четвъртък, 19 август 2010 г.

Покаяние от мъртви дела




Думата покаяние има гр.произход и буквално означава промяна на мисленето. Покаянието е процес на отрезвяване, на проглеждане на собственото ни греховно естество на фона на Божията слава. Това е процес съдържащ в себе си; смирение, осъзнаване кой си без Бога; скръб от всичко, което си извършил в разрив с Бога и желание да се промениш. Нещо, което имаш и силите и желанието да сториш и на дела. Искам да споделя как Бог ме освободи от цигарите. Бях вярваща от няколко години, но сутрин си изпивах кафето с по десет цигари. Знаех с ума си до някаква степен, че това е грях, но като че ли това само минаваше покрай ушите ми и не стигаше по-надълбоко. Опитвах се да ги спра два пъти, но издържах по 2 седмици и всичко почваше наново. Докато една сутрин докато поглъщах поредната доза кафе и цигари ми се догади. Отидох до банята и след това си казах ; Много гадно ми горчи. В същият момент чух гласа Му в сърцето си: Така ми горчи и на Мен, когато вие съгрешавате.Сълзи потекоха от очите ми, този глас не беше осъждащ, той не беше изискващ, беше мек и нажален. Нещо се случи с мен, казах си повече няма да правя това, защото натъжавам моя Бог. Разбрах защо първите пъти не се е получавало нищо, когато съм искала да спра цигарите. Правила съм го, защото са ми го казвали братя и сестри, но аз самата не съм осъзнавала какво върша, преди да ми го каже Бог.


Да правим неща за пред човеци са си мъртви дела.

Но когато Бог те поведе и ти говори в сърцето, покаянието е истинско и ти обръщаш себе си в посоката, където Бог те чака. В Лука 15;17, 18, 19, а когато дойде на себе си рече; колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад. Ще стана да отида при баща си и ще му река; Тате съгреших пред тебе, не съм достоен да се наричам твой син, направи ме, като наемниците. В 17ст.словото казва „а когато дойде на себе си.”, преди това е явно, че душата му е под влияние на плътски страсти. Причината за това е и гордоста от факта, че е наследник и има дял. По късно словото ни казва как от гордост малкият син преминава към смирение. ”Не съм вече достоен да се наричам твой син, направи ме, като един от наемниците си. Синът разбира и безсмислието на това, което е сторил. Тук покаянието е съпроводено с действие. Защото се казва; ще стана да ида при баща си и го прави. В случая мъртвото дело, което е сторил синът и, че е взел нещо не на времето си. Мъртвите дела изморяват душите ни, защото тогава Бог не е с нас. Когато осъзнаем това, спираме да го правим. Много пъти нашите мъртви дела си имат доста живи последствия и това не е наказание само по себе си от Господа. Гневът Му, обаче има за цел да осигури духовен микроклимат, чрез който да се изгради смирение, което способства и за покаяние. Смирението подготвя нашите сърца за покаяние.

2 Лет. 13, 14, 15 казва: Ако заключа небето да не вали дъжд или, ако заповядам на скакалците да изпоядат земята или, ако изпратя мор между народа Си и, ако народът Ми, който се нарича с Моето име смири себе си та се помоли и потърси лицето Ми и се върне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.

Тук ясно се вижда, как Бог се гневи, но гневът Му има за цел да ни доведе до смирение и да се върнем от нечистивите си пътища.

Смирението е процес при, който решаваме да изкараме от себе си; бунт, себеправедност, гняв, упорство и непростителност. На всеки от нас в живота е имало мъртви дела и най вероятно все още има. Но това не трябва да ни обезсърчава, защото процесът на освещение не е еднократен и покаянието не идва само веднъж в живота ни. И днес както и преди има желание за показност в църквите. Дълги молитви и стоене в близост до водачи и лидери, като последното не е подбудено от любов и покорство. Словото нарича такива хора фарисеи. Лука 11;43 казва че: горко на вас фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите. Понякога молитвите и поученията са пълни с толкова много назидания, че ти се иска да не си вярващ. Ако това, което правим, го правим ние, а не Св.Дух чрез нас с присъщите Му нежност и любов, ние сме като гробове, които не личат и тези, които ни се доверяват падат в тях.

Безплодна е такава работа, макар и да изглежда духовна. Всичко онова, което правим за другите, ако в основата му лежи грижата и любовта, искрена и не лицемерна не изморява тези за които се грижим. Друг пример за мъртво дело е да угодничиш на човеци.

Това е старото ни естество, да лакействаме пред някого, защото може би забравяме, че йерархията в Божието царство е друга. В Марк 9;35 се казва: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички слуга. Това е което трябва да изпитваме един към друг в църквата. Истината е, че когато излезем от света има все още периоди от време, когато нещата от света трябва да излязат от нас. Да служим на хората не означава, че трябва да им угаждаме. Това е много финно нещо и трябва да се различава. Дали е манипулация или е нужда на човека. ”Ако Ме обичаш Петре паси стадото Ми”. Няма друг начин да докажем на Бог, че Го обичаме, освен като служим на ближния си. Да служиш на душата не означава, че трябва да толерираш греха. Но да оставиш някого в заблуда, също е мъртво дело. Да угаждаш на хора не означава, че ги обичаш. Да обичаш, означава да се грижиш за хората по Божиите наредби; ако имат нужда от увещание, насърчение, привдигане, но ако имат нужда и от изобличение. Да не отстояваш принципите си

Където и с когото и да си също е мъртво дело. Пример от словото е Петър и езичниците – Гал.2;12. Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато дойдоха отегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. Друг пример за мъртво дело е неправилното отношение на сърцето ни, защото користният мотив, с който правим нещо, даже „нещото” да е правилно, не ражда добър плод. Пример за погрешно отношение са Ананий и Санфира. Това, което произлезе от мъртвото им дело беше тяхната смърт. Те продадоха имотите си, но се опитаха да излъжат Бога като скриха това, което трябваше да дадат. Направиха нещо пред човеци, опитаха се да снабдят свои нужди без участието на Бог. Излъгаха Бог и театъра, който изиграха не им донесе овации, а смърт, защото Бог не гледа на лице, а на сърце.

Ако трябва да обобщя казаното до тук, що е мъртво дело, ще се спра на следните;

1. неща, които правим без разбиране за Бог, без знание.

2. онези неща”ремаркетата”, които все още не сме откачили от себе си, излизайки от света.

3. лакейство.

4. страх от осъждение и от отхвърляне.

5. желание за самоизява.

  1. желание да сме толелирани от хора, бъркайки го с благоволението на Господа.


Неща,нямащи нищо общо с животворящия Св.Дух Гал 6;8 „Защото, който сее за плътта си от плътта ще пожъне тлеене, а който сее за Духа си от Духа ще пожъне вечен живот. Нека живеем така, както е угодно на Бога и да сме слуги на правдата.

Рим. 6;20-22 Защото, когато бяхме слуги на греха, не бяхме обуздавани от правдата, какъв плод имахме тагава от онези неща. Неща за, които сега се срамуваме, зощото краят им е смърт. Благодарение на Бога, когато сме оправдани чрез кръвта Му сме избавени от смърт, страх, срам. Но определено, докато сме живи и носим душите си в телесна скиния има за какво да се покайваме. Затова нека не носим светските стандарти в църквата, а да занесем Божиите стандарти в света и това да е дело съответстващо на нашето покаяние от мъртви дела.


Автор: Ирина Тодорова

Няма коментари: