събота, 7 август 2010 г.

A Toй направи в животът ми нещо прекрасно!!!

498620[1]"... да им дам венец вместо пепел, масло на радост – вместо плач, облекло на хваление - вместо унил дух" Исая 61: 3
В този стих Месията във възвишен стил описва някои от славните промени, които Той извършва с онези, който Го приемат. Вместо пепел Той им дава красота, вместо плач - радост, вместо униние - слава.
Ние представяме пред Него пепелта на живот, изгорял в пламъците от удоволствието, или праха на тялото, съсипано от алкохола и наркотиците. Носим Му пепелта  на пропилените години в пустинята, или пепелта на неизпълнените надежди и разбити мечти. И какво получаме за това? Той ни дава красота - красив, блестящ воал на  невяста! Каква размяна! "Бедният, окаян роб на греха е издигнат до чест да бъде невяста на Светия Бог!" (Дж. Х. Джоъет). Мария Магдалина, която стенеше под игото на седем бесове, не само получава освобождаване, но също така става царска дъщеря. Коринтяните дойдоха при Него със сърца, живели само греховност, и Той ги изми от всички им грехове, освети  и оправда.                                                                                                                                                                   Ние Му носим сълзите на скръбта си. Сълзи предизвикани от грях,нещастия и провали. Сълзи , предизвикани от удари на съдбата и загуби. Сълзи за разбити бракове и отклонили се праведният път деца. Може ли Той да направи нещо с тези горещи, солени сълзи? Да, той може да изтрие сълзите от очите ни и вместо тях да ни даде масло на радост. Той ни дарява радостта от прошката и възвръщането на Божието благоволение; радостта, че си член на неговото семейство; радостта да намериш смисъла в живота. Той ни дарява радостта на свадбеното тържество, вместо смазващата болка.                                                                                                                                                                                                                    На последно място, той отнема от нас унилият дух. Ние всички познаваме този дух – бремето на греха, угризенията на съвестта, дух на вина, самосъжаление, срам и унижение. Това е духът унинието от самота, отхвърляне и предателство. Вледеняващият страх от утрешният ден. Исус отнема всичко това и в замяна ни облича в облекло на хваление. Той влага в устата ни една нова песен - възхвала на нашия Бог. “Чаках търпеливо ГОСПОДА и Той се приклони към мен и чу вика ми. Изведе ме от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди. И сложи в устата ми нова песен, възхвала на нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на ГОСПОДА.” (Пс 40:1-3). Сърцето на роптателят прелива с благодарност, богохулникът издига хваление.

Няма коментари: