синове и дъщери. И вече има разлика между Адам и нас. Някои хора казват: „Исус възстанови това, което Адам пропиля.” Но Исус не само възстанови, Той донесе много повече, отколкото Адам е изгубил. Защото Адам не беше син, а ние ставаме синове чрез Исус. Едно е творението, друго е синът.
Има разлика между това - да сътвориш една песен и да родиш дете. Кое повече ще обичаш - песента, която си създал, или децата, които имаш? Децата, разбира се. Обичаме децата повече. Виждате ли, когато станем Божии деца, в резултат на това, че сме родени от Бог, Той става наш Баща. Този въпрос ще го изясня по-нататък.

ВСИЧКИ ХОРА БРАТЯ ЛИ СА?

Тук искам да обърна внимание на един въпрос, който предизвиква объркване. Трябва да разсъждаваме реално. Някои хора казват: „Всички сме братя и сестри, всички сме Божии чада”. Вярно ли е това? Не, не е вярно!
Не всички хора са Божии деца и не всички хора са братя и сестри. Хора, които нямат общ баща, не са братя и сестри. Ако с някого нямаме общ баща, не сме братя и сестри. В църквата, имаме ли един общ баща? Да. Нашият Небесен Баща. Затова сме братя и сестри, защото имаме един общ Баща. Но ако някой не вярва в нашия Баща, не е роден от нашия Баща, можем ли да го наричаме брат или сестра? Той е Божие творение, но не е Божие дете.

ХОРАТА ОТ СВЕТА НАШИ БРАТЯ ЛИ СА?

Хората от този свят, които живеят в греха, не е нужно да ги наричате „деца на дявола” или с други подобни епитети. Има наистина хора, които са чада на дявола, но това не е предмет на настящето ни разискване. И така непокаяните хора от света са създания на Бога, но не са деца на Бога. Бог ги е сътворил. Те са Божии създания, като потомци на Адам, но не са родени от Бога чрез семето на Божието Слово и вяра в Сина на Бога. Затова не можем да ги наречем Божии деца. Бог обаче ги обича и ние подобно на Него трябва да ги обичаме.

ИЗПОВЯДВАЩИТЕ ДРУГИ РЕЛИГИИ НАШИ БРАТЯ ЛИ СА?

Има хора, които наричат вярващите в други религии и богове братя. Те обаче също не могат да ни бъдат братя, след като имат друг бог. Ако богът им се казва Буда, Кришна, Заратустра, вярват в Мохамед или Мария и т.н., не могат да бъдат твои братя. Само вярващите в Исус, който е Единствения Верен Път, като Син на Бога и Господ умрял за греха ни и въкръснал от смъртта, са родени от Бога. Останалите хора са Божии творения, но не са ни братя.

ИСКА ЛИ БОГ ВСИЧКИ ДА СЕ СПАСЯТ?

„ … Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.” 1 Тим 2:4
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” Йоан 3:16

Някои хора казват, че Бог спасява само избраните си, т.е. тези, които не е избрал, ще погинат. Но според тези стихове можем да заключим, че Бог е избрал целия свят за спасение. Въпросът не е дали Той ни е избрал за спасение, а дали ние ще изберем Сина Му, за да примем спасението.

ПЪТЯТ Е САМО ЕДИН

„Аз съм Пътя, Истината и Живота!
Никой не може да дойде при Отец, освен чрез Мен!” Йоан 14:6

Исус не казва, че Той е път към Отец, а заявява, че Той е единствиния Път и друг път няма. Всеки друг път води в друга посока, а не към Отца.

Източник: Божи Дар Християнски портал

Ще ми помогнете ли?

Аз няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те Врязал... (Исая 49:15,16)

ПРЕЗ 1989 година земетресение с магнитуд 8,2 степен почти изравни със земята един район на Армения, вземайки повече от 30 хиляди жертви за по-малко от четири минути.

Сред пълното опустошение и хаос, един баща остави съпругата си в безопасност и хукна към училището, където трябваше да бъде неговият син. Единственото, което откри, беше, че сградата я няма - тя беше изравнена със земята.

След първоначалния болезнен шок, той си припомни обещанието, което бе дал на сина си: „Каквото и да стане, аз винаги ще бъда до теб." Очите му се напълниха със сълзи. Като гледаше купчината развалини, които преди минути бяха училище, надеждата го напусна, но от ума му не излизаше обещанието, което бе дал.

Опита се да си спомни точното място, където всяка сутрин бе оставял сина си. Сещайки се, че класната му стая би трябвало да се намира в задния десен ъгъл на сградата, той се втурна натам и

започна да се рови из развалините.

Докато копаеше, пристигнаха и други отчаяни родители, които покрусени повтаряха: „Синът ми!", „Дъщеря ми!". Други, по-хладнокръвни, се опитаха да го отведат по-далеч от останките на училището, като го убеждаваха:

- Вече е твърде късно!

- Те са мъртви!

- Не можеш да им помогнеш!

- Върви си!

- Ела на себе си! Приеми нещата такива, каквито са, нищо не можеш да направиш!

- Още по-зле ще стане.

Към всеки родител, той се обръщаше с въпроса:

- Ще ми помогнете ли?

А после продължаваше да копае, камък след камък, за да намери своя син.

Появи се началникът на противопожарната охрана и се опита да го отстрани от развалините, с думите:

- Всичко гори, човече, всичко избухва! Опасно е! Ние ще се погрижим, а ти се прибирай!

Отговорът на този любящ, загрижен арменски баща беше:

- Ще ми помогнете ли?

Дойдоха полицаи и му казаха:

- Вие сте разстроен и объркан. Стига.
Поставяте в опасност околните. Прибирайте се! Ние ще се занимаем с това.

Вместо отговор, той отново запита:

- Ще ми помогнете ли?

Но никой не му помогна.

Той храбро продължи сам, защото искаше да узнае: „Живо ли е момчето ми или мъртво?"

Копа в продължение на 8 часа... 12 часа... 24 часа... 36 часа и тогава, на тридесет и осмия час, като отстрани един каменен блок, той чу гласа на сина си и изкрещя името му:

- АРМАНД!

И в отговор чу:

- Татко?! Аз съм, татко! Казах на децата да не се притесняват. Казах им, че ако си жив, ще ме спасиш, а заедно с мен ще спасиш и тях. Ти нали ми обеща: „Каквото и да се случи, аз винаги ще бъда до теб." Удържа на думата си, татко!

- Какво става там вътре? Как сте? - попита бащата.

- Останахме само 14 от 33-ма, татко.

Уплашени сме, гладни и жадни, но сме благодарни, че си тук.

Когато сградата се срути, образува се нещо като клин, като триъгълник, и това ни спаси.

- Излизай, момчето ми!

- Не, татко! Нека другите деца излязат първи, защото аз знам, че ще ме измъкнеш! Каквото и да стане, зная, че ти ще бъдеш до мен!

Източник: преписано от сп. Братска Любов

ПРИЗОВАН ДА ПОБЕДИШ

Ти си роден на тази земя с определена цел и съдба. Ти си толкова уникален! Толкова индивидуален и неповторим! Няма никой друг като теб. Ти си прекрасен дар на тази земя. И имаш само един живот, за който ти самият правиш избор - как да бъде изживян.

Ти избираш, дали да се радваш на нещата около теб, или да се оплакваш. Ти решаваш, дали ще останеш в миналото и ще съжаляваш за свои пропуски и грешки, или ще се поучаваш от тях и ще продължаваш напред с вдигната глава. От теб зависи, дали ще се тревожиш за бъдещето, или ще се довериш на Бог, че Той има бъдеще и надежда за теб. Самият ти си този, който избираш да вярваш на лъжите на дявола или се хващаш за истините, написани в Библията, дори още да не си видял всички от тях, изпълнени реално в живота ти.

Да, животът е труден и пълен с неизвестни. Често идват буря след буря, разочарование след разочарование. Може би много пъти си полетявал, но нараняване от близък човек сякаш е отрязвало крилете ти, и ти си падал съкрушен и обезнадежден. Може би си давал толкова много от себе си, а в замяна си получавал само разочарования и непризнателност. Може би си правил толкова добрини, които сякаш остават незабелязани и си се питал дали си струва да продължаваш да правиш добро. Може би си вярвал в успеха си и идва някой друг, който отмъква мечтаното и ти оставаш празен и ограбен.

Но искам да ти напомня нещо, приятелю: Ти си призован да побеждаваш. Ти си победител, защото по-велик е Този, Който е в теб, отколкото този, който е в света. Ти си Божий воин, който има важна и отговорна мисия – да воюва докрай. Знаеш, че борбата ни не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. И затова не си позволявай да униваш или да се предаваш. Не вярвай на лъжите на този, който ти нашепва, че си неспособен и няма да успееш. Довери се на Бог, Който ти е дал непобедимо всеоръжие, за да победиш над всичко и да устоиш. Повярвай в Неговите обещания. Полети отново и се издигни над планините на обстоятелствата. Дори крилете ти да са били наранени, Исус е способен да ги възстанови и да ти даде сили.

Затова си призован на тази земя, не го забравяй! Призован си да полетиш отново! Призован си да победиш! Призован си за съдбата, която Бог има за теб. Не я изпускай. Не позволявай на никой да ограбва мечтите ти. В името на Исус разчупи всяка окова, която стяга душата ти и продължи напред.

Не забравяй никога твоя призив. Ти си призован да победиш и дори, да бъдеш повече от победител!

Юлия от "Шалом", Ловеч

НЕ СЕ СТРАХУВАЙ!

Много често в Библията, когато ситуацията става напрегната, на сцената се появява някой, който изрича думите "Не се страхувай." Това, което открих като много интересно, четейки тези Библейски разкази е, че който и да е този 'някой', той не казва: "Няма нищо страшно.", а: "Не се страхувайте!," въпреки че опасността е съвсем реална. Реалните заплахи са налице. Реалните атаки се приближават. Реалният живот е изложен на риск. Това не е като да кажеш на децата си:"Хайде, деца, сега обратно в леглата си, защото тук има чудовища.” В тези Библейски истории "чудовищата", са много реални, каквито те могат да бъдат и в момента в твоя живот.

Така че, щом опасността е реална, защо Бог би изпратил ангелите Си или други лица да кажат на хората, "Не се страхувайте!"? Причината е, че колкото е реална пасността, също толкова реален е и Бог. Както някой е казал: "Не казвай на Бог колко силна е бурята, а кажи на бурята колко силен е твоят Бог."

В "Неемия" гл. 4, когато той и неговите хора са изправени срещу атаки с опасност за живота, Неемия заявява:

"Не се бойте от тях; Помнете великия и страшния Господ ... " (Неем.4:14а).

Ако погледнем на заплахите, които са били отправяни срещу Неемия и неговите хора, ще видим, че Неемия не се опитва да омаловажи опасността или да се покаже по-голям от нея, или пък да каже, че ... тя въобще не съществува, както не съществуват и 'приказните чудовища в килера'.

Той иска да им обърне внимание, така че те да си спомнят най-напред за Бог - за Този, Който ги е призовал към това начинание. Но когато четем историята, ще видим, че положението изглежда безнадежно - и то наистина било безнадеждно. Когато тези, които са се противопоставили на поправянето на стените около Йерусалим, чуват, че работата напредва и че проломите се затварят, "... те много се разгневиха; и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим и да го разрушат." (Неемия 4:8-9)

"Но Юда каза:" Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената. А неприятелите ни казаха: 'Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата. И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти ..." (Неемия 4:10-12)

Някъде по средата на тези обезсърчителни времена, когато Неемия трябва да предприеме смели действия, той подбира и също толкова смели думи:

"Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им. След като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: "Не бойте се от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братятта си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си."

(Неемия 4:13-14)

Не се страхувай!!!!!

Аз днес не съм тук, за да ти кажа, че няма нищо страшно. Може и да има атаки! Войни се водят по целия свят, а дори и Израел отново под обстрел. За теб, атаката може да се изразява в недостатъчни финансови средства. Здравето ти може да е разклатено. Прелюбодейката, които застрашава брака ти, може да се върне отново на сцената. Но колкото и реални да са тези заплахи, аз искам да ти кажа днес, че Бог е също точно толкова реален. Искам да ти кажа днес още:

"Не се бойте от тях; Помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените и домовете си." (Неемия 4:14)

Както е казал Господ на Йосефат:

"Не бойте се нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий ..." (2. Лет. 20:15)

Както Господ казва на израиляните чрез пророк Исаия:

"Не бой се, защото Аз съм с теб." (Исая 43:5 а)

Както е казал Господ и на Даниил:

"Не бой се, Данииле; защото от първия ден, откакто ти преклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти бяха послушани и аз дойдох поради думите ти."

(Даниил 10:12)

Не се страхувай! Помни Господа, Който е велик и страховит! Положи доверието си на Него!

Отче, благодаря ти за обещанието да не ме оставиш, нито пък да ме изоставиш. Помогни ми да си спомня и днес за Теб, така че да не се страхувам!

В Исусовото име! Амин!

Автор: Eric Elder


Източник: Божи Дар Християнски портал

МЪЛЧАЛИВА Е НЕГОВАТА ЛЮБОВ

Откъс от книгата на Кетрин Кулман «Велик капитан се става в бурни морета и дълбоки води»

Велико е нашето наследство в Исус Христос. Велика е нашата сигурност в Божия Син, защото знаем, че Той ни пази. Ние сме под сянката на Неговата любов. Дълбоките води никога няма да прелеят и Той дава благодат, когато е нужна повече благодат. Той дава вяра, Неговата вяра, когато е нужна вяра. Неговата любов никога не изгасва!

Според мен един от най-прекрасните пасажи от Божието Слово се намира в Стария Завет, Еремия 31:3 „Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост”. Безброй много пъти в тъмнината на среднощния час, без нито една звезда на небето, аз знаех за тази любов. Тогава, когато стоях пред един празен гроб, аз знаех за тази любов – и тази любов е моята сигурност днес. Аз ще заложа всичко, което имам. Ще заложа живота и душата си на тази любов, защото съм напълно уверена в Този, който е дал това обещание.

Ние говорим много за плодовете на Духа, но знаеш ли, че всички плодове на Духа могат да бъдат обобщени само в една дума – Любов! Бог е любов. Като твърдя това, аз съм сигурна, че има повече от един човек, който пита точно сега: „Ако Исус наистина ме обича толкова много, защо тогава Той ми изпраща толкова много мъки и страдания? Не мога да разбера Неговата любов към мен.” Имало е моменти в живота на всеки един от нас, когато сме се съмнявали в тази любов, когато сме се чудили и питали: „Защо? Защо ми се случи това?” Ти и аз сме човешки същества и като такива е нормално да искаме нашия живот да мине без неприятности, без проблеми, без мъки, без страдания. И когато тези неща влязат в живота ни, веднага поставяме под съмнение любовта на Бог, като забравяме Божието Слово, което обещава: „Всяка пръчка, която дава плод, очиства я, за да дава повече плод” (Йоан 15:2).

Един ден една жена, която водила битка вътре в себе си, се чудела дали наистина Бог я обича, защото имала много страдания в своя живот. Тя се питала дали Той не я е забравил. Веднъж като вървяла сама, тя минала покрай едно лозе през есента, което представлявало красива гледка. Много листа покривали лозите, но нямало никакъв плод, само листа. В този момент Небесният Градинар й прошепнал: „Чудиш ли се на изпитанията в твоя живот? Чудиш ли се на нещастията, които идват върху теб и на проблемите, с които се срещаш? Запомни, дете Мое, градинарят спира да кастри и подрязва, да браносва и обработва само, когато не очаква нищо повече от лозата. Искаш ли да спра да те подрязвам? Искаш ли да не очакваш нищо повече освен листа от твоя живот? Искаш ли да те оставя? Ако твоят отговор е да, тогава Аз ще престана да подрязвам, ще престана да те обработвам, ще престана да те браносвам и няма да очаквам от теб нищо повече, освен листа.” Тя погледнала нагоре, като избърсала горещите сълзи от бузите си и разбрала.
О, ако можехме само да видим така, както тя е видяла в този момент! Вместо сълзи на скръб, тя проляла сълзи на радост; погледнала и извикала: „Скъпи Небесни Градинарю, аз го виждам! Как съм могла да бъда толкова сляпа през тези месеци? Браносвай ме и ме обработвай! Ако изпитанията, които си позволил да дойдат в моя живот, ще ме направят по-добра християнка, ако дълбоките води ще помогнат да ме моделираш в по-полезен съд, ако чрез тези мъки и нещастия може да бъде донесен плод от моя живот, тогава моля Те, култивирай моя живот!”

Радвай се, възлюбени! Въпреки, че всяко твое желание, всяка твоя мечта и надежда може да пропадне и изчезне, запомни нещо: ръката на Божествена любов е тази, която подрязва лозата. Говорим за вяра и може би има такива, които се хвалят със своята вяра. Но никога не забравяй, че голямата вяра е дадена от Отец, за да издържиш ГОЛЕМИТЕ ИЗПИТАНИЯ. Голямата вяра има пълна увереност в съвършеното знание и съвършената мъдрост на един съвършен Небесен Баща.
Повтарям: голямата вяра е дадена, за да издържиш големите изпитания. Някой, който чете тези думи като човек, може да каже: „Само, ако можех да видя лицето на Учителя за един миг през тези дълги часове, дни и месеци на преминаване през големи изпитания, голямо страдание и нещастие. Ако можех да погледна към личността на Исус, ако можех буквално да почувствам Неговите силни ръце да стискат моите, ако можеше Той да ми даде знак или нещо осезаемо, аз щях да бъда в състояние да премина през всичко.” Да, зная, но не си ли мислил някога, че мълчанието на Исус е толкова красноречиво, колкото и говоренето Му? Неговото мълчание в твоята ситуация може да бъде не знак за Неговото неодобрение, а за Неговото одобрение. Точно така!

Позволи ми да ти разкажа една история, която чух преди години, но не мога да я забравя. Една християнка сънувала три фигури, които се молели на колене. Тя ги наблюдавала тихо. Учителят се появил и се навел над първата фигура. С огромна нежност Той я прегърнал, усмихнал й се и й говорил успокоителни думи. Тази, която Го наблюдавала, си казала: „Той трябва да я обича много. Тя сигурно е избран съд, отделен от другите. Видя ли как Той се усмихна и как нежно я докосна?” След това тя видяла Учителя да отива до втората коленичила фигура и Той й положил ръка. Това било всичко. Той нито й говорил, нито се навел да й се усмихне. Нежно положил ръка на главата й и си тръгнал. Тази, която наблюдавала, извикала: „Спасителят сигурно не я обича, колкото обича първата, защото нито й се усмихна, нито й говори. Просто положи нежно ръка върху главата й.” Тогава, докато се чудела, тя видяла Учителя да приближава третата коленичила фигура. Без да я погледне и без да й говори, Той я отминал. Нито дума не казал, нито протегнал ръка да я докосне. Наблюдаващата била смаяна от сцената и разсъждавала: „Сигурно е наскърбила дълбоко Учителя, защото Той не й говори, не я докосна, нито се спря да й се усмихне.”
Изведнъж обаче тя усетила присъствието на Учителя. Той застанал до нея и започнал да й говори: „Мое дете, ти не разбираш. Първата, която коленичеше в молитва, се нуждаеше от цялата Моя нежност и грижа, за да задържа краката й в Моя тесен път. Тя се нуждаеше от увереност в Моята любов, тя има нужда да й бъде напомнено, че Съм близо, за да й помогна. Тя е слаба във вярата, просто едно бебе. Тя се нуждае от цялата сила, която мога да й дам. Втората имаше по-силна вяра и по-дълбока любов към Мен. Тя е уверена в Моята мъдрост и във всяко Мое наставление.
Но третата! О, само да можеше да разбереш! Тази, на която Аз нито говорих, нито се спрях да й положа ръка, нито се наведох да й се усмихна, има огромна вяра и любов. Аз я обучавам за най-високото и свято служение. Както Моят Отец Ми се довери и имаше вяра и увереност в Мен, когато ходех по земята, така това скъпо Мое дете има увереност и вяра в Мен.
Аз мога да й се доверя при всички обстоятелства, без значение колко тежи кръстът и критичността на кризата. Аз й имам доверие, когато е в най-трудния час, в най-болезненото страдание и жестоко изпитателно време. Аз мога да разчитам да Ми се довери при всички обстоятелства и този живот Аз използвам в голяма мярка. Аз Съм мълчалив в Моята любов, защото обичам толкова, че силата на думите не е достатъчна, за да могат човешките сърца да разберат.”

Възлюбени, там, където падат най-много дъждове, там тревата е най-зелена; и там, където намираш огромни мъгли от сълзи и скръб, ти винаги ще откриваш сърца, които са изпълнени с мира и любовта на Бог.

И така, когато твоят Бог крие Своето лице, не казвай, че те е забравил. Той се грижи за това, да направи да Го обичаш, и подрязва лозата, за да може да дава по-изобилен и по-съвършен плод.

Източник: Интернет

Кой съм аз?

Кой съм аз? Случайност или грешка? Дългоочаквано дете от родителите ми или не планирано човече, чиято майка е била достатъчно смела да отгледа сама?

Кой съм аз? Дете на родители, които се карат постоянно или разглезено хлапе, на което угаждат всичко? Пъпчивият тийнейджър, който се крие срамежливо зад чина или нахаканият смелчага с лъскава кола, по който се лепят всички красиви момичета?

Кой съм аз? Обикновеният човек с обикновената работа, живеещ обикновен живот или бизнесменът с луксозните вили и поредната яхта? Просякът, стоящ на улицата и очакващ милостиня от състрадателна ръка или високопоставеният държавник, издаващ закони за цялата нация?

Кой съм аз? Невзрачният нисичък плешивец, който хората подминават или дългокраката руса мацка, след която всеки мъж се обръща? Човекът-неудачник, който никога не успява или късметлията с огромната печалба от лотарията?

Не, аз не съм никое от изброените лица. Аз съм много повече от лице. Аз съм ЛИЧНОСТ. А личността не е външността, но характера, отношението, мисленето. Това е, което остава, след като красотата повехне, след като парите се свършат, след като животът се преобърне в съвсем различна посока.

Аз не само съм личност, но Библията казва, че „страшно и чудно съм направен”. Бог е видял какъв ще бъда още в утробата на майка ми и от зачатието ми е знаел колко време ще живея на този свят. Аз съм Божието прекрасно творение. И дори да нямам тяло като на манекен или красотата на филмова звезда, аз съм прекрасен, защото съм създаден по образ и подобие на Господ и нямам право да се оплаквам от идеята на моя Творец за това, как е планирал да изглеждам.

Аз съм ЛИЧНОСТ. И това, как гледам на себе си, определя моята съдба. Може да не съм харесван като външност, но сърцето ми е скъпоценно пред Бог. Той не гледа на лице, а на сърце и за мен това е най-важното – да пазя сърцето си чисто, защото в него са изворите на живота.

Каква е ползата, ако спечеля чрез външността или придобивките си слава и известност, а изгубя душата си? Каква е ползата, ако телесната ми обвивка е перфектна, а сърцето ми е пълно с гняв, горчивина и злини? Ползата ще бъде временно удовлетворение и после – търсене на следващия начин, по който да задоволиш глада на духа си – секс, алкохол, наркотици... Но нито едно от тия временни неща не може напълно да удовлетвори човек, защото Бог е Единственият, Който може да направи това.

Затова аз избирам истински стойностното нещо – да не се старая да угаждам на хора и да се стремя да бъда харесван от тях, а да радвам Божието сърце и да правя това, което Той е казал в Словото Си. Тогава вътрешната красота ще се отразява и навън и ще радва тези, които ценят истинските неща.

Аз съм ЛИЧНОСТ, сътворена от Бог и призована за добри дела, извършени с чисто и красиво сърце. А ти кой си?

Юлия Парнева
Ловеч, 24 Юни 2009 г.

Духовно пробуждане в Уестрерн Из спомените на Чарлз Фини

Чарлз Фини /1792-1875/ се е родил в Северна Америка. Той изиграл значителна роля в историята на Църквата. В 1821 г. Ч .Фини повярвал в Исус Христос. От този ден и до деня да своята смърт той пътувал в Северна Америка и Англия като благовестител ,който „раждал“ Пробуждането. За Кенет Хегин и Бени Хин той е апостол с най-голямото помазание в историята на църквата.

Във втората половина на деня господин Гейл ме покани на молитвено събрание и ми предложи да го проведа. Но аз отказах, защото се приготвях вечерта да си замина. Повече исках да послушам местните християни, да видя как се молят.

В началото един от старейте прочете на глас глава от Библията и думите на химна, който после всички изпяха. След това служителят дълго се моли или по-скоро обръщайки се към събранието с проповед, точно им изложи някои факти. Затрудняваше се да намери точните думи. Стареят говореше на Господ, че вече много години в обществото ежеседмично се провежда молитвени събрания, но хората и до този момент не са получили отговор на своите молби. Това изявление-признание ме порази.

Друг старейшина продължи да води събранието , спирайки се на същия въпрос. Той прочете на глас химн,след това всички го изпяха, и след това започнаха молитва. В нея звучаха мисли близки по смисъл на изказването на първия говорител, като вторият старей засегна и други въпроси. Когато и трети старейшина продължи в същия дух, аз както Апостол Павел в Атина“се възмутих духом.“

Изказванията приключиха и събранието бе към края си. Един от старейте ме помоли да кажа за край няколко думи.

Реших да се спра на жалбите и признанията, прозвучали на събранието . Аз станах и интуитивно разбрах , че Бог ме е изпратил тук: бях длъжен да разоблича служителите.

Ставайки от мястото си , аз още не знаех, какво точно ще говоря, но Духът на Бог слезе над мен и аз започнах подробна да разисквам чутите от мен молитви,жалби и признания.

Изобличавайки тези, който говориха , ги попитах, не им ли се струва ,че тези молитвени събрания са някаква насмешка,че хората са се събрали тук за да се надсмеят над Господ, и да възложат на Него вината за всички провали в живота си.

В началото лицата на слушателите изразяваха само раздразнение. Някои от тях не скриваха намерението да станат и да си отидат. Но аз продължавах да разнищвам молитвите и признанията, които чух този ден, когато старшият служител на обществото, който откри събранието, не възкликна със сълзи на очите-“Брат Фини, всичко това е вярно.!“Плачейки той падна на колене. Това подейства и на останалите, съкрушавайки сърцата им. Членовете на обществото, мъже и жени, коленичиха. На събранието присъстваха не повече от десет човека и всички те бяха част от ръководството на църквата. Хората плачеха, признаваха на Бог своите грехове, сърцата им бяха съкрушени. Всичко това продължи може би час. Не рядко съм виждал как подобно състояние обхваща хората, когато те пристъпваха към истинско покаяние.

Когато членовете на събранието дойдоха на себе си, ме помолиха да остана и да им прочета неделната проповед. Приемайки тяхната молба като глас на Бога, аз се съгласих.

Това стана в четвъртък вечер, а в петък аз започнах да изпитвам силно вълнение. Като се молех в уединение, аз често отивах в църквата, отдавайки се изцяло в Божията власт. Новината за моята предстояща проповед бързо се разпространи , така че в неделя сградата където се провеждаше богослужението се оказа пълна.

Аз проповядвах този ден и силата на Бога слезе на хората. Действието на Божията благодат бе очевидна за всеки. След това ме поканиха да посетя различни райони на града, училища,през седмицата четях проповеди в центъра на града. Ден след ден аз ставах все повече зает, но независимо от това прекарвах много време в молитва.

Скоро разбрах, че духът на молитва възтържествува. В особен смисъл той докосна жените от общината. Мисис А, мисис Д , съпругите на двама старейшини на църквата, почти веднага започнаха усърдно да се молят. Те имаха невярващи деца и жените се обърнаха към Бога за тях с такава ревност, че у мен не остана съмнение:членовете на техните семейства ще последват Христос.

Мисис Д .се отличаваше със слабо здраве, затова дълго време не смееше да идва на църква. Но тя присъстваше на молитвените събрания, за което ви разказах и бидейки вдъхновена сама, вдъхнови членовете на своето семейство.

На следващата неделя отидох при д-р Д. Бледни и развълнуван , той се обърна към мен с думите:“Брат Фини, струва ми се ,че жена ми ще умре. Тя не може да спи нито денем нито нощем. Бивайки в постоянно напрежение тя постоянно се моли. Тази сутрин още не е излязла от стаята си и слушайки нейните ридания се страхувам че ще остане без сила.“ Чувайки моят глас в гостната ,мисис Д, излезе от спалнята. Лицето на жената светеше. надежда и радост, се отразяваха на нея, без всякакво съмнение те имаха божествен произход.“Брат Фини, възкликна тя-Господ сега е с нас!И нашата работа е да се разпрострем !Облакът на Божията милост надвисна над нас и скоро ние ще станем свидетели на невиждани от нас до сега деяния на Бога!“

Източник: Божи Дар Християнски портал

Десет неща, които Бог няма да те попита

1. Бог няма да те попита каква кола си карал през живота си.
Ще те попита колко хора, които са нямали кола си закарал до мястото, където са отивали.

2. Бог няма да те попита колко кв. метра е била твоята къща.
Ще те попита колко хора си приел да нагостиш в нея.

3. Бог няма да те попита какви дрехи си имал в гардероба си.
Ще те попита на колко хора си помогнал да се облекат.

4. Бог няма да те попита каква ти е била най-голямата заплата.
Ще те попита дали ще се промениш, когато я получиш и я
задържиш.

5. Бог няма да те попита коя е била най-голямата ти позиция в работата ти.
Ще те попита дали най-добре си се справил с нея.

6. Бог няма да те попита колко приятели си имал.
Ще те попита на колко си бил приятел.

7. Бог няма да те попита с какво съседство си живял.
Ще те попита какво ти е било отношението ти с тях.

8. Бог няма да те попита какъв е бил цветът на кожата ти, а
ще те попита какво всъщност имаш вътре в теб.

9. Бог няма да те попита защо ти е трябвало толкова много
време, за да намериш спасението, той направо ще те заведе
в твоята къща в рая, а не в ада.

10. Бог няма да те попита на колко хора си изпратил това
съобщение.
Той вече знае. :))

Прочети и изпрати линка :)



http://boji-dar.info

Делата на плътта

Да си спомним известния пасаж от Новия завет: "А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, че постъпващите така, няма да наследят Божието царство." (Гал. 5:19-21).

Ние трябва да знаем делата на плътта, за да ги избягваме. Законът е бил даден, за да разбират хората що е грях. Би било интересно да направим условно деление на текста и да разгледаме към кои категории се отнасят гореизброените грехове - делата на плътта. Напомняме, че делението на текста е образно и затова е относително. Нека обърнем внимание на четири категории грехове.

1. Грехове, които касаят нашата плът и плътски въжделения: блудство, нечистота, гняв, непотребност.

2. Религиозни грехове: идолопоклонство, вълшебство, ерес.

3. Грехове, свързани с алкохола: пиянство, безчинство, гуляи. С тази дума са обозначавали група гуляещи, поклонници на бог Бакхус. По-късно с нея обозначават и шумни пиянски компании, невъздържан разгул, веселие, което се изражда в порок.

4. Социални грехове: тази категория включва в себе си най-голямо количество от изброените от апостол Павел грехове. И това трябва да ни говори, че на тези аспекти от нашия живот трябва да обърнем особено внимание.
"Вражда, караница" - християните вероятно често не са забелязали тези думи. Защото именон на почвата на религиозни вражди са убити милиони хора. Липсата на любов води до това, че хората се обиждат, носят в сърцата си неприязън, обиждат се един друг и нямат намерение да приведат в ред вътрешния си свят, често оправдавайки се и успокоявайки себе си с това, че служат на Господа. " И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си." (Мат. 5:23-24).

Мнозина християни дори не се и замислят, че продължителното сърдене, непримиримостта, липсата на любов към ближния, пораждат множество други грехове, семената на скарването растат и дават обилни плодове: клевети, клюки, обиди, горчивина, лъжи и даже убийства. Затова апостол Йоан казва думи, приети от него от Святия Дух: "Всеки, който ненавижда брата си, е човекоубиецм а вие знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, пребиваващ в него." (1 Йоан 3:15).

Завист - стоиците определят това чувство като "огорчение от нечия доброта". Един от отците на раннохристиянската църква, Василий, го характеризира като "съжаление заради щастието на съседа". Не бива да позволяваме на греха да завладее сърцата ни, влизайки през вратата на завистта.

Разпри - една от църквите в Америка толкова е потънала в караници и разправии и не намирайки сили да съхрани единството си, се разделила на две групи, всяка от които не желае да има нищо общо с братята си. Стигнало се дотам, че там, където се намирал молитвеният дом, се появили трактори и екскаватори. Те разрязали сградата наполовина и я разкъсали. Никой не искал да е обиден, никой не искал да отстъпи, никой не мислел за това, че сме призвани да обичаме. Каква съблазън за невярващите хора от този град! Исус е казал, че трабва да бъдем единни и че светът ще разпознае, че сме Негови деца, ако имаме любов помежду си.

Разногласия (разделение) - това е неразбиране на това, което е направил Исус. Той ни е съединил, подарил ни е един на друг, заради любовта. Съвременната църква като че ли не цени духовното единство. Така, една американска църква в Америка се разделила, защото братята не могли да стигнат до единодушно решение какъв цвят да бъдат сборниците с песните. А колко още незначителни дребни причини намират християните, за да изпълнят своята воля, а не Божията. Правилно ли е това: да търсиш своето и само своето? Дано ни опази Бог от това. Дано ни даде духовно разбиране на Неговите небесни принципи. Църквата - това е семейство, което ние не избираме и затова сме длъжни да се приемаме един друг и да се научим да търпим с любов.

След една спечелена битка английският адмирал Нелсън заявил, че е имал щастието да командва отряд от братя. Това е пример за нас, показващ какви трябва да бъдат воините на Исус Христос.

Източник: Божи Дар Християнски портал

Скрити съкровища

Един мъж изследвал пещерите около морския бряг.
В една от пещерите той открил брезентова чанта, пълна с купчина втвърдени глинени топки. Изглеждало сякаш някой е правил глинени топчета и ги е оставил вън на слънцето да се изпекат.

Те не изглеждали много привлекателни, но заинтригували мъжът, затова той взел чантата със себе си. Докато се шляел по брега, той започнал да хвърля глинените топчета едно по едно в океана толоква далеко, колкото можел.

Не се замислял много за това, докато не изпуснал едно топче и то се напукало и разтворило. Вътре имало прекрасен скъпоценен камък.
Развълнуван, мъжът започнал да разчупва останалите глинени топчета. Всяко съдържало подобно съкровище. Той открил равностойността на хиляди долари в бижутата, останали в около двадесетте топчета.

Изведнъж сякаш нещо го ударило. Той бил на брега от дълго време. Бил хвърлил може би 50-60 от глинените топчета в океана заедно с техните скрити съкровища.
Вместо съкровище, струващо хиляди долари, той щял да отнесе в дома си десетки хиляди, но той просто ги бил изхвърлил!

Това прилича на хората.
Поглеждаме някого, може би дори себе си и виждаме външен глинен съд.
Той не прилича много на вътрешното. Не винаги е красив или блестящ, затова ние го подценяваме.
Гледаме на тази личност като на по-маловажна, отколкото на по-красивия или стилен, или добре познат, или богат. Но не отделяме време да открием съкровището, скрито вътре в този човек.
Има съкровище във всеки един от нас. Ако отделим време да опознаем този човек и ако помолим Бог да ни го покаже по начина, по който Той го вижда, тогава глината започва да се разчупва и започва да сияе брилянт.

Може би не сме стигнали до края на живота си и осъзнаваме, че сме хвърлили далеко успешни приятелства, защото брилянтите са били скрити в късове глина.
Нека виждаме хората в този свят така, както Бог ги вижда.

Превод: Юлия Илиева