събота, 14 август 2010 г.

Чувствата и разсъдителността - Жените и мъжете

Деян.6:1-7; Марк. 15:43-16:8).

Неуморни жени! Не дали сън на очите си и дрямка на веждите си, докле не намерили Възлюбения! А мъжете сякаш се осланят на нозете си: отиват на гроба, виждат го празен и остават в недоумение какво може да означава това, понеже Самия Него не са Го видели. Но означава ли това, че тяхната любов [към Спасителя] е била по-малка от тази на жените? Не, любовта им била разсъдителна, бояща се от грешки поради високата цена на тая любов и на Обичания. Когато и те видели и попипали,тогава всеки от тях, не с език като Тома, но със сърце изповядал: «Господ мой и Бог мой», и вече нищо не могло да ги разлъчи от Господа. Мироносиците и апостолите изобразяват две страни на нашия живот: чувствата и разсъдителността. Без чувства животът не е живот; безразсъдителност — животът е сляп: много се изразходва, а малко здрав плод се придобива. Едното трябва да се съчетае с другото. Нека напред върви чувството и възбужда; а нека разсъдителността да определя времето, мястото, начина и въобще житейския порядък на нещата, които сърцето ни подтиква да сторим. Вътре в нас сърцето върви първо, но на практика [ни предвожда] разсъдителността.Когато пък чувствата се обучат да различават добро и зло, тогава навярно ще е възможно да се опрем и само на сърцето; както от живо дърво от самосебе си израстват пъпки, цвят и плодове, тъй и от сърцето начева тогава да изниква единствено добро, което разумно се влива в руслото на нашия живот.

Теофан Затворник

Няма коментари: