Иоан. 4:5-42. Съгражданите на самарянката, след като Спасителят останал при тях два дни, й казвали: „Ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос“. Това става с всички. Отначало те биват призовавани към Господа чрез външно слово или както сега е у нас, чрез раждането, а сетне, когато вкусят на дело какво е животът в Господа, те се държат о Него вече не поради външната си принадлежност към християнското общество, но поради вътрешното си съчетаване с Христа. Това и трябва да си поставят като закон всички, които се раждат в християнски общества 1: да не се ограничават единствено с външната си принадлежност към Господа, но да се погрижат да се съчетаят с Него вътрешно, за да носят отсетне винаги в себе си това свидетелство, че стоят в истината. Защо пък е нужно то? Нужно е, за да се въплъти в тебе истината Христова. А тази истина Христова е възстановяване на падналия човек [в първоначалното му състояние]. И тъй, съблечи ветхия човек, „който изтлява в прелъстителни похоти“, и се облечи „в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината“ (Еф. 4:22, 24), и сам в себе си ще знаеш, че Господ Иисус Христос наистина е Спасител не [изобщо и] само на света, но и твой собствен.
Теофан Затворник
Няма коментари:
Публикуване на коментар