Никъде в Библията не се казва, че ние трябва да създаваме единство. Но ни е заповядано да поддържаме единството, което вече съществува. Павел ни наставлява да поддържаме “единството, което дава Духът” (Еф. 4:3, NEB). Нашата задача не е да изобретяваме единството, а да го признаваме.
Аз имам две сестри и един брат. Ние сме братя и сестри, защото имаме едни и същи родители. Сигурен съм, че на моменти не им се е искало да са ми братя и сестри, но те не са имали избор.
Нито пък ние имаме. Когато някой нарича Бог свой Баща, а Исус свой Спасител, той е мой брат или сестра – независимо от името на неговата деноминация или църква.
И между другото имената, с които толкова парадираме не съществуват на небето. В книгата на живота не се цитира името на деноминацията ти. Защо ли? Защото не деноминацията те спасява. И ми е чудно след като на небето няма деноминации, защо тук на земята има?
Какво ще стане – сега, знам, че тази идея е налудничава – но какво ще стане, ако всички църкви се съгласят на определена дата да променят имената си и да се казват вече само “църква”? Какво ще стане, ако премахнем всички деноминационни обозначения и станем просто “християни”? Така, когато хората си избират в коя църква да ходят, няма да я избират по надписа отвън, а по сърцата на хората вътре. А когато ни попитат в коя църква ходим, няма да рецитираме някакъв етикет, а само ще назоваваме адреса.
Тогава християните няма да са известни с това, което ги разделя, а с това, което ги обединява – нашият общ Баща.
Налудничава идея? Може би.
Но мисля, че на Бог ще му хареса. Та тя по начало си е негова...
Из “Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо
Няма коментари:
Публикуване на коментар