СВЕТИЯТ ДУХ

1. Същността на Светия Дух

А. Светият Дух действа като личност

1 Кор. 2:10; 1 Кор. 2:11; Ис. 11:2; Деян. 16:7; Йн. 16:13; Йн. 16:14; Деян. 8:29; Йн. 11:12; 1 Тим. 4:1; Откр. 2:7; Йн. 14:26; 1 Кор. 2:13; 1 Йн. 2:27; Йн. 14:16; Йн. 15:26

Б. Светият Дух бива третиран като личност

Деян. 5:3; Деян. 5:9; Еф. 4:30; Ис. 63:10; Евр. 10:29; Мт. 12:31; Деян. 7:51

2. Светият Дух е Бог

А. Той притежава божествените качества

Пс. 139:7-12; Йн. 14:18; 1 Кор. 2:10; Зах. 12:10; Римл. 1:4; 1 Петр. 4:14; Римл. 8:2; Римл. 8:10; 2 Кор. 3:6; Римл. 15:30; 2 Тим. 1:7; Ис. 40:13; Йн. 14:17; 1 Йн. 5:6; Римл. 15:13

Б. Той притежава божествени имена

Римл. 8:9; Римл. 8:14; Ис. 11:2; 2 Кор. 3:17; Мт. 10:20; Деян. 16:7; Гал. 4:6

3. Делото на Светия Дух в човека

А. Преди повярването

Йн. 16:8-11; Йн. 15:26; 1 Йн. 5:6; Йн. 16:14

Б. При повярването

Йн. 3:5-8; Тит 3:4-7; 1 Петр. 1:23; Як. 1:18; 1 Кор. 6:11; 1 Кор. 12:13; Еф. 1:13,14; Еф. 4:30; 2 Кор. 1:22; Гал. 3:14; Йн. 7:39

В. След повярването

1 Кор. 6:19; 2 Тим. 1:14; Римл. 8:16; 1 Йн. 5:13; Римл. 5:5; 2 Сол. 1:3; 2 Кор. 3:18; Римл. 8:13,14; Гал. 5:16; Гал. 5:18; Гал. 5:22; Йн. 14:26; Йн. 15:26; Йн. 16:7; Римл. 8:26,27; Римл. 14:17

4. Кръщение със Светия Дух

А. Исус оповестява идването на Светия Дух

Мт. 3:11; Лк. 24:49; Йн. 7:38; Йн. 7:39; Йн. 14:16; Йн. 16:7

Б. Изливането на Светия Дух в началото на епохата на църквата

Деян. 2:1-4; Деян. 8:15-17; Деян. 10:44,45

5. Служенията на Светия Дух

А. Светият Дух дава способност за свидетелстване

Деян. 1:8; Лк. 4:18; Йн. 15:26; Деян. 4:31; Деян. 5:32; Мих. 3:8

Б. Светият Дух ни променя

1 Царе 10:6; 2 Кор. 3:17; 2 Кор. 3:18; Тит 3:5; Еф. 4:23; Еф. 4:24

В. Светият Дух ни привлича към Господа

Еф. 5:18,19; Йн. 14:16-18

Г. Ходенето по Духа носи мир и радост

Римл. 8:5; Римл. 8:6; Гал. 5:16; Гал. 5:17

Д. Плодовете на Светия Дух

Гал. 5:22; Римл. 5:5; Римл. 14:17; Римл. 15:13; 1 Кор. 12:4-11

Е. Светият Дух ни утешава

Йн. 14:16,17; Йн. 14:26; Йн. 16:7; Деян. 9:31; Римл. 8:1; 1 Петр. 4:14

Ж. Светият Дух и нашите молитви

Римл. 8:26,27; Юда 20

З. Светият Дух е Духът на истината

Йн. 16:13; 1 Йн. 5:6

6. Задачите на Светия Дух

А. Светият Дух дарява мъдрост и водителство

Мк. 13:11; Йн. 14:26; Йн. 16:13; 1 Кор. 2:10; 1 Кор. 2:12,13; 1 Кор. 12:8; Еф. 1:17; 2 Тим. 1:13,14

Б. Светият Дух ни води в истината

1 Кор. 12:7; Йн. 16:13; 2 Петр. 1:21

В. Светият Дух ни помага да разпознаваме духовете

Ис. 11:2,3; 1 Кор. 2:12; 1 Кор. 2:13; 1 Кор. 2:14; 1 Кор. 2:15; 1 Кор. 12:10

Г. Светият Дух направлява стъпките ни

Деян. 8:29; Деян. 16:6; Римл. 8:14; Ис. 30:21

Д. Светият Дух ни укрепва

Еф. 3:16; Съд. 15:14

Е. Дарбите на Духа според Новия завет (списък)

- апостолско служение (1 Кор. 12:28; Еф. 4:11)

- пророкуване (Римл. 12:6; 1 Кор. 12:10; 14:1-40; Еф. 4:11)

- чудеса (1 Кор. 12:28)

- изцеления (1 Кор. 12:9,28,30)

- говорене на езици и тълкуване на езици (1 Кор. 12:10)

- благовестителство (Еф. 4:11)

- пастирство (Еф. 4:11)

- служене (Римл. 12:7; 1 Кор. 12:28; Еф. 4:12)

- поучаване (Римл. 12:7; 1 Кор. 12:28; Еф. 4:11)

- вяра (1 Кор. 12:9)

- наставление (Римл. 12:8)

- разпознаване на духовете (1 Кор. 12:10)

- милосърдие (Римл. 12:8)

- раздаване, помагане (Римл. 12:8; 1 Кор. 12:28)

- управляване, ръководене (Римл. 12:8; 1 Кор. 12:28)

- мъдрост и знание (1 Кор. 12:8)

7. Свободата в Светия Дух

2 Кор. 3:17; Римл. 8:2; Римл. 8:15; Гал. 5:18; 2 Тим. 1:7

8. Светият Дух предизвиква единство

Деян. 4:31; Деян. 4:32; 1 Кор. 12:13; 2 Кор. 13:13

9. Други аспекти относно Светия Дух

Деян. 8:20; Деян. 20:28; Римл. 8:11

10. Покорство спрямо Светия Дух

А. Светият Дух действа в покорните

Пр. 1:23; Деян. 5:32

Б. Призив за послушание спрямо Светия Дух

Гал. 5:25; 1 Петр. 1:22; Откр. 2:29

В. Предупреждение против непослушанието спрямо Светия Дух

Римл. 8:5,6; 1 Кор. 2:14; Еф. 4:30; 1 Сол. 5:19; Евр. 3:7-10

Г. Следствия от непослушанието спрямо Светия Дух

Бит. 6:3; Ис. 63:10; Деян. 7:51

11. Светият Дух в живота на Исус

- Мт. 1:1-20; Лк. 3:21,22; Лк. 4:1; Деян. 10:38; Йн. 3:34; Лк. 4:1; Мт. 12:28; Римл. 8:11; 1 Петр. 3:18

12. Други примери за действието на Светия Дух в Библията

А. Примери за изпълване със Светия Дух

- Изх. 31:2-5 (Веселеил)

- 1 Царе 10:6,9,10 (Саул)

- 1 Царе 16:13 (Давид)

- Лк. 1:15 (Йоан Кръстител)

- Лк. 1:41,42 (Елисавета)

- Лк. 1:67 (Захария)

- Лк. 2:25,26 (Симеон)

- Лк. 4:1 (Исус)

- Деян. 2:1-4 (християните на Петдесятница)

- Деян. 6:3-5,7 (дяконите на ранната църква)

- Деян. 9:17 (Павел)

- Деян. 11:22-24 (Варнава)

Б. Въоръжението на Духа за времена на нужда

- Деян. 4:8 (на Петър се дава способността да проповядва)

- Деян. 4:29-31 (църквата се моли)

- Деян. 7:55 (свидетелството на Стефан)

- Деян. 13:9-11 (Павел и магьосникът Елима)

- Деян. 13:50-52 (преследваните ученици се изпълват със Светия Дух)

ИСУС ХРИСТОС

1. Исус е Бог

Евр. 1:8; Йн. 20:28; Мк. 1:24; Йн. 10:30

2. Качествата на Бога се отнасят към Христос

А. Исус е вечен

Йн. 17:5; Йн. 1:1,2

Б. Той е всеприсъстващ

Мт. 28:20; Откр. 1:17

В. Неговото всемогъщество

Откр. 1:18; Мт. 28:18

Г. Исус е всезнаещ

Йн. 21:17; Йн. 13:38

Д. Той е непроменим

Евр. 13:8; Евр. 1:12

Е. Той изпълнява Божиите дела

Йн. 1:3; Кол. 1:17; Йн. 2:19

3. Исус, изпълнението на Стария Завет

Лк. 24:44

Предсказания в СЗ и тяхното изпълнение в НЗ:

А. Родословието на Исус

Бит. 3:15 (вж. Гал. 4:4; Лк. 2:7); Бит. 18:18 (вж. Мт. 1:1); Бит. 17:19 (вж. Мт. 1:1,2); Чис. 24:17 (вж. Мт. 1:2 ; Лк. 3:34); Бит. 49:10 (вж. Лк. 3:34); Ис. 9:7,8 (вж. Мт. 1:1; Деян. 2:29,30)

Б. Неговото рождение и детство

Мих. 5:3 (вж. Мт. 2:1-6; Лк. 2:4-7; Йн. 7:42); Ис. 7:14 (вж. Мт. 1:18; Лк. 1:26-35); Ер. 31:15 (вж. Мт. 2:16-18); Ос. 11:1 (вж. Мт. 2:13,14,19-21)

В. Неговото служение и отхвърляне

Ис. 9:2,3 (вж. Мт. 4:12-16); Пс. 110:4 (вж. Евр. 6:20; 7:11-16,20-26); Пс. 2:1,2 (вж. Деян. 3:14,15,17; 4:25-28); Зах. 9:9 (вж. Йн. 12:12-14; Мт. 21:1-11)

Г. Той бива предаден

Пс. 41:9 (вж. Йн. 13:18; Мк. 14:10; Мт. 26:14-16,20-23; Мк. 14:43-45); Зах. 11:12 (вж. Мт. 26:15; 27:3-10); Зах. 11:13 (вж. Мт. 27:3-10); Пс. 109:7,8 (вж. Деян. 1:15,16,20-22)

Д. Преследване и разпъване на кръст

Пс. 27:12 (вж. Мт. 26:60,61); Ис. 53:7 (вж. Мт. 26:62,63; 27:12-14); Ис. 50:6 (вж. Мк. 14:65; 15:19; Йн. 18:22; 19:1-3); Ис. 53:4,5,8 (вж. Мт. 8:16,17; Римл. 4:25; 1 Кор. 15:3); Ис. 53:12 (вж. Мт. 27:38; Мк. 15:27,28; Лк. 23:33); Пс. 22:16 (вж. Йн. 19:37; 20:25-27); Пс. 22:5-7 (вж. Мт. 27:39-44; Мк. 15:29-32); Пс. 69:21 (вж. Йн. 19:29; Мт. 27:34-48); Зах. 12:10 (вж. Йн. 19:34); Пс. 22:18 (вж. Мк. 15:24; Йн. 19:24); Пс. 34:20 (вж. Йн. 19:33); Ис. 53:9 (вж. Мт. 27:57-60)

Е. Неговото възкресение

Пс. 16:10 (вж. Мт. 28:9; Лк. 24:36-48; Деян. 2:23-31); Пс. 68:18 (вж. Лк. 24:50,51; Деян. 1:9); Пс. 110:1 (вж. Деян. 2:32-35)

4. Исус - истински човек с дух, душа и тяло

Мт. 1:23; Лк. 23:46; Мт. 26:38; Евр. 10:5; Мк. 15:39; Йн. 19:5; Лк. 19:41; Йн. 11:35; Лк. 2:40; Лк. 4:2; Лк. 8:23; Лк. 9:58; Йн. 4:6,7; Мт. 26:37

5. Защо Бог изпрати Исус на света?

А. Исус разкрива Бога на човека

Кол. 1:13-15; Евр. 1:3; 2 Кор. 4:4; Йн. 8:19; Йн. 14:7; Йн. 14:8,9

Б. Исус отне греховете чрез Своята жертва

1 Тим. 1:15; Лк. 19:10; Йн. 3:17; Римл. 5:6-11; 1 Йн. 3:5; 1 Йн. 4:4; Откр. 5:9

В. Исус унищожава делата на дявола

1 Йн. 3:8; Евр. 2:14,15; 1 Кор. 15:54-57

6. Смъртта на Исус

А. Смъртта на Исус беше необходима

Йн. 3:14; Евр. 10:7; Ис. 53:5; Еф. 1:7

Б. Исус умря като Заместник

1 Кор. 15:3; 2 Кор. 5:14,15

В. Смъртта на Христос изпълни Божията воля

Мт. 26:39; Пс. 40:8; Фил. 2:8

7. Възкресението на Исус

А. Възкресението беше необходимо

Римл. 4:25; Римл. 5:9

Б. Исус наистина възкръсна

Лк. 24:39; Йн. 20:27; 1 Кор. 15:6

В. Без възкресение не е възможна християнската вяра

1 Кор. 15:12-19

8. Възнесението на Исус

Мк. 16:19; Деян. 1:9; Лк. 24:50,51; Йн. 17:5; Фил. 2:9; Деян. 2:32-35

9. Очевидци разказват в Библията

А. Исус беше разпънат

Мт. 27:27-50; Мк. 15:15-37; Лк. 23:23-49; Йн. 19:16-30

Б. Исус беше три дни в гроба

Мт. 27:57-66; Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56; Йн. 19:31-42; Деян. 1:28,29

В. Той възкръсна от смъртта

Мт. 28:1-18; Мк. 16:1-14; Лк. 24:1-43; Йн. 20; Йн. 21; Деян. 2:23,24,32; 3:14,15; 10:39-41; 13:29-31; 1 Кор. 15:3-8; Откр. 1:18

Г. Той се възнесе на небето

Мк. 16:19; Лк. 24:50,51; Деян. 1:4-11

10. Повторното идване на Исус (виж главата за последните

времена)

11. Имената на Исус

Ис. 7:14; Ис. 9:6; Мт. 25:31; Мт. 16:16; Лк. 5:34,35; Йн. 3:29; Йн. 1:29; Йн. 1:36; Йн. 1:41; Йн. 1:49; Йн. 6:35,48; Йн. 6:51; Йн. 8:12; Йн. 9:5; Йн. 10:7,9; Йн. 10:11; Йн. 11:25; Йн. 13:13; Йн. 14:6; Йн. 15:1; 1 Кор. 2:8; 1 Кор. 10:4; Кол. 2:19; 1 Тим. 6:15; Евр. 2:10; Евр. 4:14; Евр. 12:2; Евр. 13:20; 1 Петр. 2:4; 1 Петр. 2:6; Еф. 2:20; 1 Петр. 2:25; 1 Петр. 5:4; Откр. 1:5; Откр. 1:8; Откр. 5:5; Откр. 19:11; Откр. 19:13; Откр. 19:16; Откр. 22:16

ЧОВЕКЪТ

1. Същността на човека

Бит. 1:27; Бит. 2:7; 1 Сол. 5:23; Йов 35:11; Екл. 3:11; Пс. 90:10

2. Състоянието на човека след грехопадението

Бит. 3:16; Бит. 3:17-19; Бит. 8:21; Римл. 2:15; Римл. 3:23; Римл. 7:14; Римл. 7:24; Евр. 9:27

3. Новият човек в Христос

2 Кор. 5:17; Гал. 6:15; Еф. 2:10; Римл. 6:4; 1 Кор. 15:45; 1 Кор. 15:47-49

СЪТВОРЕНИЕТО

1. Бог е Творец и на вселената и Той я поддържа в съществуване

Бит. 1:1; Пс. 24:1; Пс. 89:11,12; Ер. 10:12; Бит. 8:22; Пс. 75:3

2. Делата на сътворението

- Светлина Бит. 1:3

- Атмосфера Бит. 1:6-8

- Суша Бит. 1:9,10

- Растителност Бит. 1:11-13

- Небесни тела Бит. 1:14-19

- Водни същества, птици Бит. 1:20-23

- Земни животни Бит. 1:24,25

- Човек Бит. 1:26-31

3. Целта на сътворението

Пр. 16:14; Пс. 19:1; Пс. 8:3-9; Бит. 2:15; Римл. 1:20; Ис. 40:26; Ис. 45:18

4. Отговорността на човека за творението

Бит. 2:15; Бит. 2:19; Пс. 8:6; Изх. 23:12; Втзк. 5:14; Лев. 25:4; Лев. 25:5

5. Новото творение

Ис. 65:17; Ис. 66:22; 2 Петр. 3:13; Откр. 21:1

Бог

1. Съществуването на Бога

А. Бог е вечен и непроменим

Изх. 3:14; Пс. 90:2; Пс. 102:24-27; Откр. 1:8

Б. Единственият истинен Бог

Ис. 43:11; Ис. 44:6-8; Ис. 45:21,22; Йн. 17:3

В. Човекът не може да разбере величието на Бога

Ис. 55:8; Пс. 139:4; Пс. 147:5; Римл. 11:33

2. Същностната природа на Бога

А. Бог е Дух

Йн. 4:24; 1 Тим. 1:17; Евр. 11:27

Б. Бог е личност

Изх. 3:14; Мт. 11:25; Мт. 6:9

В. Бог изпълва цялата вселена

Ис. 55:9,10; 2 Лет. 2:6; Пс. 139:7-10; Деян. 7:48,49; Деян. 17:24-29

Г. Имената на Бога

Господ (Адонай), Бит. 15:2

Всевишният (Ел Елион), Бит. 14:18

Всемогъщият (Ел Шадай), Бит. 17:1

Вечният Бог (Ел Олам), Бит. 21:33

Бог (Елохим), Бит. 1:1

Господ на силите/Господ на войнствата (Йахве Саваот), 1 Царе 1:3

Аз Съм (Яхве), Изх. 3:14

ГОСПОД Бог (Яхве, Яхве Елохим), Изх. 34:6

(Яхве ире) ГОСПОД ще види/промисли, Бит. 22:13,14

(Яхве ниси) ГОСПОД, моето знаме, Изх. 17:8-15

(Яхве рафа) ГОСПОД, който изцелява, Изх. 15:26

(Яхве шалом) ГОСПОД, нашият мир, Съд. 6:24

(Яхве шамма) ГОСПОД присъства, Езек. 48:35

(Яхве цидкену) ГОСПОД, нашата правда, Ер. 23:6

3. Качествата на Бога

А. Бог е всеприсъстващ

Ер. 23:24

Б. Бог е всезнаещ

Мт. 10:29; Пр. 15:3; Пс. 139:1-4

В. Бог е всемогъщ

Бит. 17:1; Мт. 19:26

Г. Бог е свят и мрази греха

1 Царе 2:2; Ис. 6:3; 1 Петр. 1:15; Пр. 15:9; Пр. 15:26; Ис. 59:1,2

Д. Бог е праведен

Пс. 119:137; Втзк. 32:4; Пс. 145:17

Е. Бог е любов

Йн. 3:16; Римл. 5:8; 1 Йн. 4:9

4. Отношението между Бога и човека

Бит. 1:26,27; Бит. 2:7; 1 Кор. 2:9; Ис. 64:5; Мт. 18:14; 2 Петр. 3:9

А. Първата плоча от десетте заповеди

Изх. 20:2-11

Б. Исус, единственият път към Бога

Йн. 14:6; 1 Тим. 2:5; Деян. 4:12; 1 Йн. 5:11

В. Бог - нашият Отец в Исус Христос

Йн. 1:12; Римл. 8:14,16; 2 Кор. 6:17,18; Гал. 3:26; Гал. 4:6

ПЪТЯТ НА СПАСЕНИЕТО

1. Всички хора са грешни

Римл. 3:23; Екл. 7:20; Ис. 64:6; Римл. 3:10; Як. 2:10; 1 Йн. 1:8

2. Спасение по благодат, а не чрез дела

Еф. 2:8,9; Мк. 10:25-27; Римл. 3:20; Римл. 11:6; Гал. 2:16; 2 Тим. 1:9; Тит 3:5

3. Спасение само чрез Исус

Деян. 4:12; 1 Тим. 2:5; Йн. 3:16; Йн. 3:36; Йн. 8:24; Йн. 10:1; Йн. 10:9; Йн. 14:6; 1 Кор. 3:11; 1 Йн. 5:12

4. Вяра в Исус

Йн. 3:16; Йн. 11:25,26; Деян. 16:31; Римл. 10:9,10; 1 Йн. 5:1

5. Приемане на Исус

Откр. 3:20; Йн. 1:12; Гал. 4:6; Еф. 3:17

6. Обръщение и новорождение

А. Нашето обръщане към Бога (обръщение)

Деян. 3:19; Деян. 17:30; Деян. 26:20; 1 Сол. 1:9; 1 Петр. 2:25

Б. Божието дело в нас (новорождение)

Еф. 4:24; 2 Петр. 1:4; Йн. 3:3; Йн. 3:8; 2 Кор. 5:17,18; Тит 3:5; 1 Петр. 1:3; 1 Петр. 1:23; Еф. 2:10

7. Следствията от новорождението в Исус Христос

А. Духовното новорождение води до нова природа

Йн. 3:3; Йн. 1:13; Римл. 12:2; 2 Кор. 5:17; 1 Петр. 1:23

8. Вечно спасение

А. Спасението не може да бъде изгубено дори чрез грях

Пс. 37:24; Йн. 3:36; Йн. 6:37; Йн. 10:28; Римл. 8:38,39; 1 Кор. 3:11-15; 1 Кор. 5:5; 2 Тим. 2:13; 1 Йн. 5:13

Б. Вярващият християнин ще отговаря за делата си

Пс. 89:30-34; Евр. 12:5-8; Откр. 3:19

В. Вечен живот в небето

Римл. 6:23; Йн. 11:26; Йн. 14:2,3; 1 Петр. 1:3,4; 1 Йн. 5:11

ЧУДЕСАТА В БИБЛИЯТА - ЧУДО ( ЗНАМЕНИЕ )

Свръхестествено дело, което трябва да се отдава непосредствено на Бога. Чудото в този смисъл, трябва да се различава от чудесата, които някои правят с измама, чрез тайни науки, или по такива естествени закони, които светът не познава. Исус Христовите чудеса, са били такива, които само Бог може да извърши, и били направени публично, пред многобройни зрители, (приятели и неприятели), истинността им можеше да се изпита, и целта, която са имали е била свята. Те се потвърждават от достоверни очевидци, на които характерът и поведението са били безукорни, и те още се потвърждават от учреждения съществуващи и днес, предопределени да увековечат паметта на чудотвореца и на чудесата му. Христос е посочвал могъщите си дела, като неопровержими доказателства на неговото божество и послание - Мат. 9:6, 11:4,5,23,24; Йн. 10:24-27, 20:29,31. Измамите на Египетските магьосници и на лъжливите пророци, в старите и днешните времена - Вт. 13:1; Мат. 24:24; 2Сол. 2:9; Отк. 13:14, не биха могли да издържат на горепосочените свидетелства за истинността на Христовите чудеса. Като давал някому сила да върши чудеса, Бог му е давал най-голямо доказателство за истината, която той е учил - 3Цар. 18:38,39. Чудотворството е Божият собствен печат, който не се прилага на лъжи; и колкото хитро и да действува Сатана, за да прелъсти някого, никой, който искрено и усърдно търси да познае и да извърши Божията воля не ще бъде прелъстен. Понеже главната цел на чудесата е била да удостоверят откровението на Божията воля, тези могъщи дела престанали когато Канона на Св. Писание се изпълнил, и християнството вече се утвърдило. От края на първото столетие, след възнесението на Христос, малко чудеса са станали, които да не подлежат на съмнение, а ще се яви ли някога случай за нови чудеса, това само Бог знае.

Следващият списък съдържа повечето чудеса споменати в Св. Писание, и не включва свръхестествените видения и откровения, в които Бог е благоволявал да се открива на старите, нито онези безбройни велики дела на провидението му, които изявяват неговата сила толкова неоспоримо, колкото самите чудеса.

Старозаветни чудеса

1. Сътворението на света - Бит. 1гл.

2. Потопът, и други чудеса свързани с това велико събитие - Бит. 6-8гл.

3. Разрушението на Содом - Бит. 19 гл.

4. Изцелението на Авимелех - Бит. 20:17,18.

5. Горящата къпина - Изх. 3:2-4.

6. Мойсеевият жезъл станал змия, и пак жезъл - Изх. 4:3,4, 7:10.

7. Мойсеевата ръка станала прокажена, и после пак изцелена - Изх. 4:6,7.

8. Водата обърната в кръв - Изх. 4:9, 30.

9. Нил обърнат в кръв - Изх. 7:20.

10. Жабите нанесени и отмахнати - Изх. 8гл.

11. Въшки нанесени - Изх. 8:17.

12. Мухи нанесени и отмахнати - Изх. 8:21-31.

13. Мор на добитъкът - Изх. 9:3-6.

14. Гнойни циреи произведени - Изх. 9:10,11.

15. Град нанесен, и спрян - Изх. 9:23, 33.

16. Скакалци нанесени, и отмахнати - Изх. 10:13,19.

17. Тъмнина нанесена - Изх. 10:22.

18. Първородни избити - Изх. 12:29.

19. Червено море разделено - Изх. 14:21,22.

20. Египтяни издавени в морето - Изх. 14:26-28.

21. Водата на Мера подсладена - Изх. 15:25.

22. Пъдпъдъци и манна изпратени - Изх. 16гл.

23. Вода от канарата, на Хорив - Изх. 17:6.

24. Амалик победен - Изх. 17:11-13.

25. Стълб от облак, и огън - Чис. 9:15-23.

26. Мариам прокажена - Чис. 12:10.

27. Разрушението на Корей, и други - Чис. 16:28-35, 46-50.

28. Аароновият жезъл напъпил - Чис. 17:8.

29. Вода от канарата, в Кадис - Чис. 20:11.

30. Изцелението чрез медната змия - Чис. 21:8,9.

31. Валаамовата ослица говори - Чис. 22:28.

32. Чумата в пустинята - Чис. 25:1,9.

33. Водите на Йордан раздвоени - И.Н. 3:10-17.

34. Водите на Йордан се връщат на мястото си - И.Н. 4:18.

35. Ерихон превзет - И.Н. 6:6-20.

36. Ахан се хваща - И.Н. 7:14-21.

37. Слънцето и луната застават - И.Н. 10:12-14.

38. Гедеоновото руно оросено - Съд. 6:36-40.

39. Мадиамците победени - Съд. 7:16-22.

40. Самсоновите подвизи - Съд. 14-16гл.

41. Дагоновият дом съборен - Съд. 16:30.

42. Дагон пада пред ковчега - 1Цар. 5гл.

43. Връщането на ковчега - 1Цар. 6:12.

44. Гръм и дъжд на жътва - 1Цар. 12:18.

45. Еровоамовата ръка изсъхнала - 3Цар. 13:4,6.

46. Жертвеникът разцепен - 3Цар. 13:5.

47. Бездъждие и суша - 3Цар. 17:6.

48. Илия хранен от враните - 3Цар. 17:6.

49. Брашно и елей доставяни - 3Цар. 17:14-16.

50. Умряло дете съживено - 3Цар. 17:22,23.

51. Всеизгаряне изгорено чрез огън от небето - 3Цар. 18:36,38.

52. Дъжд от небето - 3Цар. 18:41-45.

53. Човеци изгорени от небесен огън - 4Цар. 1:10-12.

54. Водите на Йордан раздвоени - 4Цар. 2:14.

55. Вредителни води излекувани - 4Цар. 2:21,22.

56. Деца разкъсани от мечки - 4Цар. 2:24.

57. Вода доставена - 4Цар. 3:16-20.

58. Елей доставен - 4Цар. 4:1-7.

59. Умряло дете съживено - 4Цар. 4:32-35.

60. Нееман изцелен - 4Цар. 5:10-14.

61. Проказата на Гиезий - 4Цар. 5:27.

62. Желязо да плува - 4Цар. 6:6.

63. Сирийци ослепени - 4Цар. 6:18,20.

64. Умрял човек съживен - 4Цар. 13:21.

65. Асирийци поразени от ангел - 4Цар. 19:35.

66. Езекия изцелен - 4Цар. 20:7.

67. Сянка върната назад - 4Цар. 20:11.

68. Мор върху Израил - 1Лет. 21:14.

69. Йона останал неповреден в корема на една риба - Й-а 1:7, 2:10.

Новозаветни чудеса

1. Звездата на Изток - Мат. 2:3.

2. Слизане на Божия Дух във вид на гълъб - Мат. 3:16.

3. Христовото постене и изкушение - Мат. 4:1-11.

4. Христови чудеса - Мат. 4:23,24, 8:16, 14:14,36, 15:30; Мк. 1:34; Лк. 6:17-19.

5. Прокажени очистени - Мат. 8:3,4; Лк. 17:14.

6. Слугата на стотника изцелен - Мат. 8:5-13.

7. Майката на Петровата жена изцелена - Мат. 8:14.

8. Бури успокоени - Мат. 8:23-26, 14:32.

9. Бесове изпъдени - Мат. 8:28-32, 9:32,33, 15:22-28, 17:14-18.

10. Паралитици изцелени - Мат. 9:2-6; Мк. 2:3-12.

11. Кръвотечение изцелено - Мат. 9:20-22.

12. Дъщерята на Яир съживена - Мат. 9:18,25.

13. Слепи получават зрение - Мат. 9:27-30, 20:35; Мк. 8:22-25; Йн. 9:1-7.

14. Неми проговарят - Мат. 9:32,33, 12:22; Мк. 7:33-35.

15. Чудеса от учениците - Мат. 10:1,8.

16. Множества нахранени - Мат. 14:15-21, 15:35-38.

17. Христос ходи по водата - Мат. 14:25-27.

18. Петър ходи по водата - Мат. 14:29.

19. Христовото преображение - Мат. 17:1-8.

20. Монета от устата на една риба - Мат. 7:27.

21. Изсъхването на смоковницата - Мат. 21:19.

22. Чудеса на разпятието - Мат. 27:51-53.

23. Чудеса на възкресението - Мат. 28:1-7; Лк. 24:6.

24. Улов на много риба - Лк. 5:4-6; Йн. 21:6.

25. Синът на вдовицата възкресен - Лк. 7:14,15.

26. Чудеса пред Йоановите пратеници - Лк. 7:21,22.

27. Чудеса от седемдесетте - Лк. 10:9,17.

28. Болната жена изцелена - Лк. 13:11-13.

29. Красничав изцелен - Лк. 14:2-4.

30. На Малх ухото изцелено - Лк. 22:50,51.

31. Водата превърната във вино - Йн. 2:6-10.

32. Синът на велможата изцелен - Йн. 4:46-53.

33. Безпомощният страдалец изцелен - Йн. 5:5-9.

34. Исус ходи по водата - Йн. 6:21.

35. Лазар възкресен - Йн. 11:43,44.

36. Христос идва при учениците си - Йн. 20:19,26.

37. Чудеса на Петдесетница - Д.А. 2:1-11.

38. Чудеса от апостолите - Д.А. 2:43, 5:12.

39. Един куц изцелен - Д.А. 3:7.

40. Смъртта на Анания и Сапфира - Д.А. 5:5,10.

41. Много болни изцелени - Д.А. 5:15,16.

42. Апостолите избавени от тъмница - Д.А. 5:19.

43. Чудеса от Стефан - Д.А 6:8.

44. Чудеса от Филип - Д.А. 8:6,7,13.

45. Еней изцелен - Д.А. 9:34.

46. Сърна съживена - Д.А. 9:40.

47. Петър избавен от тъмница - Д.А. 12:6-10.

48. Елима ослепен - Д.А. 13:11.

49. Чудеса от Павел и Варнава - Д.А. 14:3.

50. Един куц изцелен - Д.А. 14:10.

51. Нечист дух изпъден - Д.А. 16:18.

52. Павел и Сила избавени - Д.А. 16:25,26.

53. Особени чудеса - Д.А. 19:11,12.

54. Евтих съживен - Д.А. 20:10-12.

55. Ухапване от ехидна направено безвредно - Д.А. 28:5.

56. Поплиевият баща и други изцелени - Д.А. 28:8,9.

Детската душа

Какво се крие във душата на едно дете?
Не знам, а искам да разбирам!
Пространства ярки като синьото небе,
във нея необятно се простират.
Живее с радостта на всеки ден,
от грижи необременено,
какви надежди се таят
в сърцето му несподелени?
Когато ляга вечерта,
в какви ли светове отлита
и не е нужно за това
големите да пита.
С детинска нежност обичта,
на близките си подарява
и в трудните им часове,
тя успява да ги сгрява.
Не познало още подлостта
с душа като кристал живее,
с детинската си простота
на сериозните неща се смее.
И не разбира всеки път,
защо понякога сме тъжни,
в главата му като пчели жужат,
рояк от мисли всевъзможни.
Безкраен свят е детската душа
и ако малко си проникнал в нея,
ще можеш при поредния провал
с детинска мъдрост да се смееш.

09.01.2000 г. Мария Борисова

Вземаща любов

„И Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. И Амнон й каза: Стани, махай се!” 2 Царе 13:15

Амнон изгарял от страст по своята полу-сестра Тамар. (2царе 13:1-22) Тя била красива и той бил решен да я притежава и то веднага. Въпреки,че знаел че намерението му е ясно забранено от Божия закон, той бил така обзет от желанието по нея, че всички останали разсъждения изглеждали незначителни. И така, той се престорил на болен, примамил я в стаята си и я изнасилил. Бил готов да пожертва всичко за този един миг на страстта.
Но след това похотта му се превърнала в омраза. След като я бил използвал егоистично, той я презрял и вероятно си пожелал никога да нея беше виждал. Наредил да я изхвърлят навън и да заключат вратата след нея.
Тази кратка история,в наши дни се повтаря всеки ден. В нашето така наречено свободно общество моралните норми са почти напълно премахнати. Предбрачният секс се приема като нещо нормално. Двойки живеят заедно без обвързване. Проституцията се разрешава с закони. Хомосексуалността е станала общоприет алтернативен начин на живот.

Запознаваш се с някого, когото харесваш и всичко е ясно – няма по-висши закони. Глупаво е да се обвързваш с закон. Важното е да получиш всичко, което искаш. Така всяка мисъл за правда и неправда се измества и човек си внушава, че това е единственият начин да се води добър живот. И така, втурваш се като Амнон през глава в нещо, което се надяваш да ти донесе удовлетворение.Но това, което първоначално е изглеждало толкова хубаво, често в последствие се оказва катастрофа. Чувството за вина е неизбежно, колкото и яростно да се отрича. Загубата на уважение води до огорчение..то пък избликва често в кавги и в крайна сметка се сгъстява до открита омраза. Човекът, който някога е изглеждал така прекрасен, сега е направо отблъскващ. От там вече има само една малка крачка до малтретиране, съдилища и дори убийство.

Хората все още не са престанали да се измъкват от отговорност, като търсят други извинения за своето непослушание. За да оправдаят свободната любов и извънбрачните си сексуални отношения, много от тях са готови да изкривят Писанията.
Трябва да кажем, че сексуалната нечистота не е престанала да бъде зло.(1 Сол. 4:3) и не е престанала да взема своите жертви.
Все още е вярно,че ще пожънем това, което посеем (Гал.6:7).
Все още е вярно,че пътят на престъпниците е неравен (Притчи 13:15б).
Все още е вярно,че Бог ще съди блудниците и прелюбодейците (Евр 13:4б).
Все още е вярно, че сексуално разпуснатите хора няма да бъдат допуснати в небето (1 Кор 6:9,10) и че техният дял ще бъде в огненото езеро (Откр 21:8).
Независимо от всички свои протести хората не могат да избягат от чувството за вина и нечистота. Не могат да избягат и от физическите и психическите увреждания.
Сексуалното желание е твърде несигурна основа за изграждане на трайна връзка. Ако хората пренебрегват Божиите принципи за морална чистота, това води до собственото им страдание и в крайна сметка до гибел.

Когато Бог ни заповядва да бъдем чисти, Той ни дава и силата , от която се нуждаем , за да останем чисти.(Пс 68:35). Невинността не е просто отсъствие на полови сношения, а е присъствие на чистота. Това означава да подчиниш поривите и желанията си на Божия авторитет и да се стремиш да останеш в състояние на невинност. Поради тази причина невинността трябва да започне в ума ти. Във 2Кор 10:5 се казва,че трябва да „пленяваме всеки разум да се покорява на Христос”. Какво би казал Бог за мислите ти? Стремиш ли се към чистота? Разсъждаваш ли над духовната зрялост на приятеля си толкова време, колкото отделяш на въпроса каква физическа близост е допустима?
Да бягаме от блудство означава не просто да се въздържаме от полово сношение, а дори да не мислим за него.Ако умът ни допусне дори намек за нещо нечисто, съзнателно и бързо да отблъскваме тези мисли. ”И тогава страстта зачева и ражда грях,а грехът, като се развия напълно, ражда смърт.” (Яков 1:15) грехът е процес, а не изолирано събитие. Започва с мисъл, засилва се с любопитство и стига кулминацията си с действие. Поради тази причина Бог ни подтиква да бягаме при още първия знак за грях.


Провалът на един човек не означава, че Бог е сложил край на взаимоотношенията си с него. Ако човекът е спасен, той може да признае и остави своя грях, и да бъде напълно уверен, че Бог му е простил. Той е Верен на Своето обещание и може да прости праведно, защото Спасителят е платил цената за греха и казва: „Пиши това за моя сметка!” Единствено Божията благодат може да донесе прошка, изцеление и възстановяване. За да се втурнеш към чистота, се втурни към Христос, защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят!” (1 Лет 1:16).

ЧУВАТЕ ЛИ БОЖИЯ ГЛАС?

Преди много години, преди да бъде изобретен телефона, във времето когато най-бързият метод на комуникации бил телеграфа, който използвал морзовия код, един младеж кандидатствал за работа като радист. Прочитайки обявата във вестника, той отишъл на съответния адрес. Когато пристигнал, влязъл в огромен офис в който кипяло оживление, шум, и наистина се работело на високи обороти. На фона на целия шум и тупурдия се чувал и звука на телеграф.

На бюрото на секретарката имало бележка, която нареждала кандидатите за работа да попълнят съответната молба и да изчакат, докато бъдат повикани в по-вътрешния офис. Младият човек попълнил молбата си и седнал да чака реда си за интервю заедно с още седем други кандидати за работата.

След няколко минути обаче, той изведнъж станал, пресякъл главния офис и директно и уверено влязъл в стаята на шефа.

Останалите кандидати за работата естествено се ококорили, чудейки се какво става. Те започнали да недоволстват и да мърморят помежду си, понеже все още не били чули никаква покана, а изглеждало, че последния ги е прередил. Настанало объркване, но накрая сметнали, че младежа, който според тях така нахално влязъл в стаята на шефа сигурно е направил някаква нелепа грешка и ще бъде дисквалифициран.

След няколко минути обаче, работодателят излязъл от стаята и казал на останалите кандидати за работа: “Господа, благодаря ви затова, че се отзовахте на обявата ни, но работното място току що бе заето.”

Останалите кандидати за работа започнали да роптаят помежду си и един от тях открито казал: “Чакайте малко, не разбирам. Той дойде последен, а ние дори не бяхме интервюирани - дори не ни беше даден шанс да покажем на какво сме способни. А последния кандидат изведнъж най-нахално пререди всички ни, нахълта в офиса Ви и получи работата. Това не е честно!”

На това работодателят отговорил: “Съжалявам, но през цялото време докато вие си седяхте тука по телеграфа се излъчваше следното съобщение на морзов код: ‘Ако разбирате това послание, тогава влизайте направо. Работата е ваша.’ За съжаление никой от вас не го чу и не го разбра… Освен този младеж. Затова работата е негова.”

Ние живеем в един свят, който е изпълнен с напрежение, шум и глъч. Хората са разсеяни и не могат да чуят тихия и тънък глас с който Бог им говори. Какво ще кажете за себе си? Вие настроени ли сте да чувате Божия глас? Чувате ли неговото послание за живота ви?

ВСЕКИ НА МЯСТОТО СИ

През единадесети век крал Хенри Трети от Бавария се уморил от дворцовия живот и напрежението от управлението на страната. Тогава се обърнал към игумена на един местен манастир, който се казвал Ричард с молба да бъде приет за послушник и да прекара остатъка от живота си в манастира.

“Ваше Височество,” казал Ричард, “разбирате ли, че обрекът, който трябва да направите за да се присъедините към нас е обрек за покорство? Това ще бъде много трудно за вас, тъй като досега вие сте бил крал и сте свикнали не да се покорявате, а да Ви се покоряват.

“Разбирам,” отвърнал Хенри, “Обещавам, че през остатъка от живота си ще Ви бъда покорен така както Христос Ви води.”

“Тогава ще Ви кажа какво да направите”, казал игуменът Ричард, “Върнете се на трона си и служете верно на мястото където Ви е поставил Бог.” Когато крал Хенри умрял, някой написал за него следните думи: “Бидейки покорен, кралят се научи да управлява”.

Понякога, когато се уморим от задълженията и отговорностите ни и ни изглежда като че ли не можем да изплуваме от водата за да си поемем глътка въздух; когато започне да ни изглежда невъзможно да се справим със всичко, което се изисква от нас, би ни помогнало да си спомним, че Бог ни е посадил на определено място поради определена причина и както от крал Хенри Трети, Той очаква от нас да бъдем добри работници, родители и служители. Христос очаква от нас да бъдем верни там, където сме и в нашата работа и в нашето служение в църква.

Ние се нуждаем от смелост и смирение за да се учим да постъпваме според онова, което Бог ни казва. Но когато следваме Неговите указания, животът ни се превръща в серия от вълнуващи събития и ние ставаме свидетели на великите неща, които Господ върши в отговор на молитвите ни.

ВЕРЕН ДОРИ И ДА НЕ РАЗБИРА

Един цар се нуждаел от верен слуга и трябвало да избира измежду двама души в двореца си. Съставил си план, който да разкрие кой от двамата е по-достойния за да заеме отговорната служба. Наел и двамата временно на изпитателен срок, дал им една и съща заплата и им поставил задача да отидат и да изгребат водата от един кладенец като я пресипват в плетена кошница. Казал им, че ще се върне довечера, за да види кака върви работата им. След като излял две ведра вода в кошницата, единият от слугите казал очевидното: “Това е ненормално. Ние изливаме водата в тази кошница, а тя просто не може да я задържи. Всичко това е само загуба на време и енергия. Водата просто изтича през процепите на кошницата”. Другият слуга, обаче продължил с тази на пръв поглед безсмислена работа на вадене на вода от кладенецът и изливането и в кошницата само за да се процеди през процепите й и да изтече на земята. Отвратеният слуга накрая го попитал: ” Смяташ ли да продължаваш с това?” Другият слуга спокойно отговорил: “Да, какво те притеснява, нали си изкарваме добри надници от тази работа? Смисълът да правим това, което правим е работа на господаря ни, не наша.” Другият слуга отговорил: “Аз пък няма да върша такава глупава работа”, хвърлил кофата си на земята и си тръгнал.

Старателният слуга продължила да си върши “безполезната” работа до залез слънце, когато господарят им най-накрая се завърнал. Тъкмо когато царят се приближавал към работника, той изваждал една от последните кофи вода, които били останали в празния вече кладенец. Точно в този момент, той забелязал, че нещо блести на дъното на кладенеца. Оказало се, че бил огромен пръстен с диамант. В миг му проблеснало защо господарят му дал тази на пръв поглед безполезна работа… Ако пръстенът попаднел в кофата с която гребели, кошницата щяла да прецеди водата и да задържи пръстена, а ако това не се случело, така или иначе кладенецът скоро щял да бъде изпразнен и щял да разкрие съкровището, което криел. Въпросът е, че работата която царят им възложил съвсем не била безсмислена. Верността на предания слуга, който продължавал да работи въпреки че работата изглеждала на пръв поглед глупава била щедро възнаградена от господаря му, който му дал почетно място в двореца си и добра заплата. За разлика от него другия служител, който вместо да изпълнява поставената му задача само философствал, изгубил всичко — и това, което имал, и това, което можел да има.

ВЕНТИЛАТОРЪТ

1 Коринтяни 12:1-14:40

В една затънтена провинция в сърцето на Африка попитали вожда на местното племе: „Искаш ли да си имаш вентилатор, който да ти прави вятър в горещото време?” „Но, какво е това „вентилатор”?” - запитал вожда. „Машина с перка, задвижвана с електрическа енергия.” - отговорили му. „Но, какво е това „електрическа енергия”?” - запитал отново той. Казали му: „Тя се произвежда в електрическа централа.” „Но, какво е това „електрическа централа”?” - продължавал да пита африканския вожд… Виждате ли, този вожд не знаел какво е вентилатор, и затова никога не бил пожелал да има такава придобивка. Ние не можем да искаме нещо, преди да знаем какво е то. А и не можем да имаме нещо, преди да го поискаме. Същото е и с духовните дарби. За да ги имаме, на първо място трябва да разберем кои и какви са те и как те действат, после да закопнеем за тях, да ги пожелаем, и накрая да се молим за тях, докато започнат да се проявяват чрез нас.

БАСНЯ ЗА МРАВКАТА И ЩУРЕЦА

Може би знаете Езоповата притча за мравката и скакалеца. През един летен ден на полето скакалецът си подскачал насам натам, цвърчал и си пеел за удоволствие. Край него минала мравка, носейки огромен товар от житно зърно, което тя носела към мравуняка си. “Защо не дойдеш да си поприказваме, вместо да се бъхташ и тормозиш по този начин?” — запитал щурецът. “Трупам си храна за зимата” — отвърнала мравката — ” и ти препоръчвам и ти да направиш същото.” “Защо да се безпокоя за зимата?” — казал скакалецът — “сега има толкова много храна!”. Но мравката отишла по пътя си и продължила да се труди. Когато дошла зимата скакалецът се оказал без храна и започнал да умира от глад докато гледал как мравките си разпределяли житни и царевични зърна от складовете, които били напълнили през лятото. Тогава скакалецът разбрал (и това е поуката от баснята):

Най-добре е да се приготвиш предварително за дни на нужда.

В съвременен вариант аз още си спомням стихчето за щуреца и мравката, което учехме в детската градина.

Бабо мравке, где така?
Отивам щурчо за храна, а ти къде със таз гъдулка?
Днес калинката е булка, та съм канен на свирня.
А когато сняг запръска, що ще чиниш ти зимъска?
Е, срам не срам, малко житце, аз от тебе ще поискам.
Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан!

Разбира се, днес не е много модерно да си работлив. Даже, като че ли мързеливите изкарват повече пари. Докато се подготвях за тази проповед в интернет намерих следното стихче от Желязко Шопов в което щурецът до известна степен е реабилиниран за сметка на мравката:

Мравка и Щурец

Мравка работливка и чистница
цяло лято сбирала храница.
За ток, за парно, за водица,
готвела се тя-умница.
А пък Щурецът все щуреел
и песни чалгаджийски пеел.
Ходил даже на морето
да си разтуши сърцето.
И ето страшна зимата дошла.
Със мраз и глад и тъмнина.
Попитала мравката тогава:
- Как тази зима ще се справя?
Тогаз Щурецът и отвърнал:
- Додето ти събираше зрънца
раздирах аз на подиом-сърца.
И ето, вече съм богат.
За мене няма мраз и глад.
На тази басня изводът е тоя.
/макар че може да изям и боя./
Който хвали пошли нрави, той дебела шия прави.
А кой гърба от труд превива, той бюджета своя свива.
Но някой ден ще се даде награда-каквато всекиму се пада.

източник: тук

МАТИРАН

Разказва се за един бивш световен шампион по шах. Веднъж той бил заведен от приятеля си да види една картина, която била изложена в известна художествена галерия, където тя била привлякла широк обществен интерес. Художникът, който бил автор на тази картина бил нарисувал млад човек, който седял отчаяно пред една шахматна дъска, докато срещу него седял дяволът със изглед на злорад триумф на своето лице. Заглавието на картината се състояло от една единствена дума: „Матиран”. Дълго време шампионът по шахмат стоял пред картината и се взирал в нея. Веждите му били свъсени от концентрация. Изведнъж гласът му изпълнил цялата зала. „Донесете ми шахматна дъска, аз мога да го спася!” – извикал ентусиазирано той. И наистина неговият брилянтен ум бил намерил изход от ситуацията. Точно по същият начин и Христос може да даде победа на онзи, който му се довери безрезервно. По човешки може и да не се вижда никакъв изход, но нека никога да не ограничаваме Бога, защото Той е нашият Утешител, а за Него няма невъзможно нещо.

“КЪДЕ БИЛ КЛЮЧЪТ ЗА КОВЧЕГА?”

В Америка имало един баща, който бил вдовец и сам отглеждал малкото си момиченце. Веднъж те трябвало да отидат в съседен град по някаква работа. Там те отседнали в скромен хотел. Но през нощта на момиченцето изведнъж се разболяло и се случило най-лошото – внезапно починало. Бащата бил съкрушен. Вече бил загубил съпругата си, а сега и неговата единствена дъщеря си била отишла.

На погребението само двама души вървели след ковчега – бащата и местния пастир. Ковчегът бил специална изработка – заключвал се със специална ключалка. На гроба бащата извадил от джоба си ключа за ковчега, отворил го и погледнал за последен път бледото личице на своето малко момиченце. След това мълчаливо затворил капака на ковчега, заключил го и предал ключа на пазача на гробището.

На връщане пастирът утешавал покрусеният човек с Божието Слово. Между другото той му цитирал и думите на Исус от Откровение 1:18: “Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.” “Но, какво значи това за тези ключове?” – попитал през сълзи опечаленият баща. “Ето какво” – отвърнал Божият човек – “Ти си мислиш, че ключът от ковчега на твоето малко момиченце е в ръцете на пазача на гробището, но нека ти кажа нещо. Това не е вярно. Ключът за ковчега на твоята дъщеря виси на ключодържателя на Божия Син. И един ден, при неговото пришествие, Той ще го използва за да отвори ковчега. Тогава твоята дъщеря ще възкръсне и ти ще я видиш отново!”

При тези думи лицето на разплакания баща просветнало и той прозрял славата на възкресението.

Днес аз подчертавам славата на Христовото възкресение, защото ние винаги трябва да помним, че възкресението на нашият Господ Исус Христос е залог, гаранция и модел за нашето собствено възкресение. В 1 Коринтяни 15:43 се казва за човешкото тяло, че то се “сее в безчестие”, но “възкръсва в слава”.

• Така както гробът не можа да задържи нашия Господ повече от определеното време, така той няма да може да задържи и нас.
• Така както ангели засвидетелстваха Христовото възкресение, така ангели ще бъдат свидетели и инструменти в ръката на Бога за нашето възкресение. Те ще съберат Божиите избрани в деня на жътвата.
• Така както нашият Спасител възкръсна с едно обновено, славно, но в същото време разпознаваемо тяло, така и ние ще възкръснем с прославени и разпознаваеми тела в последния ден (1 Йоаново 3:2).

Дерзайте, възлюбени в Господа братя и сестри! Бъдете търпеливи. Защото идва ден, когато вие и аз ще посрещнем Господа във славата Му! Тук, на тази земя ние често се сблъскваме с беди, проблеми и гонения. Често жребият ни на тази земя е жребия на страдание, на болка на загуба на близък човек, на смърт… Но дерзайте! Славата ни очаква!