Истинската и фалшивата религия

Джонатан ЕДУАРДС

Решаващият въпрос за човечеството и за всеки отделен човек е следният: Кои са отличителните характеристики на хората, които са поели пътя към Бога? Или казано по друг начин: Какво по същността си представлява истинската религия? Каква трябва да бъде личната религия на човека пред лицето на Бога? Трудно е да се даде обективен отговор на такъв спорен въпрос. Толкова добри и толкова лоши неща съществуват паралелно в църквите и в отделния християнин, че признавам, има нещо много мистично във всичко това. Но такова трудно за разбиране съчетание съвсем не е нещо ново. Съвсем не е ново това, че една фалшива религия може да се разгърне по време на съживления, както и сред истинските вярващи да се появят лицемери. Смесването на фалшивата религия с истинската е най-силното оръжие на Сатана срещу каузата на Христос. Ето защо трябва да се научим да разграничаваме истинската от фалшивата религия - да правим разлика между чувствата и преживяванията, които служат за спасението и имитациите, които са външно привлекателни и благовидни, но лъжливи. Неумението да се прави разлика между истинската и фалшивата религия, води до ужасни последици. Например: Мнозина извършват фалшиви ритуали пред Бога, вярвайки, че Той ги приема, когато всъщност ги отхвърля. У мнозина Сатана създава измамно чувство за състоянието на техните души. Така той ги погубва за вечността. Той ги въвежда в заблудата да си мислят, че са изключително святи, докато в същото време са най-безочливи лицемери. Сатана съсипва вярата на истинските вярващи. Той я изопачава и ги кара да охладнеят в своите религиозни чувства. Други пък обърква с големи трудности и изкушения. Откритите врагове на християнството се чувстват поощрени, когато видят Църквата така покварена и объркана. Хората вършат грях зад прикритието на илюзията, че служат на Бога. Така те могат да грешат без задръжки. Сатана разделя Христовите хора, като ги изправя едни срещу други. Християните се карат помежду си с голяма разпаленост, която вземат за духовна страст. Християнството се свежда до безполезни препирни. Когато християните видят ужасните последици от приемането на фалшивата религия за истинска, душите им стават неспокойни, не знаят накъде да се обърнат и какво да мислят. Мнозина започват да се съмняват дали има нещо вярно в християнството въобще. Разпространяват се ересите, неверието и атеизмът. Поради тези причини жизненоважно е да направим всичко, което можем , за да разберем същността на истинската религия. Докато не направим това, не можем да очакваме никое съживление да бъде трайно и ще постигнем малко добро с религиозните дискусии и дебати, защото няма да знаем за какво по-точно спорим. Учението на ап. Петър ни казва, че истинската религия се съдържа главно в осветените чувства, като набляга на духовните чувства на любов и радост. Кой би могъл да отрече, че истинската религия се състои главно от чувства - от бурни и енергични проявления на волята? Религията, която Бог изисква от нас, не се съдържа в слабите, бледни и безжизнени стремежи, които едва ни извеждат от състоянието на безразличие. Истинската религия е нещо могъщо и нейната сила въздейства първо на сърцето. Затова и в Писанието истинската религия е наречена "силата на Божественото", за разлика от външните проявления, които са само форма "имащи вид на благочестие, но отречени от силата му"( II Тимотея 3:5). Ето защо мнозина чуват Божието Слово, в което се говори за безкрайно важни неща - за Бог и Христос, грях и спасение, рай и ад - и въпреки това никаква промяна не става в техния начин на мислене и поведение. Словото не е докоснало техните чувства. И наистина смело мога да кажа, че никоя духовна истина не е променила човешкото мислене и поведение, ако не е събудила чувствата на човека. Нито един грешник не е почувствал стремеж към спасение, нито един християнин не се е отърсил от духовния хлад, ако не е успял да почувства истината дълбоко в сърцето си. Такова е значението на чувствата!

23 канал "псалм"

Телевизорът е моят пастор. Не ще ми липсва духовен растеж. Ще се наслаждавам в свободното си време на удобното кресло, така че няма да мога да правя нищо повече за Исус и за другите хора. Той ще ме води в много добри предавания и ще ми помогне при това да изпусна призванието си. Освежава ме с много светска информация и ме отклонява от четенето на Библията. Ще ме води по улицата на тъпоумието и на духовното бездействие. И даже да стана на 100 години, нищо не би могло да ме отклони от моя телевизор, тъй като той е всеки ден с мен. Неговият тон и картина ме утешават. Той приготвя пред мен много развлечения и ме държи на разстояние от семейните ми задължения. Изпълва главата ми с идеи, които нямат нищо общо с Божието слово. Наистина нито добро, нито милост ще ме следват през целия ми живот, тъй като телевизорът ми оставя твърде малко време, за да върша Божията воля и аз ще остана в дома на телевизията завинаги.

Арно Бакхаус от книгата му "Смей се и целият свят ще се смее с теб. Хъркай и ще спиш сам".

Превод: Ваня Иванова

Бог не играе на сляпа баба

Днес някои са се нагълтали с мъдрост и си позволяват да правят съждения за Бога.

Мото: "Никой човек не е виждал Бога, и така, затова няма Бог."

Тази залежала стока от кутията с молци на атеистичната пропаганда не може да разколебае един християнин, тъй като изречението "Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в обятията на Отца, Той Го изяви" се намира в Библията, Йоан 1:8.

Затова Исус изяви, че говори от Бога. За сравнение Той казва: Божието царство прилича на перла, която човек трябва да намери. Който иска да познае Бога, трябва да Го търси и то по правилния начин, не с главата, но с цялото си сърце. И трябва да Го търси на правилното място. Наистина Бог е навсякъде, във всеки храст и всяко растение. Но Той никога не е казал: Търсете ме в храстите и растенията, а търсете Ме в Христос. Това е единственото място, където човек може да намери Бога със сигурност.

Бог не си играе с нас на сляпа баба. Той не ни оставя в недоумение дали Го има и как да Го намерим. Той изрично е обещал, "Ако Ме търсите с цялото си сърце, ще Ме намерите".

Успех в търсенето!

Послеслов: Ето телефонният номер на Бога 5015: "Призови ме в ден на напаст и Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш" (Псалм 50:15).

Автор: Тео Леман от книгата му "Престани да мрънкаш, а започни да живееш".

Превод: Ваня Иванова

ЕДИНСТВОТО

Никъде в Библията не се казва, че ние трябва да създаваме единство. Но ни е заповядано да поддържаме единството, което вече съществува. Павел ни наставлява да поддържаме “единството, което дава Духът” (Еф. 4:3, NEB). Нашата задача не е да изобретяваме единството, а да го признаваме.

Аз имам две сестри и един брат. Ние сме братя и сестри, защото имаме едни и същи родители. Сигурен съм, че на моменти не им се е искало да са ми братя и сестри, но те не са имали избор.

Нито пък ние имаме. Когато някой нарича Бог свой Баща, а Исус свой Спасител, той е мой брат или сестра – независимо от името на неговата деноминация или църква.

И между другото имената, с които толкова парадираме не съществуват на небето. В книгата на живота не се цитира името на деноминацията ти. Защо ли? Защото не деноминацията те спасява. И ми е чудно след като на небето няма деноминации, защо тук на земята има?

Какво ще стане – сега, знам, че тази идея е налудничава – но какво ще стане, ако всички църкви се съгласят на определена дата да променят имената си и да се казват вече само “църква”? Какво ще стане, ако премахнем всички деноминационни обозначения и станем просто “християни”? Така, когато хората си избират в коя църква да ходят, няма да я избират по надписа отвън, а по сърцата на хората вътре. А когато ни попитат в коя църква ходим, няма да рецитираме някакъв етикет, а само ще назоваваме адреса.

Тогава християните няма да са известни с това, което ги разделя, а с това, което ги обединява – нашият общ Баща.

Налудничава идея? Може би.

Но мисля, че на Бог ще му хареса. Та тя по начало си е негова...

Из “Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо

http://www.menorapress.com/new.html

Желание за живот

Аз искам да живея като всеки. Затова преглъщам послушен моите таблетки за сърце, мажа си маргарин върху хляба и спя осем часа. Пренощуването върху дъски с пирони изпълнявано от факирите е противоестествено и противно на Бога. Сам Бог ни е дал инстинкт за съхранение.

Желанието за живот е естествено и точно в това се състои голямата опасност. Здравословният копнеж към щастие може да се обърне и в порочен ламтеж. Стремежът да имаш все повече и повече, винаги те прави все по-недоволен. Така човек изпуска и изгубва живота, който търси.

Исус не иска да принадлежим към губещите. Той иска да ни направи победители и печелещи. Неговият горещ съвет е, че даването е по-благословено от вземането. Печалба чрез даване? Намиране чрез изгубване? Логиката на Библията е по-различна от логиката на нашите математически книги. Обаче тя функционира в практиката като таблицата за умножение.

Уилям Буф, основателят на Армията на спасението, е казал: “В какво се състои тайната на нашия успех?” Отговорът е: “Давам на Бога всичко, което има в Уилям Буф.”

Това беше отговорът на един печелещ.

Пътищата, по които Бог ни води, никога няма да завършат така, че ние да загубим, а напротив да спечелим.

Автор: Тео Леман, от книгата му “Престани да мрънкаш, а започни да живееш”.

Превод: Ваня Иванова

КРЪСТЪТ

Млад мъж беше в края на силите си и не виждайки изход, падна на коленете си в молитва. “Боже, не мога да продължа – каза той. – Имам да нося прекалено тежък кръст.” Бог отговори: “Сине мой, ако не можеш да понесеш неговата тежест, просто остави кръста си в тази стая. След това отвори онази врата и си избери който и да е друг кръст.” Мъжът беше изпълнен с облекчение и каза: “Благодаря Ти, Боже.” След това направи така, както му беше казано.

Като влезе в стаята, той видя много кръстове - някои толкова големи, че върховете им не се виждаха. Тогава забеляза малко кръстче, подпряно на отдалечената стена. “Бих искал този, Боже” – прошепна той. И Бог отговори: “Синко, това е кръстът, който ти току-що остави.”

Когато проблемите в живота изглеждат непреодолими, това ни помага да се огледаме наоколо и да видим с какво трябва да се справят другите хора. Тогава ти ще видиш, че си по-щастлив, отколкото си си представял.

Моите молитви предизвикват промени

От Джеси Шнор

Моля се за света от тригодишен. Аз съм просто едно дете, но родителите ми и пасторът ми казват, че моите молитви предизвикват големи промени. Аз вярвам, че това наистина е така.

Моля се, когато съм сам, със семейството си, в неделното училище или на молитвени събрания в нашата църква. Понякога с други деца окачваме карта на света и се молим за децата по целия свят. Това ми помага да съм благодарен, че познавам Исус и че живея в християнско семейство.

Когато бях на осем години, имаше ужасен вирус в Заир, Африка, който убиваше стотици деца. Аз седнах и се молих, и плаках за тези деца.

След известно време се успокоих и се зарадвах. Просто знаех, че Бог ме е чул и отговаря на молитвата ми. Това беше ново за мен – да се чувствам така заради страданието на болните деца. Пасторът ми каза, че това е истинско ходатайство – да се молим с истинско състрадателно сърце за ситуации или хора, които дори не познаваме.

И така, три дена по-късно видях заглавие в един вестник: “ВИРУСЪТ В ЗАИР, АФРИКА – АРЕСТУВАН”. Тази новина се разнесе чрез телевизията и радиото по целия свят.

Знам, че молитвите ми помогнаха да бъде спасен животът на много деца. Благодаря ти, Исусе!

Превод от английски: Кристиана ЕНЧЕВА

“От Мен беше това”

От ръкопис на едно неизвестно лице, намерен в Русия през 1942 г.

Дали някога си мислил, че всичко, което те засяга, еднакво засяга и Мен? Понеже всичко, което засяга вас, засяга зеницата на окото Ми. Ти си скъп в очите Ми, дълголетен и Аз те обикнах, затова Ми доставяше голяма радост да те възпитавам.

Когато те сполетяха изкушенията и те връхлетя врагът като река, Аз искам да знаеш – от Мен беше това. Твоята немощ има нужда от Моята сила и твоята безопасност се заключава в това да Ми дадеш възможност да воювам заради теб.

Ти се намираше в трудни обстоятелства, сред хора, които не те разбираха и не зачитаха това, което ти беше приятно или неприятно, хора, които те оскърбяваха – от Мен беше това. Аз съм Бог. Аз разполагам с твоите обстоятелства. Ти не случайно беше на това място. Това е точното място, което Аз съм ти предназначил. Нали ме помоли да те науча на смирение? Тогава разбери – Аз те поставих в такова училище, където този урок се научава. Средата, в която се намираш и живеещите с теб само изпълняват Моята воля. Аз допускам те да те оскърбяват.

Помниш ли, когато имаше парични затруднения и ти беше трудно да свържеш двата края? – от Мен беше това. Защото Аз разполагам с твоето портмоне. Аз желая да прибягваш към Мен и да бъдеш в зависимост от Мен. Моите богатства са неизтощими. Аз искам да се уверяваш в Моята вярност и във верността на Моите обещания… За да не се причислиш и ти към тези, на които беше казано: “Вие не сте вярвали в Господа, вашия Бог!”

Спомняш ли си колко тежки бяха нощите на скърбите? От Мен беше това. Аз съм Мъжа на скърбите, изпитал болките и страданията. Аз ги допуснах в твоя живот, за да прибягваш винаги към Мен и да намериш вечната утеха.

Излъга се в свой близък, комуто беше разкрил сърцето си? От Мен беше това. Аз допуснах това разочарование, за да се докосна до теб, за да разбереш, че най-добрият ти приятел съм Аз.

Беше наклеветен?... Остави на Мен всичко и само по-близко се прилепи до Мен… единственото ти прибежище. Аз ще изведа твоята правота и справедливост към пладне.

Разрушиха се плановете ти… беше изморен и паднал духом… и това бе от Мен. Направи си планове и ги донеси при Мен да ги благословя. Искам всичко да оставиш в ръцете Ми, за да мога Аз да се разпореждам с твоите обстоятелства.

И тогава отговорността ще падне върху Мен, защото твърде тежък е този товар за теб, а и ти самичък не можеш всичко да поправиш. Ти се човек активен, но без Мен не можеш да извършиш нищо богоугодно. Бъди мое оръдие!

Мечтаеш да извършиш нещо особено за Мен, но вместо това легна болен и изнемощял? – от Мен беше и това. Когато си потънал в работа, не мога да привлека вниманието ти към Самия Мен, а Аз искам да те науча на най-дълбоките Си мисли и на това, че ти си на служба при Мен. Едни от най-добрите Мои слуги са ония, които откъснати от външната дейност, са се научили да владеят оръжието на непрестанната молитва.

Призован си неочаквано да заемеш трудно и отговорно положение? – Отивай, уповавайки на Мен! Аз ти връчвам тези трудности, защото заради това, че уповаваш на Мен, Аз ще благословя делата ти и всичко, което се върши от теб. Днес влагам в ръката ти този съд със свещен елей – Моето благословение. Ползвай се свободно от него, чадо Мое. Всяко възникващо затруднение, всяка дума, която те наскърбява, всяка пречка в работата ти, която би предизвикала в теб чувство на досада, всяко откриване на твоята немощ или неспособност, нека бъдат помазани с този елей. Помни, че несполуките са Божие наставление. Всяко жило ще се притъпи, ако се научиш да виждаш във всичко, което те докосва – Мен. Затова скрий дълбоко в себе си тези слова, които днес ти открих. От Мен беше това. Защото това не са празни думи. За теб това е… твоят живот.

Самотното момиченце

Босо и мръсно, малкото момиченце стоеше в парка и наблюдаваше хората да минават. Тя никога не се опита да ги заговори, тя никога не каза дума. Много хора преминаха, но нито един не погледна към нея, никой не спря, включително и аз.

На следващия ден аз реших да се върна в парка, любопитен дали малката девойка ще бъде още там. И точно на същото място, на което тя беше вчера, тя седеше на високо, с най-печалния поглед в очите й. Но днес аз не можех да я отмина просто така, заинтересован само от моите неща. И така се озовах вървящ към малката девойка. Защото както всички ние знаем, парк, пълен със странни хора, не е място за малки деца да играят сами. И като се отправих към нея, аз успях да видя, че гърба на момичето беше деформиран. Разбрах каква беше причината хората просто да отминават и да не правят никакво усилие да покажат, че ги е грижа. Като се приближих, малката девойка леко понижи погледа си, за да избегне моят вторачен поглед. Аз можех да видя формата на нейния гръб по-добре. И той беше гротесково оформен в гърбава форма. Усмихнах се, за да й кажа, че всичко е наред, че бях там, за да помогна, за да разговаряме. Седнах до нея и започнах с едно простосърдечно "здравей". Малката девойка беше потресена и заекващо каза тихо "здравейте" след дълго взиране в очите ми. Аз се усмихнах и тя срамежливо отвърна с усмивка. Ние говорихме докато стана тъмно и паркът беше напълно празен. Всеки си беше отишъл и ние бяхме сами. Попитах девойчето защо е толкова тъжно. Малкото момиченце погледна към мен и каза: "Защото съм различна". Аз веднага й казах: "Това си ти!" и се усмихнах. Тя стана дори по-тъжна и каза: "Знам".

"Малко девойче" - казах аз, "ти ми напомняш на ангелче, сладко и невинно". Тя погледна към мен и се усмихна бавно, изправи се и каза: "Наистина ли?"

"Да, миличка, ти си като малък ангел-хранител, изпратен да наблюдава всички тези преминаващи хора". Тя кимна - "да" и се усмихна, след което, тя разпери крилата си и каза: "Аз съм. Аз съм твоят ангел-хранител", с блясък в очите й. Аз онемях, сигурно ми се привиждаха разни неща. Тя каза: "И когато ти започна да мислиш за някой друг, освен за себе си, моята работа тук беше свършена". Аз се изправих веднага и казах: "Чакай, защо тогава никой не спря да помогне на един ангел?" Тя погледна към мен и се усмихна: "Ти си единственият човек, който може да ме види", и така тя изчезна.

Когато си мислите, че вие сте всичко, което имате, помнете, вашият ангел винаги ви наблюдава.

* Неизвестен автор

Превод от английски: Кристиана Енчева, Девин

СЪСТЕЗАНИЕТО

Това беше денят на голямото състезание на Сам. Той се опита да се усмихне. Не беше лесно, когато стомахът ти се свива от страх. Моментът беше дошъл. Стадионът никога не беше събирал такава тълпа. Техните поздрави и викове се чуваха силно. Обикновено беше толкова тихо, когато той тренираше. Но тогава беше рано – преди денят да започне. Сам гледаше как слънцето осветява пистата и си спомни, че трябва да гледа само напред, никога назад. Беше същият маршрут – ден след ден. Приятелите му се смееха заради това, че няма време за игра. Но Сам просто трябваше да даде най-доброто от себе си и да подготви своето тяло и мускули за това изпитание.

Чу името си силно и ясно. Най-после! Пистолетът гръмна и той затича от старта. Беше пред всички в първия кръг. Сега трябваше да забави малко, темпото беше прекалено бързо. Той трябваше да бъде разумен, имаше да пробяга още много кръгове. Ветрецът подухваше леко. Когато Сам се концентрира, намери нови сили. Сега това стана състезание за оцеляване и издръжливост. Той избягваше всяко отклоняване от своя коридор за бягане. И точно когато изглеждаше, че това никога няма да свърши, на следващия завой се показа финалът. Всичко зависеше от този последен устрем. И изведнъж всичко свърши. Свърши за миг. Краката му се подкосиха и той падна по лицето си. Тогава дойде вкусът на поражението от загубата на състезанието.

Тълпата викаше, изправена на крака, готова да поздрави победителя. Те видяха как Сам се подхлъзна и падна. Някои започнаха да се чудят защо изобщо се беше опитал. Сигурно лекарят ще каже, че той никога няма да може да тича отново. Защо просто не беше оставил всичко и не се беше забавлявал? Какво го накара да тренира и да тренира, за да изгради силата си и да не бъде доволен, докато не пробяга разстоянието? Те гледаха, докато Сам се гърчеше в болка и се опитваше да стане – отново… и отново… и отново. Някой извика: “Ти можеш да успееш, синко!” И той накрая стана и тръгна - стъпка по стъпка.

Момчетата, които бяха финиширали, се отдръпнаха, впечатлени от усмивката на Сам и от това, че той не каза нищо. Неговата цел беше да пробяга това разстояние. И той се отправи към финалната линия с вдигната глава. Един глас запя училищния химн и скоро и други се присъединиха. Чуваше се високо и ясно “Напред ний вървим”, докато Сам бавно пресичаше финала. Сега всеки знаеше, че момчето е вече мъж. Всичко, което се случи с него, бе започнало с думите “Аз мога!”. Беше вярно, че загуби състезанието този ден, но това, което научи, той никога нямаше да го забрави. Победата не означава винаги да печелиш наградата, защото това е краткотрайно. Важното е да бъдеш смел. Важното е да имаш цел и мечта, без значение колко непостижими изглеждат те. Важното е да работиш всеки ден и да издигаш погледа си, като знаеш, че с Божията помощ ти можеш да победиш различията и да достигнеш височините. Може би някой ден стадионът ще е посветен на името на Сам - момчето, което загуби състезанието, но спечели играта.

Превод от английски:

Кристиана ЕНЧЕВА

ТОВА ЛИ НАПРАВИ ИСУС ЗА ЦЪРКВАТА СИ

ТОВА ЛИ НАПРАВИ ИСУС ЗА ЦЪРКВАТА СИ

„Сега ще ти направя едно предложение. Искам да станеш моя съпруга. Но имам няколко условия. Първо, искам добре да разбереш, че обичам майка си повече от теб. Е, това е съвсем естествено, защото я познавам от по–дълго време.

Второ, ако настъпи криза и се нуждаем от взимане на някакво важно решение, аз, разбира се, ще се посъветвам с баща си, вместо с теб. Ти все още си толкова млада и неопитна, докато баща ми е по–възрастен и е много мъдър. Той отговаря за бизнеса, в който искам да се докажа. Затова, нали разбираш как се чувствам?

Трето, ще запазя стаята си при родителите ми, защото смятам да прекарвам по–голямата част от времето си в дома им. Семейството ми е много сплотено и мисля, че трябва да запазя това единство независимо че ще се оженим. Моите девет братя и сестри означават много за мен и съм убеден, че няма да имаш нищо против, ако прекарвам по–голямата част от времето си с тях. Надявам се, че нямаш нищо против да оставаш сама.

Четвърто, да сме наясно и по въпроса за собствеността. Трябва да разбереш, че имам изключителни права. Ако приемеш предложението ми за женитба, ще подпишеш законни документи, че се отказваш от всякакви претенции към собствеността или парите ми. Трудно ми е да се сбогувам с парите си. Сигурен съм, че умно момиче като теб ще може да си намери работа, с която да се издържа.

О, да, още нещо. Не понасям болести, сълзи и мъка. Затова не очаквай след като се оженим да проявявам някаква симпатия или внимание към теб. Нуждая се от съня си и не искам да ме занимаваш с проблемите си. Носи си кръста и горе главата!

Но аз искам да си моя съпруга и като такава поемаш пълната отговорност за нашите деца, храната и всички домакински задължения, за да съм свободен да посветя цялото си внимание на майка си, баща си, братята и сестрите си, притежанията и бизнеса си.

Ти си хубаво момиче и съм сигурен, че ще се споразумеем. Ще ми кажеш ли „да"? Ако се съгласиш да се оженим, ще попитам майка си дали мога да се оженя за теб. Ако има сватба, твоето семейство ще поеме всички разходи по нея."

Автор: Артър Л. Бийц

УСМИВКАТА

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живе. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.
Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.
Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.
Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.
Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.
Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”
През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”

Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот. Хора идват в нашия живот с причина или без, остават за сезон или за цял живот. Прегърнете всички еднакво!

Превод от английски: Кристиана ЕНЧЕВА

ЗА ЛЮБОВТА

Ще дойде ден , когато хората ще покорят
пространството , ветровете , приливите и гравитацията
и Бог ще ги дари със сила да се покорят на любовта.
Тогава , за втори път в историята на света ,
хората ще открият огъня.

Всеки може да бъде велик... , защото всеки може да прави услуги.
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце , пълно с милосърдие.
От душа , направлявана от любов.

Общоприето е схващането , че човек се чувства наранен , когато не получава любов.Но не това ни наскърбява . Болката започва , когато не даваме любов.Родени сме , за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов , създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов.Светът ни кара да вярваме , че нашето добруване зависи от хората , които ни обичат. Но това е изопачено разбиране , причина за много от нашите проблеми . Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов.Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна . Въпросът е какво даваме !

Насочеността

Êîëîñÿíè 3:1

Åäíà ìëàäà æåíà ñïîäåëèëà â ïèñìî äî ñâîÿ ïðèÿòåëêà: “Èñêàì íåùî, íî íå çíàÿ êàêâî.Óìúò ìè íå å äîñòàòú÷íî àêòèâåí, çà äà ñè íàïðàâè ïëàí. Âèíàãè ñúì æèâÿëà â ìíîãî òÿñíà ñôåðà, íî ñòðóâà ìè ñå, ÷å òðÿáâà äà ïðåäïðèåìà íåùî. Óìúò ìè èñêà ðàçâèòèå, ìèñëèòå ìè ñå íóæäàÿò îò âîäèòåëñòâî, íî àêî íå ïî÷óâñòâàì, ÷å ïúòÿò å èíòåðåñåí, åíòóñèàçìúò ìè îòñëàáâà ñêîðî. Ìîæåø ëè äà ìå ïîñúâåòâàø íåùî?”

Íÿìà äà èìà áåçöåëíîñò â ñúðöåòî è æèâîòà, àêî ñå ñëåäâàò çàïîâåäèòå, äàäåíè â äîëíèòå ñåäåì ïàñàæà:

Òúðñåòå. Ìàò.6:33.

Ìèñëåòå çà ãîðíîòî. Êîë.3:2, Ïñ.16:8.

Îòäåëåòå ñå. 2 Êîð.6:17.

Ìîëåòå ñå óñúðäíî. Ðèì.15:30.

Ñúäåéñòâàéòå çà ñïàñåíèå. 1 Êîð.9:22.

Ñëóæåòå. Ðèìë.7:6; Ãàë.5:13; Åâð.9:14.

Ïîêàæåòå. 1 Òèì.5:4; 2 Òèì.2:15; Åâð.6:10,11; ßê.2:16; ßê.3:13; 1 Ïåòð.2:9.

Ïðî÷åòåòå òåçè ñòèõîâå âíèìàòåëíî, ðàçìèøëÿâàéòå çàäúëáî÷åíî íàä òÿõ è ãè ïðàêòèêóâàéòå èçöÿëî.

* * *

Êîãàòî ñúðöåòî å öåíòðàëèçèðàíî â Ãîñïîäà è çàïàçåíî çà Íåãî, ìîæåì äà ðàçãîâàðÿìå ñ Íåãî è Òîé ùå íè ïðåäàäå Ñâîèòå áëàãîñëîâåíèÿ.

Изповядване на грях

Ðèìëÿíè 3:12

Êðàë Ôðåäåðèê VI íà Äàíèÿ, ïúòóâàéêè èç Þòëàíäèÿ, âëÿçúë åäèí äåí â åäíî ñåëñêî ó÷èëèùå, êúäåòî îòêðèë ìíîãî æèâè è èíòåëèãåíòíè äåöà, êîèòî áèëè ãîòîâè äà îòãîâîðÿò íà íåãîâèòå âúïðîñè.

Å, ìàë÷óãàíè - êàçàë òîé – êàæåòå ìè èìåíàòà íà íàé-âåëèêèòå äàòñêè êðàëå”.

Âñè÷êè èçâèêàëè åäèíîäóøíî: “Êàíóò Âåëèêè Âàëäåìàð è Õðèñòèÿí IV”.

Èçâåäíúæ åäíî ìàëêî ìîìè÷åíöå íà êîåòî ó÷èòåëÿò ïîøóøíàë íåùî, ñòàíàëî è âäèãíàëî ðúêà. “

Çíàåø ëè äðóã?” - ÿ çàïèòàë êðàëÿò. “

Äà, Ôðåäåðèê VI”.

“À êàêâî âåëèêî äåëî å èçâúðøèë òîé?”

Äåòåòî êëþìíàëî ãëàâè÷êà è çàåêíàëî:

“Àç - àç í-íå çíàÿ”.

“Óñïîêîé ñå ìîìè÷åòî ìè - êàçàë êðàëÿò - è àç íå çíàÿ”.

Âñåêè, êîéòî å âëÿçúë â ñâåòëèíàòà íà Áîæèÿòà ñâÿòîñò, èçìåðâà ñåáå ñè ïî ïðàâèëîòî íà Áîæèÿ çàêîí è ñå ñðàâíÿâà ñúñ ñúâúðøåíñòâîòî íà Ãîñïîä Èñóñ,òðÿáâà:

1. Èçïîâÿäàéòå ñ Éîâ: Éîâ 40:4.

2. Èçâèêàéòå ñ Èñàÿ: Èñàÿ 6:5.

3. Ïðèçíàéòå ñ ëþáèìàòà: Ïåñåí íà Ïåñíèòå 1:5.

4. Êàæåòå ñ Äàâèä: Ïñàëîì 22:6.

5. Íàïèøåòå ñ Ïàâåë: Ðèìëÿíè 7:14.

6. Ïîìîëåòå ñå ñ Ïåòúð: Ëóêà 5:8.

7. Èçïîâÿäâàéòå íàêðàÿ ñ Áëóäíèÿ ñèí: Ëóêà 15:21.

* * *

Èçïîâåäòà å íåùî ïîâå÷å îò èñêàíå íà ïðîøêà, òÿ å íàçîâàâàíåòî íà ãðåõà â ñìèðåíî ïîêàÿíèå. Ðàç÷óïâàíå íà ñúðöåòî çà ãðåõà è îòêúñâàíå îò èçïîâÿäâàíèÿ ãðÿõ.

Отхвърляне на препятствието

Ìàðê 10:50

“Ðàçêàçâàõà ìè - ñïîäåëÿ ä-ð Õåäèí, ïðèïîìíÿéêè ñè íÿêîè îò ëåãåíäèòå, êîèòî ìó áÿõà ðàçêàçàíè ïî âðåìå íà ïúòóâàíåòî ìó èç Öåíòðàëíà Àçèÿ, - ÷å íÿêîãà èìàëî ãîëÿì ãðàä íà èìå Òàêëàí-ìàêàí â ïóñòèíÿòà ïî ñðåäàòà ìåæäó ßêàíä-äàðìà è Õîòàí-äàðìà, íî îò âåêîâå áèë ïîãðåáàí ïîä ïÿñúöèòå. Ðàçêàçâàõà ìè îùå, ÷å âúòðåøíîñòòà íà ïóñòèíÿòà áèëà ïîä âúçäåéñòâèåòî íà òåëåçìàò (àðàáñêà äóìà, îçíà÷àâàùà “ìàãèÿ”, “ñâðúõåñòåñòâåíè ñèëè”) è ÷å òàì èìàëî êóëè,ñòåíè, êúùè è êóïèùà çëàòíè è ñðåáúðíè êèòàéñêè ìîíåòè. Àêî ÷îâåê îòèäåë òàì è íàòîâàðåë êàìèëèòå ñè ñúñ çëàòî,íå ìîæåë âå÷å äà ñå âúðíå, çàùîòî äóõîâåòå íà ïóñòèíÿòà ãî îáëàäàâàëè.  òîçè ñëó÷àé èìàëî ñàìî åäèí íà÷èí äà ñïàñè æèâîòà ñè - êàòî çàõâúðëè áîãàòñòâîòî.”Êîëêî ìíîãî õîðà ñà îáðåìåíåíè îò çåìíè íåùà, êîèòî ãè çàäúðæàò â ïðîêëÿòèåòî è êîíòðîëà íà ãðåõà.

Åòî íÿêîè ïðåïÿòñòâèÿ:

1. Æèòåéñêè ãðèæè. Ëóêà 8:14.

2. Áîãàòñòâî. 1 Òèì. 6:9.

3. ×ðåâîóãîäíè÷åñòâî. Ôèë. 3:18,19.

4. Ïðèâúðçàíîñò êúì ñâåòà. 2 Òèì. 4:10.

5. Ñàìîâîëèå. Þäà 10,11.

6. Ãîðäîñò. Ïñ. 19:13.

* * *

Íå ìîæåì äà èìàìå åäíîâðåìåííî è ãðÿõ è Ñïàñèòåëÿ â æèâîòà ñè. Òå ñà íåñúâìåñòèìè (1 Ñîë. 1:9,10).

Целувки на любов

Ïåñåí íà ïåñíèòå 1:2à

“Ñåñòðî - ïðîøåïíà ñëàá ðàçâúëíóâàí ãëàñ. - Ñåñòðî, çàùî ìå öåëóíà?” Òàêà ìúëâåøå åäíî ìàëêî ìîì÷åíöå ïðåä ñèðîïèòàëèùåòî íà ä-ð Áàðíåñîâ. Ïðåäè äà ïîëó÷è îòãîâîð, òî ïðîäúëæè: “Áåøå òîëêîâà õóáàâî, íî çàùî ãî íàïðàâè, ñåñòðî?”

È äîáðàòà æåíà, êîÿòî ñå îïèòâàøå äà ñäúðæè ñúëçèòå ñè, ïðîñòî ñå íàâåäå è ïðîøåïíà: “Ñêúïè ìè Òåð, òè ñè ñúâñåì ñàìîòåí, íÿìàø ìàéêà, çàòîâà íÿìà êîé äà òå ïîñåùàâà è îáè÷à. Íî àç òå îáè÷àì, åòî çàùî...” È òÿ ãî öåëóíà ïàê.

Èçìú÷åíîòî ëèöå íà äåòåòî çàñèÿ, îçàðåíî îò ñâåòëèíàòà íà ëþáîâòà, çà êîÿòî äîñåãà òî áå ÷óæäåíåö!

Íî ïîñëå, ïîãëåæäàéêè êúì ìèëîñúðäíàòà ñåñòðà, ìîì÷åòî îòðîíè äúëáîêà âúçäèøêà, êîÿòî ñå ÷ó â öÿëàòà ñòàÿ, è âúçêëèêíà ñúñ ñèëåí ãëàñ, êàòî ÷å äà ïîêàæå íà ñåñòðàòà, ÷å å ðàçáðàëî è íå å íåáëàãîäàðíî: “Íî... íî (äà, âèíàãè èìà åäíî “íî”) íèêîé íå ìå å öåëóâàë äîñåãà” - êàçà ìàë÷óãàíúò. Òîãàâà î÷èòå ìó ñå çàòâîðèõà ïàê è ðúöåòå ìó ñãðàá÷èõà çäðàâî íåæíàòà ðúêà íà íîâàòà ìó ïðèÿòåëêà.

Ìîëèòâàòà íà Áîæèåòî ÷àäî, îáùóâàùî ñ ëþáâåîáèëíèÿ Ãîñïîä å: “Íåêà ìå öåëóíå ñ öåëóâêèòå íà óñòàòà ñè” (Ïåñ. ïåñ. 1:2à). È

Òîé îòêëèêâà ñ ðàçáèðàíå, êàòî äàâà:

1. Öåëóâêàòà íà ïðèìèðåíèåòî. Ëóêà 15:20.

2. Öåëóâêàòà íà ïðèâåòñòâèåòî. Áèò. 29:13.

3. Öåëóâêàòà íà ïðèÿòåëñòâîòî. Èçõîä 4:27.

4. Öåëóâêàòà íà ëþáîâòà. 1 Öàðå 20:41.

5. Öåëóâêàòà íà îäîáðåíèåòî. Ïð. 24:26.

Àêî íå ìîæåì äà áúäåì àïîñòîëè è äà îòèäåì â äàëå÷íè çåìè, âñè÷êè íèå ìîæåì äà áúäåì æèâî ïîñëàíèå è äà æèâååì è ñëóæèì íà äðóãèòå êàòî Õðèñòîñ, êúäåòî è äà ñå íàìèðàìå.

Златни случаи

"Една източна приказка разказва за момче, на което веднъж му се явил светъл ангел, за да го благослови. Но имало условие. След като завел момчето при една голяма нива с високи житни класове, вече узрели за жетва, ангелът казал:

- Погледни тази нива! Имаш право да преминеш само веднъж през нея и да откъснеш само един клас. Можеш да се движиш само напред, без да спираш по пътя си и без да се връщаш дори и една стъпка назад. Избери си един хубав и пълен клас, защото твоето благословение ще бъде зависимо от качествата на този клас.

Момчето навлязло в нивата. То виждало около себе си много хубави класове, зрели и пълни, но тъй като се надявало да намери още по-добри, продължило напред, като ги подминавало едни по един. Но се оказало, че колкото повече вървяло, толкова повече класовете ставали по-ниски и по-лоши. Свило се сърцето на момчето, но не смеело да протегне ръка и да откъсне някой от тях, защото помнело какви хубави класове вече били зад гърба му. Продължило напред с надеждата, че все ще се намери нещо по-добро, но уви, класовете ставали все по-лоши и по-лоши. Да се върне назад му било забранено и то продължиело да върви напред с напразна надежда. Накрая, то се озовало в долния край на житното поле, без нито един клас в ръката си. Така осуетило възмоността да получи благословение от ангела.

Много хора в края на своя живот си спомнята за всички златни случаи, които са имали, възможности, които те са подминавали с надеждата, че ще имат и по-добри от тях....

Бог дава чудесна възможност на тези, които сега са в началото на тази нива, наречена живот, да се доверят на своя Небесен Баща и да приемат благословението на Божия Син, Спасителя на света. Докато е време.

---- ---- ---- ---- -----

Агнето не следва вълка, петелът не следва лисицата, заекът не следва кучето..., а защо човекът върви така слепешката след дялова?!

---- ---- --- ---- ----

В своята картина "Алегория на благоразумието" венецианският художник на 16-ти век Тициан представя благоразумието като човек с три глави. Едната глава е на младеж, обърната към ъдещето, друга е на зрял мъж, който гледа към настоящето и третата е на мъдър старец, в торачен към миналото. Отгоре, над главите, Тициан е написал една латинска фраза, която в превод означава:

"От примера на миналото, човекът на настоящето действа благоразумно, така че да не изложи на опасност бъдещето."

Из "Списание Братска любов, брой 4, 2008г."

Да видиш доброто

На една улица в Йерусалим лежало болно куче. Един от минувачите хвърлил камък по него и казал, че е краставо. Друг го подритнал и казал, че не е виждал толкова проскубано и грозно псе. Трети се подиграл на стърчащите му кости и го нарекъл мърша.
Тогава се приближил един странник, спрял се пред лежащато в праха болно куче и казал:
- Какви хубави бели зъби има.
Във всеки пропаднал човек има нещо ценно. И това е неговата душа. Бог иска да прозрем тази истина, за да насърчим с думи падналия.
Когато видим някой паднал човек, вместо да вземем камък и да го замерим, по-добре е да му помогнем да се изправи.

Бъдете благословени.

Из дневника на една Библия

15 януари - Вече цяла седмица почивам. През първите няколко вечери на Новата година моят притежател ме четеше редовно, но сега, както изглежда, вече ме е забравил.

6 февруари - Почистват цялото жилище. И от мен избърсаха праха и ме поставиха отново на лавицата.

5 май - Баба пристигна. Целият следобед бях на скута й. Тя плака над Послание към колосяните 2: 5-7.

6 май - И днес съм в скута на баба. Тя прочете от Първото послание към коринтяните 13 глава и последните стихове на 15 глава. Колко приятно е да бъдеш обичан и ценен.

10 май - Баба си замина и аз съм пак на старото си място.

1 юли — Опаковаха ме заедно с други вещи в един куфар. Ще замина със семейството на почивка.

10 юли - Все още се намирам в куфара. Всички други вещи бяха извадени, но за мен никой не се сети.

13 юли - Пак съм у дома на старото си място. Питам се защо трябваше да пътувам и аз на този дълъг път, когато дори не ме извадиха от куфара.

1 август - Сложиха върху мен един роман и две списания. Колко е топло.

10 септември - Основно почистване в къщата. Пак забърсаха праха от мен и отново заех мястото си. Колко много искам да съм полезна на някого.

1 декември - Днес е ден на Библията. Дали някой ще се сети поне днес да ме отвориВъпроче

Какъв дневник би написала вашата Библия? Давате ли възможност на Бога да ви говори чрез нея?