Иоан. 16:2-13. «А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина». Защо в науката за логиката не се упоменава този източник на познание? Не е удивително, че в езическите логики този пункт липсва, ала защо го няма в християнските? Нима когато започне да размишлява, християнинът трябва да престане да бъде християнин, като забрави всички дадени му обещания, верни и несъмнени? Мнозина разсъждават за това как да виждаме и слушаме; за това как от видяното и чутото да правим обобщения и изводи също достатъчно учат. Когато обаче работата стигне дотам да се разгадае значението на всичко — тук питомецът на логиката бива оставян на произвола на собствената си досетливост. Защо да не му бъде внушено: ти имаш словото на Духа на истината — следвай него; именно словата на Духа разкриват значението на всичко съществуващо и ставащо по непререкаем начин, понеже излизат от Бога, в Когото е и източникът на самото съществуване. Не е ли тъкмо в забравянето да се внуши това и причината да се размножи мисленето чрез догадки дотам, че всички книги (за Божия свят) днес да са препълнени само с догадки? И хубаво, ако те само бяха със стойност; а то веднага става ясно, че са плод на детинско въображение.
Теофан Затворник
Няма коментари:
Публикуване на коментар