"Господ мой и Бог мой!" — извикал св. апостол Тома. Усещате ли с каква сила се хванал той за Господа и как крепко Го държи? Давещият се не държи тъй здраво дъската, с която се надява да се спаси от смъртта. Ще добавим, че който няма такъв Господ за себе си и такова отношение към Господа в себе си, той все още не вярва в Господа както следва. Казваме: "Господ е Спасител", разбирайки, че Той е Спасителят на всички, а Тома говори: "Господ е моят Спасител". Който назовава Господа "моя Спасител", той усеща спасението си, идещо от Него. Усещането пък за собственото спасение е еднакво по своята пределна дълбочина с усета за гибелта, от която Спасителят е извлякъл спасения. Чувството за гибел у жизнолюбивия по природа човек, знаещ, че сам себе си не може да спаси, го кара да дири Спасителя. Когато Го намери и усети силата на спасението, излизаща от Него, той се улавя за Него здраво и не ще поиска да се отдели от Него дори ако за това го лишат от самия му живот. Такъв род събития в духовния живот на християнина не се осъзнават единствено от ума, но се преживяват като непосредствена реалност. И тогава както и вярата, тъй и съчетанието с Христа стават толкова здрави — на живот или смърт. Само такъв човек искрено вика: "Кой ще ме разлъчи [от моя Спасител]!"
Теофан Затворник
Няма коментари:
Публикуване на коментар